Дори убедените еврократи признават, че Брюксел води Европа към крах, пише Spiked, Великобритания. Марио Драги алармира, че без радикални икономически реформи ЕС ще се срине в застой, технологична изостаналост и геополитическо безсилие. С други думи, очаква го бавна агония.

Негласният компромис, който всички държави правеха, за да станат членове на Европейския съюз беше да жертват демокрацията и националният си суверенитет срещу икономическия просперитет, който се надяваха членството в съюза да им осигури.

Държавите в ЕС са отстъпили контрола върху свои критични политически области на неизбиран технократски брюкселски елит, който в замяна се задължава да им осигури висок стандарт на живот и производителност.

Но Брюксел отдавна не изпълнява своята част от тази сделка.

Още по-лошо, икономиката на ЕС днес вече е изправена пред десетилетия на „бавна смърт“. Тази мрачна прогноза не излезе от устата на евроскептик или популист, а от един от най-високопоставените технократи в Европа — бившият шеф на Европейската централна банка и бивш италиански премиер Марио Драги.

Миналата седмица Драги представи доклад от 400 страници за бъдещето на европейската конкурентоспособност, поръчан от ЕС. Той предупреди, че без радикални икономически реформи ЕС е изправен пред застой в жизнения стандарт, технологична изостаналост и геополитическо безсилие.

Докладът на Драги убедително показа, че от известно време ЕС се намира в дълбока икономическа криза.

В началото на века ЕС и САЩ бяха с относително равни икономики и стандарт на живот. Но на база на глава от населението от 2000 г. насам реалният разполагаем доход в ЕС расте два пъти по-бавно от американския. Сега САЩ са значително по-напред от ЕС в иновативните технологии и едва четири от 50-те най-големи технологични компании в света са европейски.

Само през последните четири години ЕС е загубил почти един милион работни места в производството.

Драги твърди, че твърде дълго политиците са виждали разширяващата се пропаст между ЕС и САЩ просто като „жалко неудобство“, а не като „бедствие“, каквото е.

Всъщност дори мрачната оценка на Драги подценява истинския мащаб на икономическата криза на ЕС.

Погледът към средните показатели за 27-членния блок прикрива истинската дълбочина на кризата. Икономиките на Италия, Испания и Гърция, поразени от кризата с еврото и от наложените им от ЕС строги икономии, се свиха още повече от 2000-та година насам.

Германия, дългогодишният икономически мотор на ЕС, бързо се деиндустриализира. Във Франция, втората по големина икономика в ЕС, дългът расте бързо — до нива, наблюдавани в Италия точно преди еврокризата. Цената на този загубен растеж е пониженото качество на живот, претовареността на държавните служби и разпадащата се инфраструктура.

Какво да се прави? 

Според Драги Европа ще бъде извадена от дупката само чрез дълбоко преосмисляне на подхода на Брюксел към инвестициите, търговската политика и регулирането на бизнеса. Най-гръмкото му искане е ЕС да финансира инвестиционен план от 800 милиарда евро годишно, наистина безпрецедентна сума, над два пъти повече от следвоенния план Маршал.

Ако се вярва на Драги и изборът пред Европа наистина се свежда до радикална промяна или бавна агония, тогава ще настане бавна агония. Основното му предложение за инвестиционен фонд за целия ЕС всъщност беше отхвърлено от германския финансов министър Кристиан Линднер няколко часа по-късно.

Други страни от слабия лагер, като Холандия, също отхвърлиха плана. Въпреки че докладът на Драги намери подкрепа във Франция, подобни щедри разходи на ниво ЕС няма да бъдат лесно възприети политически — особено в момент, когато новото технократско правителство на Франция планира нов кръг от строги икономии, за да отговори на изискванията на Брюксел.

Иронията тук е, че ако такъв мащабен инвестиционен план беше предложен от национално правителство, той веднага щеше да бъде разкритикуван от ЕС по причина, че нарушава брюкселските правила за бюджетните дефицити и държавната помощ.

Брюксел пречи на членовете си да правят големи държавни инвестиции, а те от своя страна пречат на Брюксел да провежда общоевропейската си стратегия.

Тайната мечта на Брюксел е да се превърне в „свръхдържава“, тоест да диктува правилата за целия свят. Апаратчиците в ЕС могат да се хвалят със своите „забележителни“ и „авангардни“ технологични закони, но позволете ми да попитам: къде са големите вътрешни технологични гиганти, от които Европа се нуждае, ако иска да стимулира икономическия си растеж?

Регулация заради самата регулация е това, което Брюксел прави. 

Дори ако планът на Драги бъде изпълнен по един или друг начин, това няма да реши критичните проблеми на ЕС. Защото, както се отбелязва в неговия доклад, наред с ниските инвестиции, другата причина за промишлената стагнация в Европа са високите цени на енергията.

Средно компаниите в ЕС плащат със 158% повече от техните колеги в САЩ за електроенергия и с 345% повече за природен газ.

Драги обаче пренебрегна основната причина за това. САЩ разполагат с изобилие от евтини и надеждни доставки на енергия, тъй като използват с охога изкопаемите горива.

На техният фон, както и на фона на останалите големи икономики Русия, Китай, Индия и Индонезия, ЕС произвежда само скъпа енергия – и е принуден да внася голяма част от нея отвън – тъй като е бедна на изкопаеми горива, а избягва и техния внос, предпочитайки ненадеждната възобновяема енергия в стремежа си към „нулеви въглеродни стойности“ в индустрията си.

Но в своето „решение“ Драги комбинира желанието за „конкурентоспособност“ с химерата „декарбонизация на икономиката“. От 800 милиарда евро в неговия инвестиционен план, 450 милиарда трябва да отидат за постигане на нулеви емисии.

Така Европа ще заложи на неуспешна стратегия, ускорявайки икономическия си крах.

ЕС няма да може да реши икономическите проблеми на Европа, дори и с такива смели предложения като това на Драги.

Проблемът е в самия ЕС.

Страните членки не могат да провеждат икономически политики в съответствие с националните си интереси, възпрепятствани са да инвестират в съответствие с вътрешните си приоритети и са принудени да се съобразяват с единните правила, диктувани от брюкселските функционери.

А когато ЕС не успее да осигури растежа и просперитета, които обещава, избирателите в отделните държави на практика са безсилни да държат лидерите му отговорни или дори да ги принудят да променят курса.

Последното десетилетие на икономически проблеми разкри лъжите в сърцето на самия проект ЕС — а именно, че технокрацията „работи“ и че най-важните решения в икономическия живот трябва да бъдат оставени на легион от неизбираеми (назначени неясно от кого точно) експерти.

Следователно, ако не се изправим срещу самия ЕС, ще се изправим пред години на бавна агония, която ще приключи с тотален икономически и цивилизационен крах.

Източник: spiked-online.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: