Икономиката ни е пред криза, наближава рецесия

Когато Османската империя превзема България, властта е разпределена в три квазидържави. Страната е опустошена от чума, която редуцира населението ѝ. Оцелелите са изморени след татарските набези от север. Подобно на тогава, и днес нито чумата – вътрешните проблеми, нито войните от североизток в Украйна и от югоизток в Газа могат да накарат неолибералния ни прозападен политическия елит да осъзнае какви опасности се задават именно от любимия му Запад – разделителните линии, зад които се крие ще бъдат пометени със самия него.

Едно от идеологическите крила на умнокрасивитета – българската секция на „Дойче веле“ призова елита да се обедини, защото вече дори инвеститорите избягвали България. Да, такава статия излезе днес и беше препечатана от присъдружни жълтопаветни медии.

Каква обаче е реалността?

Завод за автомобилни кабели „Леони“ в Плевен затваря още през юли (поне новината е от тогава) и оставя без работа 1300 души. Сега и друга фабрика за автокомпоненти в Мездра ще затвори, оставяйки без доходи още 900 души. Ако човек погледне новините ще открие и други новини за закриване на производствени мощности. Обединена млечна компания затваря фабриката си в Пловдив и ще пренасочи цялото си производство в Сливен. Макар че става дума за прехвърляне на производство, а не за закриване, и в Сливен ще се назначат хора, което ще компенсира съкращенията в Пловдив, отново нетният ефект ще е по-малко заети. 

Всичко това си има причини и те са подчинени на икономическа логика, която няма общо с родното политическо блато. В Германия автоиндустрията точно в този момент е пред освобождаване на десетки хиляди служители. Ограниченията в международната търговия преструктурират логистичния бизнес.

Това е наближаваща рецесия, породена от чисто циклични причини и липсата на доверие в способностите на западните правителства да направляват процесите заради свръхзадлъжнялост и безидейност. 

Преди пет години главният икономист на „Уникредит Булбанк“ Кристофор Павлов предупреди, че бумът на инвестиции у нас от западни компании в автоиндустрията не трябва да буди еуфория. Той обясни, че става дума за относително ниски капиталовложения – недвижими имоти (халета), евтини машини за обслужване на процесите, а не скъпи автоматизирани съоръжения, което представляват стратегически инвестиционен интерес и основна движеща сила – сръчните ръце на нискоквалифициран персонал.

Предимството на такъв бизнес модел е, че той лесно може да се закрие. Плащат се между една и четири заплати за обезщетяване на хората, а сградата се продава. 

Българските политици обаче не желаеха да чуят и се гордееха, че България става център на автомобилостроенето, макар че всъщност не успяхме да привлечем производител на цели автомобили и си останахме с огризки от износ на компоненти с ниска добавена стойност, които да се ползват в създаването на скъпи крайни продукти другаде.

В няколко статии от миналата есен предупреждавах, че бюджетът за 2024 година е оптимистичен и не отчита риска от криза и увеличение на безработицата.

Действителността се оказа по-различна. Западноевропейските икономики днес се влачат по корем. От това страда външната ни търговия, която се свива вече втора поредна година.

В България обаче проблемите все още не се усещат повсеместно. Транспортният бранш страда както от по-ниски обеми на поръчките, така и от значителни забавяния в разплащанията. 

Търговците бавят свои плащания към транспортни фирми с три и повече месеца. 

Липсата на законодателство, което да принуди поне големите вериги да плащат на доставчиците си веднага след като продадат стоките, които са им доставени, задушава и производители и търговци. 

Липсата на държавен орган за факторинг и неохотата на банковия сектор да се занимава с факторинг на вземания под 100 000 евро днес принуждават нарастваща част от малките превозвачи да излязат от бизнеса. 

Съкращенията в заводите за авточаасти тази година бяха предшествани от съкращения в аутсорсинг центровете миналата година. Там проблем е навлизането на изкуствения интелект и отпадането на нуждата да се поддържат наети хиляди момичета и момчета с чужди езици и минимални умения по програмиране. 

В същото време строителният сектор все още предлага високи доходи и един добър водопроводчик може да си докара между 4000 и 8000 лева на месец. Проблемът е дали в момента не наблюдаваме затваряне на сделките с апартаменти, резервирани „на зелено“, след което и този бранш да пусне кепенците. Това трябва да ни притеснява най-много.

Затова при изготвянето на Бюджет 2025 трябва да се подходи изключително сериозно и предпазливо.

По същия начин, по който бюджетната политика се разглеждаше като фактор за съхраняване на икономическия потенциал през спуснатата ни мнима Ковид криза и по същия начин, по който държавата беше основен играч в посрещането на глобалната рецесия през 2008 г. 

В този смисъл и „Дойче веле“ са прави, че политиците ни трябва да се стегнат. Но моля ви, не ни сервирайте пак от същата неолиберална отровна рецепта – не клякайте отново пред исканията на Киро и Асен. 

Това е като спора на двете майки пред цар Соломон. От готовността на единия да погребе всичко, само и само да получи своето и склонността на другия да отстъпи, за да се спаси каквото може, ще се види и кой е по-достоен да управлява.

Автор: Стефан Антонов

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

един коментар

  1. Змията на капитала се гърчи предсмъртно и е крайно необходимо да се отсече главата й !И с нея трябва да се отмие и световната задушаваща ни плесен!

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.