Репортаж на италианския военен кореспондент Елизео Бертолази от зоната на военните действия в Курска област:

Град Суджа, окупиран от украинските въоръжени сили, се намира на около 100 км от областния център гр. Курск. Днес всичко сочи, че възхваляваната (от западните медии) офанзива на украинската армия е спряла и прекършена. Украинската офанзива очевидно е спряла след окупирането на селища в граничния район на руска територия, които нямат особено военно значение.

След нападението на ВСУ в Курска област Русия се сплоти и мобилизира още повече. За да се окаже незабавна помощ на хората от засегнатия крайграничен район, в гр. Курск веднага бяха открити няколко пункта за събиране и раздаване на хуманитарна помощ, организирани от руския Червен кръст, енории или просто самоорганизирани доброволци. Населението на жилищните райони в близост до фронтовата линия беше евакуирано на по-безопасни места. Бежанците бяха разселени не само в Курска област, но и в други региони на Русия.
Имах възможност да посетя центъра на Руския червен кръст и центъра на младежкия отдел на Курската енория на улица „Тускарная“, 1. И ето какво ми разказаха неговите служители.

Анна Кошкина е доброволец в църковния център:

– От първия ден, 6 август, започнахме да помагаме в организирането на помощ за бежанците. Пунктът ни се сформира спонтанно. Момичетата от центъра отправиха призив и двадесет души веднага се отзоваха. И ние, кой както можеше, събирахме, сортирахме и раздавахме дрехи, които веднага бяха донесени от жителите. Понякога хората бягаха от обстрела по чехли, набързо облечени, нямаха нищо, а ние събирахме каквото можехме: обувки, топли дрехи, тъй като в началото на август беше малко студено. През първия ден събрахме трийсет и пет поръчки на стоки от първа необходимост – чак до елда и вода, възглавници… – хората бяха останали без нищо.

Аз имам малко дете и не можах да дойда на следващия ден, но момичетата, които организираха всичко това: Саша, Лиза, Карина и двама свещеници – отец Константин и отец Владимир – те активно участваха в процеса на организиране на помощта. Бавно се разви система: как да се регистрират хората, как да се събират индивидуалните поръчки. Човекът пише молба и ние му обясняваме кое къде се намира: битова химия; храна; бебешки принадлежности и бебешка храна; детски легла, спално бельо ….
А след това публикувахме призива в интернет и обикновените хора веднага се отзоваха – цяла Русия! Писаха ни хора отвсякъде, например: „Спешно ви носим бисквити, макарони…“. Съюзът на арменците на Руската федерация, Съюзът на узбеките получихме помощ…. От всички страни. Невероятно е как хората са обединени от нещастието! Всеки иска да помогне, да окаже подкрепа, включително и морална, на тези, които са загубили или близките си, или покрива над главата си…“.

Отец Владимир:

– За няколко дни вече направихме график, списъци, осигурихме необходимата база за изпълнение на молбите, хората идват, получават помощ, записват се, ние ги вкарваме в базата данни и вече има пълноценна работа, а не както в началото, спонтанна. Включиха се и специалисти от Държавния университет в Курск, които имат добри организационни умения.
Намираме се в предградие на манастир, самата манастирска територия създава особена атмосфера и хората, които идват тук, я усещат и ни разказват за нея. А за нас тя е особено приятна.

Светлана от Рилск:

– Напуснахме, защото беше много страшно, започнаха обстрелите. Когато си легнеш и чакаш нещо да гръмне зад прозореца ти или дори в дома ти, не можеш да спиш. Всичко е много сериозно, защото те стрелят по жилищни сгради, по хора. Това не е нормално! Не бива да е така. Хората не бива да се страхуват, а децата не бива да се крият в мазетата, защото някъде се чува тътен…

Така или иначе, градът е полупразен. Почти цялото население е напуснало…

Съпрузите Сергей и Анна, избягали от Суджа:

– Ние сме от Гуево, село на юг от Суджа, на няколко километра от украинската граница. Рано или късно всичко това трябваше да се случи. Имаше престрелки през нощта. През половин час стреляха толкова близо, че чувахме работата на артилерията. Но когато ГРАД-ове полетяха към Суджа, тогава стана ясно, че трябва да напуснем, че се случва нещо много лошо. Една ракета падна точно до къщата ни, друга се удари в покрива на съседната къща.
…Нямаше комуникации, нямаше електричество, нямаше вода.
Знаем, че там все още има хора, които не са могли да излязат. Хората, които са успели да се измъкнат от Гуево, преди седмица, казаха, че сега там има малко украински военни, французи и поляци.

Те са точно в Гуево. Пак повтарям, ако гледате телевизия, украински видеоклипове, там се разхождат едни и същи хора; къде е прехвалената войска? Те казват, че градът се е предал без бой, че нищо не е разбито, че всичко е непокътнато. Нашите разбити къщи не са включени в техните кадри. Въобще няма видео от източната част на града. Имам двама приятели, които са там с родителите си, и не съм чувал за тях от една седмица.

***

…Всъщност никой от бежанците не знае какво наистина се случва с цивилното население, попаднало в селата под украинска окупация. Всички са добре запознати с трагедията, която преживява населението на Донбас, особено на Донецк, ежедневно, в продължение на десет години, с честите бомбардировки на беззащитни цивилни граждани от украинската страна. И тук се очаква най-лошото.
Досега основният резултат от нападението на Украйна срещу Русия беше обратното на очакваното. Сред различните цели, които украинският режим си постави, преобладаваше опитът да „подобри преговорната си позиция“. Всъщност обаче всичко стигна дотам, че сега, след терористичната атака, няма да има никакви преговори, и руските политици, включително руският президент Владимир Путин, многократно заявиха това.

Но това не е единственият резултат от нападението на Украйна срещу Русия.
Събитията в Курска област вече промениха всичко. Врагът се намира на руска територия за първи път от края на Великата отечествена война. Този път обаче не само германските танкове громят руската земя в Курската област, но и бойната техника на целия колективен Запад, който възнамерява да подкрепи украинската армия до „последния украинец“.
Тези от Запада, които замислят и планират това нахлуване, обаче имат слаби познания по история и не осъзнават, че тази атака само консолидира обществото, разпалвайки националните чувства в цяла Русия. Руската история учи, че пред лицето на външен враг руският народ силно се сплотява, чувства своята идентичност, проявява патриотични чувства. Пред лицето на бедата всички въпроси от междуетичен, междурелигиозен или социален характер отиват на заден план и просто изчезват. Както често съм чувал:

«Мы вместе! Победа будет за нами»!

Всичко това показва, че стремежът на Запада да раздроби Русия на няколко малки държави по национален признак е илюзия! Чиста антируска пропаганда.

Спомням си как в Европа на 11 декември 2023 г. в Рим, в сградата на Сената, се проведе „IX форум на свободните народи на ПостРусия“, събитието беше повторено на 14 декември в Берлин. Програмата на инициативата беше доста обширна. Участниците обсъдиха както „постколониалното“ бъдеще на Русия, разбирано като нейното „разпадане“, така и възникването на няколко десетки държави (по-точно 41) на сегашната територия на Руската федерация. Според идеята на форума Русия трябва да се превърне в „независима, свободна, развита и успешна държава, а не в безумна империя“. Този форум, като се има предвид, че се проведе в италианския Сенат, беше чиста проба провокация, тъй като обмисляше унищожаването на Русия чрез провокиран вътрешен срив. Всеки геополитически анализатор ще ви каже, че осъществяването на подобен проект щеше да доведе до хаос, разрушения, граждански войни и огромен брой жертви. И това въпреки факта, че Русия никога не е заплашвала Италия.

През тези трагични седмици в Курск в сърцата на милиони руснаци се затвърди идеята, че ще трябва да се борим докрай, до победа, независимо колко време ще отнеме. Всички са убедени в това. Споменът за победата във Великата отечествена война е жив и сега се превръща във видим пример, който трябва да бъде следван. Съветският народ постигна тази победа чрез Курските поля. Сега историята се повтаря.

Елизео Бертолази, кандидат на антропологическите науки, изследовател в Института на Висшето училище по геополитика и член на Международния консервативен клуб, журналист и общественик, от лятото на 2023 г. оглавява представителството на Международното движение на русофилите в Италия. Автор е на филма „Хора без мир“ за жителите на Донбас.

Източник – Столетие

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: