Автор: Елисео Бертолази – 15 септември 2024

„Това, което определя западната култура днес, е по същество върховенството на временното, нестабилното и ефимерното във всички аспекти на съществуването„.

Европа е склонна да „отрича“ всяка ценност, свързана с традицията, всичко, което е здрово установено. Това, което определя западната култура днес, е по същество върховенството на временното, нестабилното и ефимерното във всички аспекти на съществуването. Нито една цивилизация не е била в състояние да процъфтява или дори да съществува на такива нестабилни основи, на каквито иска да стъпи съвременна Европа.
Ценностите, които се различават от традиционните, не само се насърчават повече, но тези „контраценности“, породени от един вид „антипедагогика“, се издигат в култ и се смятат за единствено верни. Става дума за образование, което възхвалява „спонтанността“, необузданите желания и правото им на реализация: „забраната да се забрани“, толерантност, липса на отговорност, унищожаване на институцията на семейството и религията (като последни бастиони на традиционния ред).

Наивно е да се вярва, че с такива принципи на толерантност към всичко може да се изгради солидна основа за общество, способно да посрещне предизвикателствата на бъдещето. Такива чувства като уважение, чест, благодарност, благородно състрадание към слабите, граждански дълг, гражданска честност, умереност трябва да се възпитават, те не се пораждат от анархията на „забранените забрани“.

В психологията на съвременния западен човек има две характерни черти: увереност в аксиоматичността на безграничното задоволяване на житейските му желания, които той иска да превърне в права, и абсолютна неблагодарност към онези, които са му осигурили възможност за лесно и благополучно съществуване. Неблагодарност, която често води до отвращение към собствените традиции, към собственото минало.

Европейският човек е забравил, че е наследник на велико минало, изпълнено с постижения и успехи; на цивилизация, която след векове на борба и жертви се е превърнала в един от лидерите на съвременния свят. Днешното благосъстояние на европееца е плод на усилията на много негови предци.

Както пише известният италиански журналист Маурицио Блонде: „Не трябва да забравяме, че гръцката философия, източникът на европейската цивилизация, от самото начало е била политическа философия. Сократ, обръщайки се към града и света, пита какви закони са справедливи или несправедливи в полиса, как да се формира най-добрият гражданин. Платон и Аристотел разсъждават върху идеалната форма на управление. Другите култури са развивали доктрини за метафизична еманципация, но никога не са се стремили да формират cives, гражданина като участник в полиса.“

Когато мигрантите пристигат на европейския бряг, те започват да изискват изключителни права буквално веднага след като се приземят: първо правото да мигрират, след това правото да получават помощи. В същото време същите тези мигранти презират Европа, защото, израснали в тиранични култури, я смятат за слаба. Мигрантите не желаят да се асимилират, въпреки че получават привилегии, които често не са достъпни за най-нуждаещите се слоеве на местното население (например в Италия). Това води до бунтове в градовете, до насилие над европейски жени…

Увеличаването на престъпността е признак на нова мултикултурна Европа.
Сега дори църквата на г-н Берголио (светската фамилия на настоящия папа Франциск – бел. ред.) вече не е бастион на морала и християнските ценности. Годините на светците и мъчениците отминаха, днес е по-добре да се проповядва „милосърдие“, да се „прави това, което ни подсказва сърцето“, да се пита „кой съм аз (папата), че да съдя?“. Днес най-лошите християнски пороци сега са се превърнали в граждански права.

Но кога е започнала тази деградация? Поне от 50-те и 60-те години на миналия век европейските страни вървят към постепенна ерозия на традиционните ценности и идентичности. Този процес е довел до антропологични промени в западния човек. От една страна, „човекът без родина“, лишен от всякакви силни социални връзки, религиозна и духовна идентичност, е квинтесенцията на „идеалния потребител“; човек, който „живее, за да купува“, идеално пригоден за нуждите на най-безумния капитализъм. От друга страна, крайният индивидуализъм и липсата на културни и духовни ориентири правят западните маси изключително нестабилни и податливи на всякакво идеологическо влияние. През последните десетилетия тази мутация е предизвикана от истински „революции“: „сексуална“, „културна“, а напоследък и „джендър“. Както казва професор Александър Дугин, човекът като индивид, лишен от връзките си с колектива, религията, своя кръг, традициите, не съществува в природата. Той може да съществува само като концепция, като нихилистична идея.

В Европа, разбира се, има групи и движения, които се борят за защита на традиционните ценности. Такива общности възникват като реакция на хората на случващото се. В Италия например има Ден на семейството, който се бори срещу ЛГБТ лобито, което не е възникнало спонтанно. Хомосексуалните бракове бяха въведени в почти цяла Европа чрез законодателство, прокарано отгоре, често против на общественото мнение. Изглежда, че политиците просто се подчиняват на „дневния ред“, без дори да се чувстват длъжни да се допитват до населението.

Всички тези тенденции се оправдават със защитата на правата. Тук обаче не става дума за „права на човека“ (свобода, неприкосновеност на личния живот, право на труд), а за „граждански свободи“ (разбирани основно като преодоляване на биологичните ограничения). Те заместват това, което някога е било признак на човешкия прогрес – извоюването на права за работническата класа, права за защита на националната, етническата, религиозната идентичност.

Днес наистина можем да кажем, че западните демокрации са „свалили маската“, оказвайки се в много отношения не повече от „прокарвачи“ на интереси, които са напълно чужди на народната воля. Лишено от духовната и културната си идентичност, изпаднало в безпрецедентна екзистенциална криза, някогашното сърце на цивилизацията скоро ще се окаже колонизирано от чуждо население. Едно общество, лишено от основните си ценности, които осмислят съществуването му, е обречено да изчезне. Единственото, което ще спаси Европа, е възраждането на нейната идентичност. А именно това правят консерваторите, които някои наричат евроскептици и „популисти“ и чиито лозунги отговарят на стремежите на хората, както показаха изборите в Италия.

Авторът: Елисео Бертолази, кандидат на антропологическите науки, изследовател в Института на Висшето училище по геополитика и член на Международния консервативен клуб, журналист и общественик, от лятото на 2023 г. оглавява представителството на Международното движение на русофилите в Италия. Автор е на филма „Хора без мир“ за жителите на Донбас.

Източник – Партия Дела