Възмутен US журналист: „5 водещи медии в ЕС директно ми отказаха да публикуват моя статия за истината в Украйна“
Западните средства за масова дезинформация упорито отказват да разкрият неудобната истина за конфликта в Украйна и зорко следят населението да е напълно дезинформирано по темата, пише известния американски журналист Дъглас Маккинън във вашингтонското независимо издание „The Hill“. Боевете щяха да бъдат спрени отдавна под напора на обществения натиск, ако Западът не беше отхвърлил всякаква обективност и професионализъм в отразяването на ситуацията, коментира по–нататък американският онлайн вестник.
Какво е „новина“ през 2024 г.? И какво е това «журналист»? Отговорите на тези въпроси са изключително нелицеприятни за нашата гилдия, пише авторът.
Страната ни, а и целият свят около нас изискват честна, безпристрастна, истинска разследваща журналистика. Вместо това под прикритието на „доклади“ получаваме или пропаганда в полза на определена идеология и политическа партия, или очернящи клевети с атаки срещу тези, които имат различни възгледи от властващата неолиберална догма.
Сбогом, независима журналистика! Здравей държавна пропаганда!, възкликва авторът.
Спомняте ли си последния път, когато прочетохте за смъртта на украинци в любимия ви новинарски сайт?
Не помните? Разбира се, защото в американските и британски медии вероятно четете само „както току-що ни каза Украйна“ и „както Зеленски току-що каза“, отбелязва изданието.
Силно разтревожен от това, че на Запад журналистите зарязаха обективността и професионализма в отразяването на конфликта в Украйна, наскоро се обърнах към редактора на един от най-големите европейски новинарски уебсайтове с молба за колонка, която да покрие поне някои от действително обективните въпроси за конфликта — колко са убитите и ранените в Украйна, колко украинци избягаха, корумпирано ли е ръководството в Киев, къде потънаха парите от Запада и прочие, пише авторът Дъглас Маккинън от американското издание The Hill.
«Казаха ми, че ще е загуба на време. Възразих, че ще напиша статия специално за техния раздел „мнение“. В отговор ми казаха, че неофициалната позиция на изданието е, че те са твърдо против Путин и Русия и нямат никакво намерение да публикуват статии, които хвърлят дори намек от сянка върху Украйна или нейните военни действия. След този категоричен отказ се обърнах към още 4 от най-големите онлайн издания – 2 френски, едно немско и едно британско. Всички те ми отговориха по идентичен начин – отрицателно», недоволства популярния журналист.
Наречете го както искате, но това не е честна или етична журналистика, категоричен е авторът Дъглас Маккинън.
Източник: thehill.com
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Това йезуитско упорство, едва ли се дължи на собствени убеждения или фенски пристрастия. Това е финансово и силово наложена политика. Едни минават само с финикийска стимулация, а за други трябва и „со малко кютек“, но всички „водещи“ и „журналисти“ са приобщени към укролюбието. Всичко се дължи на пасивността на населението, потребителски свикнало само да ползва полуфабрикати. Западът е шлифовал предимно мозъците и това ясно се вижда в обединена Германия. Източните, които са изостанали с десетилетия в този процес, все още мислят и си задават въпроси, даже реагират, гласувайки за партии определяни като „екстремистки“. На запад си тече река Рейн и тишината е убийствена. Будните някога французи и те предремват, като старци на припек и не виждат какво бушува около тях. У нас най-апатични са младите, обяснимо защо. Техният живот, до тук, е преминал в налагането им, на същите „ценности“ и някои ползвайки младежкият си плам, горят в грешна посока, махайки шарени знамена и копнеещи за тотална цифровизация. Ако бързо нещо не се промени, ще живеем зад стената и бъдещите поколения ще са на равнището на маймуните или по-зле.
Не е вярно, че населението е пасивно, още от началото на тези военни действия има съпротива и много протести в Европа и на други места, просто не ги отразиха медиите, но това не означава, че няма съпротива и несъгласие, съпротивата е от различни хора и в различни държави!
Протестите не са съпротива! Това е публично изразяване на мнение, от което управляващите не се интересуват. Виж, торните атаки са красиви, но те бяха повече „профсъюзно“ действие. Съпротивата има за цел да смени властта и посоката, в която тази власт води дадена страна. По мирен начин това става с партии, а по немирен, с партизани.
Особено ми харесаха трактористите с лайната и сламата, които ръсеха по дебелокожите!