Автор: Лapи Джoнcън, бивш главен анализатор на ЦPУ

Не бях анализирал последиците от операция „Курск“ от гледна точка на премината „червена линия“ на руснаците, докато не чух анализа на Скот Ритер по въпроса. Ролята на Съединените щати и други съюзници от НАТО в подаването на разузнавателни данни, в планирането на военните операции в снабдяването с модерни оръжия на Украйна, както и пращането там на редовни западни войски (дегизирани като „наемници“) е същинският casus belli (причина за войната). И по-точно причината тя да продължава вече трета година. Това е очевидно.

От началото на Специалната военна операция (СВО) през февруари 2022 г. страните от НАТО последователно демонстрират враждебно и все по-провокативно поведение спрямо Русия, тъй като на хоризонта се очертава поражението на Украйна.

Западните държави предоставят на Украйна несекващ поток от данни за ISR (разузнаване и наблюдение), които ВСУ използват, за да нанасят смъртоносни удари по руските войски и по цивилни граждани, НАТО изпраща HIMARS, 155 артилерийски установки, безпилотни самолети, танкове, бронетранспортьори и бойни самолети F-16. На този етап Русия толерира тези прокси атаки, като се задоволява да унищожава оръжейните системи на украинска територия, без да предприема ответни атаки срещу страните – доставчици на НАТО.

Прословутото руско търпение обаче е достигнало своя предел. Нахлуването на Украйна в руската Курска област със сухопътни войски, включително с чуждестранни „наемници“, бележи опасна ескалация от страна на САЩ и НАТО.

Сравнявам това с един епизод от „Кръстникът II“, където се опитват да убият Майкъл Корлеоне в имението му на езерото Тахо. Едно е да застреляш Кръстника на претъпкана улица и съвсем друго – да вкараш убийците в дома му, където е неговото семейство.

Вярно е, че повече от две години Украйна убива руски цивилни граждани с ракети HIMARS и Storm Shadow, доставени от Запада, но последната операция в Курска област представлява нещо много по-опасно, а от гледна точка на Русия – крайно непростимо. Патологичната неспособност на Запада да разбере руския исторически страх от западните нашественици вероятно ще накара Русия да промени тактиката и темпото на войната.

Много военни и цивилни лидери на Запад се заблуждават като смятат, че бавният ход на военните действия, който демонстрира Русия от началото на СВО е неспособност и слабост. Смятат, че това, че не са смазали Украйна за кратък период от време се дължи на това, че руските въоръжени сили са слаби и се ръководят от некомпетентни хора.

Западът бърка търпението и предпазливостта от страна на Русия с некомпетентност.

Въпреки че може да ви се стори странно, руснаците досега ограничаваха военните си действия, пипаха почти с кадифена ръкавица, за да избегнат ненужни жертви сред цивилното население и излишни щети върху украинската инфраструктура. Повече няма да ви е странно обаче, когато научите, че руснаци и украинци всъщност са един народ с много родствени връзки помежду си и далеч не е ясно колко процента от украинците са на страната на Зеленски и колко – на страната на Путин.

Като военна операция украинската офанзива при Курск е катастрофа. Освен че лиши Украйна от последните й резерви и от последното й високотехнологично военно оборудване, които тя не може да си позволи да загуби, нападението засили решимостта на Русия да приключи тази война със сила, а не с преговори.

Смятам, че вече няма никакъв шанс за мирни преговори в тази война, освен ако не са свързани с безусловната капитулация на Киев, а с него и на НАТО.

Руската мечка вече е напълно събудена и много разгневена. Като дете бях в скаутски отряд и там ни учеха никога да не закачаме разярена мечка… И че най-яростни са, когато бранят малките, семейството си.

Автор: Лари Джонсън, бивш главен анализатор на ЦРУ

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: