Петър Волгин, евродепутат от групата „Европа на суверенните нации“, постави ключов въпрос на дебат в Комисията LIBE (Комисия за граждански свободи, правосъдие и вътрешни рабoти) за пълзящата и нарастваща цензура в Европа.
Волгин, който безспорно е добре запознат с темата от професионалната си дейност, се обърна към еврокомисаря по правосъдието Дидие Рейндерс в контекста на публикувания доклад от ЕК за върховенството на закона и състоянието на медиите и постави на вниманието два примера за груба цензура. Първият пример е от Германия. Става дума за германското списание COMPACT, което е спряно, забранено, техниката му е отнета, а акаунтите му в социалните мрежи – изтрити.
Причината е, че германските журналисти са си позволили да направят интервю с Мария Захарова. „Това не е спазване на свободата на словото и плурализма“, посочи Волгин на еврокомисаря Дидие Рейндерс и аудиторията в LIBE. Вторият пример е от България: грубото спиране на интервюто, направено за БНР с посланика на РФ Елеонора Митрофанова. Евродепутатът подчерта, че цензурата в обществената медия е била задвижена от партията ДПС, член на „Обнови Европа“, което не кореспондира с демократичните принципи като висша цел на ЕС.
Отразявайки участието на Волгин в LIBE, БНР тенденциозно и двусмислено са поставили в сайта си фразата за цензура в кавички. Кореспондентът на БНР изобщо не споменава за германската медия COMPACT, но подчертава за интервюто с руския посланик, опитвайки се по този начин да изкриви смисъла на поставения въпрос пред еврокомисаря по правосъдието и гузно да оправдае рефлексивното си задвижване от Пеевски по казуса със спирането на интервюто. Рейндерс отговори по следния начин: „Първото нещо, което се прави в такива конкретни случаи, е да се заведе дело пред националните съдебни власти, включително и в Съда на ЕС, ако има нарушение на европейското право.“
Така става, когато медиите са наистина зависими.
Дано не е късно, когато хората осъзнаят този факт.