Еманюел Тод: Западът вече загуби войната в Украйна. Когато руснаците постигнат окончателно целите на военната си операция там, в очите на целия свят САЩ ще са победената страна. И именно това ще е краха на цялата американоцентрична световна система. Защото американската империя, тяхната световна хегемония, в момента се крепят единствено на страха на останалия свят от военната им сила.

Западът знае, че е загубил войната в Украйна, но не знае какво да прави и продължава да воюва по инерция, упорито отказвайки да капитулира. Това обяснява френският историк Еманюел Тод. Сега от Германия зависи да се сложи край на тази война, която унищожава Европа и Запада като цяло. Ако Германия се откъсне от САЩ и стане посредник в мирни преговори между Русия и Украйна, тя ще повлече след себе си и целият ЕС. Бъдете сигурни, че ако това се случи, само след 24 часа ще се откажат да воюват и САЩ.

Френският историк и социален антрополог Еманюел Тод е убеден, че прекратяването на войната в Украйна зависи от Германия. В интервю за Berliner Zeitung Тод обясни:

„Германия има голямо значение в този конфликт. Ако тя се откъсне от американците и започне да работи за мир в Украйна, то и САЩ ще се откажат на мига. От Германия зависи дали този конфликт ще продължи още години, напълно изтощавайки и унищожавайки Европа и Запада като цяло, или още утре ще се върне мирът. В този смисъл Германия трябва да изпълни своята отговорност като водеща сила в Европа. Ние в Европа чакаме Берлин да сложи край на войната.

Знаменитият социален учен Тод смята, че във военно отношение войната е приключила. Оценката му от преди месеци, че Украйна е загубила войната, спечели на Тод обвинението, че е „почитател на Путин“. В интервюто си пред Berliner Zeitung той заяви, че отказва да приеме подобна квалификация:

„Когато казвам, че Украйна вече е загубила войната, аз не споделям някакво свое пожелателно мислене, а казвам само какво мислят Пентагона и френският генерален щаб.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Според Тод руснаците ще превземат още повече територия:

„Така че проблемът е, че сме в ситуация, в която Западът знае, че е загубил войната, но не може да си позволи да седне на масата за преговори. Причината е, че целият свят ще види капитулацията на САЩ, а това на мига ще сложи краят на тяхната световна хегемония“

Тод обяснява, че ако иска да оцелее икономически и като единна структура, Европа трябва да посредничи за мир в Украйна, а за себе си да постигне споразумение с Русия, което не представлява заплаха за европейците:

„Всички на Запад знаят, че Русия няма нито желание, нито средства да нахлуе в Европа. Последното нещо, което руснаците искат, е да им се наложи отново да администрират Полша. Така че европейците биха могли да приемат мир в Украйна, това не просто би било в техен интерес, а ще е спасително за тях от икономическа гледна точка. Но това би било катастрофално за американците.

Ако руснаците постигнат целите си в Украйна, Америка ще бъде победена и те ще признаят пред целия свят, че имат минимум равностоен геополитически конкурент в лицето на Русия. А това ще доведе до краха на цялата американоцентрична световна система. Защото американската империя, тяхната световна хегемония, в момента се крепят единствено на страха на останалия свят от военната им сила. Всички останали компоненти, финансовата им система, господството на долара, медийните им и НПО световни мрежи са само следствия на военната сила, с която доскоро контролираха планетата“.

В действителност, казва Тод, не става въпрос за европейците, а за Германия, която заедно с Япония е един от двата стълба на американската система за контрол и управление на глобалния континент ЕврАзия.

Историкът описва историята на войната по следния начин:

„След 2000-та година започна сближаване между Русия и Европа начело с Германия. Фактът, че Шрьодер, Путин и Ширак образуваха единен фронт срещу войната в Ирак и двете водещи сили в ЕС отказаха участие в нея, разтревожи американците.

Те се страхуваха, че една от най-големите индустриални сили в света, Германия, започва да обединява сили с най-голямата енергийна и ресурсна сила в света – Русия, и това по естествен начин ще изтласка Америка от Европа. Следователно от гледна точка на Вашингтон Германия трябваше да бъде отделена от Русия.

Чрез оказване на силен натиск върху руснаците, който да ги накара да се намесят в Украйна, това в крайна сметка беше постигнато. Взривяването на газопроводите „Северен поток“ е черешката на тортата.“

Тод пренебрегва възмутеното възражение на интервюиращият го журналист от Berliner Zeitung, че твърдението, че Русия е била притисната от САЩ и Запада да се намеси, звучи като „пропаганда на Путин“. В отговор Еманюел Тод изложи фактите и направи своите заключения:

„Преди февруари 2022 г. имаше няколко вълни на разширяване на НАТО на изток. Във връзка с Майдана впоследствие американците се намесиха директно в Украйна – страна, в която повече от половината население е с руско самосъзнание и не е ясно къде точно там преминава границата на руския свят. Да позволи компактни маси руско население да бъдат приобщени в западните имперски структури – това е опасно за самото съществуване на Русия и тя в никакъв случай не може да го позволи. Украинските националисти и част от американската политическа класа взаимно се насърчаваха в своята русофобия и по този начин отчасти се създаде ирационална динамика. В крайна сметка възникна ситуация, при която НАТО де факто започна да въоръжава украинската армия чак до руската граница. Руснаците бяха обявили, че не могат да търпят влизането на Украйна в НАТО. Бяха предупредили, че в такъв случай ще се намесят.”

На въпрос дали Украйна в момента преживява „упадакът на Запада“ (алюзия от заглавието на последната книга на Тод – Упадъкът на Запада), известният учен даде да се разбере, че упадъкът на Запада е „вътрешен разпад на западната империя с Америка в центъра“. Тод, който предсказа разпадането на Съветския съюз през 1976 г., защото забеляза, наред с други неща, нарастващата детска смъртност там, подкрепя настоящата си диагноза със същите данни.

Детската смъртност в Русия днес е една от най-ниските в света и много по-ниска от тази в САЩ, която през последните 20 години драстично нарасна. Данните за брутния вътрешен продукт, раздути от сектора на услугите, опровергаха „голямата слабост“ на реалното индустриално и селскостопанско производство на Запад. В образователния сектор нещата на Запад изглеждат още по-зле:
„От 1965 г. насам качеството на образованието намалява, броят на учениците и студентите намалява, а тестовете показват, че коефициентът на интелигентност намалява. В наши дни американците често вече не обучават инженери, а адвокати и борсови брокери. За книгата си погледнах числата и открих, че в Русия, чието население е двойно по-малко от американското, разполага с повече инженери от САЩ.

Тод вижда „нихилистичните импулси“ в прехода от капитализъм към неолиберален финансов капитализъм като причина за упадъка на Запада:
„В един момент стана напълно ирационално – хората искат да натрупат огромни суми пари само заради парите. Но преди всичко неолиберализмът на практика унищожи икономиката и обществото.

Самата Тачър каза, че няма такова нещо като общество. Това е нихилистично признание. По отношение на външната политика това отношение се отразява в предпочитанието към войната пред мира.

За разлика от други наблюдатели, французинът не допуска, че САЩ ще започнат война с Китай след предстоящото си поражение в Украйна:

„Те просто нямат ресурсите да направят това. Една война между Китай и САЩ в Южнокитайско море би приключила за няколко часа; китайците много бързо и лесно просто ще потопят американските самолетоносачи с хиперзвукови ракети.

Китай обаче няма да замени САЩ като световна сила, защото китайците са изправени пред значителни демографски проблеми. Бъдещият свят ще бъде многополюсен свят. Това ще е свят, който вече няма да може да си позволи войни.

В началото на разговора французинът коментира и ситуацията в родината си. На въпрос дали споделя опасенията на много германци относно възхода на Националния съюз на Марин льо Пен, Тод отговаря:

„Не, защото дълго време смятах изборите във Франция за комедия. Страната вече не е суверенна, защото не може да взема решения относно паричната си политика или търговската си политика.

По причина, че имаме договори с ЕС решаващи въпроси като паричната и търговската политика на Франция. Тези неща се решават в Брюксел, а не в Париж. Затова изборите, повтаря той, са „комедия“. Тод не крие презрението си към настоящия президент и неговите предшественици:

„Имахме комедията на Саркози: истеричен мъж, който постоянно говореше за жена си и искаше да „изчисти“ предградията. Тогава французите си казаха – стига, и се появи Оланд, който каза, че финансовият свят е негов враг и че той е просто нормален човек. Сега имаме Макрон, който казва: „Аз съм млад, обичам банките, а вие всички сте глупаци“. На практика обаче нищо не се промени, защото френската политика се определя от финансовите ограничения на Брюксел.

Роденият през 1951 г., Еманюел Тод е един от най-известните френски историци, социолози и антрополози. Работил е в Националния институт за изследване на населението (INED) и се е фокусирал, наред с други неща, върху различните семейни структури в света и тяхното влияние върху вярванията, идеологиите, политическите системи и историческите събития. Тод е автор на множество книги между които и „Реквием за световната сила САЩ“.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: