Автор: Генадий Велчев
Като народ още не. Като нация – да. Като политическо животно нацията ни е без държава. Тук върлуват чужди капитали, банкови и търговски вериги, чужди държави с фондове и фондации, многонационални окупатори от типа на НАТО и Европейски съюз – все деца на дълбоката Американска държава. Тя самата в момента безжалостно се разправя с останките на американската национална държава и води едновременно война с останалия незападен свят. Горещата точка е Украйна. Заплакала е Европа за Украйна, откога интересно е станала тяхна родина. Малко им е, че взеха цяла Източна Европа и я обезкръвиха и обезлюдиха, трябва да вземат и едно голямо парче от исторически руска земя под името Украйна. Ама Путин – не дава. Провежда специална операция.
Войните се водят за земи – за територии, с каквото има на тях и под тях. Сиреч за богатствата, това от което финансовият капитал, банкерите най-вече разбират и се правят на отрепани, че са далеч от политиката – те са хора само на парите и на чистите сметки.
Пита се, коя ще бъде предната линия на фронта на Запада след като Путин „окупира“ Украйна и Запада се изнесе оттам с изгубените си пари, надежди и сълзи, да глътне това лакомо парче, голямо, колкото цялата Западна Европа. Да, богатите също плачат. Ботев казва, смешен плач.
Без да се смее Путин, каза на западналия Запад, да не продължава с конфронтацията с Русия, защото територията на Запад е гъсто населена и уязвима за руските ядрени ракети и Русия ще бъде принудена да вземе решения, страшни дори и за помисляне. Не се разбра докъде стига Запада, до островното кралство Англия или Източното крайбрежие на САЩ. Русия не иска такава развръзка в тази война. Лошото е, че може да се окаже единствено възможната и печелившата за Русия стратегия за слагане на край на войната, преди да е пламнала като Трета европейска, а следователно ядрена. Абсурдно е да се мисли, че Русия ще излезе джентълменски да се бори срещу армиите на трийсет държави от Европа без да използва ядрените си възможности. Такива хуманисти няма как да се намерят в Кремъл. Нито в Москва, нито в цяла Русия. Англо-саксите , както им казват в Москва, трябва много, много да мислят. За оцеляването си и след това, за каквото е останало от миналото им величие. Светът им се насити. Не им ще вече даже и парите. Цял свят знае, че са прясно напечатани пари без стойност, на финансови мошеници, криещи се зад САЩ и фасадата Европейски съюз.
Да отговоря на въпроса къде сме ние, като нация без държава. Няма да ни оставят да гледаме – нит тези от Лондон, нито тези от Брюксел. Те няма да оставят българите да излязат сухи като държава. Мястото ни е на фронтовата линия на НАТО, барабар с румънци, поляци – всички подконтролни им съседи на Русия по море и суша. На лакомия румънски и полски елит сигурно им допада Велика Румъния, Велика Полша, въпреки че и двете величия свършиха под окупация – първо немска, след това съветска и проляха много кръв по съветските степи. Ние не пратихме войска, нашият цар за това си плати. Нас обаче, като нация без държава, никой не ни пита. Сега. И сме вътре. Казват, че България е готвена по военните планове на НАТО да стане следващия враг на Русия.
Как? Ами с нашите летища. Оборудвани за Ф-16 по стандартите на НАТО. Идеални за излитане над бойните полета на Украйна или за удари по Крим. Затова им трябва и проатлантическо т.е. продажно правителство в България, което да ни вкара в тази красива, хуманна орбита на войната.
Космонавти не можем да пратим, но в космоса на войната ще можем всинца българи да литнем – т.е. да изгорим като православни на път за Рая. Прощавай лято. Сбогом планини.
Авторът Генадий Велчев е роден на 16 март 1949 г. в Разград. Завършил философия в СУ “Климент Охридски” през 1979 г., специализирал индустриална социология и работил в тази предметна област като основател и ръководител на научноизследователска лаборатория до 1989 г. В последните десет години се занимава изключително с писателска дейност. Автор е на поетичните книги: “Черешова задушница” (изд. Христо Ботев, 2001), “Репортаж” (изд. Никола Вапцаров, 2003), “Сестра ми иска да живее” (изд. Български писател, 2006) и “Зелената тетрадка” (изд. Никола Вапцаров, 2008). Живее в София.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Биха му дуспата на ортодоксалния евроатлантик Делянчо Пеевски. „Ахмед Доган поиска оставката на Делян Пеевски и още петима: Има опит за вътрешно-партиен преврат!“ Още с назначаването му аз допуснах, че най-сигурния начин да бъде премахнат от сцената и унищожен беше да се покаже какво добиче е, какъв интелектуален багаж носи.Делянчо се превъзнесе и си повярва,че можа да стане и премиер.Такова евроатлантическо преклонение, такава наглост не е виждана никога. Е да е жив и здрав, пари има в изобилие, че и красива жена.
Оттук на татък животът му е обречен,вечно ще се оглежда,вечно ще бъде нащрек и накрая ще се възнесе на оня,по-добрият свят.Това ги чака всички предатели!Оттук нататък,живот без бъдеще!Амин!
Има едни дето не прощават на цялото семейство …
На мен ми се струва, че няма как да изгубиш нещо, което не си построил. В началото, когато руснаците ни връщат възможността да имаме държава, българите са разделени на фили и фоби, т.е спорят как да изглежда този градеж, воюват със съседите, за рамките на имота и губят ценно време и енергия, която после нищо не може да компенсира. После дълго строихме един чужд проект, в никакъв случай не лош, дори прекрасен, но остана чужд и когато скочихме да го събаряме, не пожалихме нищо от неговата красота. Сега, разбирай от останките му, строим колиба, за да има някъде да се подслоним (интересна е тази дума подСЛОН, има нещо индийско в нея). Някои избягаха, не им се живее в колиба. Други чупят покрива и горят дъските, чакайки помощ от вън. Трети лежат вътре и млящят това, което всички сме събрали, може при разпределение или чоп, да не им се падне. Ако това е народ и той мисли да строи дом, на своя земя, значи този народ си няма хабер от време и пространство и не вижда по далеч от обувките си. Аз обаче съм склонен да приема, че народ няма, само съжители, попаднали и оцеляващи временно заедно, докато дойде някой и изгони неприятните му, приюти други и приключи с колибарщината. Лошото е, че претендираме за велико име, а дали е с право и учените не могат да се разберат.
Що за глупости си написал, България има прекрасни хора и деца, юноши, трудолюбви и образовани, но ти в каква среда живееш, явно ти самия живееш в лоша среда, че виждаш само лошо и обиждаш българите. Не е така, както си написал, а по-скоро ти се иска да е така и явно мразиш хората в България, злобно и на дребно.
Естествено! Вината е мен и моята среда, а България цъфти и вързва, хората работят и пеят. Няма апатия, няма липса на перспективи, не сме придатък към никое посолство, сами решаваме, с кого и как да сме приятели… Алоо, сънищата са хубаво нещо, но реалността е съвсем различна. Понеже никой не ни е нападнал, превзел и поробил, остава сами да сме се докарали до този хал. Международната обстановка е една за всички постсоциалистически страни, но не всички затъват. Не всички имат демографски срив, а при нас е катастрофа. Не всички бягат и хвърлят камък зад гърба си, но тук милиони го направиха. Нито мразя хората в България, нито българите в частност, но като мнозинство, водещата роля трябва да е наша, а какво става, ДПС решава, кой, как и защо. Седмица вече телевизиите и сайтовете са пълни с аги, голяма драма. За това също са виновни българи, алчните джуджета, които лапаха на догановата трапеза.