Близкият изток: Защо американският флот не може да победи хуситите?

Провалът на армадата от самолетоносачи в Червено море разсея сериозно и за дълго мита за военноморската мощ на Америка.

Влиятелното американско списание Foreign Policy публикува статия „Защо военноморските сили на САЩ и техните съюзници не могат да спрат хусите?“, в която военните наблюдатели на изданието се опитват да разберат „защо месеците интензивни операции на западния флот не успяха да осигурят сигурността на Червено море.“

„Повече от шест месеца след като бунтовническата група на Хуситите в Йемен започна сериозно да прекъсва морския трафик в Червено море, глобалното корабоплаване трябваше да се примири с „новото нормално“, в което закъсненията, прекъсванията и по-високите финансови разходи по доставката на товарите стават все по-високи и по-високи.

Това се случва въпреки усилията на американския, британския и европейския флот, които през цялото това време безуспешно се опитваха да неутрализират заплахата от хуситите и да възстановят безопасността на търговското корабоплаване.

Фактът, че водещите световни флоти вече 6 месеца се борят с всички сили да победят бунтовническа банда – засега напълно безуспешно, повдига болезнени въпроси както за ползата от военно-морските сили, така и за квалификацията на западните флоти, призовани да поемат основната тежест на предстоящия глобален сблъсък с Китай . Американският флот признава, че в момента участва в най-лошата битка след Втората световна война“, пише изданието.

Хуситите се оказаха много страховита сила. Това е недържавен играч с много голям арсенал, който е в състояние да причини огромни главоболия на западната коалиция “, казва Себастиан Брунс, военноморски експерт в Центъра за морска стратегия и сигурност и Института за политика за сигурност към университета Кил в Германия. „В момента водим най-високо ниво на бойни действия и когато военноморските сили имат проблеми с устойчивостта на това ниво, това е наистина тревожно.“

Хуситите са представители на шиитското мюсюлманско движение с военно крило Ансар Аллах, действащо предимно в Йемен.

След избухването на военния конфликт между Израел и движението Хамас, хуситите обявиха готовност да ударят израелска територия и да не позволят на кораби, свързани с еврейската държава, да преминат през Червено море и тясната му част – протока Баб ал Мандеб – докато Израел не спре операцията си в палестинската ивица Газа.

Според военното разузнаване на Пентагона към юни 2024 г. 65 държави и 29 големи енергийни и транспортни компании са били засегнати от атаките на хуситите в Червено море.

Атаките на хуситите застрашават преминаването през Суецкия канал, който свързва Средиземно и Червено море, предлагайки най-краткия път между Европа и Азия. Около 12 процента от цялата световна търговия се извършва по този маршрут. Атаките срещу търговски кораби в Червено море и последващите решения на компаниите обаче подхранват опасенията, че световната икономика може да е изправена пред нова „криза на веригата за доставки“.

Според турската Анадолска агенция, позовавайки се на онлайн ресурса MarineTraffic, броят на контейнеровозите, корабите за насипни товари, Ro/Ro, LNG, плавателни съдове за течни товари и смесени насипни товари, преминаващи през Суецкия канал, е намалял с 85 процента през последните шест месеца.

През ноември 2023 г., месец преди хусите да обявят, че започват атаки в Червено море, 1094 кораба преминаха през Суецкия канал (1094 кораба за един месец), но търговският трафик през ключовата артерия започна постепенно да намалява през следващия месец.

Миналия декември през Суецкия канал са преминали 923 кораба. През януари 2024 г. – 233, през февруари – 94, през март – 85. През април през Суецкия канал са преминали 159 кораба.

Корабоплаването през протока Баб ел Мандеб е намаляло с 60,7 процента през същия период. През ноември 2023 г. през пролива са преминали 341 кораба, през декември – 310, а през януари тази година само 189. През февруари тази цифра е спаднала до 151, през март е била 152, а през април – 134.

Броят на товарните превози през Суецкия канал е намалял с две трети през последната година (до април) , пише британският вестник The Times, цитирайки Службата за национална статистика на Обединеното кралство (ONS).

Товарният трафик през протока Баб ел Мандеб също е намалял с 59%. Корабите на редица големи компании, включително Maersk и Hapag-Lloyd, сега поемат по по-дългия маршрут край западния бряг на Африка, който отнема с 20 дни повече, заради заобикалянето през нос Добра надежда.

През последната година обаче броят на корабите, използващи този маршрут, се е увеличил с 57%. Промяната на маршрута на корабите доведе до увеличаване на разходите за гориво и покачване на цените на контейнерните превози, а цената на застраховката се увеличи поради повишения риск от атаки.

ВМС на САЩ, Великобритания и ротационна група европейски кораби се опитват да възстановят нормалното корабоплаване почти от самото начало на кампанията на хуситите, но без успех, както се вижда от факта, че ставките за военно застраховане за кораби, рискуващи преминаването по по-опасния път все още изглежда са се увеличили с почти 1000 процента в сравнение с нивата преди конфликта.

Една застрахователна компания дори стартира специална, първа по рода си военна застрахователна система за изпращачи, които иначе не биха могли да получат застраховка – сигурен знак, че западното военноморско присъствие не е донесло спокойствие на пазарите“, пише Foreign Policy .

Хусите имат наистина поразително ниво на запаси от ракети, и обикновени ракети и балистични противокорабни ракети. Това е нещо огромно “, казва Себастиан Брунс. „Докато войната между Израел и Хамас продължава, хусите имат причина и възможност да създават проблеми.“

Постоянните прехващания на ракети и дронове на Хуситите изядоха собствените резерви на ВМС на САЩ. Анализатори от Конгреса на САЩ казаха, че Съединените щати не произвеждат достатъчно стандартни ракети за противовъздушна отбрана, използвани от ескортни кораби на САЩ в Червено море за унищожаване на дронове и ракети на хуситите. Военноморските сили и доставчици като Raytheon търсят по-евтини заместители за използване срещу нискотехнологичните и евтини оръжия на хусите, като същевременно запазват високотехнологични ракети за използване в евентуална бъдеща война с Китай“, отбелязва Foreign Policy .

Проблемът за американския флот не е само в това, че противовъздушните ракети са твърде скъпи.

В Червено море американският флот плаща цената за провалите си в корабостроенето“, казва Дан Грейзър, старши сътрудник и програмен директор в Stimson Center и бивш капитан от морската пехота, воювал в Ирак и Афганистан.

В статията си в Responsible Statecraft Грейзър пише за крайбрежни бойни кораби (LCS). Програмата LCS беше представена така: „Настоящата заплаха за корабоплаването в Червено море е точно сценарият, за който флотът е инвестирал толкова много време и ресурси в изграждането на американския народ като „мрежов, пъргав, невидим повърхностен боец, способен да се противопостави на заплахи срещу достъп и асиметрични заплахи в крайбрежни среди“.

Бунтовниците – хусити, които изстрелват ракети и дронове от брега и отвличат търговски кораби в тесния проток на Червено море, са асиметрична заплаха в крайбрежния регион като по учебник. Въпреки това, „Малки скапани кораби“ (LCS), както започнаха да ги наричат ВМС на САЩ, не могат да се видят в Червено море.

Програмата LCS е един от двата най-големи провала на корабостроенето за последните 20 години. Вторият е разрушителят от клас „Замволт“. И двете програми започнаха сериозно след 11 септември и се натъкнаха на проблеми почти веднага.

Програмата Zumwalt доведе до рязко нарастване на разходите, принуждавайки лидерите на флота да намалят планирания размер на флота от първоначално планираните 32 на 7 и накрая до трите, които всъщност и бяха построени. Тези три кораба струват почти 8 милиарда долара всеки, но не са в състояние да предоставят обещаните бойни способности“, посочва Грейсър.

Програмата Littoral Combat Ship струва на американските данъкоплатци 28 милиарда долара. Според Службата за отчетност на правителството на САЩ американският флот трябва да похарчи повече от 60 милиарда долара, за да управлява флота LCS, чиято бойна функционалност, като тази на разрушителите Zumvalt, е много по-малка от очакваната.

Всички тези кораби са проектирани да бъдат модулни, с екипажи, способни да променят системите на мисията в пристанището, за да изпълняват различни мисии. Инженерите така и не успяха да накарат модулите на мисията да работят правилно, така че този тип конструкция/дизайн беше изоставен.

Програмата LCS наистина се откроява със своите впечатляващи издънки. USS Milwaukee /Милуоки/ се повреди малко след като влезе в експлоатация и трябваше да бъде изтеглен до пристанище във Вирджиния. Други кораби страдат от корозия в солена вода, напукани корпуси и повреди на водометите.

Вариантът LCS от клас Freedom имаше проблеми с комбинирания механизъм, свързващ дизеловия двигател с турбините на кораба. Проблемите тръгнаха толкова зле, че шефовете на флота вдигнаха ръце и започнаха да пенсионират корабите десетилетия преди нормалните срокове за експлоатация. Флотът пенсионира LCS Sioux City след единственото му бойно разгръщане и по-малко от пет години след като корабът влезе в експлоатация.

Като изразходва толкова много време и пари за програмата Littoral Combat Ship [и Zumvalt], американският флот загуби 40 години развитие на корабостроенето. Това е огромна алтернативна цена и сега нашите борещи се моряци плащат цената“, пише Грейзър.

Като се има предвид постоянното разчитане на малки, сложни и скъпи армии, чиито недостатъци са скрити от розови политически предположения, като например, че ще водим само една кратка война, използвайки високи технологии, сега може да е моментът да преоценим ключовите характеристики на дизайна на силите .” – пише пенсионираният генерал-майор Джон Ферари, старши научен сътрудник в American Enterprise Institute и бивш директор на програмния анализ и оценка на Министерството на отбраната на САЩ, в своя статия на портала Defense One.

Джон Ферари се оплаква, че в продължение на много десетилетия Пентагонът е вярвал, че е необходимо да се построят супер-самолетоносачи като Gerald Ford, супер-разрушители като Zamvolt и супер-сложни изтребители. И всичко това, за да се осигури лесна победа над партизаните по чехли или дори над армията на която и да е страна от третия свят.

Един от водещите американски военни анализатори, директор на Центъра за отбранителни концепции и технологии, Брайън Кларк, през последните години написа десетки доклади и статии , проведе много конференции и кръгли маси, опитвайки се да доведе до съзнанието на лидерите на американската военна индустрия необходимостта от радикална ревизия на курса им за разработване и създаване на свръхскъпи “ Звезди на смъртта като гигантските самолетоносачи от клас „Джералд Р. Форд“ и стелт разрушителя „Замволт“, и преминаване към масово производство на прости и евтини за управление автономни дронове за водене на мрежово-центрични войни, чийто идеолог и разработчик е самият Брайън Кларк.

Брайън Кларк и неговите съавтори очертаха концепцията си в монументалния доклад „Американската морска сила на кръстопът: план за възстановяване на морското предимство на американския флот“, но отбелязаха със съжаление, че „американската армия е на кръстопът“, продължавайки да създава все повече нестабилни големи многоцелеви платформи и военни формирования [същите Звезди на смъртта], които в крайна сметка ще ограничат националните интереси на Съединените щати и техните съюзници.

Всичко е просто: от един суперсамолетоносач или суперизтребител от пето поколение американските военни корпорации печелят многократно повече, отколкото от стотици малки и прости дронове. Инерцията на американското военно-промишлено лоби, насочено към максимизиране на печалбите си, дава време и шанс да се подготвят за бъдещи военни конфликти на всички страни, провеждащи независима външна политика.

Не е изненадващо, че „икономическата цена от използването на американските военни сили за блокиране или възпиране на атаките на хуситите е много по-голяма от цената за самостоятелно задоволяване на търговските интереси на собствениците на кораби. Използването на американската армия премахва тези разходи от потребителите на стоки, увеличава ги и ги прехвърля върху плещите на американските данъкоплатци“, както се отбелязва в доклада на Cato Institute.

По този начин американската военноморска армада не само не успя да спре атаките на хуситите срещу кораби, плаващи през Червено море, но и създаде финансова дупка в бюджета на САЩ, много по-голяма от общите щети, нанесени на световната морска търговия от смелите йеменски партизани.

Провалът на американския флот в Червено море сериозно и окончателно разсея мита за военноморската мощ на Америка. Последният пирон в ковчега на репутацията на въоръжените сили на САЩ дойде с прибързаното изтегляне, всъщност бягство, на гордостта на американския флот – самолетоносача „Дуайт Айзенхауер“ от Червено море, след като беше ударен от ракета на хуситите.

Владимир Прохватилов

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

2 коментара

  1. Нас не ни вълнува корабоплаването в океаните ,защото нито имаме стоки за пренасяне с кораби ,нито имаме търговски такива ,нито риболовни траулери!Всичко бе продадено,окрадено и подарено за жълти стотинки !БМФ не съществува!Само някакви жалки стари продънени корита,които за нищо не стават!

  2. О „стари комунисте“ – не знам кой от двамата ни е по-стар и по-комунист.Аз съм живял само на брега на морето. Моят брат е човека проектирал и изработил първия сто хиляден търговски кораб – „Хан Аспарух“ . Такъв до сега в Черно море никой не е построил. Но това е минало. Днес имаме един велик разбирач от всичко – Домус паша. Той получи в подарък от сините демократи БМФ – то и както Вие правилно пишете, днес то не съществува. Моряците се пръснаха по света, капитаните се пенсионираха а в Морско училище – Варна могат да се видят повече женски поли на едно място отколкото на всяко друго едно място в България. В корабостроителницата създадена в края на 19 век днес не се произвежда нищо. Тя не беше спирала работа през двете войни и при лошия комунизъм. Сега чака да бъде съборена и там да се построи поредния хотел – надцакването между Домус паша и хотелиерите върви с пълна сила. България бе морска държава а днес не е дори и държава но има футболен отбор собственост на Домус паша. Кораби няма и няма да има – пашата не обича морето, Варна и българите в цялост.Той обича само кинти,себе си и футболния си отбор.За военен флот е просто невъзпитано да се говори. Сега един ловец на мини, скита насам и натам като натовски кораб и прави компания на едни фрегати закупени на старо от нас защото никой друг не ги е искал – кинти, пак много кинти. Днес във Варна да се говори за кораби, корабоплаване, корабостроене е все едно да се псува на майка слушащият. Така вече е от тридесет години.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.