Има две важни неща в предложението на Владимир Путин за мир в Украйна. Това каза проф. Джефри Сакс в разговор със съдия Андрю Наполитано.

Според анализаторът руският президент ясно е посочил точката, която не подлежи на договаряне: „Тя е не само коректна от гледна точка на Русия, но е коректна и от американска гледна точка, и тя е, че Украйна трябва да бъде неутрална държава, без американски военни сили, които чрез НАТО да са разположени точно на границата на Русия. Русия не иска това, и Съединените щати не трябва да го искат. Не трябва да искат това. Наистина ли искаме да влезем в директен сблъсък с Русия? Разбира се, че не искаме. Това беше ябълката на раздора в продължение на 30 години. Някога, в 1990 г., когато СССР се изтеглиха от Източна Европа, САЩ обещаха, че НАТО няма да се премести нито с инч на изток. САЩ обаче просто излъгаха. Като започнем от Бил Клинтън и продължим с всички американски президенти – всички разширяваха алианса и казваха на руснаците, че това ще е за последно. Това е измама. Русия продължи да повтаря: „Спрете разширяването на НАТО, не ви искаме на прага си.“ Точно както и САЩ не искат Русия или Китай да имат военни бази на Рио Гранде в Мексико, или както САЩ не приеха Съветският съюз да държи свое ядрено оръжие в Куба през 1962 година. Русия не иска това. Това е първата точка. И мисля, че тя не подлежи на преговори от гледна точка на Русия, но, както казах веднъж на Белия дом, това дори няма да е компромис или отстъпка от страна на САЩ, това е жизненоважно и за Съединените щати. Проумейте реалността.“

Второто нещо, което Русия каза, е: „Крим е наш и ще бъде наш.“ Мисля, че това абсолютно не подлежи на преговаряне. Крим е базата на руския военноморски флот в Черно море от 1783 г. до днес без прекъсване – нашата страна дори не е имала конституция по времето, когато Русия е имала флот в Севастопол през 1783 година. 

ВИЖ ВИДЕОТО:

– Здравейте, тук е съдия Андрю Наполитано и предаването „Judging Freedom“. Днес е понеделник, 17 юни 2024 година. Професор Джефри Сакс е тук, за да говори за забележителното предложение за мир на президента Путин. Проф. Сакс, добър ден, скъпи приятелю и благодаря, че се съобразихте с нашия график.

– Разбира се, чудесно е да съм с Вас, както винаги.

– Благодаря. Кое е забележителното, според Вас, в предложението за мир в Украйна на президента Путин от миналата от седмица?

– Две неща. Първото е, че президентът Путин изложи ясно руската позиция за това как могат боевете да спрат незабавно. Второто забележително нещо е колко глупава беше реакцията на САЩ и европейците към президента Путин. Това беше незабавно прието за ултиматум, за позор, за нещо, по което не може да се преговаря, при положение, че президентът Путин категорично изтъкна позицията си за преговори, която трябва да бъде посрещната на масата за преговори от украинска, американска, натовска преговорна позиция. Идеята е да се седне и да се говори. Не само да се стреля по другия. И президентът Путин много ясно каза: „Нека да говорим.“ Основата, която той предложи, е също доста директна, но има точки, които подлежат на преговаряне. Някои, вероятно, не подлежат на договаряне, мисля. Точката, която не подлежи на договаряне, според мен, е не само коректна от гледна точка на Русия, но е коректна и от американска гледна точка, и тя е, че Украйна трябва да бъде неутрална държава, без американски военни сили, които чрез НАТО се намират точно на границата на Русия. Русия не иска това, и Съединените щати не трябва да искат това. Не трябва да искат това. Наистина ли искаме да имаме още по-директна война с Русия? Разбира се, че не искаме. Това беше ябълката на раздора в продължение на 30 години. Някога, в 1990 г., САЩ обещаха, че НАТО няма да се премести нито с инч на изток. След това САЩ излъгаха, като започнем от Бил Клинтън и продължим с всички американски президенти оттогава. Това е измама. Русия продължи да повтаря: „Спрете разширяването на НАТО, не ви искаме на прага си.“ Точно както и САЩ не искат Русия или Китай да имат военни бази на Рио Гранде в Мексико, или както САЩ не приеха Съветският съюз да слага ядрено оръжие в Куба през 1962 година. Русия не иска това. Това е първата точка. И мисля, че тя не подлежи на преговори от гледна точка на Русия, но, както казах веднъж на Белия дом, това дори не е отстъпка, това е добре за Съединените щати. Проумейте реалността.

Второто нещо, което Русия каза, е: „Крим е наш и ще бъде наш.“ Мисля, че това абсолютно не подлежи на преговаряне. Крим е базата на руския военноморски флот в Черно море от 1783 г. насам – нашата страна дори не е имала конституция по времето, когато Русия е имала флот в Севастопол през 1783 година. Исторически, като започнем от Британската империя и нейната идея да се махне Русия от Черно море, като се превземе Крим или се обкръжи Русия в Черно море с британска тогава, а сега САЩ/НАТО военна сила, но целта е Русия да няма Крим. Трябва да обърнем внимание, съдия, че до 2014 г. това не беше проблем. Разбира се, Русия беше казала: „Не разширявайте НАТО“, но Крим не беше специален повод за спор. Той стана конкретен повод за спор, когато САЩ помогнаха за свалянето на правителството в Украйна и президентът Путин незабавно каза: „Ние няма да предадем нашата военноморска база на НАТО, само защото свалихте правителството.“ Тогава беше проведен референдумът в Крим, който е етнически руски – те гласуваха с огромно мнозинство, че остават с Русия и че са част от Русия.

Третото нещо, което каза президентът Путин, е, че Русия настоява за суверенитет на четирите анексирани региона, които бяха анексирани в 2022 година. Това са Донбас – Донецк и Луганс, както и южноукраинските региони Запорожие и Херсон. В това има история, дълга история. Дългата история е, че Русия не е искала тези територии, докато САЩ не натиснаха за разширяване на НАТО и отказваха преговори до края на 2021 година. Тогава Русия каза: „Добре, те искат да са част от Русия, взимаме ги като част от Русия.“ Мисля, че подробностите около това подлежат на договаряне – Русия не контролира целите тези четири региона, контролира части от тях, там където е контактната линия на бойното поле. Това е точка за преговаряне.
Западът… не знам какво имам предвид под „Запад“ – имам предвид правителството на САЩ, генералният секретар на НАТО ген. Йенс Столтенберг и президентът на Европейския съюз Урсула фон дер Лайен – дадоха напълно абсурден и абсолютно грешен и вреден отговор на това. „О, тук има само искания. Неприемливо е! Продължаваме да се бием!“, вместо да кажат: „Добре, това е позицията на Русия, ние имаме друга позиция, но сега трябва да седнем и да преговаряме, защото очевидно има начин да постигнем мир.“ Има начин да се постигне мир на масата за преговори. Но САЩ продължават да отхвърлят идеята за преговори и аз никога не съм виждал нещо подобно на администрацията на Байдън – тя е най-лошата от всички. Защото другите президенти разбираха, че да се преговаря не е въпрос на ляво или дясно, на слабо или меко, или на силно. Имахме президента Рейгън – абсолютно преговарящ със Съветския съюз. Известна е фразата му: „Пътят на преговорите е да се доверяваш, но да проверяваш.“ С други думи, няма да бъда наивник, но съм готов да преговарям. И така нататък – силните президенти преговарят, слабите президенти не преговарят и това е проблемът ни в момента. 

– Нека пусна същината на предложението за мир на президента Путин, тя е дълга само около 60 секунди. Моля Ви, обърнете особено внимание на последното изречение, или половин изречение, което той казва – доста забележително.

„Западът игнорира нашите интереси и в същото време забранява на Киев да преговаря, като постоянно и лицемерно ни призовават към някакъв вид преговори. Това просто изглежда глупаво. Украинските войски трябва да бъдат изцяло изтеглени от Донецка и Луганска народни републики и от регионите на Херсон и Запорожие. Обръщам вниманието ви именно на факта, че това включва цялата територия на тези региони, в рамките на техните административни граници, в които са съществували, преди да се присъединят към Украйна. Веднага щом Киев декларира готовност за такова решение и започне действително изтегляне на войските си от тези райони, както и официално уведоми за отказ от плановете си за присъединяване към НАТО, нашата страна незабавно, буквално в същата минута, ще последва заповедта да спре огъня и да започне преговори.“

– „Незабавно и в същата минута нашата страна ще се изтегли и ще започнем преговори.“ Точно това казахте и Вие – преговори. Има точки, които си заслужават да се преговаря. Това е доста забележително, мисля аз. Вие имате повече опит в това, много повече от мен, какво означава един лидер да каже „незабавно“. Но той го каза. Не мисли ли точно това, което казва?

– Той мисли това, което казва. Но лидерите на САЩ, ЕС и НАТО са фокусирани само върху това, че той има предвид тези четири региона в тяхната цялост, вместо върху това, което Вие изтъквате – „Ние ще спрем да воюваме, когато тези основни искания са посрещнати.“ Ние не сме длъжни да отговаряме на всяко основно искане, което президентът Путин каза. Мога да Ви уверя, че зная каква е основата на това предложение, защото минаха трийсет години в това обсъждане. Ще обясня и още едно доказателство за тази основа. От самото начало основата беше разширяването на НАТО. Русия не иска САЩ на прага си, ние не искаме Русия на нашия праг. Ако нашите лидери имаха изобщо някаква почтеност, те щяха да кажат това на американския народ, и щяха да го кажат на Русия. Просто мъничко почтеност, поне веднъж, за да обяснят, че ние излъгахме за обещанията си, бяхме безразсъдно водени от проекта да обкръжим Русия с НАТО и това не беше добра идея. Това е. И тогава войната ще спре. Това е същността на конфликта.

Русия никога не е имала териториални претенции към Украйна – до преврата, който свали Янукович през 2014 г., както казах. Те не са имали териториални претенции към Донбас, не са имали териториални претенции към Крим. Те бяха удовлетворени от 25-годишното споразумение за ползване на военноморската си база – „Това е достатъчно, просто ни оставете на мира.“ След това дойде превратът. За седем години след преврата Русия не заяви, че Донецк и Луганск са част от Русия. Тя не ги заграби, не ги анексира, Русия не предяви претенции към тези територии. Всичко, което Русия каза, беше, че те трябва да получат защита и автономия, въз основа на споразумението, което Украйна подписа, и на което Франция и Германия бяха гаранти, и което САЩ бяха подкрепили в Съвета за сигурност на ООН – споразумението Минск II. Това беше още една измама на Запада, защото ние знаем, че не е имало намерения от западна страна или от страна на Украйна, водена от правителството след преврата, реално да спазят същото това споразумение, което самите те са подписали. Но не е имало териториални изисквания от Русия. И президентът Путин обясни в пресконференцията си, че исканията за регионите Запорожие и Херсон са възникнали, защото според върховното командване на армията това е от основно значение за защитата на сухопътния коридор към Крим. Така че, това също подлежи на преговори – поне седни и преговаряй. Може и преговорите в крайна сметка да не проработят, може и да проработят, но ние бягаме от масата за преговори. От страх. Това е жалка работа. Никога не съм виждал нищо подобно!

– Нека Ви пусна клипове, които ще Ви вдигнат кръвното още повече. Казвам го от уважение и привързаност към Вас. Първият е на ген. Столтенберг, който твърди, че предложението на Путин не е чистосърдечно, а вторият е на секретаря Остин, който, като говорим за ирония, казва: „Путин не е в позиция да диктува на Украйна.“ Да ги видим.

Й. Столтенберг: „Не Украйна трябва да изтегля силите си от украинска територия. Русия трябва да изтегли силите си от окупираната украинска земя. И това предложение, е предложение, което означава сякаш Русия има правото да окупира още повече украинска земя. Цели четири провинции, за които те твърдят, че не са украински. Това просто показва, че това предложение не е чистосърдечно.“

Л. Остин: „Той изобщо не е в позиция да диктува на Украйна какво трябва да направи тя, за да се постигне мир. Мисля, че това е точно този тип поведение, което ние не искаме да виждаме. Не искаме да виждаме лидерът на една страна да се събуди един ден и да реши, че иска да изтрива граници и да анексира територии от съседната си страна. Това не е светът, в който някой от нас би искал да живее. Затова мисля, че той, според мен, не е в позиция да диктува на Украйна какво трябва да прави тя, за да постигне мир.“

– Не съм сигурен кой е по-зле – Столтенберг е висш европейски дипломат и не иска да говори. Остин е министър на отбраната, който не разбира най-новата история, а казва на други държави как да живеят. Той помни ли какво направи Борис Джонсън със споразумението, което Украйна беше напът да подпише, та да им казва как да живеят?! Оставям Ви да поемете от тук. От тези двамата ми се обръща стомахът на мен.

– Мисля, че това е също и тъжно хумористично, защото и двамата започват с едно и също изречение. „Той не е в позиция да диктува на Украйна.“ Това означава, че това са опорни точки, които са били изработени набързо. Това са думи, сложени в устата на тези хора. Това даже би могло да е дийп фейк. Мисля все пак, че е истинско, те наистина са казали това, но това са само точки от наратива, опорни точки. Столтенберг е, разбира се, агент на същото това американско правителство, което дава опорните точки на секретаря по отбраната Остин. Отговорът би трябвало да бъде: „Президентът Путин каза да преговаряме на тази основа. Ние вярваме, че преговорите са важни, но не приемаме условията, които Русия предлага. Чакаме да седнем с руската страна и да видим дали можем да постигнем действително разбиране и уреждане на тези въпроси.“ Начинът, по който те го правят, е предназначен да прекрати изцяло тази дискусия.

– Това, което той предлага, е дипломация едно към едно, а тези хора го отхвърлят.

– Ето ни, през юни 2024 г., тази война продължава всъщност от февруари 2014 г., но след ескалацията на войната през февруари 2022 г. не е имало и един ден на преговори между САЩ и Русия на висше ниво. Не е имало нито един разговор, за който да знаем, между президента Байдън и президента Путин. Това е позор. Защото има 500 хиляди убити украинци до този момент, Русия продължава да побеждава и да напредва на бойното поле, а ние сме по-близо от всякога до ядрена война. Това, което имаме в момента, е президентство в отсъствие. Имаме нужда от президент, който да каже: „Президентът Путин говори за преговори – ние приемаме тази идея. Не приемаме условията на Русия, но имаме основа за обсъждане, за да видим дали можем да постигнем взаимно разбиране, преди още украинци да измрат и преди войната да се подхлъзне към ядрен Арамгедон.“ Това е работата на президента на Съединените щати. Съжалявам, че продължавам всеки път да напомням на президента каква му е работата, или на държавния секретар каква му е работата, но те просто не си вършат работата.

– Те не си вършат работата. И двамата с Вас трябва да тръгваме след минута-две, но искам коментарът Ви за един от най-разумните хора в помещението. Първо видео.

С. Лавров: „Трябва да знаете, че ние не искаме от Запада да ни вярва. Доверието не е нещо, което илюстрира позициите на Запада, действията на Запада, и днес има много примери. Не искам да изреждам всички провали за спазване на обещания, всички провали за спазване на законови задължения. Честно казано, не ме интересува дали Западът ни вярва, или не. Западът трябва да разбере реалната ситуация. Те не разбират от нищо друго, освен от реалполитика. Нека отидат при хората – вие сте демокрация, нали, питайте хората какво трябва да направи Западът в отговор на предложението на Путин.“

– Той е видял всичко за последните 30 години. Той е един от най-опитните дипломати в света и знае, връщайки се назад 34 години, които лично е видял, защото е бил висш руски дипломат през цялото това време, той знае – Съединените щати обещаха, че НАТО няма да мръдне нито инч на изток. Те нарушиха това обещание. Той знае, че в 2002 г. САЩ едностранно изоставиха Договора за балистичните оръжия. Той знае, че въпреки светостта на границите, на която САЩ толкова настояват, САЩ проведоха бомбардировки над Сърбия в продължение на точно 78 дни по времето на Клинтън и Олбрайт, за да разбият Сърбия на парчета и да признаят Косово – една част от Сърбия – което те използваха за база на едно от най-големите формирования на НАТО в света. Сергей Лавров знае това. Знае, че през 2008 г. посланикът на САЩ Улиям Бърнс, сега директор на ЦРУ каза на Белия дом, че „Нет значить нет“, „Не значи Не“, когато става дума за разширяване на НАТО с Украйна. Джордж У. Буш и Ричард Чейни казаха: „Ще го направим въпреки това.“ Той знае това. Знае, че в 2015 г. САЩ се подписаха под споразумението Минск II, докато насаме са се изсмяли на това споразумение, независимо че е било предназначено да донесе мир в Украйна. Той знае, че в 2021 г. САЩ отказаха да преговарят по проектодоговор за споразумение по сигурността между САЩ и Русия, което президентът Путин сложи на масата на 15 декември 2021 година. Той знае, че САЩ се намесиха в края на март 2022 г., за да развалят споразумението, което беше почти постигнато между Русия и Украйна и което щеше да сложи край на тази война. Затова той казва: „Доверие?! САЩ нарушиха всяко едно нещо, което бяха казали на Русия през време на този период.“

Мога да добавя много други примери, като едностранното оттегляне на САЩ от Договора за разпространение на ядрено оръжие със среден обсег през 2019 година. Но това, което той казва: „Добре, вие нямате доверие, но ние все пак имаме интерес от приключване на тази война и постигане на мир, затова нека говорим за реална политика. Ако не искате да ни вярвате, нека стигнем до основата и да говорим.“ Но САЩ се страхуват дори от разговори. Не зная защо Байдън просто се страхува от преговори. Ние трябва да помним какво каза президентът Джон Ф. Кенеди на 20 януари 1961 г. във великото си встъпително обръщение: „Нека никога не преговаряме от страх, но нека никога не се страхуваме да преговаряме.“

– Добре казано, скъпи приятелю. Зная, че трябва да бързате, както и аз. Благодаря Ви много за талантливия анализ, проф. Сакс, както винаги. Лек път. Всичко добро.

– Благодаря. До скоро.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: