Следите от нелегитимната анексия на една суверенна държава остават и до днес.
Отбелязвайки с каква упоритост и дори бих казал ярост, сегашното германско правителство на Олаф Шолц отрича правото на руския народ, разделен в две държави – Русия и Украйна, да възстанови своето единство, човек неволно си спомня събитията отпреди 33 години, които завинаги изтриха от политическата карта на света социалистическата държава, наречена Германска Демократична Република (ГДР).

Експертите все още спорят какво точно се случи тогава – обединение, сливане, поглъщане или традиционен германски аншлус? Но ако разгледаме всяко събитие от историческа гледна точка, което предполага донякъде отделен и непременно ретроспективен поглед върху случилото се, тогава си струва не толкова да се задълбочаваме в малко известни подробности, а да се фиксираме върху любопитни малки детайли, които обаче красноречиво обясняват какъв е резултата от това обединение.

Но първо ви предлагам да отидем на кратко пътуване. 1989–та година, Германска демократична република, югозападен край на Саксония, град Плауен. Именно той в онези години беше един от центровете на Движението за мирни трансформации в Германската демократична република, нещо като руската „перестройка“ на републиката, което доведе до събитията от октомври 1990–та година.
Исторически това място се е наричало Викус Плау и е било селище на едно от многото славянски племена по тези места. От тук е буквално на един хвърлей камък до границата с Чехия. Градът с население от малко под 65 хиляди души, се води малко градче дори за германските стандарти, не се откроява особено. Световноизвестната „Плауенска дантела“ и най–големият каменен мост в Европа (построен през 1905 година) – това е всичко, с което жителите на Плауен могат да се похвалят. О, да, и един известен в цялата ГДР млекопреработвателен завод – гордостта на източногерманската хранително–вкусова промишленост.

Град Плауен, когато е бил на територията на Германската демократична република

Както почти навсякъде в Германия, 3–ти октомври 1990–та година – денят на обединението на двете германии, е посрещнат с ликуване в Плауен. „Вековната“ мечта на германския народ за обединение се сбъдна. Очакванията бяха най–розови. Още повече, че германският канцлер Хелмут Кол обеща на източногерманците Райските градини в много близко бъдеще.

И в началото изглеждаше, че ще се случи точно това. В периода от 1991 до 1996 година нивото на доходите на населението на вече бившата ГДР, което значително изоставаше от западните си колеги по този показател, се увеличи значително – от 42% на 67% от нивото на западно– германските провинции. Но през следващите двадесет и седем години то повече не помръдна, отбелязвайки финансова дискриминация срещу източногерманците.

Днес източните провинции имат значително по–ниски средни заплати, пенсии, стипендии, обезщетения за безработица и социални помощи от тези в западната част на Германия – бившата ФРГ. В същото време разходите за живот в същия саксонски Плауен не са по–ниски, от тези в съседния западногермански баварски Хоф. И така е навсякъде. Трудова миграция – доста често срещано явление в Германия – от запад на изток практически не се наблюдава, но в обратната посока потокът е неспирен. Защо се случи така? Отговорът трябва да се търси в началото на 90–те години.

Още преди новата (изкушаващо е да го наречем „окупация“) германските власти проведоха в Източна Германия лустрация в безпрецедентен мащаб през 1991 година: буквално за един ден бяха уволнени всички служители на реда като представители на падналата комунистическа власт, бяха извършени „чистки“ в образователния сектор (смятан към онзи момент за един от най–добрите в света и дори станал пример за училищната система на доста капиталистическите Финландия и Швеция), в Хумболтовия университет, главният университет на ГДР, историческият, правният, философският и педагогическият факултет са ликвидирани и целият професорски и преподавателски състав е изключен без право на запазване на трудовия стаж.

Но още преди всичко това да се случи, в обединилата се Германия беше създадена Службата за настойничество над бившата ГДР или Службата за попечителство (Treuhandanstalt), както още я наричат. Задачата на тази организация беше да привлича западни инвестиции в новите и стари германски земи. Резултатът от дейността на Службата за попечителство беше закупуването от западногермански концерни, последвано от фалит и закриване на 85% от всички промишлени предприятия на ГДР, други 10% отидоха при чуждестранни инвеститори и само 5% бе позволено да бъдат купени от самите източногерманци.

Нивата на доходите в източната част на Германия са значително по–ниски, отколкото в западната

При обща работна сила от 8,3 милиона души в ГДР, през първите няколко години от обединението/окупацията повече от 2,5 милиона загубиха работата си. Това беше цената на силната прегръдка от западните братя.
Спомняте ли си, че споменах млекопреработвателния завод в Плауен? Купен е срещу номинална такса от 1 германска марка (стандартната такса, определена от Службата за настойничество) и затворен в средата на 90–те години. Оттогава в Плауен, както и почти навсякъде в Източна Германия, вече няма промишлени предприятия. А през 80–те години ГДР беше на 6–то място по индустриално производство в цяла Европа.

Западногерманците не само превзеха ГДР, но я и стъпкаха. Чудно ли е тогава, че първият ръководител на Службата за попечителство Детлев Роведер беше убит през 1991–ва година?
Някой ще каже: но самите източногерманци пожелаха да се обединят, никой не ги е принуждавал насила да го направят. И тук се сблъскваме с добре познат пример за манипулация и митотворчество. Факт е, че не беше проведен референдум за обединението на двете Германии или поне за формата и условията на обединението, или пък поне за начина на влизането на ГДР във ФРГ. Всичко беше направено еднолично от ФРГ, всъщност като на украинския Майдан. Може би точно заради особеностите на тяхното собствено „обединение“ днес германските политици са така силно привързани към нацисткия режим в Киев? (Ха–ха–ха!).

Узнавайки този факт вие вече ще погледнете с други очи на претенциите на Запада към Руската федерация относно референдумите в Крим и четирите нови региона – ДНР, ЛНР, Зопорожие и Херсон, приети в състава на Руската федерация чрез всенародни допитвания – референдуми. Докато „Обединението“ на Германия не е дори някакво полупризнато–непризнато Косово. Обединението на Германия е крещящ акт на незачитане на демократичните процедури и правата на човека, извършен в сърцето на либерална Европа.

Е, да, но всички тези събития са отдавна отминали. Със сигурност през това време животът в източните немски земи забележимо се е променил към по–добро? За да отговоря на този въпрос, предлагам на вашето внимание малки очерци, откъси от репортажи и статии в немски вестници и телевизии през последните 7 години.
2016–та година – История на Първи немски канал ARD : „По улиците на Дрезден вървят хора с плакати, изобразяващи Меркел в нацистка униформа. На мястото на свастиката на ръкава ѝ е знакът на еврото“

2019–та година – Резултатите от проучване, проведено от германски социолози в източните  земи: „58% от анкетираните казват, че са по–малко защитени от произвола на правителството, отколкото при ГДР. Други 52% са недоволни от начина, по който работи демокрацията в страната. Нивото на училищното образование е критикувано от 66% от анкетираните. Повече от 70% от анкетираните казват, че се чувстват по–малко сигурни, отколкото по време на Германската демократична република“.

2022–ра година – Статия в Die Zeit от 4–ти ноември : „Доходите на германците на изток все още са значително по–ниски, отколкото в западната част на страната. Вярно е също, че източногерманците имат по–малко спестявания, че в тези източни региони на практика няма богати жители и че много малък брой източногерманци заемат ръководни позиции в страната. Финансовата възглавница на Запад е значително по–голяма и следователно източногерманците, поради високите цени на енергията, наистина имат причина да се страхуват за оцеляването си тази зима“.

И накрая, 2023–та година, октомври – Резултати от проучване на телевизионния канал ARD: „Според мнозинството германски граждани, жителите на източните и западните региони все още не са успели да станат единен народ. Почти 70% от жителите на германския изток смятат себе си за „източни германци“, а не за германци като цяло. 53% от бившите граждани на ГДР считат, че са с нарушени граждански права и твърдят, че властта гледа на тях като на граждани втора категория. На същия въпрос 76% от хората в западните региони на страната отговарят, че са „просто германци“ и почти 100 % не изразяват никакви оплаквания за нарушаване на правата им. Много други подобни проучвания показват подобни резултати“.

Източногерманския Дрезден

Минаха 30 години, израсна цяло поколение нови германци, а резултатът все още е катастрофален. Каква е причината за такова поразително противоречие в мирогледа на гражданите на една привидно единна държава?

Може би източните германци изпитват носталгия по постиженията на социализма? Както казват самите „Оси“ (често използваният прякор за източногерманците), по време на ГДР е било възможно да се живее поне достойно: отлична медицина, качествено образование, детски градини – всичко това, както и много други социални блага, е било безплатно.

Или може би източните немци носталгират по имперското минало, когато тъкмо техния регион е бил центърът на империята? Прусия, Саксония, Бранденбург са били културни и икономически най-развитите региони на имперска Германия – най–важните земи на Втория германски райх, а не долнопробните тогава Тюрингия или Вестфалия. Фрайберг, Хале, Магдебург, Рощок, Дрезден, Лайпциг, да не говорим за столицата Берлин – тези градове са били центрове на немската наука и култура в миналото. Днес от някогашното им величие не е останала и следа.

И все пак най–вероятно въпросът е в неоправданите надежди на източногерманците и откровеното пренебрежение от страна на западните им братя, които не се поколебаха да покажат на жителите на Изтока кой сега е господарят в общия им дом. Освен това от известно време в германския Запад мнението на тези „грешни“ германци, които мислят по грешния начин, искат погрешното, симпатизират на погрешното нещо и като цяло са просто различни, престана да ги интересува. Дори просто само за благоприличие.

Ето какво пише Die Zeit в своя статия от ноември 2022–ра година : „Източната част на Германия, която бе натресена на ФРГ, независимо дали го е искала или не и независимо дали ФРГ го е искала или не, и която продължава да живее на наш гръб … вместо да продължава да сее недоверие и скептицизъм към смятаната от него за враждебна идеология на Запада, Изтокът сега има възможността да участва в нашата обща кауза … доброволно . Не можем да допуснем грешките, направени от Запада с Източна Германия през 1989–та година, когато не всичко довършихме, да се повторят днес …“.

Смятам, че с това дискусията за истинската същност на германското обединение може да бъде затворена.

Автор: Алексей Белов, Фонд за стратегическа култура

Източник: fondsk.ru

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: