Автор:Max Milo Éditions

25 май 2024 г.

Наред с това, което се случи в Рафах през последните седмици, бяха открити множество масови гробове, причинени от израелската армия, където има деца, явно убити от упор, вижда се, че е имало истински кланета, военни престъпления, като онези в Източна Европа през Втората световна война, извършени от айнзацгрупите. Това донякъде е същата схема, която има същата крайна цел – борба срещу съпротивата, т.е. опитват се да тероризират населението, изтребвайки много хора. Точно това направиха израелците в Рафах и многото масови гробове, които бяха открити, предизвикаха ужаса на Обединените нации, дори и нашите медии да не говорят за това, защото всъщност ние го прикриваме. Това е драматичното. Мисля, че един ден трябва да се замислим за начина, по който обработвахме информацията, защото фактът, че не говорим за това, че прикриваме тези престъпления, всъщност е начин да ги подкрепим. Това е плачевна ситуация за Запада, плачевна ситуация за състоянието на западната преса, плачевна ситуация за състоянието на западната политическа класа. Цивилните продължават да умират. Сега американците създадоха изкуствено пристанище, за да докарат храна в Газа. Очевидно това пристанище няма капацитет за транспортиране на необходимото количество храна за населението на Газа, но поне съществува. Поразителното е, че от другата страна на границата израелското население прегражда пътя на камионите с храни. И тук има един интересен феномен, защото израелското население е замесено в това. Това е доста изненадващо, защото си спомняме кадрите от 1945 г., когато съюзниците накараха германското население да посети лагерите на смъртта и германското население беше шокирано от това, което видя. Германското население не знаеше или беше държано в неведение, то не осъзнаваше щетите или престъпленията, извършени близо до тяхното село. В Израел имаме точно обратния ефект – населението участва, и точно това е драматичното. Несъмнено има израелци, които се противопоставят, това е ясно. Но в случая тези, които пречат на влизането на камионите с храни за населението на Газа, са цивилни израелци, а израелската армия им позволява, Йоав Галант им позволява всичко това. Мисля, че съвсем наскоро той все пак нареди преградите да бъдат вдигнати, за да влизат камионите с храна. Това стана след като се появи заплахата за издаване на заповед за арест. Това доказва, че все пак малко се е разтревожил какво би могло да се случи, но е много показателно управлението на тези военни престъпления. Това не е само феномен, ръководен отгоре от “диктатори”. Както каза Бенямин Нетаняху, това е демокрация, но тази демокрация се държи лошо и това е свързано с онова, което казах по-рано за възприятието, което ще имаме за Израел и тук не става дума само за ръководителите. Когато денацифицираха Германия, премахнаха тези ръководители и проблемът отчасти беше решен. Докато тук има нещо различно и точно това трябва да наблюдаваме внимателно днес, защото то би могло да има дългосрочни последици и за образа, който светът има за Израел, и за мястото на Израел в света впоследствие, и за самото му съществуване. Това са въпроси, които ще имат дългосрочен отзвук и ако искаме да се запази съществуването на Израел, на неговата същност, наистина би трябвало да се замислим за начина, по който израелците, Израел, правителството се държат с палестинците, казва Жак Бо, бивш полковник от швейцарското стратегическо разузнаване.

ВИЖ ВИДЕОТО:

– Добър ден, Жак Бо!

– Добър ден!

– Вие сте бивш член на швейцарското стратегическо разузнаване, бивш ръководител на доктрината за мироподдържащите операции на ООН. През 2020 г. написахте “Gouverner par les fake news” (Управление чрез фалшиви новини), издадена от “Макс Мило”, а току-що публикувахте “Opération déluge d’Al-Aqsa” за израело-палестинския конфликт, също в издателство “Макс Мило”. В тази книга анализирате надълго и с рядка прецизост събитията от 7 октомври, както и последвалата война между израелци и палестинци. Едно събитие, на което Западът и по-специално Джо Байдън реагираха много твърдо е решението на Международния наказателен съд да обвини израелския премиер Бенямин Нетаняху, израелския министър на отбраната Йоав Галант и тримата ръководители на Хамас Яхия Синуар, Мохамед Дейф и Исмаил Хания. Байдън нарече това решение скандално и че няма еквивалент между Израел и Хамас. Какво мислите за това решение на Международния наказателен съд и западната реакция?

– Първо трябва да припомним кои са тези лица. Очевидно Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Йоав Галант, а от палестинска страна Исмаил Хания, политическият лидер на Хамас, който е базиран в Катар. След това Мохамед Дейф, който е ръководител на “Бригадите “Изедин ал Касам”, въоръжената ръка на Хамас, и Яхия Синуар, който е военният командир на Хамас в Газа. Имаше остро неодобрение от страна на Израел, на САЩ и от западните страни дори. За да разберем какво се случи, трябва да се върнем малко назад.

Сега има две съдебни процедури за ситуацията в Газа. От една страна, в Международния съд на ООН, орган на Обединените нации, натоварен да урежда спорове между държави. В ООН има изпълнителен орган, който е Съветът за сигурност, има парламент, или законодателен орган, който е Общото събрание на ООН, а освен това има съдебен орган, който е Международният съд на ООН. В този съд ЮАР има спор с Израел по въпроса за възможността за геноцид, т.е. по прилагането на Конвенцията срещу геноцида от 1948 г. Това е процесът, който видяхме в края на 2023-а началото на 2024-а. Декларацията на Международния съд на ООН от края на януари потвърждава, че има спор между Южна Африка и Израел по прилагането на Конвенцията срещу геноцида и че трябва да продължи разследването за вероятността или правдоподобността на геноцид в Газа, за да бъде решен спорът. Международният съд на ООН наложи на страните предпазни мерки – спиране на израелските военни операции, спиране на бомбардировките, достъп до хуманитарна помощ – защото когато има правдоподобност на геноцид, съседните страни, международната общност и в случая това засяга всички страни от ООН, имат задължението да помогнат на страните да не извършват геноцид или да попречат на извършването на геноцид. Действително тук международната общност особено се отличи с неправеното на нищо, докато Израел първо каза, че няма да спази съдебното нареждане на Международния съд на ООН. Това можеше да се очаква, защото те никога не са го правили от 1947 г. насам, така че няма причина сега да спазят международното право, но по-изненадващото е, че западните страни не направиха нищо, за да улеснят прилагането на съдебното нареждане на Международния съд на ООН, по-конкретно да не спират финансирането на UNRWA, Агенцията на ООН за подпомагане на палестински бежанци, основната, ако не и единствената международна организация в подкрепа на палестинското население, по-конкретно в Газа. Много страни, сред които Швейцария например, спряха плащанията си, докато други, по-мъдри, като Белгия например отказаха да спрат плащания и продължиха да финансират UNRWA. Ден след изявлението на Белгия, че ще продължи да финансира агенцията в помощ на палестинските бежанци, сградата на белгийската агенция за развитие в Газа беше унищожена от израелски удар. Това е “Кръстникът 1”, нали? “Ако не направиш каквото искам, ще те ударя!”. И точно това се случи.

Досега говорех за Международния съд на ООН. Сега за Международния наказателен съд. Това е орган, който е свързан с механизма на Обединените нации, но не е част от структурите на ООН. Това е наказателен съд, създаден през 2004 г. по молба на определен брой страни, а именно западните страни, които имаха за цел да съдят не държави, а отделни лица, лидери, които по време на конфликти са нарушили международното право, извършили са военни престъпления, всички престъпления, които можем да си представим, в сферата на международното право или в международното хуманитарно право, което преди се наричаше военно право. Днес то се нарича международно хуманитарно право. Така бе създаден този Наказателен съд, но докато при Международния съд на ООН де факто всички членове на Обединените нации са под негова юрисдикция, с Международния наказателен съд са асоциирани, или са под негова юрисдикция само страните, които са ратифицирали т.нар. Римски статут. Не всички страни са подписали и ратифицирали този статут и следователно не са под юрисдикцията на Международния наказателен съд. Сред страните, които не признават властта или юрисдикцията на МНС, са САЩ, Китай, Русия, Израел, има различни страни, не помня точния им брой в момента, но мисля, че над сто страни признават властта на Международния наказателен съд, но много страни, най-вече западни, не го признават.

Теоретично МНС може да има действие само в страните, които признават неговата юрисдикция. Близо шест години живях в Африка и знам, че този съд се приема много зле в Африка, защото смятат, че този съд съди преди всичко африкански личности, което не е напълно погрешно, тъй като наскоро прокурорът на МНС призна, че европейски политик, а може би от САЩ, вече не помня от коя страна беше, му казал, че този съд е създаден, за да съди африканците и диктатори от сорта на Путин. Трябва да признаем, че донякъде това е визията, която имаме на Запад – за право, което се отнася за другите, не за нас. Тоест ние прилагаме правосъдие към другите.

Международният наказателен съд надхвърли границите на своята юрисдикция, когато издаде заповед за арест на Владимир Путин. Очевидно го направи под натиска на западните правителства, въпреки че Русия не признава тази юрисдикция. Днес ситуацията в Газа е много по-лоша от тази, за която говорим с Владимир Путин, тъй като той беше упрекван, че е отвлякъл деца.

Всъщност го упрекват, че е изтеглил деца, които са били близо до бойното поле в Донбас, което не е престъпление, но го превърнаха в отвличане на деца. Ще припомня, че американски журналисти откриха тези деца в Русия и те изобщо не са малтретирани, а точно обратното. Те са били преместени със съгласието на родителите им, но тъй като в настоящата атмосфера на международните отношение Западът реагира в зависимост от идеологиите и предразсъдъците си, а не в зависимост от фактите, това наистина е проблем за руския президент.

Но фактът, че бе създаден този прецедент, т.е. излизането извън неговата юрисдикция, доведе до това, че когато в Газа ситуацията е много по-лоша, отколкото извеждането на деца от бойното поле, за да бъдат защитени, в Газа има точно обратното – има цивилни, които умишлено са превърнати в мишени, тъй като се използват оръжия, които очевидно са неподходящи за типа заплаха, която се опитват да преборят. Още повече, че твърдят, че Хамас се крие сред населението, следователно това означава, че знаят, че когато използват бомби с много голям тонаж, ще убият населението, следователно това е умишлена употреба на неподходящи оръжия за тактическата и стратегическа ситуация, пред която е изправен Израел. Следователно ситуацията е много по-лоша и Международният наказателен съд не можеше да постъпи другояче, освен да реагира. В някакъв смисъл той попадна в собствения си капан. От миналата година се говореше за възможното обвиняване на израелските ръководители, но явно Международният наказателен съд, или прокурорът, вероятно е смятал, че не може да направи това, без да обвини и лидерите на Хамас и това е причината, поради която днес са обвинени двама израелски ръководители и тримата лидери на Хамас.

Първо трябва да уточним, че все още няма издадена заповед за арест срещу тях. Прокурорът на Международния наказателен съд Карим Хан отправи искане към съдиите да издадат заповед за арест на тези лица, което означава, че когато пътуват в страни, които признават юрисдикцията на МНС, те могат да бъдат арестувани там. Това е важно, ще се върна към него по-късно.

Така че все още няма заповед за арест, а искане да бъде издадена такава. Правителството и особено г-н Нетаняху, разбира се, се шокира в медиите, но е интересна аргументацията, която изтъква, защото това донякъде е същият тип аргументация, на която Израел се позова срещу обвинението в геноцид в Международния съд на ООН. Те казват “да, но ние сме демократична страна, а другите не са, така че защо ни осъждате?”.

Това е като във всеки съд – съдят ви не в зависимост от това дали сте президент или не, съдят ви в зависимост от вашите престъпления. Дори бих казал, че ако Израел претендира, че е демократична страна, тези престъпления са още по-сериозни, отколкото ако е съпротивително движение, което е обречено на съпротива, защото в крайна сметка няма други средства за действие, особено срещу Израел, който отказва да дискутира с палестинската съпротива.

В резултат единственият възможен начин на действие са въоръжените действия и именно тази причина провокира 7 октомври, тъй като – припомням, защото това не се казва в нашите медии – прекъсването на преговорите, които се водеха между палестинските власти, в случая Хамас, и Израел чрез посредничеството на Катар по въпроса за освобождаването на затворниците, държани от Израел, тласна Хамас, но не само него, тъй като има група от палестински движения заедно с него, да отиде да търси тези затворници по такъв начин, че да накара Израел да преговаря. Защото когато вашият събеседник повече не иска да говори с вас, прекъсва преговорите, какви са вашите средства? И когато международната общност не прави нищо, когато нито Западът, нито арабите впрочем, нито Саудитска Арабия, нито Египет, никой не прави нищо, което да накара Израел да се върне на масата за преговори, вие нямате друго средство, освен въоръжената сила. Именно тази ситуация накара Хамас да извърши операцията “Потопът “Ал Акса” на 7 октомври. Така че това е много особена, несиметрична ситуация – не асиметрична, а несиметрична ситуация! – между Израел и Хамас.

Реакциите на израелското правителство са почти неразбираеми, защото показват неспособността на едно демократично избрано правителство да разреши една ситуация по друг начин, освен нарушавайки международното право. Проблемът на Запада, който виждаме от 7 октомври насам по повод на Израел, е, че се опитва да скрие престъпленията. Опитват се да ги потулят, сякаш никога не са се случвали, сякаш “понеже сме демократи, всичко ни е разрешено”. Не, това не е така, демократичните държави имат повече задължения от другите, точно защото са демократични, те трябва да бъдат за пример.

Правото да се защитаваш е легитимно право на всички, но има начин да го направиш и именно този начин се осъжда. Не се осъжда държавата Израел, защото е демократична, а се осъждат израелски лица, защото постъпват зле и това е много широко разпространено мнение и вероятно затова Международният наказателен съд се почувства длъжен да излезе от своята юрисдикция, защото както в случая с Владимир Путин, МНС няма юрисдикция над Израел. Това е в общи линии настоящият контекст. Няма издадена заповед за арест, но въпреки това има огромен натиск да не бъде издавана заповед за арест срещу израелските лидери. Ще припомня, че преди няколко седмици 12 американски парламентаристи изпратиха писмо, което прилича на мафиотско писмо – доста шокиращо е да кажеш “ако издадете заповед за арест, ще дойдем за вас и вашето семейство, ще има ответни мерки”! Точно това виждаме във филмите, а тук това са 12 американски избраници! Не е изненада, че там виждаме хора като Тед Круз, Марко Рубио и т.н., американските войнолюбци, които познаваме от няколко години, които са също толкова словоохотливи и за Украйна.

Виждаме усилията, които се полагат сега да се окаже натиск върху Международния наказателен съд, и може би точно този натиск накара МНС да реагира, защото с аферата с Владимир Путин съдът загуби изключително много доверие. Защото когато МНС издаде заповед за арест срещу Путин, американците ликуваха от радост, Джо Байдън поздрави Международния наказателен съд и т.н. А сега, когато това се прави срещу Бенямин Нетаняху, реакцията е точно обратната. Това показва, че африканците много точно възприемат МНС – че този съд е на разположение на западните страни, за да затвърждават хегемонията си над останалия свят и че всъщност Международният наказателен съд е инструмент на западното господство, а не орган на международото правосъдие.

Вероятно за да излезе от този дефицит на доверие и след писмената заплаха, отправена към Международния наказателен съд – ще припомня, че самият Доналд Тръмп отправи заплахи към МНС, когато съдът искаше да издаде заповеди за арест срещу автори на военни престъпления в Афганистан и Доналд Тръмп се противопостави на това. В САЩ дори има приет закон за защита на личния състав на въоръжените сили, който много ясно казва, че американците ще вземат всички необходими мерки, включително сила, за да попречат или да освободят хора, които са арестувани по заповед на Международния наказателен съд. Някои нарекоха този закон “законът за окупацията на Хага”, защото по силата на този закон американците си дават правото буквално да отидат да нападнат седалището на Международния наказателен съд, за да освободят американците, обвинени от съда.

Следователно добре виждаме, че от американска страна, този Международен наказателен съд не е нищо друго, освен инструмент за международно господство, а другите западни страни следват същата посока. Те нямат закони за атакуване на Хага, не са толкова крайни и не са се изказвали толкова буйно срещу МНС, но като цяло ситуацията е същата, защото в действителност западняците подкрепят кланетата на Израел в Палестина. И когато казвам Палестина, трябва да припомня, че заповедта за арест на МНС не засяга само Газа, но и това, което се случва на Западния бряг на река Йордан, което също е продължаващо нарушение на международното право и то с одобрението на всички западни страни, които никога не реагираха на това и продължават да подкрепят действията на държавата Израел. Така че тази заповед за арест и международните реакции след нея подчертават нарастващия дисбаланс между Запада и останалия свят.

Важно е да се разбере юрисдикцията на МНС, защото вие спомахте преди малко Исмаил Хания, политическият лидер на Хамас, който е намерил убежище в Катар. Има слухове, че американците са поискали от Катар да експулсира Хания. Аз нямам такава информация и по-скоро видях обратното, тъй като семейството на Хания се готви да се премести в Катар.

Така че не знам каква е истината, но Катар изобщо не е длъжен да го направи, тъй като не признава юрисдикцията на МНС и следователно няма никакво задължение към заповедта за арест, която, както казах, още не е издадена. Но ако има заповед за арест, Катар не е длъжен да я изпълни. Това е донякъде днешната ситуация по този въпрос.

– Какви ще бъдат последствията за Нетаняху, ако бъде издадена такава заповед за арест?

– Последствията за Нетаняху, Йоав Галант и палестинските лидери впрочем – разликата с палестинските лидери е, че те вече са във фокуса на внимание на Запада и няма да ходят да се забавляват в Европа, защото знаят, че могат да станат мишена, дори да бъдат елиминирани – но израелците имат редовни контакти със западните си колеги, не пътуват много често от съображения за сигурност, но все пак пътуват и една международна заповед за арест би ограничила възможността им за придвижване. Но всъщност не това ще бъде основният проблем. Защото мога да си представя, че ако Бенямин Нетаняху отиде в САЩ например, изобщо няма да бъде притесняван.

Истинският залог тук е образът на Израел, защото от 1947 г. Израел не спазва международното право. Израел стана независим през май 1948 г., но влезе в Обединените нации една година по-късно. Когато през 1949-а Израел поиска да влезе в ООН, му казаха да се ангажира да спазва международното право и Израел го направи. Защото в този момент Израел не спазваше международното право, не спази условията на резолюция 180, и следователно от 1947 г., още преди да съществува, Израел не спазваше международното право. Затова едно от условията да бъде приет в ООН беше декларация, че ще спазва международното право.

Опитът показва, че оттогава Израел никога не е спазвал международното право, но никога не е понесъл последствия за това. Именно тук е истинското последствие за Израел – за първи път го карат да понесе последствията от своите действия. За първи път му казват “Стига толкова!”. Според мен не го правят достатъчно силно, би трябвало да бъдат много по-категорични и смятам, че това би направило услуга на Израел, защото международно доверие в него е все по-малко и това, което правят сега, опитвайки се да го защитят и да скрият престъпленията, които бяха извършени в Газа, само подхранва ненависта не само към Израел, но и към еврейското население. Виждаме, че навсякъде се увеличават антисемитските актове. Не мисля, че те са свързани с истинска омраза към евреите, а с факта, че не се раздава справедливост в тази ситуация и има форма на безнаказаност за израелците, както и заради израелската комуникационна стратегия, която поставя антиизраелски, антиционист, антисемит под общ знаменател. Вече предупредих за риска от приравняването на антиционизъм с антисемитизъм. Има объркване в съзнанието на хората, поради което днес един евреин се смята за израелец и ционист и заради това цялото еврейско население трябва да понася последствията от решенията на израелските ръководители.

Всичко това е част от комуникационната стратегия, която имаме почти навсякъде, в която систематично се приравняват антисемитизъм и антиционизъм, докато това са две коренно различни неща, тъй като антиционизмът е политическо явление, докато антисемитизмът е едновременно расистко и свързано с религията явление, което винаги е трудно да се дефинира. Дори на евреите им е трудно да дефинират дали юдаизмът е народ или религия, няма да навлизаме в тази дискусия. Но е факт, че смесването или създаването на объркване между едно политическо и едно етническо движение, поставя еврейското население на първа линия, където и да е то или каквото и да е то.

Това е проблемът, който възниква днес и който според мен ще засегне Израел в следващите десетилетия и тук е най-голямата последица. Защото нека допуснем, че тези заповеди за арест бъдат издадени, какво ще стане след това? Всички преговори, които искат да водят, с военнопрестъпници ли ще ги водят? С хора, които са обвинени във военни престъпления, в престъпления срещу човечеството и какво ли още не?

Политическите последствия за Израел са огромни и то за десетилетия напред. Мисля, че израелските лидери не са го разбрали. Това са хора, които имат навика да работят на тактическо, но не и на стратегическо ниво. Те рискуват да паднат отвисоко и това рискуват впрочем всички подкрепящи Израел в нашите страни, защото в края на краищата всичко, което казват – че Израел е най-моралната армия в света и т.н., това придава нов смисъл на думата морал. Така че ситуацията е много по-сериозна за Израел и мисля, че е по-добре за Израел да помисли за стратегията си на борба срещу палестинската съпротива и да обмисли много по-политически, а не военни решения. И когато казвам “военни решения”, това са брутални решения, а може да има умни военни решения.

Много съм работил върху борбата срещу бунтовниците и когато погледнем стратегиите, използвани от британците през 50-те – началото на 60-те години, разбира се контекстът беше различен, не искам да кажа, че не са били брутални, имаше примери на изключително тежки репресии в Кения например и другаде, британците не са модел във всички области, но на места те съумяха да приложат изключително ефикасни стратегии срещу съпротивата, свеждайки до минимум броя на убитите. Пак казвам, че не бяха длъжни да сриват до земята Белфаст, за да решат проблема с тероризма в Северна Ирландия. Това означава, че има умни и по-малко умни военни решения. Проблемът е, че израелците изглежда не са излезли от тези по-малко умни възможности и несъмнено ще понесат последствията в бъдеще.

– Друго събитие и друг политически въпрос е признаването на Палестина от Испания, Ирландия и Норвегия преди няколко дни. Днес 143 от 195 страни признават държавата Палестина. Остават 52, които не са я признали, и страните от Г-7 като цяло не са признали държавата Палестина, т.е. САЩ, Канада, Австралия, Япония, Франция, Великобритания и Германия. Какъв е интересът на тези държави да не признават Палестина като държава?

– Тук на тази карта виждаме в зелено страните, които признават държавата Палестина, и наистина констатираме, че с няколко изключения западните страни са тези, които не признават държавата Палестина.

Това не е много изненадващо, защото това са страни, които не осъждат военните престъпления, извършени от Израел и то не просто от 7 октомври, а доста преди това, така че има постоянство. Няма големи изненади в това. Но тази карта показва и подчертава нещо, което вече споменахме, това е нарастващата пропаст между Запада и останалия свят. Когато погледнете картата на онези, които санкционират Русия например, на практика ще видите същата карта. Когато погледнете всички страни, които осъждат санкциите, ще видите почти същата карта. Следователно всички тези карти си приличат и те показват, че Западът е в несигурно положение с визията, която имат незападните страни.

Не мисля, че признаването от Ирландия, Норвегия и Испания ще промени нещо, първо, защото голямото мнозинство от западните страни, които държат ножа за дръжката, са все още против това признаване, дори Швейцария впрочем, което е доста изненадващо. Швейцария смята, че не е дошъл моментът да се признае държавата Палестина, което е доста учудващо, но това отговаря на непрекъснато нарастващото нагаждане на политиката ѝ със западните партньори. Това показва също известна загуба на независимост, във всеки случай интелектуална и политическа загуба на независимост, която се изразява в загубата на доверие в нейния неутралитет. Така че не смятам, че това признаване ще има определени практически последствия. Но то показва, че днес Израел все повече губи влиянието, което имаше, губи доверието, неговият дискурс повече не издържа и Израел е в стратегически фалит.

Това засилва нещо, което споменах многократно по повод на Израел – Израел е страна, която винаги се е борила с тероризма тактически, но никога стратегически. Това не е страна на стратези. Това е страна на pistoleros, не на стратези, а днес това започна да се отразява на нейната стратегическа среда и би могло да има последствия в бъдеще. Мисля, че това не трябва да се подценява. Израел не разбра, че е в повратен момент. От една страна, би могло да се каже толкова по-добре, защото мисля, че времето работи за палестинците и колкото повече продължава така, колкото повече не се осъжда Израел, колкото повече не се помага на Израел да се върне в пътя на международното право, толкова повече Израел затъва.

Това е много сходен феномен, с онова, което Западът прави с Украйна, и това, което се случва сега, е, че Израел все повече върви в посока на държава парий. Все още не се е стигнало дотам, но се върви в тази посока и това несъмнено не е в услуга на Израел. Вече има емиграция на евреи, които напускат Израел от съображения за сигурност, но също така защото вече не се разпознават в държавата, в която са отишли, защото на практика във всички случаи това са хора, които са дошли от чужбина и които са имали очаквания от Израел, очаквания, които несъмнено са били преувеличени и именно тази ситуация кара хората все повече да се връщат в своите страни по произход. Това е опасност или риск, към който би трябвало да са много по-внимателни и който трябва да се приеме много по-сериозно, но е факт, че Израел в крайна сметка би могъл да изчезне. Не утре, не след една или две години, в по-далечно време, но ако Израел продължава така, той вече си навлече неприязънта на голяма част от света и то не защото е еврейски, а защото постъпва лошо.

Фактът, че винаги квалифицира критиките като антисемитски, прикрива един лъжлив аргумент – антисемитизмът. Те се крият зад него, за да прикрият факта, че Израел и неговите ръководители се държат зле и заповедите на МНС го потвърждават. Това поведение, а не естеството на държавата Израел, нито същността на неговия народ, са поставени под въпрос, а неговото поведение.

Това е важно да се каже, защото поради свеждането на всичко до антисемитизъм вече не се поставят въпроси за поведението му. Същите аргументи видяхме в Международния съд на ООН, а сега и от Бенямин Нетаняху, по повод искането на прокурора на Международния наказателен съд – “ние сме демократична страна, т.е. не може да поставяте под въпрос нашия начин на действие”. Именно тук е основният проблем и вероятно това ще доведе Израел до неговото изчезване, защото днес има един глобален Юг, който е много по-мощен, много по-обединен, който е много по-сплотен в своя светоглед и тази сплотеност може да бъде фатална за Израел в дългосрочен план. От тази гледна точка мисля, че присъдата на МНС би могла да има положителен ефект, да пробуди съвестта, да позволи на всички да си кажат “сега трябва да се върнем към правия път, трябва да спрем да смятаме, че сме всемогъщи”.

Проблемът е, че, за съжаление, САЩ не са осъзнали това, те все още са с илюзията за всемогъщество и продължават да държат ножа за дръжката и да подкрепят действията на Израел в палестинския контекст, но и в други контексти. И докато тези двама актьори не осъзнаят, че неспазването на международното право ги изобличава пред международната общност, това ще вреди и на единия, и на другия.

– Учудващо е наистина, че Израел не спазва международното право от 1947 г. Както казвате в книгата си, има 900 хил. незаконни израелски заселници. Знаем също от книгата на един палестински преговарящ, че израелците всъщност не искат да преговарят с палестинците – книгата е “Il n’y aura pas d’état palestinien: Journal d’une négociateur en Palestine” (Няма да има палестинска държава: Дневник на един палестински преговарящ, автор Зияд Кло), която излезе преди десетина години. Все още има 52 страни, повечето от които са европейски, западни, които продължават да подкрепят тази израелска политика. Сред тях са Франция, САЩ – “ще признаем държавата Палестина, когато двете страни започнат да преговарят по стабилен и мирен начин”, което е невъзможно.

– Да, това е порочен кръг и той показва, че нашите страни подкрепят нарушенията на международното право от Израел, това е резултатът. Защото си даваме сметка, че сме в невъзможна ситуация, тъй като израелците не искат да преговарят. И както споменавам в книгата си, самите ръководители на израелските тайни служби го казват – правителството не иска да преговаря с палестинците и въпросът не е само в Хамас. Хамас се превърна в изкупителна жертва на палестинската съпротива, затова желанието на всяка цена да се борят срещу Хамас няма особен смисъл, защото проблемът е, че палестинците искат да си върнат земите и има палестинска съпротива.

Пак казвам, операцията от 7 октомври беше проведена от двайсетина групировки, а не само от Хамас. Винаги се фокусират върху него с желанието да видят лошия. Тази представа съответства и на интелектуалните ниво на нашите журналисти, нашите медии се опитват да представят реалността като комикс, а проблемът е по-сложен. Израелците не искат да преговарят и това е в основата на палестинската операция от 7 октомври. Наистина се въртим в кръг. Трябва да се прекъсне този адски цикъл и може би признаването на държавата Палестина е начин това да стане и да се наложи на Израел партньор, защото светът признава този партньор.

За съжаление, това е ситуацията. Точно както в случая с Украйна, има някаква слепота на западняците, които мислят, че тяхното разбиране, техният прочит на проблема е самата реалност. Но това е само един прочит на проблема, не е реалността и със сигурност не е реалността такава, каквато я възприемат три четвърти от света. Нали така? Защото когато казвате, че има 50 страни, които подкрепят Израел, в ООН има 195 страни, т.е. приблизително 75% от населението на света – впрочем от гледна точка на населението това е много повече, това е около 90% от световното население – и то вижда проблема различно. Следователно дългосрочно нашият начин на виждане на нещата е губещ. Затова трябва да се върнем към основата, към международното право, към прилагането на международното право, така че Западът като цяло, но в случая Израел, да се върне на пътя на международното право. Мисля, че днес не бъркам, като казвам, че ако Израел не се върне в полето на международното право, рискува да изчезне.

– За военната ситуация в Газа и в частност в Рафах вчера от ООН обясниха, че положението е все по-отчавайщо. Също вчера израелските танкове навлязоха в югоизточната част на Рафах, на границата с Египет. САЩ и Франция казват, че са против израелска офанзива в Рафах, но тази офанзива започна и нито една западна страна изглежда не е шокиран. Какво мислите?

– Трябва да се кажат няколко неща за военната ситуация в Рафах. Първо, западната съпротива срещу интервенцията в Рафах беше много вяла, дори американците, които уж се противопоставиха на идеята за военна интервенция в Рафах и заплашиха да спрат доставките на оръжие, ако Израел нахлуе в Рафах, не изпълниха тези заплахи. На Запад идеята, че трябва да се поддържа Израел, е по-важна от спазването на международното право, което не е напълно нелогично при тяхното възприетия на нещата, защото живеем в западен свят, който си мисли, че определя съдбата на човечеството.

Още от края на ХIХ век имаме този манталитет, това беше духът, който ни тласна да колонизираме останалия свят, идеята, че ние притежаваме истината и затова можем безнаказано да налагаме на другите нашия закон. Наред с това, което се случи в Рафах през последните седмици, бяха открити множество масови гробове, причинени от израелската армия, където има деца, явно убити от упор, вижда се, че е имало истински кланета, военни престъпления, като онези в Източна Европа през Втората световна война, извършени от айнзацгрупите. Това донякъде е същата схема, която има същата крайна цел – борба срещу съпротивата, т.е. опитват се да тероризират населението, изтребвайки много хора. Точно това направиха израелците в Рафах и многото масови гробове, които бяха открити, предизвикаха ужаса на Обединените нации, дори и нашите медии да не говорят за това, защото всъщност ние го прикриваме.

Това е драматичното. Мисля, че един ден трябва да се замислим за начина, по който обработвахме информацията, защото фактът, че не говорим за това, че прикриваме тези престъпления, всъщност е начин да ги подкрепим. Това е плачевна ситуация за Запада, плачевна ситуация за състоянието на западната преса, плачевна ситуация за състоянието на западната политическа класа. Цивилните продължават да умират. Сега американците създадоха изкуствено пристанище, за да докарат храна в Газа. Очевидно това пристанище няма капацитет за транспортиране на необходимото количество храна за населението на Газа, но поне съществува. Поразителното е, че от другата страна на границата израелското население прегражда пътя на камионите с храни. И тук има един интересен феномен, защото израелското население е замесено в това.

Това е доста изненадващо, защото си спомняме кадрите от 1945 г., когато съюзниците накараха германското население да посети лагерите на смъртта и германското население беше шокирано от това, което видя. Германското население не знаеше или беше държано в неведение, то не осъзнаваше щетите или престъпленията, извършени близо до тяхното село. В Израел имаме точно обратния ефект – населението участва, и точно това е драматичното. Несъмнено има израелци, които се противопоставят, това е ясно. Но в случая тези, които пречат на влизането на камионите с храни за населението на Газа, са цивилни израелци, а израелската армия им позволява, Йоав Галант им позволява всичко това. Мисля, че съвсем наскоро той все пак нареди преградите да бъдат вдигнати, за да влизат камионите с храна. Това стана след като се появи заплахата за издаване на заповед за арест. Това доказва, че все пак малко се е разтревожил какво би могло да се случи, но е много показателно управлението на тези военни престъпления.

Това не е само феномен, ръководен отгоре от “диктатори”. Както каза Бенямин Нетаняху, това е демокрация, но тази демокрация се държи лошо и това е свързано с онова, което казах по-рано за възприятието, което ще имаме за Израел и тук не става дума само за ръководителите. Когато денацифицираха Германия, премахнаха тези ръководители и проблемът отчасти беше решен. Докато тук има нещо различно и точно това трябва да наблюдаваме внимателно днес, защото то би могло да има дългосрочни последици и за образа, който светът има за Израел, и за мястото на Израел в света впоследствие, и за самото му съществуване.

Това са въпроси, които ще имат дългосрочен отзвук и ако искаме да се запази съществуването на Израел, на неговата същност, наистина би трябвало да се замислим за начина, по който израелците, Израел, правителството и т.н. се държат с палестинците. Ще припомня, че нашите медии никога не говорят за Западния бряг на река Йордан, но там също израелското население се престарава и има абсолютно същия феномен. Така че наистина трябва да си зададем въпроси за начина на решаване на палестинския въпрос в Израел и не само от израелското правителство.

– Имате ли информация за настоящите сражения между израелската армия и палестинците?

– Няма да навлизам във всички подробности за сраженията, защото има много тактически събития, които са интересни за експерта, но трябва да се направи отделно видео конкретно за това. По същество израелската армия, която се опита да изолира северната част на ивицата Газа от южната част и се опитваше да “прочисти” северната част, в действителност се намира пред същата заплаха, както когато се опита да влезе в Газа, съпротивата отново се появи и израелците не са в безопасност абсолютно никъде.

Израелската армия не контролира нито една от териториите, които е окупирала, които разруши и уж прочисти. Нито една. Палестинската съпротива е активна във всяка една от тези територии, често на няколко метра от израелските военни, а броят на загубите е огромен. Трябва да се направи по-фин анализ, но като цяло, ако сравним това, което виждаме във видеоклиповете, защото палестинската съпротива всекидневно пуска видеа от всяка своя акция, палестинските акции са много добре документирани и мисля, че има доста верен образ, не съм там, но мисля, че е доста верен образът на оперативната обстановка в Газа.

И ако сравним броя на израелските жертви, убитите или ранени израелски военни в този конфликт, и изявленията на израелското правителство, има разлика от порядъка на 1:20 или 1:10 в зависимост от случая. Тоест срещу един убит, споменат от правителството, в действителност има десет. Ако има един ранен, в действителност има 20, ако се придържаме към наличните видео документи.

Следователно има много по-високо ниво на загубите от обявеното от Израел. Израелската армия не контролира нищо. Това е армия, която не е свикнала с този род конфликти. Това е армия, създадена да атакува, но не и за бой от близко разстояние. Това не е армия за близък бой, а армия, обучена и подготвена да атакува съседите. И неслучайно израелците окупираха Газа отвън, т.е. затвориха газауитите в ивицата Газа и се опитваха да ги контролират отвън, защото нямат капацитет да ги контролират отвътре и това се проявява и днес. А и никога не е имало стратегия за противодействие на този тип заплаха.

Израел никога не е формулирал истински стратегии за това и то се вижда. Това е причината за провала им. В някакъв смисъл палестинците са по-големи стратези от израелците и те показаха, че управленските им структури работят, координацията между различните групировки на съпротива работи много добре. В резултат израелците не само, че не постигнаха нито от една от целите, които си бяха поставили през октомври, но освен това виждаме, че палестинците имат капацитет за устойчивост и способност за оперативно управление, което е забележително.

– Благодаря ви, Жак Бо! Припомням, че сте автор на книгата “Opération “Déluge d’Al-Aqsa” (Операцията “Бурята Ал Акса”) в издателство “Макс Мило”.

– Благодаря!