Виждаме как все повече страни в света се стремят с всички сили да укрепват своя суверенитет. На този фон доскорошните лидери на света се опитват по всякакъв начин да запазят ролята си на хегемон. Китай вече е икономика номер едно в света, на трето място е Индия, а на четвърто – Русия, която през април т.г. изпревари Япония по БВП – паритет на покупателна способност. Още една дузина държави в Азия и Африка стават все по-активни в световната икономика. Според експертите именно тези страни ще определят глобалната картина в средата на XXI век. Русия остава един от ключовите играчи в световната търговия въпреки всички пречки и нелегитимни санкции, заяви президентът на Русия Владимир Путин по време на пленарната сесия на Петербургския международен икономически форум.

Русия не дрънчи с ядрени оръжия и никога не е започвала реторика за ядрена ескалация. Това заяви руският президент Владимир Путин на тазгодишната среща на Международния икономически форум в Санкт Петербург.

„Ядрените оръжия се използват в изключителни случаи. Не мисля, че до момента сме били изправени пред такъв казус… Имаме ядрена доктрина и всичко е записано в нея“, подчерта Путин. В същото време той не изключи възможността за промяна на доктрината.

Според него, ако се наложи, Русия е готова да нанесе ядрени удари, но засега няма такава необходимост.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Ето какво още каза руският президент:

– Светът преживява експлозивен технологичен растеж във всички области на живота.

– Русия е доказала висока степен на готовност за технологична трансформация, променят се финансовият сектор и транспортните услуги. Военният сектор на Русия се нуждае от технологично обновяване.

– На приятелските държави се падат три четвърти от търговския оборот на Русия.

– Важно е да се развиват транспортните връзки, за да се усвояват новите пазари. Русия ще обърне специално внимание на южното направление. Става дума за коридорите Север-Юг и Черноморския маршрут. Освен това активно се разработва Северният морски път. Като цяло се прогнозира, че до 2030 г. обемът на трафика по международните транспортни коридори през територията на Русия ще нарасне един път и половина в сравнение с 2021 г.

– Делът на разплащанията за руския износ в „токсични“ валути на недружелюбни държави е намалял наполовина, докато делът на използването на рубли нараства. Москва ще продължи да подобрява сигурността и ефективността на транзакциите в национални валути, включително чрез БРИКС.

– БРИКС има голям потенциал за присъединяване на нови участници. Москва приветства този стремеж.

– Според оценката на Световната банка през май Русия вече е четвъртата икономика в света по паритет на покупателната способност. Страната е изпреварила Япония.

– До 2030 г. делът на вноса в Русия трябва да спадне до 17%. Например през 2023 г. този показател е бил 19%, а динамиката е очевидна. Успешен пример е подобряването на производството на месо в агропромишления комплекс. Русия е постигнала пълна самодостатъчност по този показател.

– До края на настоящото десетилетие делът на квалифицираната заетост на руския пазар на труда ще се увеличи двойно. Задачата на системата за развитие на персонала е да осигури такава трансформация. Що се отнася до висшето образование, през следващите десет години в Русия ще се появят 40 нови студентски кампуса. Работата на университетите, колежите и техникумите ще се оценява по това как ще се търсят техните възпитаници и как ще растат заплатите им.

– Като се имат предвид демографските предизвикателства и други проблеми, е необходимо да се повиши производителността на труда. Това трябва да стане на нова технологична основа с широко използване на автоматизацията.

– Днес с увереност можем да кажем, че младото поколение руски предприемачи произвежда продукти, които в много отношения превъзхождат чуждестранните си аналози. Бизнесът вижда, че хората искат да купуват родни стоки.

– Почти всички местни предприемачи подкрепят участниците в „специалната военна операция“, техните семейства и близки. Подобно високо разбиране на социалната мисия и патриотизъм е много ценно и заслужава голямо уважение.

– Друга важна структурна промяна е свързана с разкриването на потенциала на регионите в Русия. В малките градове и села е важно да се живее комфортно и да се работи при достойни условия. Важно е ресурсите да се концентрират върху обещаващи точки на растеж. Точно такъв подход е предвиден в генералните планове за Далечния изток и Арктика. За силното и дългосрочно развитие на регионите е важно да се премахнат различни ограничения, да се изградят и ремонтират пътища и да се развие инфраструктурата. За тази цел правителството отпуска бюджетни заеми.

– Семействата, които живеят или искат да си купят жилище в малки градове, ще могат да се възползват от ипотечни кредити при 6 % годишна лихва. Едни и същи условия ще се прилагат във всички региони за всяко семейство, което иска да си построи къща. Това е особено важно за многодетните семейства.

– Възстановяването на обекти на културното и историческото наследство ще бъде отделна област. До 2030 г. ще трябва да бъдат ремонтирани поне хиляда такива сгради.

– Развитието на вътрешния туризъм е един от основните приоритети на правителството.

– Минималната работна заплата вече надхвърля жизнения минимум. През 2025 г. тя ще възлиза на 48% от средната заплата.

– Русия ще увеличи подкрепата си за положителни промени в обществото и икономиката. Това е фокусът на дългосрочните планове на властите. В тази връзка Русия е отворена за сътрудничество в различни области, каза в заключение Владимир Путин.

Отрязана от Запада, Русия предлага на главния си инвестиционен форум в Санкт Петербург – град, основан като прозорец към Европа, икономиката си на гиганти като Китай, Индия и Саудитска Арабия, предава Ройтерс. Конфликтът в Украйна предизвика най-големите сътресения в отношенията на Русия със Запада след Кубинската ракетна криза през 1962 г., а западните санкции принудиха Русия да извърши революция в икономическите отношения, която се случва веднъж на сто години.

Откакто Петър Велики полага основите на съвременната руска държава и превръща Санкт Петербург в столица в началото на XVIII в., руските управници винаги са гледали на Запада като към източник на технологии, инвестиции и идеи. Но тази тенденция вече се обърна.

Конфликтът в Украйна принуди президента Владимир Путин да се обърне към Азия и останалата част от незападния свят на фона на икономическата блокада от страна на Съединените щати и техните европейски съюзници. Западните санкции обаче не са подкопали руската икономика, а Москва укрепва връзките си с Китай и Индия, големите регионални сили в Близкия изток, Африка и Латинска Америка. Руските официални лица казват, че всичко е едва в началото и че отношенията със Запада са развалени за минимум три поколения.