Автор: Paix et Guerre par Caroline Galactéros

29 май 2024 г.

Какво искаме ние, французите, ние европейците? Истински челен военен сблъсък с Русия ли искаме? В името на американците ли искаме да го направим? С тях ли искаме да го направим? Осъзнаваме ли какво означава това? С какво ни заплашва Русия, отвъд онова, което ни казва евроатлантическата пропаганда? Руснаците казаха, че нямат никакво намерение да превземат нито Полша, нито балтийските страни, нито да атакуват НАТО и т.н. Казаха, че водят тази война не за територия, а за да остане Украйна военно неутрална държава – буфер между Русия и НАТО. Казват това още от 2004 г., но САЩ и НАТО не дадоха никакъв шанс за подобен статут на Украйна. И въпреки, че това се знае много добре, в САЩ и Европа продължава да се повтаря пропагандния наратив за това как Путин иска да превземе цяла Европа. Защото само този наратив оправдава ескалацията, която извършва Запада на сблъсъка с Русия в Украйна. Наративът е “Ако Русия спечели, Европа е в опасност, в жизнена опасност”. Сега дори изричат думата “жизнена”, “екзистенциална”! Но това е нещо ново, защото руснаците от 30 години неспирно повтарят, че влизането на Украйна в НАТО е “екзистенциална опасност за оцеляването на Русия”. Следователно конструираме враг, консолидираме врага напълно безразсъдно, напълно безотговорно, защото колкото повече го правим, толкова по-невъзможна става вербалната деескалация, а също и деескалацията на позициите и възобновяването на диалога.

Трябва да сме наясно, че Вашингтон и Брюксел си играят с животите на всички ни. Докато ние, обикновените европейски граждани, се занимаваме с нашите си битови работи, се случват напълно смайващи неща. Украйна се опитва да неутрализира руската ядрена триада от името на НАТО и това е изключително опасно за Русия на екзистенциално ниво. Москва е в доктриналното си право да отговори, като използва ядрени оръжия, а Украйна тепърва започва своята ескалация. Така че наистина сме на кръстопът, коментира в своя YouTube канал Каролин Галактерос, политолог, доктор на политическите науки, полковник от Оперативния резерв на въоръжените сили на Франция и ръководител на авторитетния мозъчен тръст GEOPRAGMA.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Добър вечер, скъпи приятели! Днес е 29 май 2024 г., вие сте с двадесетото издание на Paix et Guerre, много ми е приятно да съм отново с вас. Озаглавих днешния си коментар “НАТО играе на руска рулетка”. Бихме могли да сложим въпросителна, ако все още смятаме, че това е под въпрос. Според мен ние откровено играем на руска рулетка.

Тази седмица имам няколко теми, които са свързани помежду си. Първата ми тема се отнася до един въпрос, който вълнува от доста време, но от няколко дни наблюдателите, коментаторите, анализаторите и, разбира се, европейските политици си позволяват да коментират публично, и който въпрос поражда различни гледни точки. Този въпрос е даденото на Украйна разрешение да нанася удари по международно признатата руска територия. По цялата територия на Русия в границите й от преди 2014 г., преди държавния преврат – Майдана в Украйна и преди Русия да вземе Крим. Украйна вече има право да обстрелва цялата руска територия със западни оръжия, които ние ѝ доставяме. Това е интересен въпрос, защото, както обикновено, може да се дадат спонтанни отговори и все пак след това е добре малко да се помисли. Първият въпрос, който може да си зададем по тази тема, разбира се, е законността на това. Законно ли е доставчиците на оръжия, които ги дават или продават на Украйна, да въведат ограничения за употребата им? Засега това е така. Всеки доставчик на оръжия за Украйна има свои собствени ограничения за употреба. Впрочем генералният секретар на НАТО побърза да каже, че всяка страна трябва да вдигне тези забрани. Тези ограничения сега съществуват, но ако някои страни си променят мнението по политически причини, те трябва да ги вдигнат. Столтенберг добави, че мишените трябва да са легитимни и това е вторият въпрос – за легитимността. За законността може да се отговори, че, да, законно е, ако доставчиците на оръжия позволят на Украйна да ги използва за нанасяне на удари по мишени дълбоко в територията на Русия.

Легитимността? На теория това разрешение е легитимно, защото Украйна е атакувана от Русия. Но защо е атакувана от Русия? Поради причини, свързани с поведението на НАТО, което умишлено я инструментализира най-малкото от 2014 г. с това, разбира се, което се случи на Майдана, след това с изваждането на сцената на откровения американо-британски агент Зеленски, неговото избиране за президент, и от 2019 г., когато той дойде на власт, с неговото съгласие да води война срещу Русия от името на НАТО, както разкри бившият му специален съветник Алексей Арестович. Би могло да се каже, че в ситуацията, в която Украйна се намира днес, е легитимно да използва всичко, с което разполага, за да нанася удари по Русия. Проблемът е, че не това е въпросът. Въпросът е другаде. Въпросът е за уместността на тази употреба. Украйна не е малко облаче в синьото небе, което съществува извън всякакви граници, или остров, затънтен архипелаг по средата на нищото.

Географски Украйна е буферна държава между силите на НАТО и Русия. И точно това е причината да се води тази война.

Целият конфликт не е в това, което западните държави се преструват, че е. У нас казват, че Украйна се защитава срещу Русия, която я е нападнала. Очевидно това е конфликт между НАТО и Русия, дори между Запада и Русия, и всичко, което се случва във военно и дипломатическо отношение от повече от две години, го доказва. Разбира се, сред членовете на НАТО има европейци, но европейците също са превърнати в инструмент от неоконсервативния клан във Вашингтон. Така че всичко това е съшито с бели конци и следователно въпросът е какви ще бъдат последствията за тези държави – доставчици, индивидуални и дори колективни, на оръжията, с които Украйна ще нанесе удари дълбоко в руска територия. Много пъти съм казвала, че това е толкова сериозно и толкова унищожително за цялостното развитие на ситуацията, че няма да го повтарям всеки път. Ние, Западът, сме едновременно разгневени, разярени, унизени, отслабени в глобален геостратегически план, склонни сме да вярваме, че е достатъчно да говорим за нещо и то веднага ще се превърне в действие, което ще ни донесе резултати. Страдаме от глупавото си самодоволство, в което са ни възпитавали със столетия – това е нещо много западно – Америка, но европейците също са такива – те и ние все още си мислим, че сме способни да надвием военно Русия, която е индустриална сила, докато почти всички ние сме деиндустриализирани. Не и Германия, но сега Германия не разполага вече с евтин газ и ще бъде сложно. Поради всичко обаче нашите управници не преценяват истинския риск, който поемат, в случай на използване на тези оръжия за удари по руска територия. И сега отново от арогантност не чуват и не искат да знаят какво казват руснаците, а то е изключително интересно. Това очевидно не означава, че всеки път трябва да им вярваме, че трябва да се подчиним на това, което искат, но трябва да ги слушаме.

Какво казва Москва? Че прекрасно разбира кой е истинският й враг, че това не е Украйна и още по-малко украинският народ, а че именно НАТО воюва с Русия,

че страните доставчици на оръжията са отговорни за вече извършените атаки и ще бъдат отговорни за тези, които тепърва може да извърши Украйна по-дълбоко в руска територия, и именно западните държави ще понесат последствията на украинска територия, но и на техните собствени територии, както каза Владимир Путин на британския посланик. Преди няколко дни Путин каза също, че Русия следи внимателно заканите на западни политически лица за удари в дълбочина по нейна територия и НАТО трябва да е наясно с какво си играе.

Не знам какво не се разбира в този текст, подтекст, надтекст, в конотацията, денотацията. Все пак има граници на неведението и слепотата.

Путин много добре знае, че много настоящи удари на Украйна срещу Донбас и дори дроновете, които, спомняте си, стигнаха до Кремъл или на други места в Русия, преди 2014 и преди 2022 г., той много добре знае, че тези удари не могат да бъдат извършени, без американската сателитна подкрепа, без подкрепа за определяне на мишените, за избягване на руската противовъздушна отбрана и т.н. Нещо важно- ударите с “Хаймарс”, не се правят без американските сателитни системи, със средствата на НАТО, дори с кадри на страни от НАТО, които обслужват тези оръжия, защото обучаването на украинците да ги използват ще отнеме много време. НАТО трябва да престанат да се правят на идиоти и да се преструват. Русия каза също, че прекрасно знае, че част от тези т.нар. наемници, които са на украинска земя, всъщност са западни военни инструктори, които поддържат оръжията и в повечето случаи лично стрелят с тях. Така че войната, която води Русия, е откровено срещу НАТО. Може би не си го е представяла така в началото на конфликта, мисля, че затова Русия започна специалната военна операция с крайно ограничен военен контингент. Но много бързо разбра какво я чака и промени начина, по който гледа на този конфликт.

Относно тези оръжия за удари дълбоко в руска територия, най-вече англичаните са готови да го направят, те вече са там заедно с ракетните системи. Това вече беше признато от няколко официални украински лица, по други пътища, от някои вестници, които го подсказаха, и Путин вече каза, че си запазва правото на отговор срещу британските интереси навсякъде по света, не само срещу онези хора, които са в Украйна. Впрочем Великобритания, както и Франция, имат бази, военна техника и т.н. навсякъде по света, така че това е много лесно. И дори не говоря за международната търговия, за корабите, за хората, които Русия може да задейства – хусите и др., защо не Нова Каледония. Тоест има истински проблем – нашата паника, нашата обърканост срещу Русия, която не е само военна, но и ментална, психологическа, ни кара да продължаваме с тази шеметна пързалка, вместо да започнем да обсъждаме извънредно сериозни неща. Не е невъзможно да се стигне до разрешение на подобен тип украински удари и това наистина ще бъде изключително сериозно, това би бил сигнал за много тежка и много рискована със своите последствия ескалация.

Втората точка е съвсем малка точка за военната и политическа ситуация в Украйна. В последните си изявления Владимир Путин посочи един основен проблем, който трябва да се реши, за да бъде спряна ескалацията. Това е липсата на законност от 21 май и вследствие на това на легитимност на режима на Зеленски. Той говореше за член 111 от украинската конституция, който казва, че във военно време, преди провеждането на избори, пълномощията трябва да бъдат прехвърлени на председателя на парламента. За руснаците днес единствата легитимна власт в Украйна е Върховната рада и нейният председател. Очевидно по този начин той казва на украинците, ако са го слушали, но мнозина го слушат, че може би е време да помислят за освобождаването на настоящия си президент, който се е вкопчил във властта и го прави за тяхна сметка, опитвайки се да засили мобилизацията, като прехвърля отговорността на парламента. Ясно е, че

Зеленски вече няма много скрупули и като други на тази планета си въобразява, че войната ще го защити от съдбата му, и не се колебае да изпраща на смърт десетки хиляди млади хора, които ние ще обучаваме. Просто на смърт.

За да остане на власт, за поднесе победа, която би трябвало да дойде и която никога няма да дойде, защото военната ситуция е все така критична за Украйна. Предаванията се увеличават и това не е предаването на трима души, а вече на 20, 30, има много, много хора, цели групи се предават. Насочването на руските усилия към Харков очевидно предизвика в Украйна изпращането на десетки хиляди мъже на фронта, на север, в Харков. Тези батальони – те носят името “батальон”, но нямат непременно класическия формат, те са между 14 000 и 28 000 души. Това се знае засега. Те се изправят срещу много по-малко руснаци все пак, около 15 000 руснаци. Но очевидно, за да направи това, Украйна се “оголи” на целия останал фронт и днес вече почти няма ден, в който руската армия да не превземе село, градче някъде другаде на фронта. Така че това забавя руското напредване на север, но има изключително тежка цена за способността на украинските сили да удържат фронта, който все пак е 1000 км. Има много, много тежки загуби, между 1000 и 1500 мъже дневно от украинска страна. Говори се за 3000 ранени и убити дневно на някои места, това е изключително тежко в човешки план и от гледна точка на бъдещето на Украйна, защото това са живите сили на нацията, които умират за нищо, но явно това не ни шокира.

Какво се опитваме да направим? Опитваме се да ускорим доставката на обещаните оръжия. Белгия, която сключи споразумение за сигурност по модела на споразумението, което ние сключихме – всичко това идва от Вашингтон – Белгия каза, че ще достави трийсет F-16 до 2028 г. на Украйна. Нямам точния брой на белгийските самолети F-16, но мисля, че това е най-малко една трета, ако не и повече от белгийската авиация. Имаше и дистанционно заседание между нашия министър на отбраната Себастиан Льокорню и украинския му колега Умеров, по време на което те говореха за неизбежното изпращане на 200 френски инструктори, които трябва да отидат на проучвателна мисия, на проучване и инспекции на тренировъчните лагери в Украйна, за да видят какво трябва да се направи.

Не знам дали си давате сметка за сериозността на това, което сме напът да направим.

Елисейският дворец, френският апарат, в перспективата на европейските избори, не иска да поражда страх, украинците трябваше да кажат, че това ще се случи, французите – че ще стане в скоро време, но всичко това, за да кажат, че продължаваме и вече няма ход назад. А вчера нашият президент, връщайки се от срещата си с Олаф Шолц в Германия, каза, че смята за напълно легитимно да позволи на украинските сили да могат да неутрализират базите, от които се изстрелват руските ракети в Русия. Путин му отговори, но непряко: “внимавайте с изключително тежките и вредни последствия, до които може да доведе такова разрешение”. Затова реших, че мога да нарека това изложение “НАТО играе на руска рулетка”, защото казуистиката на понятието “съвоюване” има граници.

Какво искаме? Истинска челна война с Русия ли искаме? От името на американците ли искаме да го направим? С тях ли искаме да го направим? Осъзнаваме ли какво означава това? С какво ни заплашва Русия, отвъд онова, което ни казват?

Руснаците казаха, че нямат никакво намерение да превземат нито Полша, нито балтийските страни, нито да атакуват НАТО и т.н. Но продължава този наратив, който оправдава нашата ескалация по темата “ако Русия спечели, Европа е в опасност, в жизена опасност”. Сега дори изричат думата “жизнена”, “екзистенциална”! Също като руснаците казват “екзистенциална”. Следователно конструираме враг, консолидираме врага напълно безразсъдно, напълно безотговорно, защото явно колкото повече го правим, толкова по-невъзможна става вербалната деескалация, а също и деескалацията на позициите и възобновяването на диалога. И всичко това, докато руснаците имат инициативата на целия военен театър и трябва точно обраното – да се търси излизане от конфликта вместо, както препоръчва Институтът за изследване на войната, западна лаборатория, покровителствана от западните служби и по-конкретно от британските и американските, която обяснява, че те са в офанзива навсякъде, следователно трябва да направим нещо, защото сме в голяма военна опасност. Руснаците диктуват интензивността, ритъма на операциите, мястото и т.н., значи трябвало да се елиминира руското неприкосновено убежище. Ако искаме да спрем руската офанзива в Харков, трябвало да елиминираме руското неприкосновено убежище, трябвало да ударим сърцето на Русия, това е неприкосновеното убежище! Това наистина е процес на самоубеждаване какво трябва да направим, а то е лудост, най-лошото.

На какво се надяваме в крайна сметка? Ние нямаме нито военните ресурси, нито човешките реурси, нито индустриалните и икономически ресурси,

докато руското общество интегрира военнопромишления комплекс и икономиката. При нас няма нищо подобно, при нас се говори много, но какво правим? Ние сме обслужващи общества. Знаем какво е нивото на деиндустриализация на Франция, а в САЩ е същото. Парадоксалното е, че руската победа, която е все по-явна на военния фронт, е трън в петата на Русия, защото е твърде очевидна и пречи на започването на сериозни преговори, защото нашето унижение е твърде голямо.

Лятото рискува да бъде горещо. Русия явно се готви да отговори на ескалацията. През юни ще се проведе тази конференция в Швейцария, където изглежда дори САЩ няма да отидат (което все пак е показателно), нито Бразилия, нито ЮАР, за Индия още не се знае. Накратко, това е фарс. Това е конференция за украинските копнежи, сякаш можеш да сключиш мир със самия себе си, изхождайки от собствените си нужди, без да държиш сметка за другия. Това прилича на филм на забавен каданс. Това е ескалация на забавен каданс и въпросът е кога ще започне ускорението.

Втората ми основна точка е, че се случи нещо още по-сериозно, за което искам да говоря днес – даваме си сметка днес на Запад, дори у нас, дори нашите медии, които живеят на друга планета, разбраха, че истинският конфликт не е между Русия и Украйна, а между НАТО и Русия. Залогът е много тежък, много широк, глобален, това е преконфигурирането на междунардната система и на голяма част от регионалните баланси – тук, в Евразия, и спрямо САЩ – и всъщност предефинирането на сферите на влияние на великите силите е истинската тема зад всичко това. Следователно това е конфликт от световен мащаб, Западът иска да превърне този конфликт от световен мащаб в игра с нулев резултат, т.е. единият трябва да загине, за да оцелее другият и това е цялата грешка на западния подход. Но аз съм много разтревожена по друга причина и не съм единствената, има много анализатори и наблюдатели, които също са много разтревожени от осем дни насам, защото през последните дни се случиха две събития, които са изключително опасни и може би красноречиви за екстремистката стратегия на Америка и НАТО, който става прокси от трети порядък на Щатите след Украйна и ние, европейците. Всичко това прави ситуацията силно запалима.

Какво се случи? Никъде не се говори за това, вие не сте в течение, защото то не е на първа страница на вестниците, нито на втора или трета:

Украйна атакува с дронове камикадзе, дронове с британско-португалско производство, наречени дронове R3, и повреди два руски стратегически радара за откриване и ранно предупреждение за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети. Имаше две атаки, едната на 23-ти, другата на 28-ми май.

На 23-ти май Украйна атакува руски радар за ранно предупреждение близо до Армавир, в района на Краснодарск, това е в югозападната част на Русия, но това е на 600 км от фронта, ще видите защо подчертавам това. Мишената беше радар и то не какъв да е радар, а радар за ранно предупреждение, задхоризонтен радар, който засича мишени на много голямо разстояние, на 3000 км, до 100 км височина и зрителен ъгъл от 240 градуса. Можем да се запитаме какво точно печели Украйна от унищожаването на този радар. Трябва да знаете, че този радар е насочен към Средиземно море и Близкия изток, следователно е потенциално способен да засече балистичните ракети, изстреляни от Украйна срещу Крим. На 28 май имаше втора атака – веднъж може да е шега, вторият път вече е модел, структура, зад него има воля – срещу радар от същия тип, този път на 1800 км от фронта. Не 600, а 1800 км, в Орск, Оренбургска област, южно от планината Урал, близо до границата с Казахстан. Трябва да разберете, че тези радари не са просто радари. Русия има само десет такива, т.е. два от тях са атакувани, повредени, не знам какви точно са щетите. Изглежда, че вече е имало първи опит.

Тези радари са централни елементи на системата за ядрена отбрана на Русия срещу евентуални атаки на ракети на НАТО. Следователно това поставя въпроси.

Трябва да се изтълкуват тези атаки. Първо, за да се изтълкуват правилно, трябва да се разбере, че тези атаки бяха невъзможни за самата Украйна. Очевидно тя не е способна да го направи. Следователно тя го е направила с помощта на сателитните средства на НАТО, САЩ, както го прави впрочем при голяма част от ударите, дори с дронове и очевидно с ракети. Тя има разузнавателни самолети, има помощта на сателитната система при насочването. Руските противовъздушни системи са много добри. Когато нещо проникне в системата, то не става просто така, а защото са помагнали на Украйна. Не че Украйна няма способности, но всички тези способности и още повече на такова разстояние от фронта, всичко това може да се направи само с помощта на НАТО и САЩ. Това, което казвам, не е без значение. Това означава, че

това всъщност е атака на НАТО под фалшиво знаме – фалшивото знаме е Украйна, но зад нея е НАТО – срещу руската система за ранно предупреждение и защита на руския ядрен щит. Не знам дали осъзнаваме какво означава това.

Представете си същото нещо за американския ядрен щит. Какво ще се случи? Такава двойна атака е напълно достатъчен мотив, за да предизвика ядрен отговор от страна на Русия, защото всъщност така НАТО, посредством Украйна, дезактивира лека-полека компонентите на руския ядрен щит, т.е. компонентите на крайната защита на руската нация и територия. Те се опитаха да атакуват базите на самолетоносачите, носещи стратегическите ядрени оръжия, а сега атакуват елементите за ранно предупреждение в случай на ядрена атака. Такива атаки могат да парализират капацитета на Русия да отговори на ядрена заплаха, на ядрена атака от НАТО, от САЩ. И следователно това задейства параграф 19-c от руската ядрена доктрина, който постановява какво следва. Ще ви прочета в какви случаи Русия си запазва правото на ядрен отговор – при “въздействие на противника върху критични държавни или военни обекти на Руската федерация, чието извеждане от строя ще доведе до срив на ответните действия на ядрените сили”. Точно това това се случва.

Следователно въпросът е: как е възможно да бъде извършена такава лудост? Кой измисли това и на какво се надява? И какви са предвижданията и предположенията на онези, които са разрешили и позволили тези удари? Каква е целта на НАТО и на САЩ в крайна сметка?

Има няколко сценария. Първият е просто да се увеличи цената на войната за Русия, да я накарат да страда, да кърви и т.н. Това изглежда напълно безразсъдно. Нивото на поетия риск за подобна цел изглежда лудост. Вторият възможен сценарий е умишлен опит за предварително премахване на някои елементи от руския ядрен щит, за да се подготви ядрена атака на САЩ срещу Русия. Това, което ви казвам, е много сериозно, но очевидно не може да се изключи този сценарий. И третият сценарий е, че САЩ искат да провокират руски тактически ядрен удар в Украйна с малък обсег, който да оправдае влизането в даден момент на въоръжени сили на страните от НАТО на украинска територия. Това, което споменах преди малко, атака под фалшив флаг – Украйна удря със средствата на НАТО, следователно това е НАТО, който удря зад нея, и следователно това са САЩ, който удрят зад него, това е провокация, за да се предизвика в отговор руски тактически оръдеен изстрел и да бъде поставена Русия в изключително трудна ситуация, защото какво ще стане тогава? Първо, какво ще стане с подкрепата на Китай, защото мисля, че руско-китайското стратегическо партньорство е много силно, много активно, противно на това, което казват. Но ако утре Русия удари ядрено, дори тактически в Украйна, какво ще каже Китай? Дори и да разбира, че това е атака под фалшив флаг, че атаката срещу нейните радари от украинците е умишлена провокация, че Русия не може да не отговори и т.н. и т.н. Може би американците си казват – ето, това е начинът да бъдат откачени, decoupling, както казват те, Русия и Китай, следователно може би това е начинът – да принудим руснаците да направят нещо, което китайците няма да понесат, няма да приемат и което ще обтегне отношенията между Москва и Пекин и може би ще ни даде повече свобода на действие. Това изглежда научна фантастика, но неоконсерваторите са напълно способни да поемат такъв риск. Те са толкова самодоволни и може би не вярват, че Русия ще посмее да отговори ядрено и в крайна сметка винаги могат да опитат, защото има какво да спечелят от подобна ескалация. Това е проблемът винаги – смесица от подценяване на врага и надценяване на собствените способности.

И накрая, последен сценарий, Владимир Путин не реагира и тогава това ще бъде тежко политическо поражение за него, което също би могло да доведе до друга безумна американска мечта – възможна смяна на режима в Русия, ако в крайна сметка руският народ, който толкова много го подкрепя, си даде сметка, че той няма силата или способността да го защити срещу такава агресия и украински провокации. Можем да си представим, че това ще отприщи вълнения, демонстрации. Не бива да забравяме и Киев, който не е първият решаващ, но можем да си представим, че в днешната военна ситуация Украйна може да си каже: “Ако успеем да отслабим достатъчно нейния капацитет за ответен удар и да накараме руснаците да се съмняват, в един момент те няма да могат да отговорят, освен да извършат неприемлив удар, с неприемливи човешки щети, и тогава ние можем да се възползваме, да използваме всичко, което ни е останало и да обърнем хода на нещата”.

Трябва да осъзнаете, че си играят с живота на всички нас. Докато ние се занимаваме със своите работи, се случват напълно смайващи неща.

Украйна се опитва да неутрализира руската ядрена триада от името на НАТО и това е изключително опасно за Русия на екзистенциално ниво. Москва е в доктриналното си право да отговори с използването на ядрени оръжия, но Украйна едва сега започва своята ескалация. Така че наистина сме на кръстопът. Украйна търпи военно поражение, тя може да ужили силно Русия благодарение на средствата на НАТО, без Русия да бъде може да неутрализира надеждно всички заплахи. Виждаме го с ракетите АТАКМС – въпреки всичко, някои от тях преминават противовъздушната отбрана. Руснаците имат огромно превъзходство в сферата на електронната война, но не без малки интервали на уязвимост, и може би Украйна си казва “ако ударя изключително чувствителни цели, това ще постави руското командване на кръстопът и може би ще го накара да преговаря”. Бог знае какво си мислят украинците! Може би смятат също, че ако получат разрешение да използват ракетите АТАКМС, “Сторм шадоу” и “Таурус”, ще могат да ударят на руска земя, да ударят Крим, което Украйна вече направи, и да преобърнат всичко. Не бива да се подценява начина по който се окуражават в илюзиите си и си казват, “може би не всичко е загубено, да заложим всичко на карта”, защото Украйна навлезе в доста асиметрична фаза. Има такава математическа асиметрия по отношение на хората, на техниката, че Украйна трябва да промени начина си на действие, затова има все повече удари срещу цивилни. Тя няма бюджет, за да наеме толкова хора, колкото са ѝ нужни, нито да има всички оръжия, които ѝ трябват и т.н. и т.н. По-добре да използва това, което ѝ е останало, в една асиметрична война, отколкото да се опитва да обърне общия баланс на силите на целия фронт с по-конвенционални средства. Очевидно това не променя сметките на руската армия и не вреди истински на руската армия, но купуването на дронове, употребата на оръжия с далечен обсег може да стресне психологически и дори военно врага, руснаците. Асиметрията е добра от тази гледна точка и

мисля, че не е напълно невъзможно президентът Зеленски да е готов да рискува с ядрен инцидент – той вече използва на собствената си територия боеприпаси с обеднен уран, доставени му от Запада! Така че не мисля, че го плаши един тактически ядрен удар,

преди всичко защото добре знае, че Русия няма да направи това в градски, цивилни райони, в украинските градове, разположени в задните линии, там това очевидно ще причини голяма болка, но руснаците няма да използват ядрени бойни глави на такова място. Освен това украинските сили са доста разпръснати, те са концентрирани само на ниво град, останалите са много разпръснати. Няма да има особено големи загуби на хора или техника. Единственото нещо, което би могло да бъде военна цел за руснаците за тактически ядрен удар, са украинските аеродруми, т.е. да опустошат всички големи площадки на авиацията, да ги направят неизползваеми за F-16 и, разбира се, за това, което е останало от украинския военновъздушен флот. Но това означава самата Русия да влезе в ескалацията. Тя би могла да влезе в ескалацията и по друг начин – ограничавайки наблюдателните полети на НАТО, заплашвайки да сваля дроновете, които прелитат над Черно море, нещо, което тя учудващо не прави. Когато мислим за ескалация, се опитваме да си представим как разсъждава другият и как би могъл да реагира. Но ако Русия направи това, т.е. конкретни, ефикасни военни действия, затрудняващи САЩ, които нямат никакъв реален начин да реагират военно на този тип действие, какво ще стане? САЩ нямат средствата да реагират, дроновете на НАТО ще бъдат свалени, това ще бъде много голямо унижение, американското безсилие, НАТО не разполага с инфраструктури или нужното присъствие в Черно море, за да предприеме убедителни ответни действия, и следователно това ще изнерви още повече геополитическата ситуация.

Следователно въпросът е иска ли Русия ескалация.

Мисля, че не. Мисля, че Русия иска да продължи войната си на изтощение, тя иска да продължи първоначалните си цели, иска доставките на западни оръжия за Украйна да продължат, разбира се, без да атакуват територията ѝ в дълбочина, за да може да ги унищожава, както прави от две години, и това да отслаби НАТО, тъй като тя разбра, че нейният враг е НАТО.

Това е. Ние сме в опасна пързалка, в която всеки трябва добре да преценява какво мисли другият, какви може да са рационалните му сметки, каква е истината за неговите способности. Къде ще ни отведе всичко това? Иска ли Путин да преговаря? Той каза, че е отворен за преговори. Но очевидно мирната конференция в Швейцария, без една от основните страни в конфликта, ще бъде доста сложна. Владимир Путин винаги е казвал, че иска да преговаря, но на базата на реалното военно съотношение на силите и на тревогите за сигурността на всички страни. На една много интересна скорошна среща на върха в Беларус, където пристигна с новия министър на отбраната и със Сергей Лавров, той заяви, че всички преговори трябва да бъдат съобразени със здравия разум. Това очевидно означава, че Русия ще запази териториите, които вече е взела, че ще трябва да се вземат предвид нейните интереси в сигурността, че нейните цели са легитимни и са същите – денацификация, неутралитет, демилитаризация на Украйна и т.н. На тази среща миналата седмица той отново заяви, че Русия ще бъде отворена за преговори на тази основа, очевидно с някой различен от Зеленски, който вече не е легитимен. Според някои слухове бившият украински президент Янукович от времето на Майдана е бил заведен на срещата на върха в Беларус. Не знам дали се е срещнал с Путин, но идеята е била да се каже “ето, имаме бивш президент, той може да свърши работата, той е нито повече, нито по-малко легитимен от Зеленски, който днес необосновано държи властта, Янукович също може да предложи избори, сериозни преговори, той би могъл да бъде алтернатива”. Трудно ми е да си го представя, но никога не се знае. Той може да предложи на украинците мир, преговори, създаване на федерация, пари от Руската федерация в замяна на изгубените територии, организиране на референдум и т.н. Много неща бяха споменати, както и едно нещо, което много тревожи украинците – нов фронт с Беларус. Не всички коментатори на тази среща на върха са съгласни по този въпрос. Бившият съветник на Зеленски каза, че това е било, за да се подготви, че планът на Зеленски няма шанс да се осъществи, че великите сили имат свой собствен план и ще го следват, че американците и китайците не искат плана на Зеленски. Той каза също, че Русия няма достатъчно войници за втори фронт с Беларус. Това изглежда малко странно.

Мисля, че Русия е във фазата на голямо укрепване, тя прочиства не само структурата на генералния си щаб, отстранявайки хора заради корупция или некомпетентност, там се провежда истинска чистка и тя не е приключила. Ще ми кажете, че е закъсняла, но по-добре късно, отколкото никога. Впрочем назначаването на Белоусов за министър на отбраната, натоварен преди всичко с интегрирането на военната икономика в цивилната икономика – Шойгу запазва контрола над много неща в организацията на въоръжените сили и дори въпросите на военнопромишления комплекс, но Белоусов е тук, за да направи така че руската икономика да ходи на двата си крака, дори и единият от тях вече да е военен, и да може да издържи на сблъсък във времето, независимо от условията. Все пак това не са признаци на слабост. Това че са се разделили с няколко корумпирани генерали, не означава, че не могат да отворят втори фронт с Беларус и да издържат на един постоянен ритъм на военната операция. Мисля, че това са две различни неща. Путин искаше да направи тази антикорупционна чистка, но това само бележи нова ера и нова сериозност от страна на Владимир Путин в заздравяването на въоръжените сили и ръководителите на страната в широк смисъл. Защото е вярно, че през първото десетилетие на ХХI век, дори на говоря за преди това, но в началото на века корупцията в редиците на руската армия беше много разпространена. Преди всичко мисля, че привличайки Янукович, Русия подготвя терена, за да покаже нелегитимността на Зеленски. И между другото на тази много интересна среща беларуският президент заяви, че тази година ще се случат много неща и че все пак има много хора в Украйна, в армията, както и в правителството, които биха искали да заемат мястото на политически лидер.

Ще има ли военен преврат? Ще бъде ли свален Зеленски? Това е интересна ситуация.

Исках да говоря и по други точки, но мисля, че вече доста дълго говорих. Исках да ви говоря и за Близкия изток, където нищо не се подобрява и става все по-ужасяващо, особено с това, което се случи в Рафах с атаките с американски оръжия срещу бежански лагери, където са казали на хората да отидат да се подслонят, с над четиридесет убити, после още двайсет, а след това имаше друга атака днес. Признаването на палестинската държава от Ирландия, Норвегия и Испания също е много важно. Имаше изявление на нашия президент, който каза, че е благосклонен към признаването на палестинска държава, но не спешно, а така че да бъде полезно, както каза той, т.е. в момента, в който това може да доведе до преговори. Можем да разберем тази позиция, да, вярно е, че това ще има по-голяма тежест в рамките на истински преговори, но сме толкова далеч от такива преговори и сме в сърцето на такава невиждана в наше време човешка драма, че има смисъл от признаването на легитимността на палестинска държава на сегашния етап. Във всеки случай всички международни власти призовават за незабавно прекратяване на огъня в Газа – незабавно! – и за отваряне на граничните пунктове. Ситуацията на цивилното население, с насилие и несправедливост, е невъобразима. Що се отнася до военните резултати, те изобщо не са очакваните от Израел, но това не може да оправдае такива щети за цивилното население. Това наистина е безизходно положение и мисля, че е нужна съвсем малко човечност, за да спре това безсмислено клане и да се опитат да намерят конкретни и възможно най-малко несправедливи решения както за едната, така и за другата страна.

С това завършвам. Благодаря ви, че ме слушахте толкова дълго време! Харесайте, споделете и ни подкрепете! Ще се срещнем отново следващата сряда, надявам се да мога да говоря и за други неща, освен за Украйна, но е невъзможно да не се даде цялата тази информация, защото тя засяга всички нас отблизо и отдалеч и вече все по-отблизо. Благодаря ви и ви желая приятна вечер! Довиждане!