Все се каня да опиша една банална случка в Билла. Магазинът се намира на стотина метра от моя блок. Проклинам се, че всеки ден ходя в него, макар че всеки ден се заричам да не стъпвам там. Почти всички обявени по рафтовете „промоции“ се оказват фалшиви в момента на истината – тоест на касата. Клиентът все нещо „не е довидял и доразбрал“. Я срокът на акцията е „изтекъл вчера“, я за да се възползваш от намалението, трябва да купиш не един, а два-три артикула, но това е написано с почти невидими буквички върху етикета на „промоцията“. Плосък билски трик е поставянето на промоционална цена между два артикула. Който и от тях да избереш, на касата се оказва, че „промоционалната цена“ важи за другия. Винаги си в грешка, неизбежно си прекаран. Хитростта се състои в това, че на касата няма да почнеш да се разправяш, а чинно ще платиш колкото ти покаже апаратът. По максимални цени. Нещо друго, освен цени, вече виждате ли в Билла? Опоскани щандове, зажумяла стока, ниско качество и астрономически цени. Грамажът намалява, цените скачат. Няколко пъти ми продаваха бутилки с минерална вода, които се оказваха отворени и ги хвърлях. Купувам ги за баща ми, аз си пия хлора от чешмата.
На излизане от Билла винаги се заклевам, че това е последният път, в който съм прекрачила прага на тая трижди измамна верига за бавнодействащи ( а понякога и бързи ) отрови. И на следващия ден пак съм там, защото Билла е най-близо, „винаги до теб“, развява жълтата си торба върху пилона на пъпа на града, цялата листа от набедени „хранителни“ гадории е събрана накуп – „за мое удобство“, а аз нямам време да се скитам и да търся отделно хлебарници, месарници и краставичарници. Нямам време ли? Напротив, имам време. Но негодниците, собственици на тия вериги, зарибяват клиентите си по друг начин и в него факторът време не играе роля – това е привидната празничност на шарените сергии – нещо като долнопробен ориенталски сук, който придава призрачна лъскавина на окаяния ни живот. Билската радиоуредба ни залива с нежни гласчета, които ни убеждават, че непрестанно се грижат за нас – да ни е хубаво, уютно, вкусно – и ние се отпускаме върху измамните им електромагнитни вълни.
Унизително ми е да ме лъже транснационалната организирана престъпност, да ми опразва джобовете срещу отрова, с която ме разболява и ме праща на оня свят – и в същото време да надува тромбата, че прави всичко за мое добро и „като харча при нея – спестявам“. Веднъж попитах една от касиерките какво означава бонусчето, маркирано като „печалба“ на касовата ми бележка. И тя троснато отговори: „Нищо не означава“. Ден по-късно ми казаха, че в картата имам „натрупана една стотинка“ и ако поискам – ще ми я приспаднат. Подир седмица наистина поисках да се възползвам от натрупаното съкровище, но се оказа, че срокът за осребраване на тоя вид „бонуси“ е отминал и не ми остава нищо друго, освен отново „да спестявам, харчейки“.
Аз самата съм призовала към бойкот на всякакви Билли, Лидъли и Кауфланди. Но ето, че презирайки цялата тая пъстро опакована имитация, все още влизам като хазартнозависима в казиното Билла, залагам в него последните си грошове, губя ги – и позволявам да ме удрят по мордата с идиотски шменти-капели, на които не би се хванало и шимпанзе. „Тъй върви светът, лъжа и робство на тая пуста земя царуват“. Някога купувахме евтино благата на собствената си земя, наслаждавахме на чиста, вкусна храна – само че увита в амбалажна хартия. Беряхме липов цвят за чая си от липите в парка, а днес ни го продават билци по пет лева кутийката. Но не за това ми е думата. След толкова празни приказки, ще премина към същината.
Преди десетина дни отново, ругаейки себе си, прекрачих прага на Билла, взех няколко дребни неща и се отправих към касите. И на двете имаше опашки. Избрах по-късата, което, напук на елементарната логика, означава повече чакане. Защо тогава избрах по-късата? Защото на другата се беше скупчил цял катун цигани, които вече представляват 70 процента от населението на моя град – магазините са пълни с тях, даже и тия за скъпарски облекла, а ние, бледоликите, се обличаме от втората употреба. Един познат ми довери, че и най-бедният ром вземал над две хиляди лева помощи месечно. Не исках да се смесвам с тази изискана компания, затова избрах алтернативния вариант.
Заставайки на „късата“ опашка, видях, че пред мен се възвисява гърбът на извънредно висок субект, облечен в износено тъмносиво сетре, който не тикаше, а влачеше след себе си количка, натъпкана с продукти. Като казвам натъпкана, представете си камара от всякакви пликове, пакети и шишета, с връх, стърчащ като стъпаловидна пирамида. Тъй като бе много тежка, а той я влачеше лениво, с два пръста, количката няколко пъти се изплъзваше от ръката му и ме удряше в корема, без той да се интересува от неудобствата, които създава за клиента подир него – моя милост. Оттиквах я ядосано от себе си, а в един момент я тласнах и тя го ръгна в задника. Субектът се обърна и видях очите му – пусти зъркели, без никава емоция, белезникави като на гущер. Лицето му беше кокалесто, прекалено дълго, с разхлабена като на череп долна челюст, кожата пепелява. Небългарска физиономия. Веднага разбрах, че е англосакс, по-точно американец, дрипа, маргинал в отечеството си, който или се е оженил за българка и е довтасал тук да ни ощастливява – или си е купил къща за жълти стотинки в някое от тукашните села. Американски бомж, който е напипал „евтиното“ в Колонията в Третия свят и вече плюска като за световно. Както никога не е ял отвъд океана. Фигурата и длъгнестата му муцуна говореха за поколенчески глад, който спешно се засища у нас. Количката с връх означаваше гастрол за покупки в града, а през останалото време блажен селски живот. С българката, която със сигурност си е прикачила неговата престижна англосаксонска фамилия.
Попитах на български тоя опърпан динозавър дали мога да мина пред него – имах малко неща за плащане, а той бе награбил цяла Джомолунгма. Субектът извърна кухото си лице към мен, изгледа ме с празните си очни орбити – отгоре надолу, ама много отгоре и много надолу, сякаш му говореше някакво почти невидимо лалугерче от низините – и накрая благоволи да отговори, че не разбирал български. Един мъж, наредил се на опашката зад мен, му преведе въпроса ми на английски, защото аз не исках да правя тая чест на протритото сетре. Но дългучът тоя път дори не се обърна, високомерно си затрая, сякаш местната фауна вече е изчерпала полагаемия й се кредит на внимание. А когато почна да слага покупките си върху лентата …С ония криви, дълги, животински пръсти с възлести стави…Да пипа едва-едва, сякаш бе сам в магазина…Не знам как се стърпях да не грабна някое шише с миялен препарат от количката му и да го плисна в тая нетрепваща мутра на садист, на кръгла нула, на некадърник, който най-сетне е намерил мястото, където се чувства значим. С крайчеца на окото мернах следа от отвратителна усмивка, която гърчеше сивата му съсухрена уста. И кратък блясък в мъртвите очи. Зомбито издевателстваше над нас.
Бавно прерови портмонето и джобовете си, но не намери достатъчно пари да покрие кеш значителната сума за продуктите. Поиска да плати с карта. Започна ново флегматично търсене – на картата. Тъй като аз се развиках, той с жест ми предложи да се пръждосам на другата каса. Хората зад мен се разшумяха. Чакахме повече от половин час, циганската тайфа от голямата опашка отдавна се бе изнесла от магазина. И в тоя момент американският колониалист заяви на касиерката, на кукурузния си диалект, че бил забравил да купи нещо много важно, щял до се върне и да го потърси по рафтовете, нека тя го почака.
Какво мислите, че му отговори дебелата селянка на касата?
Тя се ухили до ушите и доволна, че „ще си упражни английския“, подрипна в поза „миррно“:
– Yes, sir!
Гледах втрещена как бомжът, съотечественик на Кенет Мъртън, повлече дългите си мотовили обратно в магазина – да търси важното нещо. А ние трябваше …да го чакаме.
Взривих се:
– Какви ги вършиш бе, моме? Пусни опашката да върви, защо трябва да стоим и да чакаме тоя боклук?
– Ама той не е българин! – пресече ме касиерката.
И докато асимилирах необоримия й аргумент, тя добави:
– Ако не ви се чака, минете на другата каса.
Автор: Милена Върбанова
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Невероятна изповед от ежедневието. Четейки тези редове си мечтая да седна кротък до авторката и по на чашка (аз съм професор по руска водка.Друга не слагам в устата си )да обсъдем демократичните търговски нрави в България . Най- сериозният повод за неприятности с моята съпруга е нейната страст към Кауфланд, където на мен винаги ми прилошава вероятно поради налегналите ме старчески промени. Аз не мога да остана безмълвен и по един друг проблем на тези вериги – в магазините им можеш да видиш стоки от хранителни продукти – предимно вносни до гуми за леки коли.Считам, че огромна част от клиентите са хора отишли да се поразходят и да позяпат – не им трябва нищо и те нищо не търсят там освен забавление. Сега се въведе и заплащане на паркинга пред тези магазини.Да видим следващата стъпка – няма да закъснее. Съществен е и проблемът с лицевото разпознаване. След месеци, в магазина ще знаят кои сме ние, колко често влизаме там, какво купуваме, какъв е домашният ни адрес, какви са номерът и паролата на кредитните ни карти и др. Като знам уменията на моите „познати“, всяко влизане там ще ни струва всичките наличности в нашия единен европейски електронен портфейл. Поздрави за г-жа ВЪРБАНОВА. Не влизаейте в тези магазини без да сте взели транквилант – опасно е за живота.
Защо лицево разпознаване, господин Кънчев, за целта е въведена членска карта и всеки път има нещо което е по-евтино, за да не забравим да я сканираме. Всичко отива в базата данни. Това обаче какъв проблем е? Браузерът Ви следи, курабийки във всеки сайт и Ви бележат какво сте пипнали и къде сте отворили. Скриптовете „вършеят“ в сянка… Веднъж само проверих как ме вижда Гугъл без да съм регистрирал профил и той ми пусна едно инфо, което можех да ползвам за автобиография, а повечето хора се регистрират и ползват синхронизация. Там вече можеш спокойно да питаш, къде си оставил ключовете, когато снощи си се прибрал пиян. Картотекират ни предимно с наше позволение, дадено на едни „общи условия“, които по принцип никой не чете, за да не се стресира.
Типично за съществата, които не ми позволявате да наричам шЕбеци.
Затова и тръгвам да паля свещи вече, с надеждата неземна сила да накара Путин да опраска тази територия населена с 95% роби.
Както от години повтарям, тъпоъгълните триъгълници без катаклизъм няма да се събудят и с бодра евроатлантическа стъпка, ще вкарат децата си в пъкъла.
Все повече ми става ясно колко изключително тъп и малоумен съм бил през последните над 20 г. да си мисля, че 1-2-3 може да се освестят и спасят поне дечицата си, като им обясниш. Тъй като простотията е опасна, ще си нося последствията.
Съвсем точно
Чуждопоклонничеството е дълбоко насадено в съзнанието на българите. 500-те години „втора категория“ не са минали даром. То не е само у нас, а навсякъде, където се е наложило плебейско съзнание. Права е авторката, че човек трябва проявява собствената си гордост, особено ако няма от какво да се срамува, във всяка ситуация, която я угнетява. Лошото е, че не приляга на жена, да каже на въпросният дингил, няколко нежни думи на близък до съзнанието му език, гледайки го мръсно в очите. Убеден съм, помага. Който и да е, когато не е на собствена територия, винаги има едно на ум.
Знаете ли къде е големият проблем с „веригите“, които ни нахлузиха като букаи? Лицето, на което искате да кажете всичко нежно което ви идва на ум в момент на агресия, никога няма да видите. Стената е охранител, охранител, служител, служител, служител, управител, директор, регионален директор, генерален директор, главен директор и някъде между всички тези гарнирано с безброй адвокати, надути и сумтящи като борсуци. Предани, много предани, чак хапят. Това е светът на „ценностите“ и „опиращ се на правила“ или както там си бяха обосновали претенциите, за световно господство, американските евреи.
София прие мършата на Кобурга. Сега ще я тресат земетресения.Прави се всичко – и явно, и окултно – та Господ да се отврати от земята ни. Погребението на мерзкия българомразец в столицата ни е окултна кохарска ядрена бомба.
Милена, тази седмица, по-важното беше покушението и предаването суверенитета на БПЦ на турския самозванец. Признахме правото на фенер да се меси в делата на Българската Черква – демек се самозаробихме окончателно. Вече сме подчинени на фенеропапизма.
Знам че българинът е много умен, храбър и безстрашен, че недолюбва Бог и черквата си, заради няколко попски урода, но аз като свободен и вярващ човек съм длъжен да не си мълча, когато се повлича останалото като народ към ямата.
Не задължавам някой да се съгласява с мнението ми.
Помислете, приятели, как някога хората са се спасявали от чума, войни и всякакви други напасти – като са донасяли в страната и селищата си мощите на светци, велики царе и воини. На личности, които приживе са я оичали. Е,днес в страната ни бе извършен точно обратният ритуал. По сатанинска воля.
Което подсилва моята теза, че си трябват ракетни удари по изпростяващото от ден на ден племе.
То бива да те излъжат един-два пъти, но когато те лъжат 35 г. шмекери-дебили, не знам как се нарича това ментално състояние.
Още повече, че сега им казват в прав текст, че ще избият децата им и пак за тях ще гласуват (или негласуващи) ще помогнат за избирането на изроди.
Само по муцуните на мераклиите за парламаментата може да се разбере какви са, пък ако проговорят за 20 секунди се сблъскваш със свещената им простотия. А тия залъгват великият неШебек 35 г. Пълен и тотален потрес!
Вече започва да ми се връткат едни мисли в празната кратуна, дали да не кандидатствам за Персийски или Руски паспорти, че съм крайно отвратен от съществата разхождащи се в Родината ми.
СРАМ,СРАМ,СРАМ И ПЪЛНА МЕРЗОСТ И ПОМИЯРЩИНА!
ЗАЩО НЕ НАМЕРИХА ТЕЗИ ПОДЛЕЦИ КОСТИТЕ НА БОТЕВ,ЛЕВСКИ,А ДОВЛЯКАХА ТОЗИ ГРОБОКОПАЧ И ПРЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ!?!?!!
Заробването на държавата ни стана по много линии, в това число и с помощта на търговските вериги.Вече декларирахме с гордост, че 70% от това, което консумираме било вносно.Печалбите на тези търговски вериги, както и на банковия сектор напускат страната.Нас ни набутаха в тази престъпна игра досущ като украинците, само дето сме определени за по-късен етап.Бих препоръчал на г-жа Върбанова да си пазари от малки магазинчета, щото все пак предпочитам печалбите да остават в съотечественик. В потвърждение на целия материал, и аз споделям същото чувство към чуждите вериги. В Била гледах опаковани череши по стотина грама по за 3,5 лева.Ами шебеци сме бе,няма какво да се смущаваме от толкова грозно определение на факю, щом не само търпим тези търговски вериги и всичкото останало безобразие. Гласувайте отново и отново за евроатлантическите красавци, да не ги изреждам.
Имаме зависимост от САЩ във военната сфера. Зависимост във финансово-икономическата сфера. Зависимост в идеологическата сфера. Зависимост в културната сфера. Зависимост в политическата сфера. Зависимост в медицината… Къде ли не имаме робска зависимост и от днес в ядрената енергетика.
Още робски колониализъм към джендър империята и еничарите назначени от тях се радват на робията си……. а съществото родено с български документи с телешки възторг гласува пак за тях. Като във филм на ужасите сме.
Най-страшното и най показателното е съвпадението на донасянето на мощите на Кобурготски в етап когато се води война срещу Русия и славянството, дни преди изборите, европейските и нашите,време, когато светът е изправен както никога пред ядрена война. Това проклятие ли еза нас и кой го измисли за този момент. Плевналиев ли е автор на такава прокоба, кой бе хора.
Милена, ти си много, много голям автор! Поклон пред таланта ти!
Нали за това я блокираха Милена в „Свободното слово“ Колония умни хора и журналисти не понася.Само такива като Борисов, които удрят чело в земята пред хегемона, само такива оцеляват. Изтръпвам при мисълта, че отново евроатлантическите партии ще слугуват до пълното ни скапване.
За лицевото разпознаване – необходимо е на бандата иноватори, струва много кинти. А какво върши – поинтересувайте се за проблема от края на миналата година във Варшава. Едо мъничко, българско устройство (държал съм го в ръката си и понеже съм дърт тъпанар го показах на съдийката в съдебната зала по една дело и я зарадвах, че ако продължи да ме къздисва, ще кача на нейния телефон как сутрин си прави тоалета). Моите авери, ако сте заспали дълбоко, могат вече да ви сменят и пола докато спите – но дали като се събудите ще ви хареса е въпрос от който не се интересува никой. Сега един отварач предлага срещу кинти и безсмъртие – в началото само за мозъка Ви но с опция за цялото тяло.Не скачайте дрещу лицевото ,защото не знаете дали сте сами в домовете си!
След като нещо има търсене, винаги ще се намери кой да го предложи.
От стари и по-умни българи съм чувал лафа: „оФца ли си, вълк винаги ще се намери“.
В края на краищата, не знам защо се сърдим на хищника, че е гладен, а се държим като мръФки?
Поздравления! Както винаги Г-жа Върбанова е актуална, отговорно точна и неизменно патриотично ангажирана. Просто винаги написаното от нея е на „челната страница“ на „ежедневника“ скандално и задава тон подеман от редица съмишленици. Не рядко нейният пост е най-важният между заглавията и намира одобрение. Здраве и дълъг живот, госпожо.