Осъзнаването на безперспективността на войната, която водят срещу Русия в Украйна, и всички признаци, че боеспособността на украинските въоръжени сили бавно, но непрекъснато намалява, принудиха западните съюзници на Киев трескаво да търсят варианти за спасяване на ситуацията.

Разбирането за предстоящата катастрофа принуди двете партии в американския Конгрес да оставят настрана всички свои противоречия и спешно да отпуснат финансиране на Украйна.

Но огромният недостиг на боеприпаси, военна техника и оръжия в страните от НАТО просто не позволява отпуснатите пари бързо да бъдат превърнати в оръжия и муниции в такъв мащаб, който да окаже влияние върху ситуацията на фронта. Защото пари се печатат лесно, но трудно се превръщат в ефективни оръжия.

Главната квартира на НАТО и Пентагонът са наясно, че огромен паричен транш само ще забави предстоящата катастрофа в Украйна, но няма да я спре. Отпуснатите 61 млрд. долара дори да се умножат по три в следващите месеци, в най-добрия случай ще стигнат, за да „издържи“ защитата на украинските въоръжени сили до края на тази година, когато ще са президентските избори в САЩ.

В същото време американците смятат, че военната машина на Русия през това време само ще се засилва и до есента на тази година във всички отношения ще достигне ниво на армията за „голяма война“, което само ще влоши ситуация за Украйна.

Всъщност за „клиентите“ на войната от Вашингтон и Лондон днес основната й цел вече не е военна победа над Русия, както беше обявено в началото на специалната военна операция – сега това е абсолютно изключено, днешната цел е формирането на такава „патова“ ситуация на фронта, която да принуди Русия да преговаря със Запада при условия, които са повече или по-малко благоприятни за Киев… което значи, че трябва да се предотврати ранно военно поражение на Украйна.

За да постигне тези свои вече по-скромни цели на Запада му остава само една възможност – да увеличи степента на участието си в тази война от широкомащабна военно-техническа подкрепа, каквато е сега- до постепенно пряко участие в тази война.

Този вариант със сигурност ще промени военната ситуация на украинския фронт, но крие огромни и непредвидени рискове. Прякото участие на западни военни контингенти всъщност означава открита война с Русия, независимо в каква подла обвивка Западът ще се опита да опакова участието си.

Затова и сред страните – членки на НАТО няма дори сянка на консенсус относно директното участие на блока в тази война. Всички прекрасно разбират, че щом НАТО излезе с единен фронт срещу Русия, новата световна война става реалност с много бърз преход към неограничена ракетно-ядрена фаза, след което историята на западната цивилизация ще приключи.

Ето защо, когато обсъждат на различни нива перспективите за участие на някои страни от НАТО във войната в Украйна, лидерите на САЩ и страните от НАТО усърдно заявяват, че това ще бъдат „лични решения“ на тези страни, а не иницииране на действия по „пета точка“ от договора на НАТО относно колективния отговор на целия блок. Рискът е твърде голям!

Но без прякото участие на армиите на НАТО във войната Украйна неизбежно ще претърпи пълно военно поражение през следващите от 9 до 11 месеца.

Днес има всички основания да се предполага, че Западът е все по-склонен да реши да включи своите армии във войната в Украйна, но за да избегне схващането на това действие като голяма европейска, а след това и световна война, той ще продължи да прилага вече изпитаната през последните две години стратегия на „варене на жабата“, която показа своята ефективност – бавно и постепенно увеличаване на степента на участие на НАТО във войната в Украйна.

През последните две години Западът бавно, но стабилно увеличи доставките на модерни оръжия за Украйна, изпрати там своите инструктори и военни съветници, бавно „приспивайки имунитета на руснаците“ към тази намеса и в крайна сметка достигна до неограничени доставки на най-модерна техника и въоръжение.

Сега Западът ще се опита да повтори същия трик с прякото участие на своите войски, като започне с прехвърлянето на малки военни части в граничните украински райони за „хуманитарни мисии“ или с цел покриване например на границата на Украйна с Беларус, след което те ще започнат постепенно да увеличават числеността им и да ги разполагат в районите, отдалечени от фронта.

В същото време „ключовата“ технология ще бъде „интернационализацията“ на такъв контингент, когато след участието на французите подобни действия ще предприемат например датчаните, последвани от балтийците и т.н. надолу в списъка.

В същото време ще бъде декларирано по всякакъв начин, че тези части няма да участват в битки, а изпълняват единствено „спомагателни“ и „хуманитарни“ задачи.

Е, приблизително същото като с прехвърлянето на ракети с голям обсег на украинските въоръжени сили, които трябваше да се използват само за обстрел на територии, считани за „окупирани“, но всъщност се използват неограничено в интерес на украинските въоръжени сили.

Основната цел на такова „пълзене“ е освобождаването на украинските войски от второстепенните направления, намаляването на веригите за доставки и логистиката, заводи в тиловите райони на техните системи за противовъздушна отбрана, под прикритието на които се разполага военното производство, логистични бази и изграждането на определена нова „линия на Кързън“, ще започне зад въоръжените сили на Украйна.

Става въпрос за линия, която Русия няма да посмее да пресече, за да не започне война с „мироопазващите“ (най-вероятно към този момент те ще получат такъв статут) войски на НАТО.

Плановете на НАТО са очевидни! Въпросът е доколко сме готови ние, руснаците, да продължим да играем ролята на „варена жаба“? А има всички признаци, че Русия няма да се съгласи с тази роля.

Предишният етап на „толерантност“ на Русия се обясняваше не толкова с нежеланието й да ескалира конфронтацията си със Запада, а с факта, че въвлечена в прокси война в Украйна с целия Запад, Русия не беше готова за такава широкомащабна военна конфронтация.

Имахме нужда от време, за да разгърнем нашите въоръжени сили, да приведем индустрията си на военна основа и да стартираме „мобилизационен“ модел за функциониране на всички държавни институции, както и на самото руско общество.

И днес Русия е в топ форма.

Днес тя е в състояние да отблъсне всеки противник на всякакво ниво на конфронтация – от конвенционална война до пълномащабна ракетно-ядрена война.

Нещо повече, последните изявления на руското външно министерство и редица наши висши служители ясно подчертават, че Русия няма повече да се примирява със ситуация, в която Западът коварно нарушава една след друга червените й линии и ще отговори на предизвикателството.

Как?

Трябва да се отбележи, че предвид съществуващата динамика на конфронтация и увереността на западните лидери, че руснаците няма да се решат на пряк военен сблъсък с НАТО, всъщност е неизбежен военен инцидент, който окончателно ще постави Русия и НАТО в ситуация на дуел, подобна на „Карибската криза“ от 1962 г., когато и двете страни бяха изчерпали напълно всички допустими граници на ескалация и бяха изправени пред перспективата за пълномащабна война.

Въпросът е само дали това ще бъде удар по летищата в Румъния, от които „украинските“ F-16 ще започнат да извършват бойни полети, или ще атакуваме местата на дислоциране на части на НАТО на територията на Украйна.

И след това Западът ще трябва да вземе решение – да започне пълномащабна война с Русия или да започне трескаво да търси изход от кризата.

Такава война ще бъде, както казахме по-рано, колапсът на съвременната западна цивилизация. Преговорите ще помогнат да се избегне този фатален сценарий, но Западът ще трябва да пожертва Украйна, след което да се задоволи с по-бедно и скромно бъдещо съществувание. Очевидно е, че в сегашната ситуация Западът ще предпочете второто.

Владислав Шуригин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: