В ефира на „Първи руски” военният експерт Виктор Литовкин коментира ситуацията на фронта в светлината на приетият тези дни в Украйна закон за затягане на мобилизацията. Военният експерт е категоричен, че подобни действия няма да помогнат на врага. „Украйна загуби войната заедно със САЩ и НАТО, защото това е тяхна обща война“, подчерта експертът. И доказа позицията си с аргументи.

Украинският парламент прие закон, който затяга мобилизацията в Украйна и ще изцеди населението като лимон. Документът се обсъжда от началото на 2024 г. Новият закон отне правото на воювалите 36 месеца украинци да се удолнят от армията. Те ще останат на фронта до второ нареждане или докато не ги убият.

Освен това всички мъже ще трябва да се явят в службата за военна регистрация и вписване до 60 дни и да актуализират данните си. Ако не се явят, ги очакват значителни глоби и лишаване от шофьорска книжка. Освен това всеки от тях ще трябва да носи със себе си военна книжка, за да не бъде задържан.

Още в края на миналата година президентът на Украйна Владимир Зеленски заяви, че украинската армия се нуждае още от около 500 хиляди души. А сега, като се вземат предвид украинските загуби от тогава, вероятно ВСУ ще има нужда от повече.

Водещият на „Първи руски“ Никита Комаров обсъди тази тема с военния експерт Виктор Литовкин.

Ще се бият до последния украинец

Никита Комаров: Виктор Николаевич, през всичките тези месеци бях изненадан от факта, че Украйна, която е във военен режим и всички решения трябва да се вземат много сурово и бързо, си позволи лукса да не приеме този закон веднага, а да го обсъжда в парламента цели 4 месеца. В крайна сметка го приеха, но въпреки това… загубиха доста време. Защо Зеленски не прие този закон по-рано?

Виктор Литовкин: Ами играят го за пред света, че са демокрация!.. Понеже закона е крайно непопулярен и рестриктивен спрямо населението, трябваше да покажат и на своето население, че са обсъждали този закон – че са се вслушвали в мнението на хората. Те обсъдиха и направиха четири хиляди поправки в този закон – това не е шега работа.

– Тоест, даже бързо са се справили, според вас.

— Не е ясно какви са поправките и защо е било необходимо да бъдат обсъждани. Но са четири хиляди – факт, който те самите съобщиха! А забелязахте ли, че когато го приемаха, в залата на Върховната Рада имаше 30 души… обаче на монитора излезе, че са гласували 283 души? Повече от половината от депутатите във Върховната Рада. В Украйна се е възцарила една действително уникална демокрация.

А сега по-сериозно: Защо им е да бързат да приемат този закон? 80 хиляди украински войници бяха убити от началото на тази година и същият брой хора ще умрат през следващите три месеца. За това ли да бързат? Вашингтон им постави проста задача: да се бият до последния украинец.

И те това ще направят, защото ръководството им е заковано от Запада и няма мърдане. Но с този закон те вече ще се бият не само до последния украинец, а до последната украинка. И с разтакаванията около този закон се опитват да прикрият факта, че извършват геноцид над украинското население.

За двете години на война в Украйна са убити или инвалидизирани над един милион украинци на възраст между 25 и 60 години. А населението на Украйна днес е приблизително 20 милиона. Останалите са в Европа без надежда някога да се върнат, в Русия или в новоприсъединените към Русия 4 области. На територията, подконтролна в момента на Киев живеят 20 милиона украинци – такива са данните. Тоест почти всеки 20-ти човек в Украйна е загинал или е осакатен. И какво бъдеще ще има този украински народ?

— Всеки пети, може да се каже, е на военна възраст.

— Демографията в Украйна през последните 30 години е пълна катастрофа и към момента там има два пъти повече 40-годишни мъже, отколкото 20-годишни. Страшно е да се говори за това какво бъдеще ще има тази страна… И това, което ги доведе дотук, беше желанието да станат част от някаква ефимерна Европа, която не съществува и никога не е съществувала. Защото там имаме няколко бивши имперски държави със затихващи функции, а останалите са им колонии, чиято единствена задача е да бъдат изядени. Но с това ги подмамиха като магаре с морков.

Вече нищо не е в състояние да помогне на Украйна

— Ясно е, че каквото и да се случи, Украйна няма бъдеще. Споменах числото: 500 хиляди души. Ясно е, че дори за няколко месеца е нереалистично да се мобилизират толкова много хора. Тази мобилизация може да се реализира в пълен размер само ако, както е посочено в закона, всички доброволно отидат във военните служби, за да бъдат мобилизирани. Според вас колко души реално могат да мобилизират? И ще помогнат ли тези нови попълнения на Украйна да промени ситуацията на фронта в своя полза?

– Не мога да дам конкретни числа, защото не разполагам с пълната статистика. Но да се каже, че тази мобилизация по някакъв начин ще помогне на Украйна, е глупост. Това са фантазии.

Нищо вече не е в състояние да помогне на Украйна, нито доставката на F-16, нито новите системи РСЗО или HIMARS. Защото Украйна загуби войната, а с нея и спонсорите й и съучастници от САЩ и НАТО.

Миналата година те претърпяха ужасно поражение по време на „контраофанзивата“ – само в нея те загубиха 160 хиляди души и няколкостотин единици военна техника. А от началото на тази година са загубили 80 хиляди души. И вече губят едно селище след друго.

Даже не споменавам унищожените ВЕЦ-ове, ТЕЦ-ове и стотиците складове с оръжия, които нашите ракети поразяват. Не споменавам и унищожените речни и морски пристанища, като това в Одеса, жп гарите и така нататък. Така че Украйна има много сериозен проблем.

Задачите на СВО ще бъдат изпълнени

— Виктор Николаевич, според вас кога ще пресъхне украинския мобилизационен ресурс, ресурсът на живата сила на Украйна, за да можем да говорим за крах на фронта? Защо питам… Ако вземем например Великата отечествена война, много експерти са убедени, че германците са загубили много пари за четирите години на тази война. Отделно: още през 1943 г. средният войник на Вермахта вече не е същият като през юни 1941 г. Най-добре подготвените им войници към онзи момент вече са избити. И това стават двата ключови фактора за нашата Победа. Тоест, през 43-44 г. германците вече нямат достатъчен човешки ресурс. Мисля, че всички знаят кой е защитавал Берлин – старци и деца. Сега, ако погледнем сегашната ситуация в Украйна, кога може да се случи нещо подобно?

— Ами трябва да кажа, че украинската армия е демотивирана. Очевидно е. А населението е още по-демотивирано. И ако си спомним израза на класика на марксизма-ленинизма, че победата във всяка война зависи от душевното състояние на тези маси, които проливат кръвта си на бойното поле, тогава е ясно, че украинската армия днес е отчаяна и в много лошо състояние.

Тя е демотивирана, не желае да се бори. Това се вижда от поведението на войниците им на бойното поле и как мъжете масово бягат от наборната служба, как се предават и как бягат в чужбина.

Разбира се, Украйна е принудена да воюва. Разбирам също и че ако загинат украинците, на тяхно място ще бъдат изпратени още полски и колумбийски наемници, а също и американски затворници. Победата ни няма да е лесна.

Но като споменахте Великата отечествена война… Да припомним, че по време на Великата отечествена война Украйна е освободена от четири армии – първа, втора, трета и четвърта. И всяка от тях наброяваше по 500 хиляди души.

Вършихме тази работа две години, освобождавайки Украйна. Но тогава ние не пощадихме нищо и никого, както и германците. Прилагахме килимни бомбардировки и артилерийски атаки. Артилерията нанасяше удари по разрушените градове, мостове и много други.

Днес не воюваме така. Ние не воюваме срещу цивилното население на Украйна. Опитваме се да воюваме само срещу армията и да нанасяме удари само по военни формирования. А ударите ни в тила са единствено с цел да нарушаваме работата на всякакъв вид военно-промишлени обекти и онези социални обекти, които работят за Въоръжените сили на Украйна.

Но ние не воюваме срещу цивилни и не унищожаваме украински градове. Затова днес на фронта имаме от 600 до 700 хиляди войници. Това е четири пъти по-малко, отколкото през Великата отечествена война.

Въпреки факта, че моралът на украинската армия днес е изключително нисък, те се бият здраво, защото зад гърба им са заградителните нацистки отряди.

Затова когато нашите побеждават, те побеждават отчаяно силен противник. Разбира се, много неща им липсват. Но въпреки това те се борят много упорито.

От тези особености на врага произтича и руската военна тактика: ние се движим спокойно, бавно, опитвайки се да спасим живота както на цивилното население, така и на нашите офицери, нашите войници, които героично се бият там на фронта. Не мисля, че има смисъл да бързаме. Не е необходимо да поставяте никакви срокове.

Не ни притискат срокове и знакови дати като 7 ноември или откриването на следващия партиен конгрес. Ние се борим за кардиналното и фундаментално решаване на проблема – да гарантираме сигурността и оцеляването на страната ни, бием се за демилитаризацията на Украйна и нейната денацификация. И смятам, че ще решим този проблем и ще осъществим целите си. Ако не през тази година, то със сигурност през следващата.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: