Русия е готова за преговори с Украйна, но разговорите с украинския президент Володимир Зеленски са „безсмислени по много причини“. Това каза руският външен министър Сергей Лавров в интервю за радиостанциите „Спутник“, „Говори Москва“ и „Комсомолская правда“, съобщава ТАСС. Руската федерация няма да позволи на НАТО да се настани в Украйна, категоричен беше Лавров. По думите му, в Евросъюза „войнственият тон се задава“ от Полша, балтийските държави, Чехия и България, които го правят под американски натиск, „а европейските грандове са принудени да се съобразяват“.

Руският външен министър подчерта, че при евентуални нови преговори за Украйна Москва не би преустановила военните действия докато не се сключи договор, разказа за контактите с Израел и Иран на фона на поредната ескалация в Близкия изток и нарече Армения и Русия съюзници „не само юридически“.

За възможностите за преговори с Киев:

– „Ние показваме готовност за преговори не заради красивата фраза. Това е вярно, но разговорите със Зеленски са безсмислени по много причини“.

– Русия не вижда никакъв смисъл да обсъжда така наречената мирна формула на Зеленски, пропагандирана от Запада; това е измама. „Има три точки в тази „формула“, които звучат направо фантастично – капитулация на Русия и изтеглянето й към границите от 1991 г., руското ръководство пред съда, трибунал и изплащане на Украйна на пълни репарации. И някъде между редовете те пишат „налагат на Русия задължение да ограничи оръжията, които могат да бъдат в прифронтовата зона с ширина 200 км. А всичко останало – храна, енергийна сигурност, ядрена сигурност, хуманитарно сътрудничество, обмен на пленници, издирване на изчезнали – това са подточки, които просто рамкират това ултимативно съдържание“.

– „Сега пък Западът ни казва: Ние сме готови за леко коригиране и полиране на тази „формула на Зеленски“, Западът знае как да направи това, като е включил безсмислени изрази, които обаче звучат красиво. В редактирания вариант на „формулата“ те казват, че „интересите и сигурността и на двете страни трябва да бъдат взети под внимание”. Същността на този документ обаче си остава същата. Това не е пътят, по който трябва да се върви“.

– В случай на нови преговори Москва няма да „прави никакви паузи“ във военните действия: „Специалната операция ще продължи до реалното сключване на договор“.

– Швейцария не е подходящо място за преговори за Украйна, тъй като „от неутрална, тази страна се превърна в открито враждебна към Русия“.

За споразуменията от Истанбул:

– Договореностите, постигнати в Истанбул през пролетта на 22 г., даваха на Украйна „изключително сериозни“ гаранции за нейната сигурност, които не се отнасяха единствено за Крим и Донбас.

– Документът предполагаше, че на територията на Украйна няма да има военни бази или учения с участието на трети страни без съгласието на всички държави-гаранти, включително и на Русия. Донбас оставаше юридически в границите на Украйна с културна автономия. Но в последния момент Киев предложи да се промени формулировката: „Това беше сигнал за събуждане“.

– Все още няма пълна яснота относно бъдещата съдба на западните райони на Украйна: „Не знам какво ще стане със Западна Украйна. Много политици изразяват мнението си по този въпрос, но огромната част от Украйна, която е изконно руска, онези части от нея, които искат да бъдат част от руския свят, онези региони, в които хората искат да говорят родния си руски език и да отгледат спокойно своите деца извън античовешки идеологии и практики, които искат да поднасят цветя на паметниците на тези, които проляха кръв за тази земя и в Руската империя, и по време на Съветския съюз във Великата отечествена война – присъединяването към Руската федерация на тези хора и региони дори няма да се обсъжда. Всичко ще се реши след референдуми в съответните украински региони“

За отношенията със Запада:

– Нагнетяването на необходимостта западните страни да победят Русия „отразява по-скоро агония и истерия, отколкото войнственост. Западът разбира, че се формира нов многополюсен световен ред, който му отнема досегашната световна хегемония.

– Русия не затваря вратата към Европа. Ние говорим за ЕврАзийската сигурност. „ЕврАзия е нашият общ манастир и всички народи на този голям континент трябва да се държим прилично, а не да се превръщат в аватар на геополитическите интереси на американците – хора от друг континент. Докато те имат военни и геополитически интереси тук, няма как да имаме обща ЕврАзийска сигурност.“

За европейските политици:

– Думите на бившия британски премиер Борис Джонсън от тези дни, че победата на Русия в Украйна ще бъде краят на западната хегемония, са признание: „И според мен Международният съд трябва да обърне внимание на това негово самопризнание.“

– В Евросъюза „войнственият тон се задава“ от Полша, балтийските държави, Чехия и България, които го правят под американски натиск, „а европейските грандове са принудени да се съобразяват“: „Вземете Макрон с неговите нервни изказвания за това, че трябва да се изпратят френски войници (в Украйна)“. И това, при положение „че там отдавна присъстват французи – не само като наемници, но и като инструктори. Може би са под някаква шапка, но… В Украйна работят доста представители на военните и специалните служби на европейските страни“.

– Европейските лидери ще „приключат като политици“, ако спрат да казват, че Русия е враг. „Опозиционерите веднага ще ги хванат“.

– За противопоставянето с НАТО:

– Западните политици говорят, че Русия планира да „нападне НАТО“ с надеждата да сплашат избирателите и да продължат своя курс. Руският президент Владимир Путин многократно е казвал, че няма смисъл да ги нападаме. „Ако обаче те решат да залепят НАТО до нашите граници през Украйна, тогава, разбира се, няма да позволим това да се случи“.

За ситуацията в Близкия изток:

– Русия предаде на Израел, че Иран „не може да не отговори на грубото нарушение на международното право и статута на дипломатическото й представителство, но не иска ескалация“. Говоренето за това, че Техеран иска да се сдобие с ядрено оръжие, е необходимо на Израел и Запада, за да отклонят вниманието от геноцида срещу палестинците в ивицата Газа.

За отношенията с Армения:

– Неправилно е да се твърди, че арменците са напуснали Нагорни Карабах поради бездействието на руските миротворци там. Всъщност арменското правителство се споразумя с Азербайджан и доброволно му отстъпи тези територии.

– Москва все още оценява отношенията си с Ереван като съюзнически: „Ние все още сме съюзници с Армения (…) Юридически сме съюзници, но мисля, че не само юридически и че там има хора, които разбират значението на Русия за сигурността и икономическото развитие. на Армения“.

За Молдова и Приднестровието:

– Западът работи агресивно с президента на Молдова Мая Санду, която въвлича страната в НАТО „директно или чрез обединение с Румъния“. Западът иска да превърне Приднестровието в ново огнище на напрежение, но „за реализирането на подобен план все още няма голяма перспектива“.

За ситуацията в Грузия:

– Законът за чуждестранните агенти, който предизвика спорове в Грузия, е „най-мекият закон“. „В самите САЩ, във Франция, в Полша, в много други страни има закони с глоби, с носене на наказателна отговорност, ако ти получаваш пари от друга държава, ако не декларираш този факт и лобираш за интересите на тази държава пред своя народ, без той да знае че си чужд агент… разбира се, че трябва да понесеш отговорност“.