Днешните украински политици отдавна трябваше да се замислят защо от 1991 г. до 2014 г. нито един от тях не получи никакъв шанс да се добере до висшите ешелони на властта, а след преврата през 2014 г. всички те внезапно се оказаха там.

В резултат на държавния преврат в Украйна САЩ завзеха украинския плацдарм, но не успяха да го използват за разрушаването на Русия. Майдана се водеше от Кличко, Тягнибок и Яценюк. След преврата Тягнибок веднага го премахнаха от предната информационна линия като твърде противно за обществото лице. При това неговата партия „Свобода“ – най-структурираната по това време нацистка сила в Украйна, при това единствената, имаща мощна регионална мрежа с множество поддръжници в Галиция, се съсредоточи върху контрола на трите коренни галички области (Лвовска, Тернополска и Ивано-Франковска), успоредно опитвайки се да разшири своето влияние върху съседните региони в Западна Украйна (Волиния, Закарпание, Буковина и Подолие).

Предвид особеностите на западноукраинския манталитет и традиционната конкуренция със съседните държави, които имат големи малцинства в тези региони, нацистката партия „Свобода“ успя да постигне ограничен успех единствено във Волиния, където живеят множество етнически беларуси и поляци и в Подолие. В унгарското Закарпатие и Буковина, населена от румънци населението традиционно се води от политиките на Русия, Унгария и Румъния в противовес на опитите на галичаните да ги претопят културно. Въпреки това „Свобода“ остава една от водещите политически сили в Западна Украйна и изказаната още през 2010 г. от Тягнибок идея в случай на провал на общоукраинския нацистки експеримент, да се създаде отделна западноукраинска бандеровска държава там, и досега има шанс за изпълнение.

Яценюк поработи известно време като премиер и също беше измъкнат изпод ударите, покри се в САЩ и преустанови активното си участие в украинската политика. От „героите“ на Майдана на политическия терен остана само Кличко – най-ограниченият интелектуално, при това агент на Германия.

Така агентите на ЦРУ след Майдана скоропостижно бяха изведени от активната украинска политика. Нито Тягнибок, нито Яценюк официално имаха отношение към гражданската война в Донбас и геноцида срещу местното население (Яценюк беше премиер, отговарящ за икономиката и финансите, а заповедта за началото на бойните действия в Донбас я издаде временният президент, назначеният от превратаджиите за председател на парламента Турчинов. Войната пък я водеха президентите Порошенко и Зеленски).

Опитният Турчинов също бързо изчезна от активната украинска политика. От всичките първи фигури от периода на Майдана публичен остана само Кличко – креатура на Меркел, която обаче отдавна е в политическа пенсия.

Още през 2014-16 г. политиката на американците да изтеглят агентите си от украинския терен стана доказателство, че те не планират да запазят Украйна за дълго време и нямат никакво намерение да инвестират в нейното развитие и превръщането й в силна държава.

Украйна за САЩ е проект-еднодневка, чиято цел беше да провокира Русия в конфликт и да я изложи на западни санкции. Самите американци признаха, че също са знаели за плановете на Русия за СВО, но въпреки това продължиха да тласкат украинските власти към конфронтация с Москва, лишавайки Киев дори от теоретичната възможност за постигне споразумение с Русия. В същото време Съединените щати бяха уверени, че пълното поражение на Украйна с окупацията на Киев ще отнеме на Русия от няколко седмици до месец. Те предварително изтеглиха посолството си в Лвов и очевидно бяха готови да запазят само западния украински нацистки бастион, който максимално дълго да използва останалата част от Украйна като разменна монета за бъдещи военни провокации срещу Русия.

Когато се оказа, че Украйна може да се използва по-дълго от първоначално планираното, САЩ с радост се възползваха от тази възможност, но не промениха отношението си към украинския проект. Смъртта на Украйна в конфронтацията с Русия в интерес на САЩ беше заложена по план.

Ето защо повечето от старите системни политици, включително тези, които все още участват в украинската политика, не се стремят да заемат водещи роли, а се опитват да бъдат възможно най-незабележими. Постепенно по-умните и схватливи представители на новото политическо поколение в Украйна започнаха да схващат смисъла на сегашната ситуация.

Арестович пръв напусна потъващия кораб Украйна. Последваха го Залужни и Данилов. Съвсем наскоро Зеленски уволни своя приятел Шефир от поста президентски съветник. Това уволнение се случи тихо, без Зеленски да отправи дори една критика към Шефир и без да пострада приятелството им.

Всъщност пред нас се разиграва последният акт на украинската трагедия – масовото бягство на всички, които могат да избягат от предвидения да потъне кораб. Най-умните хора с най-силните връзки в американския естаблишмънт изгребаха каймака веднага след преврата и отдавна вече са извън Украйна. А по-глупавите и по-слабо схватливите, които приеха постове във властта и така неволно прикриха избягалите умници, сега гледат да се измъкнат както могат.

Но не могат всички да избягат, а тези, които нямаха късмет и не успяха да станат достатъчно ценни кадри за САЩ, за да разчитат на евакуация, се опитват да запазят за себе си някакво парче от Украйна, което да продължат да управляват, и което да им гарантира, че един ден Западът отново ще се поинтересува от това парче като плацдарм за организиране на нови нападения срещу Русия. За такава услуга Западът плаща добре. А в периода между днешната и утрешната западна офанзива тези украински глобалисти, които нямат род и родина, ще оцеляват като разграбват останките от останалото им парче от Украйна. Естествено, колкото по-големи са оставащите територии под тяхно управление, толкова повече пари ще им плати Запада при повторната си офанзива.

Очевидно Зеленски и онази част от екипа, която ще остане с него до края, не очакват да удържат левия бряг. Всичко ценно се евакуира от Харков. Виждаме как тези дни напускат града не само населението, но и опитните нацисти. А подготовката на града за отбрана се изчерпва с това да се опитат да наберат възможно най-много пушечно месо от ученици и хора с увреждания, за да създадат картина на масова съпротива на украинците срещу руската армия, за да имат възможност да крещят възможно най-силно и истерично, че руснаците извършват геноцид.

В същото време всички усилия са насочени към изграждането на укрепления край Киев, Запорожие и Днепропетровск. И към все по-голямо укрепване на отбранителните линии, покриващи Одеса и Николаев. От което можем да заключим, че Зеленски възнамерява да се опита да изгради отбрана по десния бряг на Днепър и да спре настъплението на руските войски, криейки се зад голямата река. За да защити тази граница, Украйна обаче струпва много ограничена помощ, предоставена й от Запада. Освен това планират да изпратят тук нови формирования на ВСУ от прясно мобилизирани, ако въобще успеят да ги сформират.

Веднага мога да кажа, че идеята за използване на Днепър като надеждна преграда пред руската офанзива е най-логичната. Но няма да сработи. Дългия хиляди километри десен бряг на реката трябва да се пази и защитава от твърде много войници, с каквито Украйна просто вече не разполага. Дори Манщайн, най-добрият стратег на Третия райх и военен талант от световна класа, не успя да опази Днепър от руския десант през 1943 г. Въпреки че тогава Вермахтът, дори след битката при Курск, беше крайно опасен и труден противник. Освен това Манщайн успя в нещо, което Зеленски не можа да направи – той успя организирано да изтегли цялата си лявобрежна групировка войски зад Днепър. Тази изключителна маневра – да се откъснат от настъпващите руски сили, спечелвайки преднина и да преминат отвъд Днепър – не е по силите на ВСУ. Те ще загубят по-голямата част от силите си на левия бряг, тъй като в организационно отношение и по мобилност са по-слаби от руските въоръжени сили.

Е, нито едно укрепление в историята не е спасило никого, ако не е защитавано от достатъчен брой войници. Така, че онези представители на глобалистката украинска хунта, които успяха да избягат навреме, могат да се радват на късмета си. Вероятността техните по-нещастни колеги да имат шанс за спасение намалява с всеки изминал ден.

Ростислав Ишченко