Две години след началото на войната на Русия в Украйна възниква въпросът колко още ще продължи и какъв ще е изходът. За да отговорим, е важно да разберем мотивацията за започване на войната – в случая от страна на САЩ. А тази мотивация се оказва доста по-различна от разказа на водещите медии.

Ето каква теза разви проф. Здравко Попов, философ, президент и основател на Public Policy Institute, основател на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи, бивш посланик на България в Чехия, бивш външнополитически съветник на президента Желю Желев и преподавател в Софийския университет.

– Защо САЩ се включиха във войната в Украйна?

– Да се опитаме да погледнем на Европа през американските икономически, военни и външнополитически интереси. Това е различен ракурс на гледане и интерпретиране в сравнение с начина, по който европейците гледат и мислят за себе си.

От американската „наблюдателна кула“ не може да убегне от погледа, че Европа в последните двадесетина години, особено във формата Европейски Съюз, постепенно „се изплъзва“ от зона на преимуществено американски интереси и влияния. Да не забравяме – а американците много държат наистина да не се забравя – че те са победители във Втората световна война, че благодарение на план „Маршал“ те са направили възможно възстановяването на Запада, че те са победители и в Студената Война и са направили възможно интегрирането на Източна Европа чрез НАТО и ЕС в цивилизацията на Запада, и че именно САЩ са носители, изразители и управляващи на тази форма на исторически живот, наречен Запад, при това във всичките му измерения – икономически, политически, военни, търговски, идеологически, геостратегически и т.н.

Отношението е обърнато – не Америка е продължение на Европа, както класически е мислено, а Европа, следствие на множество процеси и събития в 20-и век, е продължение на Америка днес. Както би казал френският философ Жан Бодрияр: „Америка е оригиналната версия на Модерността, а Европа е нейната дублирана и субтитрина версия“.

САЩ не могат да си позволят да спрат да възприемат себе си като лидер на света и особено като лидер на глобалния ред и сигурност. Водачеството предполага на практика постоянно военно-политическо присъствие в различни точки на планетата като места за осъществяване на американските жизнени интереси, но това особено най-много важи за Европа.

Отдавна американските наблюдатели и анализатори са докладвали за нарастващи тенденции на зависимости и влияния на Европа от другите големи съперници на САЩ – Русия и Китай. Европа е зависима от Русия главно като източник на стратегически суровини, а от Китай – главно като източник на инвестиции, търговия, технологии и производства.

Зависимостите в материалната сфера обаче раждат влияния в политическата и идеологическата сфера. Поради това трансатлантическата връв е силно разхлабена и има риск да се развърже в бъдеще, ако тези зависимости и влияния не бъдат прекъснати. Ако САЩ са допуснали в близкото минало сериозни пробиви в Африка и Латинска Америка в полза на Китай и Русия, то едва ли биха допуснали това да се случи и в Европа. Има битка на САЩ с Русия и Китай за Европа във всички възможни сфери на обществения живот.

– Как Европа се „изплъзва“ от доминацията на САЩ?

– Такъв пример е „странният“ (но само от американска гледна точка) възглед за „стратегическа автономия на ЕС“, лансиран публично от френския президент Еманюел Макрон през март 2019 г. под надслов „За европейско обновление“, който много бързо беше подкрепен и разпространен от европеистите в различни страни-членки на ЕС.

Този възглед предполага Европейският Съюз да провежда единствено своя собствена политика в областите икономика, технологии, екология, сигурност и отбрана, без да зависи от какъвто и да е външен на ЕС играч. Способността да се действа автономно включва способността да се вземат решения и да се прилагат тези решения напълно самостоятелно и независимо, включително и от САЩ. Това, разбира се, породи сериозно напрежение, дебат и конфликт между американизма и европеизма, макар че този конфликт остана донякъде скрит за широката публика от двете страни на Атлантика (и поради нахлуването впоследствие на Ковид-пандемията).

– Каква роля изигра тук войната в Украйна?

– Войната в Украйна създаде твърде много благоприятни условия за изпълнение, както на практически военно-политически задачи, така и на дългосрочни стратегически цели на САЩ по възстановяването на доминацията на САЩ в Европа, победа над съперниците Русия и Китай на територията на Европа и спечелването на обществата на ЕС на страната на американизма.

Важно тактическо внушение в подкрепата на Украйна във войната ѝ с Русия – военна, финансова, морална – беше настояването, че Украйна е Европа, че Украйна е демокрация, че Украйна е част от цивилизацията на Запада. Затова тя трябва да бъде член на НАТО и ЕС. Западът трябва да защитава Украйна, все едно, че защитава себе си от Русия. Това публично внушение отключи възможности за реализиране на стратегическите цели на САЩ.

Непрекъснатата серия от санкции, налагани на Русия, имаха и втора цел – прекъсването на руските суровинни и стокови потоци за Европа, откъсването на европейските икономики (особено тази на Германия) от постоянните суровинни зависимости от Русия и пренасочване към други източници.

Случаят с взривяването на „Северен поток 2“ беше само увертюра. За две години война в Украйна всички правителства в Европа станаха проамерикански, всички европейски правителства вдигнаха своите военни бюджети, всички правителства под натиска на САЩ превъоръжиха и модернизираха своите въоръжени сили. САЩ увеличиха числеността и капацитета на своето военно присъствие в Европа. Това бяха малките цели.

Още в американския проект „Три морета“ беше заложена идеята за овладяване на Балтийско море и Черно море като контролирани зони за сигурност. След приемането на Швеция и Финландия (традиционно неутрални страни) в НАТО, може да се каже, че морето на Балтика е вече американска зона за сигурност и отбрана. Подобен процес на милитаризация върви и по отношение на Черно море. Правителствата на Румъния и България изцяло приемат плановете на Пентагона за превръщането на Черно море в американска и натовска зона за сигурност.

– Някой оказва ли съпротива за реализиране плана на САЩ?

– Препъни камъкът все още е Турция, за която Черно море е част от националната им сигурност, а се знае, че националният интерес на Турция е по-висш от съюзния натовски интерес. Да не говорим какво значение имат за Турция Босфорът и Дарданелите – във военно, транспортно, търговско или туристическо направление – за да допуснат американизация на региона.

Турция на Ердоган не се занимава с лоялности, а с национална прагматика.

– Как реагира Китай?

– Най-голямата цел на САЩ по повод войната в Украйна беше „изгонването“ на Китай от Европа.

През последните двадесетина години Китай беше силно експанзирал в Европа. Приоритетна цел на неговата европейска външна политика беше систематичното овладяване на континента като пазар на китайски стоки и услуги, като територия за инвестиции и придобиване на активи – като се започне с пристанища, предприятия и магистрали и се завърши с футболни отбори.

Европа беше средата за конкурирането между китайските и американските високотехнологични компании. В последните десетина години Китай проектира и създаде в Европа конструкцията 16+ като косвено продължение на неговия глобалистки проект „Един пояс, един път“, в която „членуваха“ прибалтийските страни, централно и източно европейските държави, балканските страни, Германия и Италия.

Всяка година в голям европейски град се провеждаха форумите Китай-Европа, където се обсъждаха сериозни инвестиционни и бизнес проекти, но и такива от сферите на образованието, културата, туризма. Сякаш невидимо и тихо беше започнала китаизацията на Европа.

Колкото и да е странно на пръв поглед, Китай е най-големият радетел на глобалния либерализъм заради огромните предимства, които той извлича от него.

Когато през 2018 г. американският президент Доналд Тръмп обяви в Давос, че ще извади САЩ от Световната търговска организация (СТО), китайският президент Си Дзинпин на другия ден съобщи, че ако Америка се отказва да бъде лидер на либералния свят, то Китай е готов да заеме неговото място. Затова Китай се чувстваше уютно в либерална Европа и се ползваше умело, в полза на своите национални интереси, от свободите на движението на капитали, стоки и услуги.

Но в настоящия период китаизацията се сблъска – вследствие войната в Украйна – с американизацията на Европа. Засега САЩ излезе победител. Никой не говори вече в Европа за 16+, нито едно правителство не си позволява да приоритизира отношенията си с Китай. Още повече, че Китай не се противопостави по същество на руската инвазия в Украйна.

– Постигнаха ли САЩ целта си във войната?

– Всяка война има множество значения, множество цели и множество употреби. Може да говорим по отношение на войната в Украйна поне за две цели и две употреби от страна на САЩ. Тактическата цел беше отбраната на Украйна, но стратегическата цел беше овладяването на Европа.

Първата цел – тактическата – може да се каже, че е провал за САЩ, защото Украйна или по-голямата част от нея ще се върне в сферата на влияние на Русия. Разбира се това ще се случи след преговори.

Що се отнася до втората цел – стратегическата – да запазят пълния си контрол над Европа – нея САЩ вече я постигнаха и са своеобразен победител. Но тук все още има много неизвестни – дали тази американска победа е дългосрочна или краткосрочна. След като загубиха влиянието си в Азия, Африка и в голяма степен в Латинска Америка (където вече имаме огромно китайско и руско влияние), на САЩ им остава единствено бедната на ресурси Европа. Не е ясно как и ще могат ли в бъдеще те да компенсират тези европейски дефицити. Ясно е че в бъдеще икономическата макрозона на САЩ ще е по-малка и бедна от тази на китайците. Затова не съм сигурен, че в краткосрочен и дългосрочен план Вашингтон ще успее да запази контрола си върху Европа, дори да изгради непристъпна желязна завеса, с която напълно да откъсне Запада от останалия свят.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: