Преди налагането на санкциите от 2014 г., и дори до 2022 г., руската икономика беше много тежко колонизирана от западни фирми. Това важеше за автомобилите, за самолетите, за всичко от веригите фастфуд ресторанти, до големите вериги магазини. Западните фирми присъстваха навсякъде в руската икономика. Голяма част от тях, не всички, но голяма част или избраха да напуснат Русия, или бяха принудени да напуснат Русия в началото на 2022 година. Но при какви условия напуснаха те? Те бяха задължени, ако напускат завинаги, да продадат основното си оборудване във фабриките и прочие, на руския бизнес, така да се каже, който получи заем от руските банки или от други източници на финансиране, на много изгодна цена за руснаците. По този начин ефективно много капиталови вложения, които бяха собственост отчасти на Запада, бяха прехвърлени в руско владение. И сега имаме икономика, която се движи напред и има предимството, в сравнение с Европа, на относително ниската стойност на ресурсите. Защото Русия е голям производител на ресурси, нефт и газ, торове, храни и така нататък. И ако европейците плащат може би двойно в Германия това, което са плащали за енергия, руснаците – не, те плащат може би не повече, а вероятно и по-малко, от това, което плащаха преди войната. Така че, отново, аз характеризирам ефекта от санкциите, в някои отношения, за подарък за руската икономика. И мисля, че това е доста различно от онова, което авторите на санкциите очакваха.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Същественото в тази ситуация е, че това нямаше да се случи без санкциите. Можеше да имаме войната, която щеше да се развие почти по начина, по който това се случи, но руското правителство през 2022 г. не беше в позиция да принуди западните фирми да напуснат, то не би искало и не би направило това. То не беше в позиция да принуди своите олигарси да избират между Русия и Запада и не искаше да направи това. Тези избори бяха наложени от Запада и резултатите бяха в действителност в много отношения благоприятни за дългосрочното независимо развитие на икономиката на Руската Федерация.

Аз съм Джеймс Галбрайт и преподавам в университета Тексас в Остин.

Имаше множество заявени цели, а най-важните бяха, така да се каже, да се финансира войната, за да се лиши Русия от приходите си от експорт, да се попречи на Русия да има достъп до критично важни технологии, да се окаже натиск над руския режим – както чрез цивилното население, така и чрез тази група от крайно богати хора, наричани олигарси. Така че имаше редица неща за намаляване на руската боеспособност. Санкциите бяха наложени от поддръжниците на тази политика с огромна очаквана сила на въздействие и включваха ред насоки.

Ако се върнем назад, ще видим твърденията, които бяха направени в началото на 2022 г. и до първата част от 2023 г., че санкциите всъщност са опустошителни за руската икономика и я правят завинаги несъотносима към останалия свят. Това беше интересен проблем, за който си мислех, че наблюдавайки го, можем да видим до каква степен тези твърдения са били валидни, до каква степен са били подкрепени от доказателства. Ако вземем в частност водещия поддръжник на санкциите, който аз бих казал, че е проф. Зоненфелд от Йейл и неговият екип – те възприеха възгледа, че санкциите ефективно разрушават способността на Русия да води война. По времето, когато написах този документ, което беше в началото на 2023 г., аз вече бях доста убеден, че това не проработи така, както те очакваха. Но въпросът беше: те относно фактите ли грешаха или имаше проблем с интерпретирането и анализа, които те приложиха към фактологията. И това беше въпросът, който документът наистина се опитва да разгледа.

Добре, имаше намаляване на потоците на руски нефт и газ, материали, най-вече минерали, към западните пазари. И въпросът беше как това влияе, да кажем, на достъпа на Русия до международна покупателна способност? И отговорът на това беше, че не влияе. Защото въпреки че Русия продаде малко количество нефт и газ, тя ги продаде на по-висока цена и по този начин нейните приходи от експорт всъщност се увеличиха, а не намаляха. И второ, ефектът от другите санкции, ограничаващи вноса в Русия, означаваше, че Русия харчи по-малко, например за вносни потребителски стоки, отколкото е било преди, така че излишъкът по текущата сметка на Русия се увеличи. Така че, ако вярвате, че чуждестранното финансиране е било по някакъв начин от съществено значение за руското военно усилие, всъщност санкциите увеличиха достъпа на Русия до чуждестранни средства.

Аз, разбира се не вярвам, че това е било материал за руското военно усилие, защото всъщност руското военно усилие беше изцяло конструирано, почти изцяло конструирано, вътре в Русия. Техният достъп до долара или еврото беше по същество нематериален. Но такива бяха твърденията и макар да имат известни достойнства, те не издържат на аргументите, които току-що приведох.

Други неща, които са значително по-материални, като да кажем достъп до компоненти, достъп до вносно оборудване, машини и подобни, най-вече полупроводници, се смятат за основни за способността на Русия да подсигури материални средства за войната. И отговорът на това е: първо, тази война не стана в последната минута, руснаците бяха наясно с риска да влязат във война от доста време, така че някакво предвидливо планиране би трябвало да е довело до събиране на всичко, от което имат нужда. За мен дори не е ясно дали има важни компоненти за военни цели, които са им нужни и които трябва да добият от Запада. Имаше разбира се, компоненти, които те трябваше да придобият, за гражданската индустрия – автомобилостроене, авиация, и редица нетрайни стоки като храни и различни неща. Реалността тук е, че санкциите прекъснаха руското производство на много неща – коли, електроуреди – индексите на производство паднаха много много рязко през 2022 година. Но въпросът е, какво стана след това? А отговорът на това е, че капацитетът за произвеждане на тези големи продукти, например автомобили, не изчезна. Фабриките са там, работниците са там, техните управители са там, инженерите са там. Това, което те трябваше да направят, е да заменят някои дизайни и някои оборудвания, което в някои случаи успяха да направят с помощта на китайците. Китайците сега са главен износител на автомобили. Така че, те конвертираха линии, които преди са били, да кажем, японски или европейски, и ги превърнаха в руски линии: „Москвич“, „Лада“, използвайки китайски дизайн и по този начин рестартираха тези производствени линии. Не зная дали вече са стигнали предишните обеми на производство, но ще ги стигнат. Ясно е, че индустрията се е трансформирала от такава, която е била ориентирана към Запада, в такава, която вече не е ориентирана към Запада. И това наистина е ефект, който санкциите имаха върху руската цивилна икономика. И това важи както за трайните, така и за малотрайните стоки – пиле, сирене, зърнени храни, плодове, зеленчуци – много неща, които Русия внасяше от Европа или от Турция. Те през последните осем години и особено през последната година и нещо като цяло се завърнаха или започнаха да се произвеждат в Руската федерация. И по този начин те се възползват от възможностите, които санкциите им предоставиха.

Ако се върнем към периода преди налагането на санкциите от 2014 г., и дори до 2022 г., руската икономика беше много тежко колонизирана от западни фирми. Това важеше за автомобилите, за самолетите, за всичко от веригите фастфуд ресторанти, до големите вериги магазини. Западните фирми присъстваха навсякъде в руската икономика. Голяма част от тях, не всички, но голяма част или избраха да напуснат Русия, или бяха принудени да напуснат Русия в началото на 2022 година. Но при какви условия напуснаха те? Те бяха задължени, ако напускат завинаги, да продадат основното си оборудване във фабриките и прочие, на руския бизнес, така да се каже, който получи заем от руските банки или от други източници на финансиране, на много изгодна цена за руснаците. По този начин ефективно много капиталови вложения, които бяха собственост отчасти на Запада, бяха прехвърлени в руско владение. И сега имаме икономика, която се движи напред и има предимството, в сравнение с Европа, на относително ниската стойност на ресурсите. Защото Русия е най-големия производител и доставчик на ресурси в света – нефт и газ, торове, храни и така нататък. И ако европейците плащат може би двойно в Германия това, което са плащали за енергия, руснаците – не, те плащат може би не повече, а вероятно и по-малко, от това, което плащаха преди войната. Така че, отново, аз характеризирам ефекта от санкциите, в някои отношения, за подарък за руската икономика. И мисля, че това е доста различно от онова, което авторите на санкциите очакваха.

Интересното тук е, че оценката на въздействието на санкциите от страна на Запада и от страна на Русия, не е ужасно различна. И двете страни виждат, че това има огромно влияние на първо място за руската икономика. Руската академия на науките публикува доклад през септември 2023 г., който обобщава, че това е имало голямо кризисно въздействие върху всички сектори на руската икономика. Но разликата е, че вместо да предизвика колапс на икономиката, руснаците виждат, че това, което всъщност се случи, е било регулиране. И това е такова регулиране, каквото можеше да се очаква да се случи, когато условията са подходящи, в на практика една пазарна икономика, със способен бизнес, който е в състояние да се движи в пазарното пространство, което беше създадено за тях от санкциите. Същността на ситуацията е, че това нямаше да се случи без санкциите. Можеше да имаме войната, която щеше да се развие почти по начина, по който това се случи, но руското правителство през 2022 г. не беше в позиция да принуди западните фирми да напуснат, то не би искало и не би направило това. То не беше в позиция да принуди своите олигарси да избират между Русия и Запада и не искаше да направи това. Тези избори бяха наложени от Запада и резултатите бяха в действителност в много отношения благоприятни за дългосрочното независимо развитие на икономиката на Руската федерация.

Не мисля, че е имало възможност, която да е в състояние да постигне целите, заради които бяха създадени санкциите. Едно е да санкционираш островна икономика като Куба, която беше под санкции в продължение на много десетилетия и пострада неимоверно от санкциите. Или икономика, която е като цяло чисто ресурсна икономика като Венецуела. Много е трудно за икономика в такава позиция да посрещне всички изисквания под всеобхватни санкции от Съединените щати и вторични санкции и всичко останало. Русия не е това. Русия не е в тази позиция. Русия има една шеста от земната маса в света и има може би 30% от световните и всякакви други ресурси. Тя има население от едва 145 милиона души. Има невероятни компетенции в науката, в технологиите и инженерството. След хаоса от 1990-те години тя разви доста ефективни отношения между държавата, парадържавния сектор, големите корпорации като „Газпром“ и частния сектор. Затова тя беше в позиция да се настрои към санкциите. Тя, разбира се, има и търговски партньори. Много от тях не наложиха санкции. Най-важният от тях е, разбира се, Китай, но е истина, че санкции не бяха наложени и от Индия, и от голяма част от страните от Латинска Америка като Бразилия и Мексико. Те не бяха наложени от африканските страни, не бяха наложени от британците. Така че при всички случаи това е ситуация, при която западните държави се простреляха в крака, отрязвайки достъпа си до руските ресурси, от които имат крещяща нужда, ако искат да градят и в бъдеще конкурентноспособни икономики. Това важи особено силно за Западна Европа. В замяна на отрязването на Русия от много неща, от които тя не се нуждае истински, и без които може да се справи, и може да се нагоди към тяхното отсъствие – и този процес върви от 2014 г., но се ускори силно през 2022-2023 година.

Джеймс К. Галбрайт е професор по обществени науки в Тексаския университет в Остин. Има дипломи от Харвардския университет (бакалавърска степен) и от Йейлския университет по икономика. В началото на 80-те години на миналия век е изпълнителен директор на Обединения икономически комитет на Конгреса на САЩ. От 1996 до 2016 г. е председател на борда на „Икономисти за мир и сигурност“ и ръководи Проекта за неравенство на Тексаския университет.

През 2010 г. е избран за член на Accademia Nazionale dei Lincei. През 2014 г. заедно с Ангъс Дийтън е носител на наградата „Леонтиф“ за напредък в областта на икономиката. През 2020 г. получава наградата „Веблен-Комон“ на Асоциацията за еволюционна икономика.