Трети март 1878 г. ознаменува възкресението на един народ, каза лидерът на столичните социалисти
Каквото и да правят, инструментите на политическата конюнктура у нас днес няма как да премахнат Русия от българската история. Това каза председателят на БСП – София Иван Таков по повод националния празник 3 март. Представители на ръководството на БСП – София, районни председатели, членове и симпатизанти се включиха в шествието по повод 146 години от Освобождението на България, организирано от Българския антифашистки съюз и Координационен съвет „България-Русия“. Те поднесоха венци и цветя на Паметника на българския опълченец и на паметника на Цар Освободител.
„Трети март 1878 г. – възкресението на един народ. Българският народ, който 500 години се бори за своята политическа и духовна свобода. Народ, пазил и съхранявал християнската си вяра и националното си самосъзнание. Народ, поддържал огнищата на духа с кръвта и саможертвата на чедата си, каза Иван Таков в обръщението си за Трети март. – Народ, освободен от руския цар-освободител Александър II с помощта на хилядите български опълченци и руските ни славянски братя, пожертвали живота си за Освобождението на България“.
Иван Таков отбеляза, че саможертвата на опълченците на Шипка изглежда непостижима днес. „Идеализмът им изглежда непонятен, добави той. – Вярата им в идеала, обичта към родината, желанието за свобода не са просто пример, те са стълбове, които ни държат изправени и трасират пътя ни напред в бъдещето. Не само на нас, но и на поколенията, които идват след нас. Ние сме призвани да предаваме историята такава, каквато е – от урва на урва и от век на век. А историческите факти са безспорни и известни – България е свободна държава, благодарение на Русия и на народа ни, запазил духа и вярата си през вековете на робство, благодарение на смелостта на възрожденците и опълченците, които се биха и умираха рамо до рамо с руските войни за нашата свобода. Честит празник, българи! Дълбок поклон пред саможертвата на героите, за да я има България днес“.
Източник: bspsf.bg
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Нека да споделя и аз моите впечатления формирани от личен дългогодишен опит. Ще се въздържа от политически коментар за да не оказваМ ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ЧЕТЯЩИТЕ ГО.
И така: работих 12 години в Германия в смесен колектив германци, руснаци,малко украйнци и двама казахи. Предимно млади хора! Интелигентни и образовани! А аз 62 годишен пред пенсия! Като ме приеха в колектива, колегите ми говореха(предимно руснаците) с подчертано уважение на ВИЕ…..Бяха ми меобходими месеци докато ги отвикна! Едно момче около 30 годишен го питам защо, а той отговори: ти си по-възрастен от баща ми и затова! Друго което ми направи силно впечатление е, огромната разлика между руснаци и германци. Очите на руснаците грееха, излъчваха топлина, приятелство и човечност. Очите на германците студени, безизразни…гледат те с презрение и дори с омраза! Когато руснаците разбраха, че говоря добре руски бяха във възторг и не можеха да повярват, че съм го учил преди почти половин век, а не съм го забравил. Дискутирахме руска литература Пушкин, Лермонтов, Толстой, Некрасов , Достоевски и дори Николай Островски. Чувствах се приет в приятелска атмосфера! Нямаше разлика между украйнци и руснаци! В професионално отношение нямаше осезателна разлика между германци и руснаци, дори казахстанците бяха добри. Всички бяха на ниво. Работата ни беше в областта на изработване на единични мострени изделия за роботостроенето и автоматизацията в автомобилната индустрия и специални резервни части в малки ограничени серии.
Това е което мога да споделя! 12 години не са малко за оформяне на лично мнение!