Интервю на Юри Гроеров, канал Белта

Европа все повече затъва в тресавище. Американците няма да я спасят. Защото американската икономика все повече се свива навътре към себе си, Тръмп няма да харчи американски пари за други страни. А Европа, ако се погледне стратегически, има само един изход от окаяното положение, в което се намира. Този изход се нарича Русия. Само възстановяването на политическите и икономическите отношения с Русия и прекратяването на анти-руската и русофобската политика, може да даде шанс на Европа да се измъкне от пропастта. Това казва Яков Кедми – израелски държавник, дипломат, който в периода 1992-1999 г. е ръководител на израелската специална служба „НАТИВ“. Участва във войната на Йом Кипур, където служи в един танков батальон с бъдещия израелски премиер Ехуд Барак. Заема ръководни постове в „руския отдел“ на израелското външно министерство.

Според Кедми руското конвенционално въоръжение днес е във все по-големи количества и по качество превъзхожда последните модели на Запада. Има отделни видове, при които Западът още запазва превъзходството си, но количествата им стават все по-малки спрямо руските – главно заради липсата на ресурси за специфични материали. В такива условия никой не започва война, нито един здравомислещ командир на армия няма да изпрати войска, ако няма убедително, обезпечено превъзходство и то неколкократно превишаващо това на противника. На Запад са воювали само при такива условия, а сега нямат такова превъзходство. На Запад не умеят да воюват, когато са изостанали технологично. Европейските армии нямат абсолютно превъзходство. Нито една от тях не е воювала истински, освен Вермахтът. Но къде е Вермахтът, къде е Бундесверът? Така че всички тези приказки за това, че Западът може да започне война – Западът не е способен да води война и няма да тръгне на война с конвенционално оръжие, а още по-малко със страна, която има най-голямото в света количество тактическо ядрено оръжие.

ВИЖ ВИДЕОТО:

– Яков Йосифович, здравейте.

– Да, здравейте.

– Темата за Украйна, както и преди, си остава остра и болна за всички нас и в новата година. Как тази ситуация може да се разреши с минимални, доколкото е възможно, количества жертви? Какво ще стане с държавата Украйна – времето ще покаже, но по тази тема говори и Владимир Путин, който каза, че на цяла Украйна като държава може да бъде нанесен непоправим, много сериозен удар. Какво може да означава това според Вас?

– Доколкото мога да разбера, тук става дума за това, че Украйна може да загуби територии, което може да направи невъзможно съществуването ѝ като държава. Въпросът дали суверенна или несуверенна не стои, защото Украйна не е суверенна държава. Ако говорим за държава, е трудно да наречем това образувание, тази форма на власт, която съществува в Украйна, държава в пълния смисъл на тази дума. Когато на същата тази територия е бил бащицата Махно, това не е било далеч от състоянието на тази държава, която съществува днес. Анархистите тогава са имали лозунг „Анархията е майка на реда“. В Украйна тоталният, абсолютният лозунг е „Корупцията е майка на реда“. Всичко се продава, всичко се купува, желателно е по няколко пъти, като се започне със собствената държава. С армията, с оръжието, а и с хората – защото какво всъщност прави украинската власт днес, изпращайки на смърт стотици хиляди свои граждани? Абсолютно безполезно. Срещу това тя купува продължаването на своята власт и подкрепата. Тоест тя търгува с живота на своите хора, за да продължава да бъде на власт. При това цената расте с всеки месец, количеството загуби.

А ако говорим за демографията на загиващите, на бягащите от Украйна, дори и в момента да не се отнасяме чисто географски към съществуването на държавата Украйна без тези територии, които тя може да загуби, това, което каза Залужни, може да се обобщи: в Украйна не само няма войници, няма и хора, и стават все по-малко. А способността за възпроизводство на поколения, тоест някакво състояние, в което народът на Украйна да продължи да съществува и занапред, се намира в демографско отношение на границата на пълната катастрофа. Защото няма нито жени, нито мъже. В армията ще взимат вече и жени, при това в репродуктивна възраст, мъже в репродуктивна възраст, които загиват. Или емигрантите, които избягаха от Украйна – това са основно хора в продуктивна възраст, избягаха хора, които са способни на нещо, които са способни да раждат. Мъже, от които жените биха могли да раждат – всичко това го няма в Украйна и намалява с катастрофална скорост. И това, което каза президентът на Русия, се отнасяше за военната обстановка, но ситуацията е много по-лоша.

– Заедно с това мнозина видяха в тези думи някаква възможност за настъпление на руската армия.

– Възможността за настъпление на руската армия вече беше създадена преди няколко месеца. Въпросът за настъплението зависи от стратегията, която ще избере руското висше политическо ръководство, така че да достигне на най-малка цена най-големите си цели. От това зависи самият факт на настъплението, от това зависи и на кои места и с какви оперативно-тактически цели ще се извърши настъплението. Но това е само един от вариантите. Друг вариант – Русия успешно реши проблема с мощността на огъня за поразяване на руската артилерия, на авиацията и на безпилотните апарати. Те се увеличават с всеки ден, все повече и повече. Съответно това намалява способността на украинската армия за успешна съпротива или дори за запазване на позициите. Русия сега стои на прага на рязко подобряване на показателите на руската артилерия в контра-батарейната борба. До този момент основното развитие на различните участъци на фронта се решаваше от артилерията – количества, точност, далекобойност. Днес по всички тези показатели Русия постигна превъзходство. Преди имаше превъзходство само в количеството, а по точност и далекобойност на контра-батарейната битка украинската армия, благодарение на помощта от Запада, имаше преимущество. Днес вече всичко е обратното. В строя влизат нови и нови видове артилерия – не е важно как се наричат, не е важно количеството им.

Второ, Русия, с помощта на безпилотниците, нанася най-големи поражения на системите за ПВО на Украйна, което същевременно позволява на Русия да използва все повече авиацията си. А авиацията е много ефективна, когато трябва да се унищожава артилерия, или различни технически средства на противника. И в това отношение руската армия получава все по-голям превес. Всичко това може да доведе до това, че дори и без да се зпочва настъпление, със засилването на огъня от руска страна на украинските позиции просто никой няма да остане жив. И артилерията ще бъде унищожена, и запасите ще бъдат унищожени…

Промяната на тактиката на руската армия сега, от края на миналата година, за унищожаване на складове, на пътища на снабдяване, на производствените мощности дори на тази военна промишленост, която е съществувала преди – оставя Украйна, в допълнение към загубите, които търпи на фронта, все по-обезоръжена. Постоянното усилване, седмица след седмица, на унищожителния огън с всякакви средства, само по себе си ще доведе до това, че няма да има никакви войски по основните направления, които да могат да удържат. А спасение няма от никъде, защото се оказа – никой не искаше да повярва, въпреки че то беше заявено – че Западът няма възможност да достави дори минимално въоръжение и боеприпаси на Украйна, така че тя да поддържа сегашния темп на военните действия. Никой няма Вундервафе.

Дори и да започне тази самоубийствена доставка на F-16 – това са стари модели, много сложни, с много сериозни проблеми в наземното обслужване, с които украинците са неспособни да се справят. Не заради психологическите си данни, а просто защото не са обучени за това. Това е сериозно нещо. Те до нищо няма да доведат, само до нови и нови загуби. И една ескадрила от F-16, дори и тя да просъществува няколко седмици, няма да може да спре руската армия. Няма да може да нанесе дори достатъчно сериозни поражения. За да се вдигне във въздуха F-16 и да полети, на него трябва да има примерно седем компютъра, които му позволяват да се държи във въздуха. Без тях пилотът не може да осигури полета. Това означава, че самата система, с която той просто лети, е много сложна и необичайна и се различава от всички други самолети. Тази система му дава доста добра повратливост във въздуха, но нищо повече. Независимо от това, аз казвам, че МиГ-29 е по-добър изтребител от него. F-16 е по-добър от МиГ-29 в поразяване на наземни обекти. Ами, нека се опитат да атакуват руските войски – нищо няма да стане.

– В същото време на Запад все повече, и не само в пресата, плашат цялото свое население на първо място, като казват, че трябва да започнат да се готвят, след Украйна, за военен конфликт с Русия. Тоест, вече започват да говорят за Украйна като за бита карта.

– Всеки може да говори, както в стария еврейски виц, „И вие говорете“. Разстоянията за логистиката са огромни, а на война логистиката има огромно значение. Тоест, войската трябва да се движи, войската трябва да бъде снабдявана. Боят изисква постоянно снабдяване и на разстояния от стотици хиляди километри това е невъзможно. Бази, оборудване, способност да се поддържат някакви военни действия в Източна Европа, на границата с бившия СССР – те ги нямат, а строителството им е дълъг въпрос и дълъг проблем. Доставянето на всичко това по влакове е много проблематично, защото мостовете могат да бъдат унищожени, и тогава как ще могат доставят? Тоест, те нямат нито достатъчно въоръжение, недостатъчно качество на въоръжението – нито артилерия, нито танкове, нито бронетранспортьори, за да водят сериозни военни боеве. Фронтът на западния участък може да бъде разтегнат на хиляди километри, така че те на практика нищо няма да могат да направят. Русия сега създава корпус единствено срещу Финландия и добавят на западния участък още една армия. Количеството руски войски, организирани в армия, е много по-голямо. Тяхното конвенционално въоръжение днес е все повече и по качество превъзхожда последните модели на Запада. Има отделни видове, при които те още запазват превъзходството си, но количествата им стават все по-малки. В такива условия никой не започва война, нито един здравомислещ командир на армия няма да изпрати войска, ако няма убедително, обезпечено превъзходство от няколко пъти. На Запад са воювали само по този начин, а сега нямат такова. На Запад не умеят да воюват. Европейските армии нямат абсолютно превъзходство. Нито една от тях не е воювала, освен Вермахтът. Но къде е Вермахтът, къде е Бунесверът? Така че всички тези приказки за това, че може да започне война на Запад – Западът не е способен да води война и няма да тръгне на война с конвенционално оръжие, още по-малко със страна, която има най-голямото в света количество тактическо ядрено оръжие.

– Как тогава да се отнасяме към постоянната милитаризация на Полша, която наблюдаваме и която в действителност е много тревожна? Защото тя е до нас.

– Полската политика винаги е била истерична. Винаги е била русофобска. И резултатът от тази полска политика е три разделяния на Полша. Сега цялата истерия е насочена в две направления. Едното е вътрешнополитическо – тези, които най-силно крещят за руска заплаха, се надяват да получат по-голяма подкрепа от народа, плашейки го. Второто е външнополитическо – говорейки за руска заплаха, те искат още и още пари. Те разбраха от примера на Украйна, че за да се превърне Украйна в анти-Русия, в основен инструмент за кръвопускане на Русия и на руската армия, тя беше зарината със стотици милиарди долари. И поляците си казаха: „това не е лошо“. Те също искат тези пари, които ще помогнат на Полша. Иначе тя, без вливанията от Запада, няма да успее да поддържа това ниво на живот, с което се сдоби от дотациите на Евросъюза. Тя няма изход, икономически няма да издържи. И затова те увеличават истерията, също като прибалтийските държави. Полша няколко пъти е влизала във военни авантюри, включително в началото на Втората световна война, с надеждата, че Западът ще ѝ помогне с военна сила. Франция, Великобритания. И какво стана, през септември 39 година? Как френската армия помогна на Полша? Как британската армия помогна на Полша? Въпреки че бяха обещали и всички поляци бяха сигурни – ей сега, ето, след седмица. Можем почти да перифразираме казаното от Тарас Булба на Гогол: „Е, как е, пляхи, помогнаха ли ви вашите французи и англичани?“. Същото е.

– Това, което се случва сега в Близкия Изток – в района на Червено море, в Йемен – по какъв начин това може да представлява опасност за целия свят?

– Няма никаква опасност от всеобща световна война. Защото там има различни конфликти, с различна природа, с различни цели и в различна степен на активност. Техеран каза, че няма да се намесва. И днес, точно когато се установяват неговите икономически отношения, когато се възстановяват след санкциите – и с Китай, и с Русия и чрез Русия и Китай с арабския свят – той стои на прага на икономическия подем, така че и с Иран няма да има война, това е хубаво. Американците още не са започнали, но те ще потушат тези пирати, това е същото като със сомалийските пирати, но въоръжени с ирански ракети. Но това не е проблем, който ще запали Близкия Изток или някой друг. И Саудитска Арабия каза, че ще възстанови дипломатически отношения с Израел, веднага щом завърши операцията в Газа и бъде разрешен проблемът с Газа така, както саудитците искат. А саудитците казват: „Дайте на Газа палестинска автономия.“ Тоест, отново, трудно е да се води такава война, същото казва и Египет. А Египет и Саудитска Арабия, страните от Залива, са болшинството от арабския свят. Така че, да, има пречки, проблеми, те се решават, и ние сме свикнали с тези проблеми за последните поне сто години. Но те няма да прелеят в световен конфликт. Никой от потенциалните участници в световен конфликт не е заинтересован от такъв.

– Европейските лидери и политици, а и военните също, следят изборите, които ще се проведат в Съединените щати и каква ще е съдбата на европейците в зависимост от тези избори в САЩ?

– Европа днес все повече се превръща в придатък на Съединените щати. И тази политика е болна. И днес тя вече енергийно зависи от Съединените щати. Промишлеността на Германия усилено се унищожава и се прехвърля в Съединените щати. Европа все по-малко е финансов център. И който и да дойде на власт в Съединените щати, ще бъде лошо за Европа. Тръмп? Какво казваше Тръмп, когато беше още в първата си каденца? Той не виждаше опора в Европа, не искаше НАТО. На Тръмп не му трябва Европа като тежест. На никого не е нужна слаба Европа. Американците няма да влагат парите си в тази Европа. За какво? Те са го правили веднъж – планът „Маршал“. Но тогава те се опасяваха, че компартията на Франция и компартията на Италия ще дойдат на власт и цяла Европа ще стане комунистическа. Сега няма такова нещо и сега Европа все повече затъва в тресавище. Американците няма да я спасят. Защото американската икономика все повече се насочва към засилване навътре и при Тръмп няма да се харчат американски пари за други страни. Колкото може по-малко. Европа не влиза в тях. И Тръмп казваше, че не му трябва НАТО. А Европа, ако се погледне стратегически, има само един изход от това положение, в което се намира. Този изход се нарича Русия. Само възстановяването на политическите и икономическите отношения с Русия и прекратяването на анти-руската и русофобската политика, може да даде шанс на Европа да се измъкне от тази пропаст. Германия вече слиза от сцената, тя вече не е водеща страна в Европа. Великобритания? Каква Британия, каква велика Британия – Англия, а утре може и без Уелс – тя вече нищо не струва в Европа. Само Русия, и чрез Русия – Китай, могат да бъдат шанс за Европа някак да се възстанови. Всичко останало, какъвто и президент да дойде на власт – а по-скоро ще бъде Тръмп, ако изведнъж демократите не извадят някакъв жокер срещу Тръмп и не го отстранят от изборите. Байдън няма шанс да победи на изборите, абсолютно. Затова, положението на Европа, макар че те се страхуват да го признаят, сегашното ръководство и на отделните страни, и на Европа като цяло, разбират, но се страхуват да признаят, че както и преди, надеждата на Европа е свързана само с Русия. Без Русия Европа ще загнива, което и се случва. А другите страни ще се издигнат пред нея, дори Африка. Даже не говоря за Латинска Америка.

– Във всички тези големи, глобални процеси какво още не е казано от страна на Беларус?

– Беларус има едно основно качество, за което трябва да бъде благодарна на Лукашенко. Беларус е най-устойчивата държава в Европа. Всички нейни икономически, промишлени ценности бяха съхранени и това е основно качество, което обезпечава развитието на страната – устойчивост. Устойчивост на страната, устойчивост на властта. Това което го нямаше в цялото пространство, а в Беларус е от 90те години. След истерията с Шушкевич всичко приключи, мисля през 94 г., когато Лукашенко дойде на власт и Беларус се превърна, върна се като най-устойчивата държава. И това е основното, към което се стреми и Китай през цялото време. За какво загубиха китайците първите години от своето възраждане? За създаване след 89 г., след Тянанмън, на устойчива държава, с устойчива система на управление, с устойчива система на икономиката. И едва след като направиха това, започнаха да се развиват. Беларус го има. Беларус съвсем правилно взе това, от което Европа се отказа. Тя естествено разви създадените отношения с Русия, и не само с Русия. И сега на тази основа и на своята устойчивост, и на запазената си промишленост, и на връзките с Русия, тя се обърна към Китай, в лице, не за помощ, а за да предложи малка Беларус да помогне на Китай и да получи от него това, което ѝ трябва. Къде е огромният Китай и къде – Беларус. Но тези отношения започнаха и ще продължат да се развиват именно на тази основа, на която държави с високо развита икономика могат да развиват. Искам да напомня, мнозина забравиха това – беларуската отбрнителна промишленост беше най-развитата по качество в Съветския съюз. Тя беше най-наукоемката, ако мога така да кажа. И тя се запази. Всички заводи и предприятия се запазиха. Преживяха различни тежки периоди, но се запазват, а продължаването на този курс само по себе си дава надежда, че страната и занапред ще продължи се развива. Всичко останало са вече чисто технически проблеми – как, къде, какво решение да се вземе – това са различни технически проблеми. Принципните ви проблеми вече са решени.

-Много Ви благодаря, Яков Йосифович, за този разговор, за оценките Ви. Ще мислим как да се развиваме заедно и да градим мирно бъдеще, в края на краищата. Няма само да мислим къде какви конфликти има.

– Конфликти винаги е имало и ще има. Проблемът е правилно да се оценят техните причини, начините за решаването 1им и влиянието им върху всичко останало. А не да ги хипертрофираме и да ги подчиняваме на дребните си лични или политически интереси.

– За да бъде разбрано това, трябва да имаме определена мъдрост. Сигурен съм, че тя е достатъчна у нашите лидери, за да могат да взимат правилните решения. Много Ви благодаря.

– Много благодаря, и успех на Вас!