Интервю с Боян Чуков, геополитически анализатор:

Г-н Чуков, може ли да кажем, че САЩ преживяват онзи исторически момент, който се определя като „преразтягане“ на една империя?

В България продължаваме да говорим за САЩ все едно сме през 90-те на миналия век. Светът се промени драстично през последните двайсетина години. САЩ днес са бледа сянка на това, което бяха в епохата на „американската мечта“. Прословутият американски melting pot (съд за топене) спря да работи. Десетилетия наред в него влизаха италианци, ирландци, чехи, поляци, руснаци, сенегалци, нигерийци и други, а всички излизаха като 100%-ви американци. Днес този феномен не съществува. Американското общество се разпада на етнорелигиозна основа. Чернокожите и латиносите гледат с неприязън своите бели съграждани. Милионите нелегални мигранти създават хаос, висока престъпност и огромно напрежение в социалната тъкан на обществото. Узаконената висока корупция, наречена „лобиране“, е като сярна киселина. Напрежението в американското общество непрекъснато расте. На хоризонта се появи дори призракът на гражданската война. Арматурата на американския просперитет бяха WASP (White Anglo-Saxon Protestant), ценностната система на бащите-основатели. Днес ултралиберализмът и неговите производни като джендъризма, BLM, ЛГБТ-общностите и други сринаха постамента,  върху който беше съградена американската империя. Да! Днес ние наблюдаваме имперско пренапрягане (Imperial overstretch). Неоколониалната конструкция Pax Americana се разпада неумолимо.

Сякаш войната в Украйна, която Западът очакваше да разпадне Русия, тъкмо обратното, ще разпадне американската хегемония.

Западът организира хибриден блицкриг срещу Русия. Но това, което очакваше като резултат от този безпрецедентен блицкриг, не се случи. Руската икономика не бе „разкъсана на парцали“ от икономическите санкции. Прогнозата за нейния ръст през 2024 г. е доста оптимистична. С известно колебание в началото, за тези две години руската армия се превърна в страховита сила. Крайно време е да престанем да разглеждаме като точка на отчет в нашите коментари 24 февруари 2022 г. Западът винаги е имал агресивно поведение към Русия. Още през 16-ти век в руския царски двор се е подвизавал английският лекар Артър Ди, който е бил изпратен с разузнавателна мисия от Лондон и е тровил руската царска фамилия. Самият Артър Ди е син на Джон Ди, съветник на кралица Елизабет I, личен нейн астролог и разузнавач. Той е подписвал своите конфиденциални доклади до Нейно Величество като Агент 007. Много известни американски дипломати и държавници през миналия и този век предупреждаваха Белия дом за неговата погрешна политика по отношение на Русия. Те предвидиха днешното драматично състояние, в което се намира света. САЩ вече нямат военно превъзходство над своите противници в лицето на Русия и Китай. Затова и прословутата американска „мека сила“ вече не е толкова ефективна, защото тя можеше да бъде всесилна само ако е като мека ръкавица, облечена върху стоманената ръка наречена Пентагон. Днес тази стоманена ръка обаче се срещна с руската и китайската стоманени ръце – и те обллечени в кадифени ръкавици.

Битката между англосаксонската цивилизация и руския свят е екзистенциална. Тя е от векове. САЩ считаха, че Украйна може да бъде поредния техен въоръжен таран срещу Руската федерация. И затова я въоръжаваха и подготвяха особено активно след организирания от тях преврат в Киев през 2013-2014 г. Днес Украйна е само една ЧВК (частна военна компания), която живее 100% на издръжката на Запада. Нищо повече.   

Защо точно сега Хамас предизвика Израел и има ли връзка активирането на този много стар конфликт (Израел и Палестина) с войната в Украйна?!

И да, и не. Трябва внимателно да следим британската външна политика. Грешно е да се счита, че интересите между САЩ и Обединеното кралство изцяло съвпадат. Моето лично мнение е, че в избухналия конфликт между Хамас и Израел в ивицата Газа има чисто британска следа. Лондон според мен се опитва да се възползва от въпросното имперско преразтягане на американците и го „насърчава“ с цел да си върне своята водеща роля в англосаксонската общност. Затъването на Вашингтон в Украйна също разпилява и без това ограничените американските финансови и военни ресурси. САЩ са ангажирани и с Тайван. Предвид, че са обявили Китай за свой противник №1. Ето защо, поради липса на достатъчен ресурс САЩ предоставят на Лондон ролята на „наблюдаващ“ в Европа. Конфликтите в Украйна и Близкия Изток са като скачени съдове заедно с тези в Тайван и на Корейския полуостров.

Проблемите, които хутите създават в Червено море, не са ли част от същата линия (както в Газа) на умишлено създаване на горещи точки, които принуждават САЩ да отделят ресурси и напрегнато внимание, за да се върви към едно ново преразпределение на силите в света?

В изброените по-горе конфликти Великобритания участва подчертано символично в сравнение със САЩ. В Червено море наблюдаваме множество американски военни кораби срещу хутите и един британски. Бахрейн като съюзник не се брои. Британците участват и с два самолета, които излитат от тяхната военна база в Кипър. Нанасят ракетни удари по хутите и се връщат обратно. Британската икономика и въоръжени сили не са в цветущо състояние. Британците присъстват релефно във военен план в Украйна, но основно по линия на британските специални служби. Русия е неизменна и приоритетна мишена за Лондон в геополитически план. И сега Обединеното кралство използва слабостта на САЩ, за да се опита да превземе лидерското място в англосаксонската общност и да се завърне в първа геополитическа лига. Британците имат известни успехи в този план. Успяват да манипулират американците донякъде. Виждаме, че Белия дом се чуди как да се измъкне от клопката, която му устроиха хутите в Йемен. САЩ нямат ресурс в момента да се справят с въпросното племе, блокирало Червено море. Защото разходите за една атака, например за първата атака срещу хутите, са над три милиарда долара, докато разходите на самите хути, са нищожни. Икономически това е абсолютно неизгодно за Вашингтон, а и САЩ не са в състояние да отделят ресурси в момента. Няма как САЩ да се занимават изцяло с хутите, при условие, че са разтегнати и в Палестина, и в Украйна, искат да съсредоточават в Югоизточна Азия и на Корейския полуостров.  

Как се позиционира българското правителство в този момент, толкова критичен за света?

Честно казано българското провителство няма как самостоятелно да се позиционира. Нашата страна я позиционират. Тя е с инвентарен номер в НАТО и ЕС. България е определена да се включи във втората фаза от войната на Запада срещу Русия. Това, че антируската политика на българските управляващи се радикализира и става прекалено агресивна, говори, че София е вече преди всичко в британска орбита. САЩ се изтеглят от Европа плавно и необратимо. Проектът „Три морета“ премина под ръководството на Лондон. А ние сме интегрална част от него. Днес е трудно да се дефинира понятието „европейски интерес“. Обикновено в Европа са водещи интересите на дуото Германия-Франция. Но Париж и Берлин отдавна не водят самостоятелна външна политика. Те обслужват англосаксонската геостратегия. В България всеки, който се опита да говори за „национален интерес“, се обявява за агент на Кремъл. Да се търси някакво отговорно поведение от страна на днешната „сглобка“ е пълен нонсенс. Само при една смяна на управляващите в България можем да говорим за някаква надежда за по-добро бъдеще. У нас имаме олигархична власт и пълно тържество на какокрацията. Това е избор на най-лошите от лошите и недопускане в затворената върхушка на управлението на някой, който има качества и няма огромни проблеми, зависимости, грехове.

Какви изводи може да се направят от посещението на турския външен министър Хакан Фидан в България?

Посещението на Хакан Фидан в България предизвиква нерадостни размисли. Защото турският гост даде да се разбере, че ДПС е партия, която се ползва с подчертани преференции от Анкара. Това не е особено любезно като се има предвид, че има и редица други български парламентарно представени партии, които имат далеч по-голямо електорално присъствие в България. Подобен подход от страна на Анкара само подсилва опасенията, че ДПС е чисто етническа партия, която в определен момент ще се инструментализира за чужди цели. Срещите с депесарите бяха проведени в турското посолство, което подчертава ексклузивитета и специалното отношение, с които се ползва въпросната политическа формация. Вярно е, че Мустафа Карадайъ все още е председател на ДПС, но начинът, по който бе отстранен, дава основание да се твърди, че не му предстои бляскава кариера в партията. А той беше първият, с който Хакан Фидан се срещна. Дали Турция все още залага на Мустафа Карадайъ, ще видим в обозримо бъдеще. Както ще се разбере и какво Турция би вложила в него. Интересът към Лютви Местан очевидно е сведен до минимум. Хакан Фидан беше приет на всички най-високи нива в България. Това е показател за тежестта на Турция в България и за възможностите на нейното лоби в българските институции. Очевидно, че турското влияние в нашата страна вече е съизмеримо с това на САЩ и Великобритания. В България Хакан Фидан направи едно изключително важно заявление. Той заяви, че Анкара ще спазва стриктно Конвенцията от Монтрьо. По-ясно казано, Турция слага прът в колелото на британците и американците, които се стремят с цената на всичко да вкарат в Черно море свои бойни кораби. Предвид водената политика на правителството в София рано или късно ще се сблъскаме с турците по въпроса за присъствието на военни кораби във водите на Черно море на страни, които не са черноморски. За България е по-добре да съгласува позициите си с тези на Анкара като добри съседи и партньори по линия на НАТО. Парадоксално, но интересите на Русия и Турция в Черно море се припокриват. И двете страни не желаят в черноморските води кораби на чужди държави. В този план на наша територия се оформя конфликт между САЩ/Великобритания и Русия/Турция. Не е необходимо човек да е титан в геополитиката, за да предвиди какво ще ни се случи, ако играем безмозъчно и жертваме собствените си национални интереси. Песимист съм. Днешните управляващи са готови на всичко, за да запазят своите лични интереси, които се разминават драстично с тези на българския народ.       

Как изглежда в момента състоянието на службите за сигурност в България?

Аз нямам информация за реалното състояние на нашите специални служби. Нито за професионалната подготовка на кадрите. Но има достатъчно косвени признаци, които се съотнасят към качеството на тяхната информационна продукция и оперативна работа. Ако погледнем бюджетите на разузнаването и контраразузнаването, ще установим, че отпуснатите средства предполагат единствено изграждане на нещо като потьомкински села, които трябва да играят ролята на най-чувствителната част от българските държавни институции. Постоянните кадрови промени и политизирането на специалните служби допълнително внасят смущения в тяхната работа. За съжаление тя е декоративна. Но трябва да сме наясно, че състоянието на нашите служби е огледало на състоянието на нашето общество. Мисля, че картината не е радостна. От друга страна, днешните управляващи нямат необходимост от силни и независими специални служби, които да защитават националната ни сигурност. Защото ни управляват аватари, които претворяват на наш терен геостратегията на САЩ и Великобритания. А тази геостратегия очевидно не съвпада с българските национални интереси.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: