Тайлър Дърдън, ZeroHedge

Доскоро изглеждаше немислимо Световният икономически форум (СИФ) да проведе дискусионен панел на годишната си конференция в Давос, озаглавен „Ами ако Украйна загуби?“ Но се случи. Панелът най-малкото е признание на глобалистите, че Украйна може да бъде победена от Русия въпреки потока от пари, въоръжения и разузнавателни данни, които Украйна получи от западните правителства.

От 2022 г. западния глобалистки наратив се измести от приказки за пълна победа над Русия, включително отвоюването на Донбас и дори Крим, към просто удържане на настоящия фронт и поддържане на стабилни доставки на амуниции и новобранци.

Реалностите на бойното поле не могат да бъдат отречени. Дълго рекламираната и хвалена на Запад украинска „контраофанзива“, която трябваше да смаже руските сили, приключи с пълен провал.

Не бяха спечелени значителни позиции и не бяха извоювани съществени победи. Беше голяма пропагандна грешка да се раздухва контраофанзивата по начина, по който го направи Украйна, защото когато тя се оказа неуспешна, всички други нейни твърдения бързо бяха поставени под съмнение.

В края на 2023 г. средната възраст на украинските войници е била 43 години (сравнете това със САЩ, където средната възраст е 27 години). Из Украйна се носят упорити и изобилни слухове, че повечето по-млади войници вече са мъртви и че екипи за мобилизация (правителствени служители) сега обикалят улиците на градове като Киев в търсене на нови кандидат-смъртници. Те издирват и отвличат всички мъже в боеспособна възраст, които намерят, за да ги изпратят на фронта с малко или никакво военно обучение. В подкрепа на това в интернет има стотици клипове.

Това са истории, които западните медии игнорират. Когато се споменават, те обикновено са в подкрепа на украинското правителство, като хората, които не искат да се бият и да умират в една глобалистка война, са наричани „бягащи от наборна служба“. Степента, в която журналистите действаха като пропагандна ръка на НАТО и Украйна, беше гротескна, но тя ни помага да си обясним защо толкова много американци и европейци дълго време бяха заблудени относно тази война. През последните две години те чуваха само, че Украйна е на прага на неминуема победа.

Това просто не е вярно.

Вероятно това е причината, поради която Световния икономически форум сега е принуден да разгледа въпроса в Давос – Ситуацията на фронта става неоспорима и фактът, че елитът допуска дискусия за загубата на Украйна, подсказва, че поражението може да е по-близо, отколкото предполагаме.

Самият панел бе съставен предимно от украински представители, които са там, за да изопачават фактите, а не за да водят откровена дискусия за реалностите в окопите. Журналистът Найл Фъргюсън бе единственият поне малко честен член на панела, тъй като призна, че положението в Украйна се е влошило драстично. Въпреки това той се присъедини към украинците, като отправи забележка към все по-нарастващото нежелание сред американската общественост САЩ да оказват по-нататъшна паричната и военната подкрепа.

Основното послание? Ако Украйна загуби, вината ще е ваша.

Защо трябва да се разчита на американците да хвърлят стотици милиарди долари във вече загубена война срещу противник, който няма нищо общо с тях? Същият въпрос би трябвало да бъде обмислен от европейците, но тяхната близост до мястото на конфликта се използва като лост срещу тях. Основният аргумент на политически ястреби като Линдзи Греъм и марионетки като Зеленски е, че когато Украйна падне, Путин ще нахлуе в Европа.

Това е старият пропаганден американски наратив от времето на Виетнамската война за „ефекта на доминото“, повтарян до безкрай: „Ако допуснем комунизма да победи в Южен Виетнам“, то накрая той ще дойде и при нас във Вашингтон“. Проблемът е, че военните ястреби, заедно със Зеленски и неговите пропагандатори, са попаднали в капана на Параграф 22: те лансират идеята, че руската армия е в разпад и че помощта на САЩ и ЕС води Украйна до победа. В същото време същите пропагандисти плашат европейците и американците с перспективата, че Русия е достатъчно силна, за да нахлуе в ЕС. Не може и двете – или руската армия е осакатени и готова да бъде прегазена, или е невероятно силна и способна да се впусне в серия от нахлувания срещу НАТО-вските съседи на Украйна.

Идеята, че Владимир Путин възнамерява да завладее Източна Европа и че Украйна е единственото нещо, което го спира, никога не е била подкрепена с някакви сериозни доказателства. Путин никога не е отправял подобна заплаха и няма никакви данни, които да потвърждават, че това е неговата стратегия. Русия имаше множество причини да нахлуе в Украйна и да завземе района на Донбас и няма нито една стратегическа причина да се ангажира с конфликт с която и да е друга държава.

Някои от говорителите в украинския панел в Давос дори нарекоха тази динамика „инвестиция“. Някои от по-разкриващите коментари включват…

1) Членовете на панела настояха, че е необходимо да се направи повече, за да се предоставят на Украйна средства (възможности) за нанасяне на удари в сърцето на Русия (което означава ракети с голям обсег, които да ударят по големите руски градове). Нещо, което само ще отворил вратата за масови и тотални руски бомбардировки по граждански цели в Украйна (които Путин досега е свел до минимум, особено ако ги сравним с операциите на САЩ в места като Ирак). Ескалирането по такъв начин на конфликта от западна и украинска страна би могла да предизвика ядрен отговор и то не само по територията на Украйна, а по „всички центрове за взимане на решенията“, каквито безспорно са Вашингтон, Лондон и пр. За това Путин е споменавал многократно.

2) Панелът твърди, че „глобалната общност“ трябва колективно да одобри нанасянето на по-агресивни удари срещу Русия. Естеството на тези удари всъщност не беше уточнено, но това може да включва всичко – от бомбардиране на руски градове, производство, енергетика и селско стопанство до терористични атаки срещу цивилно население. Може да се каже, че на война всички средства и способи за нейното спечелване са оправдани, но не това е важното. Проблемът е, че ескалацията ще е гарантирана и много цивилни (украинци, европейци, американци) ще загинат, ако Украйна бъде въоръжена с високотехнологично оръжие или използва тактика, която рискува много по-високи косвени щети. Това не е сценарий, за чието осъществяване мнозинството от американците искат да съдействат.

3) Вероятно най-интересният и обезпокоителен коментар в рамките на панела дойде от политика Йехор Черниев, който отбеляза, че проблемът с Америка е, че правителството е принудено да „слуша хората“, което забавя решенията за Украйна. С други думи, една диктатура в САЩ ще служи по-добре на украинските интереси. Като се има предвид, че Украйна по същество е също диктатура, това мнение не е изненадващо, но все пак е интересно да се чуе на публичен форум и то от устите на хора, които се зоват неолиберали, глобалисти и демократи.

Клиничният начин, по който се води и представя пред западните общества войната в Украйна, подсказва, че социопатията на глобалистите във Вашингтон и Брюксел е излязла извън всякакви граници, но също така ни дава да разберем, че е планирано войната да продължи. Досега няма нито един сериозен жест от страна на лидерите на НАТО, с който да подскажат, че желаят да започнат дипломатически преговори или мирни преговори с Кремъл. Което означава, че конфликтът ще продължи поне докато Украйна не изчерпа напълно войниците си. Нещо, което с тези темпове на развитие на конфликта, ще се случи до 6 месеца. При тези обстоятелства войната ще приключи чак след като Украйна бъде напълно опустошена.

Всички приказки за излизане или изнасяне на конфликта към съседни на Украйна държави не са нищо повече от западни спекулации.

Директен сблъсък Русия-НАТО няма да има, защото ще предизвика ядрена война, при която всички ще изгубят всичко.

Тайлър Дърдън, ZeroHedge

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: