„Живеем в първите години на нова ера. Големите сили в света днес са много по-зависими една от друга, отколкото на който и да е етап от Студената война. И въпреки това ние сме в ожесточена конкуренция за международния ред, за типа свят, който искаме да изградим на мястото на отиващия си“. Това каза на форума в Давос съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан.

И в това признание се усеща огорчението на американския истаблишмънт от най-после осъзнатата от него реалност. Самият Съливан, разбира се, както подобава на американски политик от неговия ранг, се опита да внуши у всички усещането, че Вашингтон продължава да контролира всичко, което се случва. Самата му реч – излишно дълга за възкраткото си съдържание – приличаше повече на публичен автотренинг. Където, разбира се, трябваше да се лъже здравата.

Западът буквално се е оплел в паяжина от лъжи – лъжи за конфликта в Украйна, много лъжи за ситуацията в Близкия изток и лъжи за отношенията между Вашингтон и неговите съюзници в Европа и Далечния Изток.

По-специално Съливан каза, че САЩ сега активно инвестират в източниците на националната мощ на Америка – тоест в икономиката и военната си индустрия, както и в тази на своите евроатлантически партньори. Тезата е забележителна лъжа сама по себе си, като се има предвид, че Вашингтон с убедителността на надзирател в концлагер принуждава сателитите си да саботират собствените си икономики, да подкрепят Украйна дори на цената на собственото си оцеляване и ги въвлича във все нови и нови авантюри в различни части на земното кълбо. Но иронията на съдбата даде още по-изразителен фон за това изявление: В същия ден германският вицеканцлер и министър на икономиката Роберт Хабек в реч пред Бундестага заяви, че Берлин е изправен пред икономически колапс заради отказа си от руския газ.

„Германия е в наистина изключително трудна ситуация по две причини. Първо, за разлика от други страни, Германия се снабдяваше с енергия основно от Русия. Ниските цени на руския газ ни дадоха голямо конкурентно предимство в миналото, това сътрудничество беше много изгодно и печелившо за нас“, каза Хабек. Струва ли си да се споменава, че „освобождаването“ на Берлин от „зависимостта“ му от руския газ позволи на Съединените щати почти да утроят собствения си износ на втечнен природен газ за Европа?

За германците обаче има добри новини – този път от френския историк и социален антрополог Еманюел Тод, който още през 1976 г. в книгата си „Окончателният провал“ предрече разпадането на СССР . В интервю от онзи ден същият заключи, че опитите на Вашингтон да вбие клин между Германия и Русия са обречени на стратегически провал: Москва и Берлин в средно дълги срокове ще започнат да си сътрудничат. И когато Съединените щати се оттеглят от Европа, нещо, което, според Тод, ще се случи скоро, с изненада ще видим слънцето да изгрява над една мирна планета, заключава Емануел Тод.

И тук мислите на френския историк, социален антрополог и доказан пророк изненадващо резонират с признанието на Съливан. Ние наистина живеем в първите години на една нова ера. Ерата на световния ред след Ялта приключи през февруари 2022 г. Приключи ерата на американската хегемония.

Щеше ли по-рано хегемонът да толерира например атаките на хусите, които с ракетните си удари по западните кораби в Червено море съкратиха търговията на ЕС с близо 50 %, а промишлеността й с 25 %? Преди десетина години американските войници вече щяха да са превзели столицата им Сана на цената на няколко изгорени “Ейбрамс“-а и “Апачи”, и вече щяха да градят демокрация в Йемен. Нищо, че и тази им „демократизация“ щеше да приключи с появата на поредната “Ислямска държава”.

Дали хегемонът щеше да евакуира базите си и да се оттегли след атаки от страна на ирански проксита, а след това и от самия КСИР? Не мисля.

Близкият изток усеща променящия се баланс на силите много по-фино и следователно реагира по-динамично. Но Европа също е изправена пред промени, които ще прераснат в грандиозни след скорошното оттегляне на хегемона от там. И Съединените щати са изправени пред връщане към изолационизма и прибиране в доктрината Монро.

Вероятно много американци ще си помислят, че говорим за Мерилин. Но ще трябва да си спомнят съименника й Джеймс от 19 век – петият президент на САЩ и неговата доктрина, ограничаваща външнополитическите и икономически интереси на САЩ единствено и само в западното полукълбо.

Давид Нармания

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: