Автори: Тед Снайдър и Николай Н. Петро за The Libertarian Institute

Главният аргумент, използван от Запада за избягване на мирните преговори с Русия и за продължаване на подкрепата му за войната в Украйна, се основава на лъжа. Тази лъжа, изричана от президента Джо Байдън и повтаряна до изнемога от подчинените му лидери на държавите от ЕС, е, че когато Владимир Путин нахлу в Украйна, той е възнамерявал да завладее цялата страна и да я „унищожи“.

Несъстоятелността на това твърдение беше многократно разобличена от военни експерти, които посочваха, както преди, така и след инвазията, че Русия не е имала намерение да за завладява цяла Украйна, тъй като не нахлу с достатъчно сили за това. Всъщност данните на украинското и западните разузнавания, сочещи, че Русия не подготвя армията си количествено и качествено за война, бяха ключовата причина висши украински служители и дори самият президент Володимир Зеленски да твърдяха броени дни преди нахлуването, че то няма да се случи.

Но ако се вземе предвид елементарната военна логика, фактът, че Путин нахлу в Украйна само със 120 000 руска армия + 40 000 опълченци от ДНР и ЛНР и започна да мобилизира повече ресурси едва 3 месеца по-късно, след като Киев отхвърли Истанбулското мирно споразумение, показва, че целите му в Украйна са били ограничени и са се свеждали до това да защити населението в Донбас и Крим от украински нападения и да гарантира сигурността на Русия от заплахата с разширяващото се НАТО.  Като се има предвид, че през 2015 година Украйна прекъсна водоснабдяването и електроснабдяването на Крим, това изискваше Русия да осигури сухопътен мост към полуострова; и именно това обяснява последвалото на по-късен етап незаконно анексиране на Херсонска и Запорожка област. Но това той направи на по-късен етап от операцията – след като стана ясно, че никога няма да се разбере с Киев за съдбата на Крим.

Имаме и косвено потвърждение, че завземането на украинска територия не е била негова цел от безупречен източник: генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който заяви, че „Путин нахлу в Украйна, за да предотврати разширяването на НАТО“. Това обяснява и защо веднага щом тези цели станаха постижими, когато през март 2022 г. украинската преговорна делегация парафира проекта на Истанбулското споразумение, Путин спря военната си офанзива и изтегли руските сили от района на Киев, вместо да навлезе още по-навътре в Украйна.

Този контекст е важен, защото аргументът на Запада да продължава и увеличава военната си подкрепа за Украйна се основава основно на твърдението, че Русия възнамерява да се разшири териториално, да атакува НАТО и да възстанови Руската империя. 

Но, както отбеляза известният учен проф. Джон Миършаймър, „няма нито едно публично проверимо доказателство Путин да е обмислял, а още по-малко пък да е възнамерявал да сложи край на Украйна като независима държава и да я направи част от голяма Русия, когато е нахлул с войските си на 24 февруари, 22 г. Това никога не е била сред обявените цели на Путин, нито някога украинското ръководство я е приемало на сериозно. Давид Арахамия, ръководителят на преговорния екип на Украйна в преговорите в Беларус и Истанбул, наскоро разкри, че „ключовата цел и искане“ на Русия е била Украйна да не се присъединява към НАТО, а „всички останали руски искани бяха просто реторика и политическа „подправка“.

Самият Путин многократно е казвал, че „този конфликт не е за територия… [той] е за принципите, залегнали в основата на новия международен ред“. Не сме длъжни, разбира се, да му вярваме, но все пак си струва да се запитаме: ако амбициите на Путин бяха териториални, щеше ли да изчака до 2014 г., за да анексира Крим? Щеше ли горната камара на руския парламент през юни 2015 г. да отмени временните пълномощия на Путин да използва войски в Украйна? Щеше ли той да се противопостави на референдумите за независимост през 2014 г. в Донецк и Луганск? Защото тогава той го направи.

Поглеждайки още по-назад, ако Путин наистина е искал да присъедини към Русия части от бившия Съветски съюз, той имаше идеалната възможност да го направи при 5-дневната война с Грузия през август 2008 г., когато руските войски бяха само на час път с кола от грузинската столица Тбилиси. Можеше просто да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия и след това да ги присъедини към Русия, но не го направи. Ето защо, разглеждайки сегашното поведение на Путин, бившият заместник-министър на отбраната на САЩ Стивън Брайън заключава, че „Русия няма намерение да се разширява извън зоната на украинския конфликт“.

Фалшивият наратив за руските намерения изпълни основната си цел да обедини западните държави зад Украйна. Ако обаче Вашингтон продължи да поддържа тази фалшива теза, рискува прякото въвличане на НАТО в конфликта и ще застраши оцеляването на Украйна.

Ако Вашингтон продължи да квалифицира предизвикателството, пред което е изправен Западът в този конфликт, като „екзистенциално“, тогава има ли друг избор НАТО, освен да изпрати свои военни сили, за да предотврати поражението на Украйна? Президентът Байдън намекна това, когато заяви: „Ако Путин вземе Украйна, той няма да спре дотук. Тук е важно да погледнем в дългосрочен план. Той ще продължи… Тогава ще се изправим пред нещо, което не желаем и което в момента нямаме: американски войски, които се бият срещу руски войски. В един момент ще трябва да вземем решение или да разширим значително ангажимента си, или да изоставим Украйна на произвола на съдбата“, каза американския президент. 

Уви, искането на президента Байдън за 61 милиарда долара допълнително финансиране за 2024 г. няма да помогне на Украйна кой знае колко, тъй като според главнокомандващият на Украинските въоръжени сили ген. Залужний Украйна се нуждае от поне пет пъти по-голяма сума, за да започне да печели битки. Тъй като украинската контраофанзива вече е изчерпана поради липса на финансиране и на оръжия, както и заради огромни човешки загуби, Украйна вероятно скоро ще се изправи пред мощна руска контраофанзива.

Преди да започне обаче голямото си нападение Русия може да предложи на Украйна нови мирни условия, макар и далеч по-малко изгодни от онези, които й предложи през март 2022 г. Ако Украйна ги отхвърли, Русия ще използва смазващото си предимство и ще вземе повече територии – нещо, което всъщност тя не желае –  за да принуди Украйна да седне на масата за преговори.

Единственото нещо, което западната ескалация на този конфликт няма как да постигне, е поражението на Русия. Това е така, защото, потвърждавайки наратива на Путин, че НАТО възнамерява да унищожи Русия, неговата подкрепа както в Русия, така и по света вероятно ще се увеличи безпрецедентно. И така един по-разделен Запад ще се изправи срещу по-обединена Русия, този път открито подкрепяна от страните от БРИКС, както и от много други големи международни играчи, които в момента стоят встрани. Това на практика би променило стратегията на Америка да използва Украйна за ограничаване на глобалните амбиции на Китай. Вместо това, Русия и нейните съюзници ще започнат да използват Украйна, за да сдържат глобалните амбиции на Съединените щати.

В голяма степен именно това първоначално фалшиво твърдение на Запада за целите на Русия в Украйна ни доведе до днешния мрачен резултат: отслабена Европейска сигурност, призракът на ядрена война, унищожена Украйна, а глобалната позиция на Америка – подкопана. Западният фалшив наратив вече влезе в употреба веднъж – за да провали Истанбулското мирно споразумение, което можеше да сложи край на войната, преди стотици хиляди да загинат. За да се превърнат мирните преговори в приемлива алтернатива на бъдеща война на взаимно унищожение, тази лъжа трябва да бъде разкрита и изоставена от Запада.

Автори: Тед Снайдър и Николай Н. Петро за The Libertarian Institute

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: