Юрий Борисов за Фонд стратегическа култура

Едно зло не идва само и тази поговорка се отнася с пълна сила за Съединените щати в последно време. Според CNN тежко болният шеф на Пентагона Лойд Остин е командвал ударите срещу йеменските хути дистанционно от болницата, като е използвал защитени средства за комуникация.

Бомбардировката на Съединените щати след приетата преди два дни резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която не позволи на Вашингтон да извършат военна агресия срещу Йемен, е в унисон с проблемите на САЩ със скандално болния им министър на отбраната.

Отчитайки общата неадекватност на сегашната американска политика, развилият се сценарий е изключително безразсъден за самите САЩ.

Първо, защото в навечерието на президентските избори в САЩ тази авантюра (в Йемен) може да се окаже фатална за сегашната американска администрация.

Второ, Америка не разполага с достатъчно сили в региона, за да започне нещо сериозно. А единственият им самолетоносач в Червено море, който сам по себе си е подложен на непрестанни ракетни атаки от хутите, не е в състояние да направи каквото и да е. Що се отнася до сериозното бъдещо подсилване на американската военна групировка в Близкия изток, за това те просто нямат достатъчно време: изборите наближават.

Междувременно командирите от Пентагона ведро съобщават за някакви „военни успехи“. Според официалните им доклади ударите по Йемен били нанесени от въздушни, надводни и подводни сили, съобщи представител на отбраната пред USNI News. Използвани са ударни изтребители на ВВС от база в Близкия изток и „Супер Хорнет“ от самолетоносача „Дуайт Айзенхауер“ (CVN-69). САЩ са изстреляли и ракети „Томахоук“ от кораби в Червено море и от поне една подводница.

Ударът е нанесен около 2:30 ч. местно време на 12 януари, около 30 минути след като хусите изстреляха противокорабна балистична ракета в морските пътища в Аденския залив, се казва в съобщение на Централното командване. САЩ били поразили 60 цели в 16 обекта на хусите, включително складове за боеприпаси, командни пунктове, производствени съоръжения, радарни системи за противовъздушна отбрана и пускови установки, се казва в съобщението на Центъра на ВВС на САЩ. „Този многонационален удар засилва ангажимента на международната общност към свободата на корабоплаването и многократните атаки на хусите с противокорабни балистични ракети, безпилотни самолети и крилати ракети срещу търговски и военни кораби на САЩ и подкрепящата ги коалиция в Червено море.„

Хусите обаче представят една доста по-различна картина, която попарва американския ентусиазъм.

Хусите съобщават за общо 73 ракетни удара в Йемен. Загубите на бойците от военното им крило „Ансар Аллах“ възлизат на 5 убити и 6 ранени. Американско-британската агресия няма да повлияе на решението на Йемен да атакува израелски кораби в Червено море и тези, които пътуват към израелски пристанища. Говорителят на хусите Яхия Сари обеща отговор на нощната атака срещу страната му. Още на сутринта групировката изстреля ракети по американски търговски кораб в Аденския залив.

Въпреки че по време на война всеки е склонен да омаловажава собствените си загуби и да преувеличава щетите за врага, оценките на хусите изглеждат по-реалистични. Причината за това е богатият им опит в партизански войни срещу Запада, който не ни дава основание да хванем вяра на американската теза за високата ефективност на ракетните им удари. /…/

И още нещо. Дори според американските стратегически канони, за да се нанесе гарантирано военно поражение на страна като Ирак по времето на Саддам Хюсеин, беше необходимо да се концентрират до шест ударни групи самолетоносачи. Сега Америка дори не може да мечтае за това. А повече от 30 милиона добре въоръжени йеменци, и то дори само с косвена подкрепа от „оста на съпротивата“ в Близкия изток- Иран, Ирак и Сирия, не изглеждат по-слаби от Ирак на Саддам.

Така че засега всичко, което виждаме от англосаксонците, прилича по-скоро на поредното обичайно за тях изпълнение в стил „Дръжте ме здраво, че не отговарям за действията си!“.

В навечерието на американо-британския ракетен удар по Йемен е имало само един самолетоносач в Близкия изток а Лойд Остин, както споменахме по-горе, се разболя точно навреме.

Сателитна снимка на разположението на ударните и десантни групи на самолетоносачите към 11 януари т. г. потвърждава присъствието само на един американски самолетоносач в Близкия изток, което очевидно е недостатъчно за осъществяване на мащабна агресия.

Смятам, че единственият останал самолетоносач „на сцената“ – „Дуайт Айзенхауер“ – в момента не се сражава, за да избегне ударите на „Ансар Аллах“. Трябва да отбележим, че това в никакъв случай не е невъзможно, като се има предвид, че надводното чудовище беше ударено цели 4 пъти от неприятелски безпилотни самолети. Нужно е само хутите да увеличат зарядите на бойните си дронове.

По този начин, въпреки безсмислено разтърсващите удари по планинските склонове край Червено море и в Северен Йемен, военната и политическата ситуация за Запада става все по-неблагоприятна. Далеч не безкрайните материални и военни ресурси на Солидарния Запада, които вече са недостатъчни за поддържането на киевския режим, вече са принудително разпръсквани по цялата планета поради все по-големия брой предизвикателства, пред които е изправен бившият световен Хегемон. В това число влизат бившата Украинска ССР, размирният Тайван, Балканите (Сърбия и Република Сръбска) и, разбира се, Близкият изток (Палестина, Йемен, Ливан, Сирия, Ирак, Иран…), Венецуела, която заплашва да си върне британо-американската Гаяна и Централна Африка (район Сахел).

И с всяка нова гореща точка на картата на планетата шансовете на Запада да задържи изплъзващата му се хегемония се свиват като шагренова кожа, без да има и най-малък шанс да я възстанови.

Р.С. Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Червено море, приета онзи ден, в която се изисква хусите незабавно да спрат да атакуват кораби, е нарушена именно от ударите на САЩ и съюзниците им по Йемен и „не може да се разглежда като легитимиране на действията в Червено море на така наречената коалиция, съставена от САЩ и техните сателити“, заяви пратеникът на Русия в ООН Василий Небензя.