Автор: Къдринка Къдринова, Фейсбук
Вчера, в деня на 80-годишнината на разстрела на ястребинчетата и партизанските семейства, в Барикада публикувахме текст за възпоменанието на лобното им място със снимки на Николай Белалов. Линк ще пусна в първия коментар, както виждам, че правят доста колеги.
Военният министър Тодор Тагарев отказа духовия оркестър на военното училище в Шумен да свири на възпоменателната церемония в Ястребино, както това е било правено винаги досега. Обяснението му за отказа – събитието било „спорно”…
Ето текстът на публикацията ни в „Барикада“:
На 20 декември се навършиха 80 години от едно от най-разтърсващите зверства на фашисткото управление в България. На тази дата през 1943 г. в село Ястребино са разстреляни 18 души, членове на шест семейства, във всяко от които има партизанин от действащия в района Омуртагски отряд. Шест от жертвите са деца на възраст между 7 и 13 години.
Екзекуцията е извършена от Втора картечна рота на 19-ти пехотен шуменски полк, ръководена от запасния подпоручик Константин Йорданов. Това става в изпълнение на заповед да се изтребят ятаците и близките на нелегалните, та да се прекъснат връзките им за подкрепа и снабдяване в разгара на зимата и така партизанският отряд по-лесно да бъде разбит.
Подпоручикът първо нарежда всички членове на семействата, за които се знае, че имат синове или дъщери, присъединили се към партизаните, да се явят в общината на селото за разпит – и жените, и старците, и децата. По обяд повеждат семействата извън селото – уж към съседното Поляне (днес Антоново). Никой от тях не мисли, че ги водят на смърт. Смятали са, че ще ги интернират. Но им заповядат да свърнат от пътеката към поляна в гората. И там ги избиват. Подпоручикът лично доубива още дишащите. Изстрелите са се чували в Ястребино. Там хората са смятали, че войниците си правят учения.
Погребват жертвите в плитък общ гроб. А часове по-късно идва друга заповед – тя отменя разпоредената преди това акция. Обаче е късно. 18 души вече са убити. Шест от тях са деца.
На следващия ден подпоручик Йорданов разпорежда телата да бъдат изровени и струпани на друго място, където са подпалени, за да се прикрие престъплението. Но то няма как да остане в тайна. Три години по-късно, когато вече заседава Народният съд, Константин Йорданов е осъден на смърт.
Шестте убити ястребинчета са Стойне (7 г.), Иван (9 г.), Надежда (12 г.), Димитринка (11 г.), близначките Ценка и Цветанка (13 г.).
Останалите жертви са: Стойне Станков, на 75 г., и съпругата му Наста, на 70 г., Рангел Дончев, на 57 г., и съпругата му Мара на 58 г., Петър Калайджийски, на 50 г., и съпругата му Стоянка, на 48 г. (техни деца с Стойне, Иван и Надежда), Иван Димитров Янков, на 55 г., и съпругата му Марийка, на 45 г. (родители на близначките Ценка и Цветанка), Петко Стоичков, на 56 г., и съпругата му Лазарка, на 51 г. (родители на Димитринка), Димитър Богословов, на 48 г., и съпругата му Станка, на 42 г.
80-годишнината от тази жестока трагедия, белязала една от най-болезнените страници на антифашистката борба у нас, бе почетена от стотици хора с поклонение, което се състоя на 19 декември пред монумента, издигнат в гората край Ястребино, на лобното място на 18-те жертви.
Както и други години, инициатори на възпоменанието бяха Българският антифашистки съюз (БАС) и БСП. Дойдоха много хора, както от самото Ястребино, така и от София, Стара Загора, Търговище, Шумен, Попово, Омуртаг, Павликени, Русе, Разград, Велико Търново, Панагюрище.
Традиционно всяка година в церемонията участва и гвардейският духов оркестър на Шуменското военно училище. Винаги досега организаторите са получавали без проблем необходимото разрешение за целта от досегашните военни министри. Настоящият обаче – Тодор Тагарев, отказа, съобщиха депутати от БСП. Мотивирал се, че отбелязваното събитие било „спорно”.
Очевидно Тагарев харесва усърдно разпространяваните в последните години твърдения, според които избиването на партизанските семейства в Ястребино, включително и на шест деца, било „мит на комунистическата пропаганда” отпреди 1989 г. и дори че част от невръстните жертви били убити от самите партизани.
Организаторите на възпоменанието настояха, че „паметта за жестокостите трябва да е жива” и се обявиха „срещу избуяващите съвременни прояви на неофашизъм, опитите за реставрация на онова тъмно време и никнещите организации, опитващи се да подменят историческите факти и да легитимират дейността на фашистките престъпници.”
Паметникът на убитите от българския фашизъм ястребинци бе отрупан с цветя и венци при възпоменанието на 19 декември.
А навръх датата от годишнината – на 20 декември, депутатката от БСП Йорданка Георгиева прочете от трибуната в Народното събрание специално подготвена декларация от името на парламентарната група „БСП за България”. В нея се припомнят известните факти около убийството в Ястребино на партизанските семейства, включително на шестте деца. И се осъжда категорично както онова зверство, така и днешното „не по-малко чудовищно престъпление – опитите да се игнорира тази трагедия в историята ни”. В този контекст за посочени реакциите на министър Тагарев, на областния управител на Търговище, на депутатка от ПП-ДБ от област Търговище. „Всички те явно са привърженици на тезата, че да – децата са избити, но то е, защото родителите им били партизани и затова всъщност са виновни явно те – родителите!” – отбеляза Йорданка Георгиева. Тя продължи: „…след като оправдавате убийството на деца с идеите и разбиранията на техните родители, днес ще продължите ли да раздавате такова правосъдие срещу децата на днешните ви идеологически противници? След като режете глави от паметниците – как ще продължите? Ето затова казваме – не на вас, а на всички българи, че това е фашизъм!”
Автор: Къдринка Къдринова
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Очевидно Тагарев харесва усърдно разпространяваните в последните години твърдения, според които избиването на партизанските семейства в Ястребино, включително и на шест деца, било „мит на комунистическата пропаганда” отпреди 1989 г. и дори че част от невръстните жертви били убити от самите партизани.
ЯСНО ЛИ ВИ Е –БИЛО СПОРНО !!! Е ВЕЧЕ ЩЕ НИ ОСПОРВАТ СЪВСЕМ ЛЕГАЛНО И ЗКОННО . ЧЕСТИТО ????
защото е плазмодий! НЕ Е БЪЛГАРИН , а отрепка!
Очевидно Тагарев харесва усърдно разпространяваните в последните години твърдения, според които избиването на партизанските семейства в Ястребино, включително и на шест деца, било „мит на комунистическата пропаганда” отпреди 1989 г. и дори че част от невръстните жертви били убити от самите партизани.
ЯСНО ЛИ ВИ Е –БИЛО СПОРНО !!! Е ВЕЧЕ ЩЕ НИ ОСПОРВАТ СЪВСЕМ ЛЕГАЛНО И ЗАКОННО . ЧЕСТИТО ????
Магарев е НАЦИОНАЛЕН ПРЕДАТЕЛ. Този УРОД е срам за България, срам за Долна Митрополия, срам за Българските офицери. Той вече открито подкрепя фашистката идеология и се опитва да унищожи България. Няма ли някой добър снайперист да ни отърве от тези уроди?!
този е срам както кирил петков борисов прасето асенка меката китка абе с една дума мърши изроди
Това е добра новина!
Паметта на децата не иска сатанински сектанти!
Правилно канибали българоеди като тагарев не бива да оскверняват с присъствието си паметта на децата.
Нема ли кой да те гръмне бе,Боклук на боклуците?! За радост на народа!!!
Не е този главната отрепка, макар да е най -зловонната. Другите 6 изрода заслужават не само народния гняв, заслужават да бъдат позорно изритани. Бойчето Методиев, т.н. Еднокнижнок, Пеевския, Ристето и Гнома, Котето и Асенчо, всичките хванали лопати да ни погребват.
Гнусен педераст фашист тагарев. Еве се с братовчед си долен изрод. Няма да е далеч времето когато ще бъдеш осъден боклук и циганите да ти пълнят устата с цигански сперматозоиди.
Към безмилостно избитите Хатин, Лидице 1942, и малко известно френско селище има,
Орадур-сюр-Глан, където Вафен СС с украински нацисти на 10 юни 1944, жестоко убива 643 негови жители, от които 247 деца, затворени в църквата и опожарени. В невъзможност е г-н Тагарев симпатизант на хепоите бандера, възпоминание да почете. По сюжета има филм с Ф Ноаре
Тагаренко е изрод, българин не може да бъде.
Американски чирак и подлога за американски фекалии.
Продажна измет, подлога на янки фекалии.
Памперс, попива акото усрайно и се облизва с наслада
тагарева гадина до последната си мозъчна клетка; не си мислете разсъждава като нормален човек това е грешката ни – очакваме да мислят с нашите критерии а те са влечуги;
а престъплението ужасно; не е достатъчна смърт разстрела на този подпоручик ; жалко човек може да бъде разстрелян само веднъж;
по отношение на фашизъм в България- не съм толкова вещ; имало ли е сливане държава с корпорациите или е било диктатура престъпна царско милитаристична?
Фашизма създава Мусолини, журналист по заръка на английско МИ. Броди призрака на социализма Сталин и трябва да го спрат. Германците прибавят расите и нацизма е готов. И царя е англофил, германците жестоко се подиграли с баща му и му отнели награбеноот от България имане, и гаснел гол като шушка. След смълта на царя сестра му Мафалда германците убиват в концлагер Австрия за английска връзка. Със забрана камунистическата партия, създал работническа партия пълна с агенти и Гешев, ангрийско протеже знаел всичко. И ако царят искал можел лесно за избие комунистите, но не го прави, и чак след смърта му зверствата започват. И Тагарев е в същата кохорта, и федерацията с Турция пак е английска уйдурма
Борис се оплаквал често: „Армията ми е прогерманска, жена ми е италианка, народът ми е проруски настроен. Аз съм единственият пробългарин в тази страна.“ Като българин целите на Борис по време на войната включват както задоволяване на иредентистките стремежи на страната срещу балканските ѝ съседи, така и неучастие в бойните действия. Постигането на тези на пръв поглед несъвместими цели изисква голяма хитрост, сполучливо описана от Хитлер: „По темперамент Борис е по-скоро лисица, отколкото вълк, и би се изложил на голяма опасност само с най-голямо нежелание.“ Въпреки че българската вътрешна политика винаги се е въртяла около царя, неговата власт не е нито абсолютна, нито неизменна. По време на размириците през 20-те и началото на 30-те години властта му на няколко пъти се разклаща и отслабва, но след всяка криза той излиза по-силен от преди.
Като малка държава от 1878 г. насам България е постоянно зависима от благоволението на една или повече от Великите сили. До Първата световна война двете съперничещи си сили в България са Русия и Австрия, а Германия е на заден план. След войната германското влияние измества австрийското, а Италия също се включва в балканската политика.
През междувоенния период българските националистически групи като цяло гледат към фашистка Италия и Германия; демократичните партии предпочитат Франция и Великобритания, въпреки че изповядват и приятелство със Съветския съюз, а комунистите са предани на Москва. За нацията като цяло важи опростеното, но полезно правило, че тя изпитва привързаност към Русия и възхищение към Германия. Възхищението към Германия е особено силно изразено сред лидерите на българския обществен живот. Българските военни уважават германската доблест и ефективност, независимо от последните горчиви дни на Първата световна война
Богдан Филов, министър-председател по време на войната и бивш професор по археология, е известен с почти сляпото си възхищение от Германия; но дори и той веднъж се оплаква, че българските професори, присъстващи на конференция в Лайпциг, са смутили домакините си, като са били по-нацистки настроени от нацистите.
Цар Борис – не безразсъден авантюрист – подкрепя българския иредентизъм, но лично е по-загрижен за запазването на трона си. Поради това той предпочита политика на примирение с всички Велики сили, но ако трябва да се направи избор, смята, че Германия представлява по-малка заплаха за вътрешния ред на България, отколкото Съветска Русия. Освен това Германия изглежда все по-доминираща сила в Югоизточна Европа. Перфектното решение за България, изглежда, би било съюз между Германия и Русия, така че да не се налага избор между двете. И все пак такъв съюз между очевидно непримирими идеологически врагове изглежда невъзможен. Но тогава идва изненадващата новина за подписването на нацистко-съветския пакт в края на август 1939 г. За България това изглежда идеално решение и пактът е широко приветстван в цялата страна. Борис казва на британския аташе по печата, че баща му, цар Фердинанд, се е проявил като русофоб в една русофилска страна; синът му няма да повтори тази грешка.
Седмица по-късно Европа отново е потопена във война. С наближаването на края на войната, България се сдобива със съмнителното отличие да воюва едновременно с Великобритания, Германия, Русия и Съединените щати.