Внезапното “Тексаско клане” на Паметника на Съветската армия, което изненада дори и най-големите привърженици на премахването му, има съвсем прозаичен политически характер, а последното нещо, което интересува инициаторите му, е борбата за памет и историческа справедливост срещу “съветския окупатор”, както го наричат те. Паметникът беше бутнат по инициатива на ДБ с активното участие на Ивайло Мирчев и Георги Чичков (зам.-областен управител от ДБ, който преди това беше известно корумпе от ГЕРБ) и със съгласието на Кирил Петков и неговите хора в ПП. Атаката срещу монумента дойде внезапно и напълно незаконно (което ще повлече допълнителни усложнения в бъдеще), за да предотврати постигнатото споразумение между Васил Терзиев и Ваня Григорова за мнозинство в Столичния общински съвет.

Това, което знам от отлично информирани източници от ДБ е, че ден преди бутането на паметника е имало среща между хората на Терзиев и Григорова, които са се разбрали за всичко, включително за избор на председател на СОС от листата на БСП. Впрочем Ваня Григорова обяви, че ще има среща с победителите, за да обсъдят програма за управление на София. Това стана въпреки клетвите на Корнелия Нинова, че няма да има никакви договорки с ПП-ДБ, защото Нинова на практика няма влияние върху групата в СОС, а и Ваня Григорова беше издигната въпреки волята ѝ. Между другото това беше и най-логичният съюз в СОС, защото и ПП-ДБ, и БСП изградиха цялата си кампания срещу досегашното управление на ГЕРБ, а двете партии бяха в коалиция в правителството “Петков”. Веднага след като Терзиев и Григорова са се разбрали за софийската сглобка, взели са решение с конкретно име от групата на БСП за шеф на СОС и са разпределили порциите, ДБ вероломно нахлуват на терен и обезглавяват съветския войник от Паметника на Съветската армия, за да направят невъзможен съюза между ПП и БСП в София. След изстъплението срещу паметника Ваня Григорова и групата на БСП нямат друга възможност, освен да останат вечна официална опозиция на това управление. А на Васил Терзиев, който не обели и дума по въпроса с паметника, който е най-големия скандал в София от 30 години, не му остава нищо друго, освен да се обърне към ГЕРБ и то с горещи молби, защото без мнозинство в СОС не може да направи абсолютно нищо. В този смисъл акцията на ДБ обслужва ГЕРБ.

Тук е мястото да се отбележи, че между Васил Терзиев и Борис Бонев вече има ледена стена. Бонев е изигран, защото сам се отказа от състезанието за кмет в полза на Терзиев срещу солидна сума пари за кампанията и обещанието, че ще бъде шеф на СОС. Последното не стана, а Бонев с всичките му глупави идеи за спасение на София отива в миманса и приключва с големите столични амбиции. Въпрос на време е да се цепне и от ПП, което прави Васил Терзиев още по-зависим от ГЕРБ (когато се наложи и от групата на БСП, която ще бъде гъвкава в плаващи мнозинства без ангажимент за явна колаборация с управляващите). Последните пиарски прояви на Борис Бонев граничат с хистерията на жена в епицентъра на хормонална буря, но по-интересното е, че вбесяват столичния кмет, който разбира от медиите за инициативите на своя партньор (в добрия смисъл на думата). Например Бонев не е уведомил Терзиев, че площад “Св. Неделя” и улицата пред него също ще стават пешеходна зона, а столичния кмет, меко казано, е бил доста разочарован, че е разбрал от медиите за тази инициатива.

Всъщност съюзът в София между ПП-ДБ и “Спаси София” е точно толкова нефелен, колкото и съюзът между ПП и ДБ на национално ниво. Христо Иванов изцяло е преминал на тъмната страна, както би казал Найо Тицин и в момента работи нещо като адютант на Делян Пеевски в парламента. Може би за свое успокоение си казва, че е политически партньор по необходимост за промените в Конституцията, но всъщност е основен личен асистент и легитиматор на онова, което сам наричаше мафия довчера. Христо и ДБ са изцяло на страната на ДПС, Пеевски и Борисов, защото са малко по-умни от ПП и знаят къде е властта, а не си фантазират, че е при тях. При Кирил и Асен нещата са по-сложни от психосоматична гледна точка, но Асен дава някакви проблясъци на ум, защото е оставил изцяло на Йордан Цонев да пренаписва собствения му бюджет и слава Богу! Цонев май остана единственият истински специалист, който разбира от бюджет в българския парламент. Искам да кажа, че така наречената демократична общност е напълно разбита на отделни клики, които са в състояние на полуразпад, което не означава, че утре ще изчезнат от българската политика, а означава, че Борисов и Пеевски ги въртят на пръста си както и в каквато посока пожелаят.

Сега няколко думи за Паметника на Съветската армия. Премахването му е абсолютно незаконно и ще падне в съда. Няма решение и предписание от Министерството на културата, което се дава след обсъждане в специализиран съвет (съставен от архитекти, инженери, представители на културата и експерти), който може да се произнесе не само дали всеки паметник може да се бута, вдига, реставрира и прочие, но и да даде технически предписания как да става това. Изглежда, че Паметникът на Съветската армия е нарязан без никакво законово основание, както беше взривен и мавзолеят на Георги Димитров. Тук само ще добавя, че последното изпрати СДС и производните ѝ антикомунистически партии за дълги години в политическото небитие, а днес те се ползват с маргинална подкрепа от българското общество. Мисля, че с Паметника на Съветската армия и неговите екзекутори ще се случи същото. Лично аз не харесвам този паметник, не мисля, че мястото му е в центъра на София, но никога не бих си позволил да го махам, ако бях човек с власт, само защото аз мисля така. Един приятел, който изследва общественото мнение, зададе много точен и кратък въпрос: “Защо ПП-ДБ не го бутнаха преди изборите? Пак имаха властта да го направят, има решение на СОС, Фандъкова публично е заявявала, че е за преместването му и нямаше да има никакъв проблем. Не го направиха, защото имат социология и знаят, че това щеше да им загуби изборите”.

Толкова за споровете за общественото мнение и този паметник. Неговото варварско отстраняване, превърнато от малоумието на умните и красивите в нещо като филм на ужасите – грозно, зловещо и отвратително – ще им струва скъпо в политическо отношение. С всичките им фалшиви претенции те лъснаха като примитивни талибани и нищо повече от това. Примитивни, та примитивни. Но това не е голяма утеха. Съдът сигурно ще нареди да се върнат изрязаните фигури, но никой няма да си мръдне пръста да го направи. Центърът на София ще остане с тези обезглавени и обезобразени постаменти, поне до някаква голяма промяна в геополитическата обстановка. Толкова може енергията на българщината. По парадокс хората с най-големи естетически претенции причиняват най-големите грозотии в София. От коледната украса до разрушаването на Паметника на Съветската армия. Да не отваряме дума за най-важния въпрос. Въпросът за паметта и демоничното настървение срещу Русия от страна на това малцинство, което има духовен проблем с истината и реалността. Паметникът на Съветската армия е паметник на армията, която спря Хитлер. Затова такива паметници има в цяла Европа. Който има пилешки мозък и не може да разбере този факт е щета за себе си и стократна щета за България, когато има власт. Бесноватите изстъпления срещу Русия отдавна не са предмет на психиатрията. С тях трябва да се заемат екзорсисти.

Явор Дачков, Glasove.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: