Автор: Панко Анчев

По повод 90 години от основаването на Литературния институт „Максим Горки“ – Москва

Откритият преди 90 години Литературен институт „Максим Горки“ е неповторено дело и до днес е единствен в целия свят. Смисълът на неговото създаване като акт за ознаменуване 40-годишната литературна дейност на великия руски писател Максим Горки не е подтикнал никого другиго, макар постиженията и заслугите му да са отдавна доказани и постоянно потвърждавани. Причината според мене е в невъзможността в друга държава освен в Русия да се формира подобно образователно учреждение и то да бъде обезпечено с високо професионален преподавателски състав, помощни органи, технически персонал, както и да се поддържа финансово и методически.

Почти цялата руска литература на ХХ век заедно с литературите на държавите и нациите от разпадналия се Съветски съюз са произлезли от Литературния институт. Голям е неговият принос и за българската литература от втората половина на века.

Мисля, че неговата уникалност е оправдана от най-важната задача, поставена пред него (а тя очевидно е формулирана от самия Максим Горки): да се даде възможност на писателите, които са се изявили творчески, и на първо място писателите от средите на работниците и селяните, за повишат своята квалификация и да получат всестранно развитие и критично да усвоят наследството на литературното минало. Той е замислен и като лаборатория за изучаване на художествената литература на народите на СССР, както е записано в издаденото на 17 септември 1932 г. Постановление на Президиума на изпълнителния комитет на СССР.

Тази е задачата пред всичките съветски писатели, а не само пред тези, които се обучават в института. Не е допустимо писателят да бъде необразован литературно, да не е подготвен естетически и професионално, да не познава в дълбочина и критично класическата литература. Ала той трудно би се справил сам. Обичайните университети биха му дали много, но не и знанията и уменията за тази специална професия. Важно е писателят по-бързо да измине началния период на своя творчески живот и по-скоро да навлезе в творческата си зрялост и да напише големите си творби. За една толкова специална подготовка е необходим специален университет.

И той бива създаден.

Първият му учебен ден е на 3 декември 1933 г.

Литературният институт е удивителен и с това, че той не създава писатели, а ги подготвя да станат такива, а заедно с това и да бъдат литератори, да познават литературата, да боравят със словото, но и да могат да го анализират и ценят професионално. Той е филологически университет и завършилият го е не само писател или преводач, редактор или коректор, драматург или сценарист (такива специалности се изучават в Литературния институт), а преди всичко творческа личност с висок морал и със съзнание за дълг към словото.

Творческа личност означава самостоятелно мислещ човек, интелигентен, живеещ в литературата и заради литературата, но и за обществото. Тази личност е интелектуалец от най-висок ранг, всестранно подготвен и развит, за да служи на високи каузи. И трябва да бъде морален и нравствен човек, добър, душевно чист, състрадателен, съчувстващ на слабите и немощните и винаги да им помага. Не мислете, че изброените качества са просто знаци на някаква непостижима в живота нравствена философия. Не, те са практически правила на поведение и начин на живот за писателя. Но не всеки може сам да ги възпита в себе си. Възпитава ги обаче и то с помощта на големите имена, които са негови преподаватели, завършилият Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Руският писател не служи на празни думи, не се подчинява на измислени и лъжливи норми. Той е Божи служител и тази му служба го задължава повече от всички други хора.

Принципите, по които е създаден Литературния институт „Максим Горки“, определят и критериите за избиране и назначаване на преподавателите му. Те се делят условно на две категории: „майстори“, т.е. ръководителите на творческите семинари пряко заети с професионалната подготовка на студента като бъдещ писател, преводач, драматург, сценарист, публицист, критик, редактор; и обучаващи по филологическите и общо университетските дисциплини, обичайни за такъв род висше учебно заведение. Тези хора не могат да бъдат посредствени писатели, учени и специалисти. И не са! Равнището на преподавателския състав никога не е падало, защото подборът на обучаващите бъдещите литературни творци винаги е бил изключително строг и принципен. Особено на тези, които ще водят творческите семинари. Те не са и обикновени преподаватели, а едни от най-големите съвременни руски писатели и преводачи, като в същото време са и педагози, хора с такт и умение да събират около себе си талантливите, да поощряват тяхната самостоятелност и индивидуалност, а не да ги подчиняват на себе си и на своя личен творчески натюрел. Най-важното им умение е да извлекат от тях потенциала им, да ги накарат да повярват в себе си, да провокират и уважат личното им мнение, колкото и странно или парадоксално да е то, и в крайна сметка да формират личности. Във всеки семинар има различни по дарование млади хора, с различни амбиции и възможности. Тези различия трябва да се запазят и развият, защото те са основата на истинския талант.

Колко различно е всичко това от днешните измислени и спекулативни занимания по „творческо писане“, които зачестиха у нас. Обучението по „творческо писане“ е обучение по механиката на занаята, а не отглеждане и възпитаване на таланти. Не можеш да научиш някой да стане писател, като му покажеш как се пише. Нужно е да възбудиш творческите му възможности, съзнанието му за себе си и чувството му за отговорност към словото и литературата, да го образоваш до най-висока степен и да го направиш личност с култура, образована и подготвена да живее и наблюдава живота в цялата му пълнота и многообразие.

Кой мисли за тези неща у нас днес? Пък и необходими ли са те за автори на текстове, за „успешни автори“, превеждани в чужбина или печелещи награди на литературни конкурси?

Такава е обаче задачата на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Затова и неговите възпитаници са най-големите руски писатели, майсторите на руската литература и на литературите на нациите от състава на Руската федерация.

Литературния институт „Максим Горки“ е допринесъл много и на българската литература. Редица видни наши писатели са негови възпитаници: Блага Димитрова, Георги Джагаров, Лиляна Стефанова, Димитър Методиев, Георги Борисов, Никола Радев, Валентина Радинска, Андрей Андреев, Надя Попова, Сибила Алексова, Елена Алекова, Бойко Ламбовски, Червенко Крумов, Илко Капелев и редица други. Те са и едни от най-добрите преводачи на руска поезия и проза, автори на статии и изследвания върху руската литература. Аз самият не съм учил в него, но бях ощастливен от неговия Академичен съвет през 2009 г., който ме избра за почетен доктор. И от тогава съм част от Литературния институт .

За съжаление рано прекъснаха връзките между нашата литература и Литературния институт. Това е една от причините литературата ни от ХХІ век да се дехуманизира, да обеднее и опошли, да изгуби критериите си за естетическите стойности и значимостта на писателите. Младите писатели се обучават в курсовете по „творческо писане“ и вместо уроци по нравственост и изящно слово, по почтеност и уважение към литературата придобиват умения да се харесат на издателя и публиката, да се саморекламират.

Но това е пошло и не ражда голяма литература!

Деветдесет годишното съществуване на Литературния институт „Максим Горки“ доказа жизнеността и необходимостта на прозорливостта на неговите създатели и най-вече на идейния му баща Максим Горки. Руската литература е велика и защото има своята надеждна опора в този истински университет на посветените.

Авторът Панко Анчев е български литературовед, литературен критик, публицист, историк и философ. Автор е на книги по въпросите на литературната история, културологията, философията на историята, политологията. Отговорен редактор на списанието за литература и изкуство „Простори“. Член на Съюза на българските писатели и българския ПЕН-център. Носител на национални литературни награди. Почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва