Владимир Зеленски обяви, че Украйна минава в отбрана и съобщи плановете на Киев да изгради гигантска линия от укрепления с минни полета по цялата фронтова линия, а също и по границите със старите руски територии и с Беларус. Някои експерти вече сравниха обявената мегаструктура с проекта “Оствал” на Третия райх – „Източната стена“. Какви може да са особеностите на украинския укрепителен проект и как Русия трябва да реагира на подобни планове?

Преди ден Владимир Зеленски на среща в Запорожие обяви намерението си да изгради отбранителни съоръжения. Плановете включват изграждане на укрепления в Авдеевско, Мариинско и Купянско-Лиманско направление, както и по северо-източната граница на Украйна с Русия и Беларус. Такава една укрепителна линия силно наподобява проекта “Оствал” на Третия райх – „Източната стена“, отбелязват експертите.

Говорим за линия от защитни структури, издигнати през 1943 г. като бариера, чиято задача според Хитлер е да, „защити Европа от болшевизма“. Така очертаният от Зеленски проект до голяма степен повтаря очертанията на германския укрепителен проект. „Оствал“ разполага със система от бункери, бетонни прегради, противотанкови ровове, минни полета, телени мрежи и картечни гнезда. Въпреки всички усилия на врага, съветската армия разпробива и буквално прегазва укрепленията.

Историята познава и други примери за отбранителни комплекси, които руските или съветските войници е трябвало да щурмуват. Така например по време на Зимната война срещу Финландия от 1939-1940 г. СССР се изправя пред важно и тежко за преодоляване препятствие – „линията Манерхайм“. Става дума за отбранителна система от гъсто разположени укрепления, простиращи се на Карелския провлак на цели 135 км, което създава много проблеми на съветската армия.

Но в историята на Европа има и примери за отбранителни системи, на които са възлагани неоправдано големи надежди. Една от тях е линията “Мажино”. Построена е между 1928 и 1936 г., за да защити Франция от изненадващо нападение от Германия. Основната отбранителна линия минава от Лонгийон до Белфорт и има дължина от около 400 км., а в дълбочина се разпростира на почти 20 км.

Основният проблем на „Мажино“ беше в нейния участък по границата с Белгия, който не беше напълно довършен. След избухването на Втората световна война германците се възползват от тази слабост в отбраната на своя противник, бързо превземат Белгия и от там нахлуват във Франция, заобикаляйки цялата й гранична защитна линия. Така немците напълно обезсмислиха „Мажино“, която французите грижливо изграждаха в продължение на почти 12 години.

Европа познава и „линията Сталин“, която се простира от Карелския провлак до бреговете на Черно море. Експертите се разминават в оценките си за нейната ефективност, тъй като до началото на Великата отечествена война системата от изградени много по-рано укрепления не отговаря на изискванията за защита срещу иновативната тежка артилерия. Въпреки това, линията все пак успява да забави блицкрига на Хитлер и проваля Плана “Барбароса” – планът на Третия райх за светкавична война, който е трябвало да стигне до Москва за 6 седмици..

Всъщност успехът или неуспехът на изгражданите отбранителни линии зависи не толкова от тяхната дължина или от дебелината и дълбочината на отбранителните структури в тях, колкото от избора на тяхното местоположение. Ако изборът на място е успешен, тези линии създават много проблеми за настъпващите войски. В противен случай войските просто заобикалят укрепленията и решават възложените им задачи.

Това определя успеха на „Линията Суровикин“ – вече световноизвестната система от укрепления в Запорожието и Донбас. Както отбелязват експертите, успехът на системата от укрепления „линия Суровикин“ не беше възпрепятстван дори от факта, че бойното поле беше напълно „прозрачно“: благодарение на сателитното разузнаване на НАТО врагът беше добре запознат с мащаба и разположението на структурите, изграждани от Русия. Но той все пак трябваше да атакува точно в тези райони, тъй като ВСУ нямаха други възможности за настъпление поради географските особености на театъра на военните действия.

„Линията Суровикин“ се справи блестящо с украинската контраофанзива, тъй като вражеските войски просто се задъниха и разбиха в нея. Факт е, че тя бе изграждана дълго време с помощта на голям брой оборудване и материали. Именно комбинацията от тези фактори направи възможно изграждането на ефективна укрепителна система“, коментира Александър Бартош, член-кореспондент на Академията на военните науки.

В същото време академикът смята изпълнението на плана на Зеленски да изгради подобна защитна линия за нереалистично, тъй като изграждането на няколко хиляди километра отбранителни линии на ВСУ ще изисква огромно време, хора, техника и компетентни мениджъри, които да могат да извършат необходимата работа в рамките на определеното време. Следователно ВСУ най-вероятно ще създадат бутафорна отбранителна система, вместо да сбъднат „мечтите“ на Зеленски.

„Успехът на всяка отбранителна линия се дължи на силата на оръжията на отбраняващата се армия, както и на изграждането на дълбока система от укрепления в съответствие с основите на военното изкуство. Освен това е важно отбраняващият се да има огнево превъзходство на бойното поле и превъзходство във въздуха. Ефективната се влияе още и от възможността или липсата на възможност въпросната отбранителна линия да бъде заобиколена. Руската „Линия Суровикин“ отговаря именно на тези критерии“, каза докторът на военните науки Константин Сивков.

Според него, ако ВСУ наистина започнат да строят укрепителна система, тогава руските въоръжени сили трябва да реагират бързо и да да пробият отбраната на противника в няколко участъка от фронта, за да лишат украинската армия от възможността да спокойно да изгради защитните си структури. Ако направим пробиви във фронта зад строящите се техни отбранителни линии, те ще трябва да се изтеглят и да започнат строежите си отначало.

Освен това, според военния експерт Алексей Леонков, географията на земите на левия бряг на Днепър също не работи в полза на ВСУ. Там с изключение на Донбас всичко е равнина. И настъпващите руски войски, предвид мащаба на театъра на военните действия, ще могат лесно да заобикалят „отбранителните джобове“, ако това се изисква от гледна точка на руското военно командване.

„Съдейки по обявения мащаб, линията “Зеленски” се планира да бъде няколко пъти по-дълга от линията “Суровикин.“ Откъде Украйна ще получи такова огромно количество оборудване и строители? Е, да кажем, че ще изцедят отнякъде всички съществуващи работници, трактори, багери, камиони и кранове. Да кажем, че Европа съумее някак да им помогне и то в голям мащаб. Но и тук възникват няколко непреодолими препятствия“, казва Фьодор Громов, военен кореспондент:

Първо, ВСУ ще се сблъскат с логистични проблеми. „Железопътните им линии в момента са претоварени, така че украинските военни ще трябва да изберат приоритет на доставките: строителни материали или боеприпаси? Не могат да доставят и двете едновременно. Освен това кой ще плати този мегастроеж? Украйна вече се дави в дългове“, припомни той.

На второ място, всички места, където ще се изгражда тази отбранителна линия, са легитимна цел за атаки от руските въоръжени сили: „Съответно, тъй като това са военни съоръжения, руските въоръжени сили най-легитимно ще атакуват с ракети и дронове навсякъде, където забележат струпване на хора и техника. Като се има предвид, че разполагаме с далекобойни оръжия и рояци от стотици хиляди дронове, това няма да е трудно.

Трето, „линията Суровикин“ не беше построена мигновено, а ни отне повече от шест месеца. И я изгради Русия – страна, която постоянно изгражда големи инфраструктурни проекти от всякаква сложност и на всякакъв терен. Украйна няма такъв опит. „Но да приемем, че никой не попречи на Украйна да си изгради защитната линия. Колко време ще й отнеме този строеж? Имайки предвид, че линията „Зеленски“ трябва да е 3-4 пъти по-дълга от „линията Суровикин“, построена за 6 месеца, то на украинците техния строеж ще им отнеме минимум 2 години. И ако поне на едно място пробием такава линия, всички останали нейни участъци ще загубят смисъл“, допълва експертът.

Четвърто, мощни отбранителни линии трябва да се опират в градове с индустриални зони. Например Авдеевка – малко градче в ДНР, което обаче има две големи промишлени зони, коксов завод с 200 бетонни сгради и съветски структури с подземни бункери, които дори бетонобойна бомба не може да достигне.

Но ако такива укрепени райони като Авдеевка трябва да бъдат създадени от нулата, тогава всичко става много по-сложно и изграждането на укрепление на открито е много трудно. „А аз не знам за друго населено място след Авдеевка в цяла Левобережна Украйна с такова голямо количество индустриална инфраструктура. Единствените така силно индустриализирани градове по-нататък са Славянск, Краматорск и Константиновка. Истината е, че превземем ли и Славяно-Краматорската агломерация – после до Днепър е празно поле“, казва събеседникът.

Но е важно да се знае, че Авдеевският укрепен район на противника не се появи по време на СВО, а много по-рано – ВСУ укрепват града от 2015 г. и го правеха през цялото време и без прекъсване. Такова строителство стана възможно само зад маската на мирните преговори „Минск-2“. „Там пристигна безпрецедентно количество украинска строителна техника и цялата работа беше извършена без да се прикриват, защото украинците знаеха, че няма да стрелят по тях“, добави експертът.

„Днес Авдеевският укрепен район е върхът на военно-инженерното изкуство на врага. Казвам го без грам ирония или преувеличение. Но сега, в разгара на СВО, ВСУ вече няма как да изградят нещо подобно и да мащабират този опит“, казва събеседникът. Според него днес, в ситуацията на военни действия, за Украйна ще е единствено възможно „да копае, а не да строи нещо“.

„Точно заради превърнатата в крепост Авдеевка врагът е в по-изгодна позиция. Авдеевка изкривява фронта под формата на подкова от Харков до Херсон. И нашата армия е от външната страна на тази подкова: налага ни се да покриваме външния периметър на тази голяма подкова, а украинците вътре в нея имат повече пространство за маневриране, войските им изминават много по-кратки разстояния от единия до другия край на фронта, отколкото ние. За да прехвърлим някоя наша войскова част от Луганск в Запорожка област, трябва да стигнем до там по заобиколен път, докато те решават този въпрос за няколко часа. Тоест – превземем ли гр. Авдеевка, ние бързо ще напреднем на 40 км. в дълбочина до Славяно-Краматорската агломерация и ще изравним линията на фронта – ще унищожим подковата“, казва военният кореспондент.

И още относно обявената от Зеленски защитна линия: „От друга страна, ВСУ не разполагат с достатъчно мини, за да ги разхвърлят в необходимата концентрация и количество по цялата линия на съприкосновение. В резултат на това мисля, че Украйна ще укрепи нещо някъде, но няма да може да повтори „линията Суровикин“. Трябва обаче да наблюдаваме отблизо подобни вражески действия и незабавно да унищожаваме техните строежи още в зародиш. В противен случай това ще ни донесе проблеми при масираното ни настъпление, което се очаква да започне скоро“, обобщава Громов.

Автор: Рафаел Фахрутдинов