По покана на китайското правителство Джефри Сакс се яви като свидетел на срещата на Съвета за сигурност на ООН на 20 ноември 2023 г. и произнесе знакова реч, в която обвини Запада, че се опитва да подпали „трета световна война с мрежов характер“. Представяме ви речта на Джефри Сакс, под която има и видео от изявата му:

Господа Президент, посланици, Генерален секретар, госпожо президент на НБР Русеф, уважаеми дипломати, дами и господа. Днешната среща се провежда в разгара на няколко големи войни. В свидетелството си ще се спра на четири от тях – Украинската война, която започна през 2014 г. с насилственото и незаконно сваляне на законно избрания президент на Украйна Виктор Янукович, Израелско-Палестинската война, която се подновява постоянно от 1967 г. насам, Сирийската война, която започна през 2011 г. и Сахелската война в Африка, която започна през 2012 г. в Мали, а сега се разпростря из цялата област Сахел. Тези войни може да изглеждат трудно разрешими, но не са. В действителност и в четирите войни могат да бъдат приключени бързо чрез споразумения в рамките на Съвета за сигурност на ООН. Една от причините това да не се случва е, че те са част от една голяма Трета световна война, която има мрежов характер и по тази причина тези конфликти са подхранвани отвън, с външни финанси, както и с външно въоръжаване. Съветът за сигурност на ООН може да вземе решение да потуши тези ужасни войни като възпре външното им финансиране и въоръжаване. Това ще изисква споразумение между великите сили. Другата причина, поради която тези войни могат да свършат бързо е, че те са в резултат на икономически и политически фактори, които могат да бъдат разрешени чрез дипломация, вместо чрез война. Разрешавайки пораждащите ги политически и икономически фактори, Съветът за сигурност може да създаде условия за мир и последващо устойчиво развитие на засегнатите от конфликта страни. Ще разгледам всяка от тези четири войни поотделно и накратко.

За войната в Украйна има две основни политически причини. Първата е опитът на НАТО да се разшири на територията на Украйна, въпреки навременните и постоянни възражения на Русия от години това да не се случва. Русия смята присъствието на НАТО в Украйна за сериозна заплаха за сигурността си. Втората политическа причина е етническото разделение между Източна и Западна Украйна, отчасти по лингвистично-етнически и отчасти по религиозни оси. След свалянето на президента Янукович през 2014 г. три от етнически руските региони в Украйна (Крим, Донецк и Луганск) се отцепиха от правителството след преврата и призоваха за защита и автономия. Споразуменията от Минск 2, подкрепени от настоящия Съвет с резолюция 2202, призоваваха регионалната автономия на Донецк и Луганск да бъде включена в конституцията на Украйна, но споразуменията никога не бяха приложени от Украйна, въпреки подкрепата за това решение на Съвета за сигурност на ООН.

Икономическата причина за войната е резултат от факта, че икономиката на Украйна е обърната както към Запада и Европейския съюз, така и на Изток, към Русия, Централна Азия и Източна Азия. Когато ЕС се опита да договори споразумение за свободна търговия с Украйна, Русия изрази загриженост, че нейните собствени търговия и инвестиции в Украйна ще бъдат подкопани, в случай че не се сключи тристранно споразумение между ЕС, Русия и Украйна, за да се гарантира, че украинско-руските търговия и инвестиции ще продължат да се развиват, наред с търговските отношения между ЕС и Украйна – това е добре познато явление в търговските преговори. За жалост, ЕС категорично отказа да преговаря с Русия за подобно тристранно уреждане и конкурентната двойна източно-западна ориентация на украинската икономика така и не беше разрешена. След 2014 г. Вашингтон и Брюксел наложиха на Украйна да прекъсне всичките си икономически връзки с Русия – включително много изгодните за Киев такива. Съветът за сигурност на ООН може да прекрати войната бързо, като разреши породилите я политически и икономически причини. На политическия фронт петте постоянни страни членки на Съвета за сигурност трябва да се съгласят да разширят гаранциите за сигурност на Украйна, като същевременно се съгласят, че НАТО няма да се разширява на територията на Украйна и по този начин разрешат опасенията на Русия от разширяването на НАТО. Съветът трябва също да работи за постигане на трайно управленско решение за украинските етнически разделения. Там двата най-големи етноса – руснаци и украинци вече не могат да се понасят и едва ли ще е възможно да продължат да живеят в една държава.

В икономически план има две съображения – едното е в политиката, а другото във финансите. В политическо отношение в най-висш интерес на Украйна е да се присъедини към Европейския съюз, като същевременно поддържа отворена търговия и финансови отношения с Русия и останалите страни от Евразия. Търговската политика на Украйна трябва да е инклузивна, а не разделителна, и да позволява на Украйна да бъде жизнен икономически мост между изтока и запада на големия свръхконтинент ЕврАзия. Във финансово отношение Украйна ще има нужда от финансиране за възстановяване и за нова физическа инфраструктура, като железопътна мрежа, нови енергийни мощности, 5G и модернизация, нови производствени мощности. Както описах по-горе, препоръчвам на Съвета за сигурност да създаде нов Фонд за мир и развитие, за да подпомогне мобилизирането на финансиране в помощ на Украйна и на други военни зони да загърбят войната и да се обърнат към възстановяване и дълготрайно устойчиво развитие.

По същия начин можем да разгледаме войната в Израел и Палестина. Тук войната също може да бъде приключена бързо от Съвета с прилагането на множеството резолюции на Съвета за сигурност, които са изготвени отдавна – в течение на няколко десетилетия, призоваващи за завръщане към границите от 1967 г. и прекратяване на заселническите действия на Израел в окупираните територии, както и прилагане на решението за две държави, включително на резолюции 242, 338, 1397, 1515 и 2334 на Съвета за сигурност на ООН. Ясно е, че Израел и Палестина са неспособни да постигнат споразумения в съгласие с тези резолюции на Съвета за сигурност и хардлайнерите от двете страни многократно са разочаровали посредниците, които търсят мир въз основа на решението за две държави. За това според мен е крайно време Съветът за сигурност на ООН да наложи своите решения, прилагайки справедливо и трайно решение, което е в интерес както на Израел, така и на Палестина, вместо да позволява на хардлайнерите от двете страни да игнорират волята на този Съвет и по този начин да застрашават глобалния мир. Моите препоръки са този Съвет незабавно да признае независима държава Палестина в рамките на дни или седмици и да приветства Палестина като пълноправен член на в Обединените нации, със столица в Източен Йерусалим и със суверенен контрол над ислямските свети места. Съветът трябва да предостави мироопазващи сили основно от съседните арабски страни, за да се подпомогне осигуряването на сигурността в Палестина. Такова едно решение отразява преобладаващата воля на международната общност и е в интерес както на Израел, така и на Палестина, независимо от яростните възражения на твърдите реакционисти от двете страни на разделението. Тази политическа стратегия трябва да бъде придружена от икономическа стратегия. Главното е новата суверенна държава Палестина да бъде икономически жизнена и аз ще дам няколко примера как това може да бъде постигнато. Но най-вече Израел и Палестина трябва да станат част от интегриран устойчив план за развитие за Източното Средиземноморие и Близкия Изток, който осигурява благополучие както на двата народа, така и на техните съседи.

По подобен начин Съветът може да прекрати войната в Сирия. Сирийската война избухна през 2011 г., когато няколко регионални сили и Съединените щати обединиха усилия, за да свалят правителството на сирийския президент Башар ал-Асад. Тази дълбоко погрешна операция за смяна на режима се провали, но тя отприщи продължителна война с огромни кръвопролития и разруха, включително на древни места и обекти на световното културно наследство. Съветът трябва да изясни, че всичките пет страни, постоянни членки и страните, съседни на Сирия са в пълно съгласие, че всякакви опити за смяна на режима са вече напълно безсмислени и че Съветът за сигурност на ООН възнамерява да работи тясно със сирийското правителство за възстановяването и развитието. В икономическо отношение най-доброто, на което Сирия може да се надява, е да бъде тясно интегрирана с Източното Средиземноморие и близкоизточния регион, особено чрез изграждането на физическа инфраструктура, свързваща Сирия с Турция и Близкия Изток и средиземноморските страни.

Войната в Сахел има сходни причини с войните в Сирия и Либия– точно както Съединените щати и НАТО, заставайки зад местни опозиционни сили в тези две държави, се опитаха да свалят техните правителства – на Башар ал-Асад през 2011 г. и на Муамар Кадафи, опитвайки се да го направят, силно надхвърлиха правилата на резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, която беше оторизирала защитата на сирийското и либийското цивилно население, но със сигурност не беше оторизирала водените от НАТО войни за смяна на режимите там. Насилственото сваляне на либийското правителство бързо се разпространи в бедните страни от региона на Сахел. Бедността направи тези сахелски държави изключително уязвими от набезите на въоръжени групировки и милиции. Резултатът беше насилие, което продължава и до днес, и множество преврати, които сериозно пречат на икономическо развитие на тези държави. Страните от Сахел представляват естествено обединение за регионални икономически инвестиции в инфраструктура. Целият регион спешно се нуждае от инвестиции в електрификация, дигитален достъп, вода и хигиенни съоръжения, както и в железопътния и пътния транспорт, социалните услуги и най-вече в образованието и здравеопазването. Тъй като Сахел е сред най-бедните региони на света, ако не и най-бедният, местните правителства нямат никаква възможност сами да финансират нужните инвестиции. Тук също, вероятно повече отколкото във всеки друг регион, Сахел се нуждае от външно финансиране, за да направи преход от война към мир и от крайна бедност към устойчиво развитие.

Всяка от петте постоянни членки на Съвета за сигурност, както и целият свят, понесоха сериозни последици от продължаването на тези войни. Всички страни плащат цената във вид на финансово бреме, икономическа нестабилност, риск от тероризъм и риск от по-всеобхватна война. Съветът за сигурност е в позицията да предприеме решителни действия за прекратяване на войните, именно защото е ясно, че интересът на всички членки на Съвета за сигурност, и най-вече на всички пет постоянни членки, е тези продължителни войни да бъдат доведени до техния край, преди да ескалират в още по-опасни конфликти. Съветът за сигурност е натоварен със значителни правомощия от Хартата на ООН и когато постигне консенсус между всичките 5 страни-членки, той може да разполага миротворци и дори армии, ако е необходимо. Той може да налага икономически санкции на страни, които не се подчиняват на резолюциите на Съвета за сигурност. Той може да предоставя гаранции за сигурност на държавите. Той може да прибягва към Международния наказателен съд, за да спре военни престъпления. Накратко, Съветът за сигурност е в състояние да наложи своите резолюции, ако реши да го направи. В името на глобалния мир, нека Съветът сега избере да приключи тези войни. Съветът за сигурност на ООН може също да подсили своя инструментариум, ангажирайки се в икономическо изграждане на мира, наред с обичайните решения относно граници, мироопазващи сили, санкции и други подобни. Вече няколко пъти съм споменавал идеята за създаване на нов Фонд за мир и развитие, който Съветът за сигурност може да използва, за да създаде позитивна динамика за устойчиво развитие и да работи с други инвеститори, като Световната банка, МВФ, регионалните банки за развитие, като НБР и други, за съвместни инвестиции в изграждането на мир. Бих препоръчал три ориентира за подобен фонд. Първо, да бъде финансиран от големите сили, чрез прехвърляне на част от техните военни разходи за глобално миротворство. САЩ например сега харчат грубо 1 трилион долара годишно за оръжие. Китай, Русия, Индия, Саудитска Арабия са следващите по разходи, чиято обща стойност на оръжейните разходи се равнява на половината от тази на САЩ. Ако приемем, че тези страни намалят военните си разходи само с 10% и пренасочат спестените средства към Фонда за мир и развитие – само това ще освободи 160 милиарда долара на година. Второ, Фондът трябва да набляга на регионалната интеграция. Това е задължително за постигането на мир, както и за успешното развитие. На Украйна ще се помогне да се интегрира както на Запад, така и на Изток. На Израел, Палестина и Сирия ще се помогне да се интегрират в мрежата на източното Средиземноморие и Близкия Изток. На страните от Сахел ще се помогне да разчупят изолацията си и липсата на услуги чрез мрежа от инфраструктура. Трето, Фондът за мир и развитие ще си партнира с други финансови потоци, като китайския „Един Път, един Пояс“, Глобалния портал на ЕС, глобалното партньорство за инфраструктура и инвестиции на Г-7 и засилени заеми от Бретънудските институции и регионалните банки за развитие, както Генералният секретар на ООН г-н Гутериш призова. Интересното е, че Фондът за мир и развитие може да бъде носител на по-големи инвестиционни партньорства, свързващи Китай, ЕС, САЩ и Г-7, което също би било принос към мира, не само към прекратяването на днешните войни, но и към засилване на сътрудничеството между големите световни сили.

Точно на отсрещната страна на улицата е стената на Исаия с визионерските думи на големия юдейски пророк от 8 век пр. Хр. „Ще изковат мечовете си в рала и копията си в сърпове. Народ срещу народ няма да вдига меч и вече няма да се учат на война“. Време е да почетем думите на Исаия като прекратим тези безполезни и разрушителни войни, орежем военните разходи и превърнем спестеното от отказа ни от войни, в нови инвестиции в образование, здравеопазване, възобновяема енергия и социална грижа. Като американец съм горд, че най-великият ни президент Франклин Делано Рузвелт беше визионерът, който предвиди създаването на тази велика институция – ООН. Твърдо вярвам в капацитета на Обединените нации и на този Съвет за сигурност да пазят мира и да промотират устойчивото развитие. Когато всички 193 държави членки на ООН, или 194 с… вярвам скорошното членство на суверенната държава Палестина, започнат да живеят според Хартата на ООН, ние ще имаме нова глобална ера на мир и устойчиво развитие.

Благодаря ви!