Гийом дьо Дийольовьо, “Фигаро”, кореспондент в Йерусалим

Телата на убитите баща и три деца от палестинското семейство Аз Зинати ще бъдат погребани в Хан Юнис, в Газа, 23 октомври 2023 г. Снимка: Анадолската агенция/АФП

Животът на Абу Муса прилича на стремглаво слизане в ада. Само за четири седмици този безсилен преводач на “Фигаро” повлече натам със себе си жена си и двете си деца. Подобно на стотици хиляди жители на град Газа, Абу Муса се подчини на заповедта за евакуация на израелската армия в средата на октомври, която нареди на жителите на северната част на анклава да отидат в южната. Подчинявайки се, той се надяваше да намери сигурно място за близките си. След много огорчения бащата на осемгодишно момче и четиригодишно момиченце намери убежище в Хан Юнис, където нае стая. Там съжителстваше криво-ляво с осем други членове на своето семейство, в несигурни условия, посвещавайки времето и енергията си да намери вода, храна, хигиенни продукти, от които децата му се нуждаят.

Той не знаеше в какво състояние е жилищният му блок в квартал “Ремал”, в центъра на град Газа. От живота си преди войната, подобен на този на толкова други жители на Газа от средната класа, той беше запазил само колата си. В сряда, в 22 часа, избухна бомба съвсем близо до сградата в Хан Юнис. Майка му, съпругата му и дъщеря му били ранени. Отломките разбили на парчета колата му. Малкото им вещи (дрехи, одеяла…) били затрупани от праха и развалините. В четвъртък сутринта му бе останал само мобилният телефон, последното му притежание, с което успя да изпрати снимка на ранената си малка дъщеричка, облечена в розова пижама, докато я преглеждат в леглото в болница “Насер”, под погледа на майка ѝ и брат ѝ, с лица посивели от пепел. “Вече нямат дрехи, нямат какво да ядат”, казва Абу Муса, изтощен, на предела на нервите си.

Във войната между Израел и Хамас особено тревожна е съдбата на децата. “Никога не сме виждали ескалация на насилието в Ивицата Газа, която да причини толкова много жертви сред тях. Броят на убитите е ужасяващ: Газа се превърна в гробище за деца”, казва Джонатан Крикс, говорител в Палестина на УНИЦЕФ, агенцията на ООН, отговаряща за децата. От 8800 убити, обявени от здравното министерство на Хамас в Ивицата Газа, най-малко 3500 са деца. Над 6000 други са били ранени. В четвъртък УНИЦЕФ трябваше да припомни в прессъобщение, че “дори войната има правила”.

„Тежестта на тази ескалация на насилие ще тежи върху децата и техните общности за поколения. Децата умират с тревожен ритъм и техните основни права са отречени”, продължава организацията, принудена да напомни, че “болниците и училищата трябва да бъдат защитени от бомбардировките и не трябва да се използват за военни цели”. Тези институции обаче не са пощадени от войната: в четвъртък училище на UNRWA, органът на ООН, отговарящ за палестинските бежанци, отново беше бомбардирано в бежанския лагер “Джабалия”, близо до град Газа, подложен на интензивни удари през последните дни. Във видеозапис, изпратен от жител на квартала, се виждат десетки хора, които лежат в двора на училището. Някои изглеждат мъртви. Други, в агония, плуват в кръвта си. Във второ видео, също заснето в училище на UNRWA, се вижда как падат бомби в облак дим. “Фосфат!”, крещи един мъж: жителите на Газа, както и “Амнести интернешънъл” и “Хюман Райтс Уоч”, обвиняват от началото на войната израелската армия, че атакува с бял фосфор, запалително оръжие, чиято употреба е незаконна в зони, населени с цивилни. След това филмът показва как малки момчета са втурват към огнищата и се опитват да потушат пожара с пясък. Училищата на UNRWA, които в нормално време приемат 290 хил. деца, се превърнаха в убежища за десетки хиляди хора. Немислимо е да се учи в тях от началото на войната.

Въпреки всичко UNRWA се опитва да запази там присъствието на възпитатели и учители. Джулия Дикъм, директор по образованието за UNRWA, обяснява, че се опитва да прилага със своите екипи план в три етапа, който да позволи един ден връщането на тези дълбоко травматизирани деца в класните стаи. “Засега нашите екипи се опитват да им предложат развлекателни дейности. След това постепенно ще им предложат неформални образователни ателиета, преди да се възобновят занятията”, обяснява тя. В най-добрия случай, при условие, че войната приключи скоро, тя смята, че ще бъдат необходими между 12 и 18 месеца за постигането на тази цел. Комитетът на ООН по правата на детето също алармира за “тежки нарушения на човешките права” в Ивицата Газа.

“Няма победител във война, в която са убити хиляди деца”, се казва в изявление, публикувано в сряда. “Опустошителните доклади съобщават за действия, забранени от международното право: осакатявания, наранявания, отвличание, принудително разселване, лишаване от медицински материали, храна и вода”, продължава документът. “Необходимо е незабавно хуманитарно прекратяване на огъня, за да се позволи достъпа до всякаква форма на хуманитарна помощ”, продължава Джонатан Крикс, който изрази съжаление, че “помощта, която можем да окажем на децата днес, остава много ограничена”.

Лекарите в болниците са изправени пред нарастващ поток от ранени, сред които много деца. “Половината пациенти, които лекуват нашите екипи, са деца”, обяснява Гиймет Тома, медицински координатор за мисията в Палестина на “Лекари без граници” – Франция. Чуждестранните членове на неправителствената организация успяха да напуснат ивицата Газа, но тя работи с още няколко стотин палестинци в болниците, които все още са в състояние да функционират. “Децата страдат от изгаряния, счупвания, травми. Фокусираме се върху тези, които имат най-големи шансове да оцелеят”, разказва тя.

“Червеният кръст”, от своя страна, успя да вкара на 27 октомври медицински екип. Том Потакар, главен хирург, вече оперира в Европейската болница в Газа, близо до Хан Юнис. “Повечето ранени, които приемаме, са деца. Вчера лекувах изгорено дете, което беше останало два дни под развалините. Загубило е цялото си семейство. Грижех се и за 13-годишно момиче с изгаряния и фрактури. Тя също е загубила цялото си семейство. Не знаем какво ще стане с тях след излекуването”, тревожи се лекарят. Специалист по военна хирургия от години, той сравнява ситуацията на насилие и нищета, с която се сблъсква, с тази в Южен Судан.

Източник: „Фигаро“