Преди десет години по време на пътуване в Близкия Изток, съпругата ми и аз вечеряхме пица в йерусалимски хотел заедно с американски журналист и фотограф, който тъкмо се беше завърнал от журналистическо посещение в град Газа. Водещ от една от американските телевизионни мрежи и неговата съпруга се присъединиха към нас. Журналистът-фотограф в някакъв момент си размени думи на арабски със сервитьора и този разговор накара господин на средна възраст с костюм и вратовръзка, който вечеряше сам, да се приближи към нашата маса и да попита дали може да се присъедини. Обясни, че е американски офицер от военното разузнаване, полковник, назначен в американското консулство в Йерусалим и мисията му е да дава сведения за Газа. Единственият проблем, както ни каза, е, че няма право да ходи в Газа и затова, когато чул журналиста да говори за посещението им там, поискал да научи повече.

Поканихме го да се присъедини и полковникът получи на практика брифинг за лишенията и отчаянието, които репортерите бяха установили там.

Газа и Хамас – ислямската групировка, която управлява територията от 2007 г. – и до днес са неясни и объркващи теми. Защо Хамас организира рейда в ранното утро на 7 октомври в поредица от неохранявани кибуци в южната част на Израел?

Ние в медиите не знаем цялата история. Премиер-министърът Бенямин Нетаняху не казва нищо относно провала на Израел да защити гражданите си, независимо че множество водещи генерали публично се извиниха за пропуските си, а Хамас настоява, че мисията, която е позволил, е имала за цел единствено пленяването на израелски войници, които да бъдат използвани за евентуална размяна на затворници. Дейците на Хамас започнаха операцията рано сутринта на 7 октомври, взривявайки неохранявани огради, които разделят Газа от Израел.

Хамас също така заяви, че огромната част от хаоса е била причинена от други терористични групи и от пострадали жители на Газа, които са се втурнали през разрушените порти и огради, без да има израелски войници, които да ги спрат. Широко разпространена е информацията, че Израел, по инициатива на министър-председателя Бенямин Нетаняху, е финансирал Хамас с предоставени от Катар средства, вярвайки, че силен Хамас ще направи малко вероятно решението за две държави, към което отдавна се стремят някои хора във Вашингтон.

Днес сме тук. В момента Израел е в процес на превръщане на град Газа в развалини, чрез непрекъснато бомбардиране, като планира и наземна инвазия в близко бъдеще. Добре информиран американски правителствен служител ми каза, че ръководството на Израел обмисля да наводни обширната система от тунели на Хамас, преди да изпрати там войските си, голяма част от които са имали само няколко седмици тренинг в маневри и координация, нужни за инвазията. Подобен акт може да означава, че Израел е бил готов да отпише заложниците, които все още са в опасност.

Къде са заложниците, чийто предполагаем брой е над 200, е отворен въпрос. Израел говори само за край на режима на Хамас, а Хамас до момента е освободил четирима заложници. Двама възрастни израелци са били освободени вчера, като не е известно да са отправени някакви искания.

Освобождаването е било второ подобно в рамките на три дни. Първото включва двама американци, майка и нейната дъщеря в тийнейджърска възраст, които изглеждат в добро здраве. И четиримата са предадени на Международния комитет на Червения кръст. Американският представител на властта ми каза, че израелското ръководство очаква скоро да последват още освобождавания. Те могат да бъдат знак, че лидерите на Хамас се чувстват притиснати от непрекъснатото бомбардиране, което се смята от всички за предшестващо пълномащабна наземна атака на Израел. Те могат да бъдат също и знак, че Хамас няма да позволи израелските бомбардировки да диктуват неговата заложническа политика. Имало е секретни разговори за освобождаването на по-голям брой израелски пленници, откакто първите камиони с помощи от ООН започнаха да пристигат от Египет в южна Газа, където ги чакаха близо милион гладни и жадни бежанци.

Цялата пратка с помощи е трябвало да бъде доставена директно на представителите на Червения кръст, които вече са в град Газа, ми каза американският източник, „но египетските служители на ООН искаха дял от нея, а също и Хамас“. Той ми каза, че след дълги разговори в края на миналата седмица сделката е била уговорена. Разпределението на стоките ще бъде оставено в ръцете на служителите на Червения кръст в град Газа, а Хамас ще изпрати своя дял, каза представителят, на своите бойци „в тунелите с техните семейства. Останалото ще отиде при приближените“ – което ще рече висшите членове на ръководството на Хамас. В замяна Хамас ще освободи още десет заложника, когато стане самото прехвърляне на стоките. Не е известно дали сред заложниците, които ще бъдат освободени, има американци.

Представителят, който описа предвижданата сделка, не знаеше защо уговорката се е провалила. Не одобряваше алчността в цялата работа. „Египтяните и палестинските фракции се бореха за хуманитарните стоки, докато нуждаещите се, които живеят без чиста вода и храна, ще продължат да страдат“, каза ми той.

Едно сериозно усложнение, което не беше обсъдено публично след атаките на 7 октомври, е, че бригадите Ал-Касам, военното крило на Хамас, не са били единствените нападатели, нито единствените, които са взимали заложници в деня, когато в нападнатите кибуци и села в продължение на поне осем часа не е имало присъствие на израелската армия.

Американският служител ми каза: „Ние знаем, че е участвала и бригадата на Мъчениците от Ал-Акса.“ Той имаше предвид палестинската въоръжена групировка, която беше обявена за терористична организация от Съединените щати, Израел и ЕС, както и множество други страни в света. (Хамас също беше обявена за терористична групировка от САЩ и ЕС.)

„Бяха ли изненадани цивилните ръководители на Хамас от атаката? Не. Тя дълго е била планирана и координирана. Другите луди с терористична история бяха привлечени да обединят сили. Дали са очаквали успех? Не. Дали атакуващите сили са извършили очевидни зверства? Да. Било ли е неочаквано за Хамас? Не. Всички участници бяха обявили намеренията си и го доказаха с тактиките си през последните 20 години. Ще реагира ли Израел и ще унищожи ли Хамас? Да. Оправдано ли ще бъде това? Беше ли оправдано създаването на Еврейска държава? Отговорът на всеки човек на втория въпрос отговаря и на първия.“ Представителят продължи: „Ще умрат ли бежанците от глад? Не. Съчувствието на обществеността към тяхното действително страдание ще спаси положението.“

Чух подобно обяснение за излизането от контрол на дълго планираната атака от 7 октомври и от дългогодишен експерт по близкоизточна политика, който няма достъп до данни на американското разузнаване. Той ми каза: „Целта на палестинската операция беше точно това, което се случи – шокираща и вдъхновена военна операция, която унижи израелците и ги разтърси до основи. Военните командири на Хамас имаха карта на базите [в Израел] и искаха да вземат компютърните сървъри с цялата потенциално компрометираща информация, която съдържат и вероятно щяха да я изпратят на Иран за анализиране.“

Друга цел на Хамас, както ми беше обяснено, е била да вземат заложници от израелската армия и да принудят Израел да договори размяната им за стотици затворници от Газа и Западния бряг, да прекратят обсадата на Газа и да продължат да си съперничат с Организацията за освобождение на Палестина, която първоначално беше определена от споразуменията в Осло през 1993 г. да контролира Западния бряг и Газа. „Допълнителен бонус от една успешна атака щеше да бъде задушаването на течащите разговори за нормализация между Саудитска Арабия и Израел“, каза експертът.

Крилото Ал-Касам на Хамас инициира атаката, изстрелвайки ракети за разсейване на израелската армия и след това обезвреди електронната система, която осигуряваше денонощно наблюдение на оградата около Газа. Бойците от Хамас, изсипали се през разушената ограда, скоро бяха последвани от местни жители на град Газа, които, в гнева си срещу Израел, имаха желание да се присъединят към нападението, заедно с членове на други групи от съпротивата в Ивицата Газа. На експерта е било разказано, че нападението над партито, на което младежи са танцували цяла нощ – в онази сутрин бяха убити 260 млади израелци – не е било част от първоначалния план, но никой не отрича, че планирано или не, убийствата на денс партито и в израелските селища в крайна сметка са отговорност на Хамас.

От гледна точка на Хамас, каза експертът, „независимо какво правят израелците“ в отговор на кланетата, започнати от Хамас – дали атакуват със сухопътни войски или продължават наситени бомбардировки на град Газа – рейдът от 7 октомври е такъв, от който израелските отбранителни сили не могат да се възстановят. Експертът ми каза, че „призивтие на Израел към САЩ да отправят заплахи, да изпращат самолетоносачи, само правят Израел да изглежда още по-слаб.“ Експертът добави, че ръководството на Хамас разбира, че може да се наложи Израел да нападне Газа по суша в непосредствено бъдеще и да обяви победа, независимо колко жертви ще има, дори само за да успокои травмираното си население.

Експертът заяви, че според ръководството на Хамас критичният проблем за израелските военни днес е, че планираната акция на командосите на Хамас, целяща залавянето на войници от ЦАХАЛ, „се е превърнала в бягство от затвора“. Новините за безпрепятственото проникване на първите бойци на Хамас бързо се е разпространила из Газа, като спонтанни групи от жители на града и набързо сформирани мъченически бойни отряди са се излези през свалената ограда. Резултатът, каза експертът, превърна „операцията в катастрофален успех“.

Над 200 заложници бяха отведени – отвличанията им могат да се видят на различни видеоклипове, които се появиха – на мотоциклети, велосипеди или натъпкани в коли, а сега се предполага, че са натъпкани в тунели или в частни домове из Газа. Тяхната съдба може никога да не стане известна.

Има видеозаписи, предоставящи доказателства за очевидната среднощна атака, която е успешна поради зашеметяващия провал на израелските отбранителни сили, за който досега не е бил наказан нито един офицер от израелската армия. Тази възможност – че първоначално ограничената цел на Хамас се е превърнала в ужас, случил се най-вече заради провала на ЦАХАЛ – все още не е призната от израелското военно и политическо ръководство. Те смятат, според експерта, че Хамас и други фракции са нахлули от Газа в Израел със специални заповеди да убият и отвлекат колкото е възможно повече цивилни и войници.

На 11 октомври говорителят на Нетаняху Тал Хайнрих засили фурора, като каза пред CNN, че ЦАХАЛ е намерил бебета и деца „с отрязани глави“, докато вероятно са ходели от къща на къща в търсене на оцелели. Съобщава се, че и Нетаняху е споделил това с Байдън по време на една от срещите им този месец. Хамас веднага опроверга последвалите съобщения, които за кратко доминираха новините в Америка. Ден по-късно говорител на израелското правителство обяви, че не може да се твърди, че нападателите от Хамас са отрязали главите на бебетата.

Каквато и да е истината, израелската общественост е разтревожена както никога досега от въпроси относно способността на израелското правителство да защити гражданите си. В замяна на това, те са подложени на хленченето и войнствените призиви на своя министър-председател, който, за разлика от висшите си генерали и ръководителя на Шин Бет – израелската агенция за вътрешна сигурност – досега отказва публично да поеме отговорност за провалите на военните и разузнавателните служби на 7 октомври. Последното допитване до общественото мнение в Израел показва, че Нетаняху има подкрепата на 29 процента от страната.

Сиймур Хърш, seymourhersh.substack.com