Събитията в Близкия изток изместиха на втори план конфликта в Украйна. Създава се впечатление, че там няма динамично развиващи се бойни действия и двете воюващи страни едва ли не са спрели на достигнатите позиции. Няма динамика и в политическо отношение и почти не се споменава за доставяне на военна помощ за въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Действителността обаче е съвсем друга – бойните действия не спират, помощта продължава да постъпва, изострят се и политическите схватки.

Неуспехът на украинското контранастъпление налага на САЩ разработване на различни варианти за по-нататъшни действия. Един от тях предвижда оказване на такава помощ на ВСУ, че те да могат самостоятелно да осигурят съществуването на украинската държава в средносрочна перспектива – това би позволило на САЩ да твърдят, че са постигнали победа. С други думи, след като не успяха да нанесат стратегическо поражение на Русия и действията им не изтощиха нейната икономика и военен потенциал, САЩ ще могат да обявят, че са постигнали победа, като са запазили страната.

Идеята е Украйна да бъде запазена, макар и в други граници, за да продължи да бъде американско острие срещу Русия, да отвлича значителна част от военния ѝ потенциал, да организира диверсии и саботажи на нейна територия. За тази цел трябва да се прекратят военните действия, страната да възстанови ВПК и, с помощта на САЩ/НАТО, да комплектува и подготви нова силна армия по натовски стандарти.

Косвено доказателство за обмисляне на такъв вариант е твърдението на украинското издание „ЗеРада”, че по време на посещението на президента Зеленски в края на септември във Вашингтон е взето решение за преминаване към стратегическа отбрана по целия фронт.

Какви причини налагат реализиране на вариант за приключване на украинския конфликт, при който САЩ могат да обявят победа?

Най-важната причина са действията на Русия в хода на СВО, които за САЩ/НАТО се оказаха неочаквани. След отказване на Украйна от парафираното през март 2022 г. мирно споразумение в Истанбул за руското ръководство става ясно, че прокси война със Запада е неизбежна и че тя ще бъде продължителна и напрегната.

Затова в Кремъл приемат стратегия, чийто по-важни положения са: първо, осигуряване на време за увеличаване на сухопътните войски чрез частична мобилизация, набиране на доброволци и подготовката им за бойни действия; второ, възприемане на активна отбранителна тактика с цел постепенно ликвидиране на превъзходството на ВСУ в личен състав и същевременно запазване на своя; трето, превеждане на ВПК на работа в режим 24/7 и бързо приемане на въоръжение на редица нови и модернизирани оръжия; четвърто, предприемане на мерки за недопускане на спад на икономиката и рязко увеличаване на производството на въоръжение; пето, постепенно унищожаване на бойната техника на ВСУ и на осигуряващата ги промишленост, енергетика и транспортна инфраструктура и, шесто, което е твърде важно, създаване на политически, икономически и социални проблеми на САЩ и на ЕС.

Според бившия директор на аналитичния отдел на ЦРУ Джордж Биб „Путин е прав, приемайки тази стратегия” и вече е ясно, че „ентусиазмът за запазване на високо ниво на помощта отслабва и в САЩ, и в Европа“. Причина за това най-вече са възникващите икономически проблеми, особено в ЕС. Наскоро френският „Фигаро“ констатира, че Сметната палата на ЕС е обезпокоена от стремителното нарастване на дълга – през 2021 г. той е бил 237 милиарда, а година по-късно е 344 млрд. евро.

ЕС е предоставил 85 млрд. евро военна помощ на Киев и му е обещал още 18 милиарда. Това предизвиква видимо несъгласие между отделните членове на ЕС за по-нататъшната подкрепа, обусловено от настъпилата икономическа стагнация в ЕС и възникващото социално недоволство.

Поради това все по-очетливо на преден план излизат вътрешните проблеми, а не помощта за Украйна. Изглежда ентусиазирани до безразсъдство за продължаване на подкрепата за Украйна са председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и днешното ни правителство. По данни на германския Институт за световна икономика, по процент от БВП, нашата страна е предоставила за периода от януари 2022 до юли 2023 г. военна, финансова и хуманитарна помощ на Украйна повече от САЩ и Германия – би трябвало в нея да не е включено въоръжението, продадено на трети страни, но попаднало в арсеналите на ВСУ.

Съществена причина за необходимостта от регулиране на конфликта по американски вариант е фактът, че в хода на СВО стана ясно, че САЩ/НАТО не са готови за война с Русия. Ненапразно професорът от Университета по национална отбрана на САЩ Шон Макфейт констатира, че „през последните 70 години се очертава тревожна тенденция – Западът забрави какво е голяма победоносна война”. Подобно е мнението и на руския полковник А. Симаков, според когото „използваната днес бригадна организация е добра за борба само със слаб противник” и е „причина американските сухопътни войски да не са в състояние да провеждат широкомащабни бойни операции срещу силен противник”.

Изводите на двамата специалисти се потвърждават от дейността на Пентагона по преминаване от бригадна към дивизионна структура. През 2022 г. беше показана перспективна схема на пет типа дивизии за действие съгласно концепцията „Многосферна операция 2028” (4Multidomain Operations 2028”). Развръщането, осигуряването и подготовката им изисква време и именно поради това сухопътните войски на САЩ не са готови за крупна конвенционална война. Това важи и за НАТО, която все още залага на бригадната организация, докато Русия започна постепенно този преход още от 2013 г.

Неуспешното контранастъпление на ВСУ породи опасения в САЩ, че Русия може да завземе още украинска територия. Освен това влияние оказва и нестабилната политическо-икономическа обстановка в тях, свързана и с предстоящите президентски избори. Във военно отношение сериозен проблем става снабдяването на ВСУ с въоръжение и особено с боеприпаси за доставените от девет страни над 400 броя 155 мм гаубици. Например, ВСУ изразходват в денонощие средно 7500 снаряда, а САЩ произвеждат месечно 20 000 броя.

Проблемът не е само в боеприпасите. Според американския о.з. полковник Дъглас Макгрегър „САЩ са превърнали Украйна в свой 51-ви щат. От американския бюджет се финансират абсолютно всички текущи разходи, включително и заплатите на чиновниците”. Вероятно разходите по поддържане на Украйна като държава е имал предвид директорът на стратегическите комуникации на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби, който на 11 октомври отбеляза: „Днес отделихме 200 млн. долара на Киев и ще продължим да помагаме колкото можем, но помощта не може да бъде безкрайна”.

Според „The EurAsian Times” от август т.г. проблем с финансите и въоръжението имат и европейските страни членки на НАТО. Техните запаси от 155 мм боеприпаси са намалели до допустимия минимум, което се потвърждава и от думите на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, цитирани от CNN на 14 феврари т.г. Той твърди, че „текущият темп на изразходване на боеприпаси в Украина многократно превишава нашето днешно производство. Вече е ясно, че това е жестока война на изтощение, а войната на изтощение е война на логистиката”, т.е. на икономиката. На същото мнение е и шефът на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауър. На Варшавския форум по сигурност той констатира, че доставките за ВСУ са започнали при полупразни складове в Европа и днес вече се вижда „дъното на бъчвата”, а производствените мощности „не могат да я напълнят”.

До какво може да доведе „празна бъчва” може да се съди по нападението на ХАМАС на 7 октомври. Според медийни публикации развърнатите десет израелски противоракетни батареи „Железен купол” са в състав с по 3-4 пускови установки, като всяка една е с боекомплект от 20 ракети. Изстреляните от ХАМАС за кратко време 2200 подобрени ракети „Касам” налага на противоракетните батареи да окажат интензивно противодействие, поради което целият наличен запас от противоракети е изразходван почти напълно. В резултат частично боеспособни остават само 2-3 батареи, а останалите бездействат, поради което част от ракетите на ХАМАС безпрепятствено поразяват граждански обекти. При създалата се обстановка САЩ срочно доставят 240 ракети от боекомплекта на своите две батареи „Железен купол”.

Твърде важна причина са геополитическите промени. САЩ търпят геополитически неуспехи в Азия, Латинска Америка и Средния изток – там е пред провал както идеята за противоиранско сближаване на Саудитска Арабия и Израел, така и плана за транспортен коридор Индия – Саудитска Арабия – Израел – Европа, който ще бъде конкурентен на китайския „Един пояс-един път”.

Във Вашингтон смятат, че все повече ерозира основата, върху която се гради тяхната хегемония. Очертаващото се на хоризонта е посочено от държавния секретар Антъни Блинкен – „това, което преживяваме днес, е нещо повече от изпитание за световния ред, установен след края на Студената война”. Според него трябва „да се премине от хегемония към лидерство”, което, според специалистите, означава създаване, под лидерството на САЩ, на съюз с близките до тях страни. Той ще бъде противовес на оформящия се вече съюз между т.н. „авторитарни режими” и приятелски с тях страни.

Анализът на посочените факти показва, че най-изгодно за САЩ е да прекратят украинския конфликт така, че да запазят днешната русофобска политика на Украйна, независимо в какви граници ще остане. Въпросът обаче е дали Кремъл ще се съгласи на това или ще предприеме ефективни ответни действия. Може с основание да се предположи, че те ще бъдат в три направления – успешно завършване на СВО, увеличаване на стратегическите средства за сдържане на САЩ и противопоставяне на действията им в други части на планетата.

Второто вече е в ход – стратегичаската балистична ракета „Сармат” е в серийно производство, успешно завърши последното полетно изпитание на стратегическа крилата ракета „Буревестник”, а в изпитание е подводният безпилотен апарат „Посейдон”. Всички те са с междуконтинентален обсег, като на „Буревестник” и „Посейдон” за първи път във военната техника се осигурява от ядрена енергоустановка. Срещу тези оръжия САЩ/НАТО нямат и в средносрочно бъдеще няма да имат защита.

Според медийни публикации Москва не подлага на съмнение успешното завършване на СВО. Наскоро руският министър на отбраната заяви, че „формираните нови войскови части от подготвените вече около 350 хиляди доброволци ще бъдат боеготови до края на тази година”. Следователно може да се предположи, че оттогава до президентските избори в Русия през пролетта на 2024 г., на украинския фронт ще настъпят важни промени, които могат да обезсмислят всякакви американски варианти.

Макар че не е изключено на фронта да има сериозно раздвижване и по-рано. Наскоро беше проведена успешна операция в Донецкото направление по превземане на силно укрепваната в продължение на седем години от британски военни инженери мощна отбранителна полоса в района на Авдеевка. Успешно настъпление срещу ВСУ има на още няколко направления, което може да доведе до изненадващи резултати на фронта значително по-рано. Така че САЩ би трябвало да изчакат с обявяването на победа в украинската война, в която, казват, че не участват.

Автор: полк. Гергин Гергинов