Всичко започна на 7 октомври 2023 г. след изявление на лидера на военното крило ХАМАС, Мохамед Дейф, цитирано от „Асошиейтед прес“: „Достатъчно, стига толкова. Днес хората ще се върнат към революцията“. И атаката срещу Израел започна. Говорителят на ХАМАС заяви, че „военната операция е в отговор на блокадата на Газа, а така също и в отговор на неотдавнашните военни атаки на Израел на Западния бряг на река Йордан, и е реакция на извършеното насилие от израелските войници над вярващите палестинци в свещената за мюсюлманите джамия Ал-Акса“. Резултатите от това нападение вече са известни на целия свят. Известно е също така, че Нетаняху не започна военна операция срещу ХАМАС в отговор на атаката, а директно обяви война на групировката.

Въпреки почти пълната яснота на фактите за случилото се, все още има доста въпроси, на които няма еднозначен отговор. Как така внезапно стана всичко това? Защо не сработиха службите за сигурност на Израел? Къде беше армейската охрана на границата на Израел? На кого е изгодна една нова близкоизточна война? Сигурно е, че атаката на ХАМАС не е плод на някакво внезапно хрумване, а има някакви сериозни мотиви, които са довели до това решение, още повече, че организирането на тази атака е било подготвяно в продължение на месеци и то от професионалисти, каквито обикновено имат само държавите. Паралелно с това обаче, не са без значение и няколко крупни инцидента, случили се през 2023 г., които вероятно стоят в преддверието на сегашния конфликт.

През септември 2023 г. вече имаше предпоставки за пълномащабен конфликт между противниците.

– През септември Израел и ХАМАС се оказаха на ръба на войната. Израелските граничари намериха експлозиви, скрити в пратка джинси, и прекратиха целия износ от ивицата Газа.

– ХАМАС приведе силите си в състояние на повишена бойна готовност и проведе полеви учения заедно с други въоръжени групировки, включително и палестинската „Ислямски джихад“. Местните новинарски агенции в ивицата Газа съобщиха, че ученията включват „тренировъчен пуск на ракети, засади и щурм на израелските територии“, което само по себе си бе предварително отиграване на сценария за нападението на Израел, започнало на 7 октомври 2023 г.

– През същият месец ХАМАС разреши на палестинците отново да започнат протести непосредствено до оградата, разделяща Израел от ивицата Газа. Протеста ескалира в стълкновения с израелските войници. На 13 септември пет палестинци бяха убити при опит да взривят експлозив до загражденията.

– През септември в интервю за „Вашингтон пост“ шефът на департамента за политически и международни отношения Басем Наим заяви следното: „Досега всичко беше тихо, но ситуацията започва да кипи. Под водата има голямо налягане“.

Лятото на 2023 г. на Западния бряг на река Йордан беше жестоко.

– На Западния бряг избухнаха взаимни нападения между палестинските бойци от една страна и израелските сили и еврейските заселници в палестинската автономия от друга страна. Израел направи няколко военни рейда в палестинския град Дженин, където според тях палестинците планирали нападение на израелската армия. На 19 юли 2023 г. израелците атакуваха града с вертолети „Апачи“ и убиха най-малко петима палестинци. На следващия ден бойците на ХАМАС откриха огън по ресторант за хумус до незаконното израелско селище на Западния бряг Ели, като убиха четирима израелци. На 21 юни 2023 г. стотици израелски заселници в Палестинската автономия Западен бряг нахлуха и вилняха в палестинските села, включително и Турму-Айя, където палеха къщи и леки коли, а така също водеха безразборна стрелба по населението, в резултат на което беше убит един палестинец.

– След това Израел нанесе първия си удар с безпилотни апарати по автономния палестински Западен бряг, като уби три предполагаеми бойци на ХАМАС.

– На 3 юли 2023 г. последва най-крупната операция на Израел за повече от две десетилетия, с наземна и въздушна атака на лагера за бежанци в гр. Дженин. В атаката участваха приблизително 1000 военнослужещи от израелската армия. По данни на палестинското министерство на здравеопазването в атаката са загинали осем палестинци, а други 80 са били ранени. Израелските официални власти обявиха, че операцията е била с цел ликвидиране на команден център на бойците на ХАМАС и това е началото на „мащабните усилия за борба с тероризма“. Те заявиха, че операцията ще продължи неопределено време.

В началото на април 2023 г. според изявление на комитета на ООН по правата на човека, по време на Рамадана израелската полиция е атакувала вярващите палестинци, барикадирали се в джамията „Ал Акса“, като е използвала светошумови гранати, сълзотворен газ, гумени куршуми и е биела безразборно вярващите.

Един месец по-късно Израел внезапно предприе самолетна атака срещу ивицата Газа, срещу лидери на организацията „Ислямски джихад“. В резултат на ударите бяха ликвидирани трима от джихадистите и още десет човека, цивилни палестинци, между които четири жени и четири деца.

Без да изброяваме всички останали по-малки или по-големи атаки срещу палестинците от страна на израелските силови структури и обстрели на израелски градове от ХАМАС, редно е да се запитаме, дали на фона на всички тези фактори на обостряне на обстановката можем да наречем нападението на ХАМАС „неочаквано“ за Израел?

Да не говорим, че това „неочаквано“ нападение ще остане завинаги в историята, като провал на израелското разузнаване и цялата му система за сигурност. Или, както пише „Гардиан“ в броя си от 07.10.2023 г.: „Високо технологичната система за проследяване на палестинците прави пробива на бойците от ХАМАС на улиците на израелските градове съвършено немислимо събитие“.

Израелските индустриални технологии за шпионаж са едни от най-напредналите в света, за което свидетелстват и скандалите с програмата Pegasus. Именно за това фактът, че Израел не е знаел за планираното нападение на ХАМАС, предизвиква толкова силно учудване. Но вероятно една от най-важните причини за провала на израелските сили на отбраната и разузнавателни служби е, че те не оцениха инцидентите с участието на ХАМАС през последните няколко месеца, като елемент от процес на подготовка за война. Паралелно с това, трябва да се отчете и промяната на геополитическата обстановка в региона и дълбоките социални сътресения разтърсващи Израел.

Нетаняху винаги се е противопоставял на споразуменията, подписани в Осло през 1993 г., с които се предоставя правото на номинален контрол на палестинските власти върху Западния бряг и ивицата Газа. Нетаняху реши да подкрепи ХАМАС, като им даде пари и ги базира в Газа, противопоставяйки ги по този начин на палестинските власти. За целта той подписа споразумение с Катар, който започна да изпраща стотици милиони долари на ХАМАС с одобрението на Израел.

Въпреки неодобрението на Байдън към политиката на Нетаняху спрямо ХАМАС, на 11 септември той деблокира замразени ирански средства в размер на 6 милиарда долара в рамките на сделка за обмен на пленници. Тръмп предсказа, че тези 6 милиарда долара, които Байдън дава на Иран, ще бъдат използвани за терористични атаки в Близкия Изток и взимане на заложници. Но прессекретарят на Съвета за национална сигурност на САЩ Ейдриан Уотсън заяви, че още нито един долар от тези средства не е изразходван, а тяхното използване ще се ограничи единствено за хуманитарни разходи.

В сложния геополитически пъзел на Близкия Изток не е без значение и новата близкоизточна политика на Китай. В началото на 2023 г. ръководството на Китай покани Нетаняху да посети Китай, на което той реагира положително. Въпреки че Нетаняху информира САЩ за предложението на Китай и увери Байдън, че то не е намек към американския президент, дипломатите от Вашингтон и от други западни държави заявиха, че се отнасят с безпокойство към предстоящото посещение на Нетаняху в Пекин.

Не по-малък сигнал за промяната в близкоизточната политика на Поднебесната беше и ефективната посредническа роля, която Китай изигра за учудващо бързото възстановяване на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и Иран. В качеството си на посредник се ангажира лично председателят на КНР Си Цзинпин, а така също и представители на Оман и Ирак. На 10 март 2023 г., само след няколкодневни преговори, Саудитска Арабия и Иран подписаха споразумение за възстановяване на дипломатическите си отношения, прекъснати седем години преди това. Примирието между враговете беше неприятен сюрприз за САЩ и предизвика силно безпокойство в Израел, тъй като той разглежда Иран като свой основен противник в региона.

През март 2023 г. Китай организира на своя територия конфиденциални преговори между Израел и Иран. Бившият шеф на Мосад Ефраим Галеви на 13 март във вестник Haaretz написа, че според него е време Израел да сондира възможността за нормализация на отношенията с Техеран. Между 13-16 юни 2023 г. лидерът на Палестинската власт Махмуд Абас бе на държавно посещение в Китай.

В хода на срещата Си Цзинпин направи три предложения за разрешаване на палестинския въпрос. На първо място той каза, че фундаментално решение на проблема е създаване на суверенна палестинска държава в границите, установени през 1967 г., със столица Източен Йерусалим. На второ място, че е необходимо да се обезпечи удовлетворяването на потребностите на палестинската икономика и ресурсите за съществуването на палестинския народ, а международната общност би трябвало да увеличи помощта за Палестина в хуманитарната област. На трето място, че страните са длъжни да се придържат към правилната посока при воденето на мирните преговори. Си Цзипин каза, че е „необходимо да се уважава исторически сложилото се статукво по отношение на Светата земя и трябва да се спре радикално-провокационното говорене и действия“. Китай декларира, че в бъдеще е готов да играе позитивна роля за придвижване на мирните преговори. Обаче ХАМАС, както и неговият екзистенциален враг САЩ, нямаха нужда от мирните инициативи на Пекин. Затова атаката на ХАМАС срещу Израел, косвено спонсорирана от САЩ чрез размразяване на 6 млрд. долара, нанесе силен удар не само върху Израел, а и върху политиката на Китай в Близкия Изток.

А каква беше ролята на ЕС в процесите, които се развиват в Близкия Изток?

Както обикновено, Борел заклейми „варварските и терористични атаки“ на ХАМАС, а управляващото ЕК трио реши да отиде в Израел, да се снима с Нетаняху и да му изрази своята „безрезервна подкрепа“. За да демонстрират своята съпричастност с Израел, те веднага приеха решение да спрат финансовата помощ за палестинците. Няколко часа по-късно, след като „големия брат“ ги смъмри, решението беше променено и даже Борел уведоми, че помощта ще бъде увеличена. И всичко това само в рамките на 24 часа. ЕС вече се е превърнал в геополитическо джудже и никой не се интересува от мнението му. Европейското ръководство е крайно некомпетентно и политиката му се гради само върху инструкциите получени от САЩ. За европейска политика и дума не може да става. Геополитическите проблеми на ЕС не са изолирани, те пряко са свързани с икономическия упадък на общността, предизвикан от следването на либералните идеи за екологията, глобализма и джендър идеологията. Или, иначе казано, липсата на елементарна компетентност и мислене на европейските лидери, доведе до налагането на убийствено катастрофални стратегии и упадък на общността. В страха си да не загубят подкрепата на САЩ, европейските лидери вече са превърнали ЕС във васален придатък на Америка.

Но все пак за разрешаването на тази тежка криза решаващи в крайна сметка ще бъдат действията на страните в конфликта. Непосредствено след атаката срещу Израел, Нетаняху веднага обяви война на ХАМАС и започна бомбардировки на палестинската територия и мобилизация на резервистите. След това той поиска да бъдат евакуирани в рамките на 24 часа над един милион палестинци от Северна Газа, което практически е невъзможно и би довело до грандиозна хуманитарна катастрофа. По-късно Израел бомбардира летищата на Дамаск и Алепо в Сирия. Тоест действията на Израел в този момент се отличават повече със своята емоционалност, отколкото с рационалност и целенасоченост. ХАМАС продължава действията си с ракетни атаки срещу градовете на територията на Израел.

Днес е трудно да се прецени в каква посока ще се развие военният конфликт между страните и ще пламне ли отново арабският свят. Но може да се каже, че на фона на случилото се, Нетаняху вече е политически труп, независимо от това още колко ще продължи да управлява, а за Израел съществува опасност да се изправи пред още един противник в лицето на „Хизбула“.

Като резултат от операцията, ХАМАС и Хизбула затвърждават сред палестинското население на Израел имиджа си на борци за правата на палестинците. Иран също е доволен. САЩ се налага да предприемат спешни действия за неутрализирането на още един опасен конфликт, застрашаващ позициите им в Близкия Изток. Русия и Китай може да са доволни, че сега войната в Украйна и конфликтът с Тайван остават на заден план. ЕС както винаги не е в час и ще продължи с кухите си декларации, на които никой не обръща внимание.

А управляващите в България, както обикновено, кресливо ще започнат да демонстрират евроатлантическата си ориентация и да се правят на „по-големи светци от папата“ в старанието си колкото се може повече да угодят на своите господари и да прецакат националните ни интереси. За собствено мислене и анализ и дума не може да става.

Автор: Никола Стефанов