Миньорите продължават да стоят на магистралата. Какво чакат те? Справедливост? Не, ясно им е, че от нищожествата в „правителството“ и сбирщината в Антинародното Събрание справедливост не могат да чакат. Нито от гмежта чиновници в ЕС. Нито от генерал-губернатора на Колонията, нито от неговия президент. Нито от дълбокото царство.

Те чакат Водач.

Българският народ, когото наричаме „робски, апатичен, примирен, безчувствен към падението си, гробар на самия себе си“ – всъщност чака Водач. И с безпогрешен инстинкт усеща, че клоуните, които дерат гърла по телевизора и на „Опашката на Коня“, са евтини ерзаци, самозванци, емисари на чужди агентури, карикатури, надянали патриотични маски и стремящи се да обсебят ролята на „вождове“. Ролята, но не и мисията. Нея фалшификаторите нито искат, нито могат да приемат.

Тази мисия е Ескалибур, забит в скалата. Мнозина не смеят да го докоснат, други напразно с все сила го дърпат от камъка, в който е враснало острието. Но мечът чака Призвания от Провидението да го изтегли с лекота и да поведе изтерзания си народ.

Отдавна пиша, че това, което смъртоносно липсва на България, е народен Водач. Повече от хляба, безмерно повече от златото. Създават се революционни ситуации, когато „низините не искат, а върховете не могат“, явяват се мигове, в които тълпата е готова за бунт, а палачите на България се разтреперват и поглеждат към летището, подушвайки линч. Тарикатите, които се представят за народни трибуни, се скриват в миша дупка и изоставят наивниците, които им вярват. Но липсва Водачът и искрата не пламва. Моментът отминава, унинието се възцарява отново и спасението изглежда още по-непостижимо отпреди.

От такова съдбоносно значение ли е личността на истинския Лидер? Без никакво съмнение – виждаме го по немощните си гърчове през трите позорни десетилетия, виждаме го по напразните си усилия да снемем хомота и да си върнем държавата. Виждаме го по разпиляната енергия, която няма кой да впрегне в целенасочено полезно действие. Виждаме го по измамниците, шарлатаните, продажниците и убийците, които продължават необезпокоявани да беснеят в дивата си оргия – защото Него го няма.

Учеха ни, че личността е нищо, а масите са всичко, че те са двигателят на историята. Разбрахме от опит – по най-трудния начин – че е точно обратното. Личността на Водача е единицата, която застава пред нулите и ги превръща в могъщо число – 1000, 100 хиляди, милион.

Нека на всинца ни стане ясно – Водачът никога не идва случайно, той е изпратен от Бог при народа, който по Божия Воля, трябва да бъде спасен от изтребление и изчезване. Този народ трябва да е доказал с нещо пред Господа, че е заслужил спасение. Че има смисъл да продължи напред. Трябва поне отчасти да е съхранил своя дух. Не може шайка мерзавци да се надява на снизхождение. Когато Водачът се роди сред поверения му Свише народ, поне неколцина трябва да го разпознаят и да поемат с него трънливия път. Както Рибарят и останалите апостоли тръгнаха подир Исус.

Водачът е кристално чиста личност, изначално готов за саможертва. Както Исус бе готов за разпятие. Защото Водачът винаги плаща с кръвта си бъдещето на своя народ. Огледайте се – героите, истинските, винаги загиват. Бог налага като изкупление за един народ гибелта на най-добрия му син. Както стори със Своя Син.

Не може оцапан с долни мераци за власт и пари мошеник да жажда званието Водач. Не може да служи едновременно на Бога и на Мамона. Пътеката, която такива измамни лидери сочат, е сляп сокак. В колкото повече такива сокаци се залутваме, толкова по-невъзможен става пътят към спасението. Който е път към Бога.

Чудо, велико чудо е, че Господ през 1837 година реши да изпрати Спасител и Изкупител на поробения от пет века български народ. Даваме ли си сметка какъв дар от Небесата е личността на Васил Левски? Как синът на обикновено карловско семейство създаде българската национално-освободителна идеология, осъществи българската комитетска организация и проекта за българска конституция – Наредата? Как стана стратег, тактик и душа на българската революция? Как това бе по силите на един единствен човек? Не вярвайте на кощунствените измами, измислени от скверни мозъци, че Левски е бил масон. Те целят да помрачат блясъка на делото му. Да го присвоят и изкористят. Не, Левски е оригинален български идеолог и държавник от висш ранг, въпреки че българска държава формално още не е имало. Левски е творец на духовната ни държава. Той подпечатва нейното осъществяване с мъченическата си гибел на бесилото. Целият му живот, макар и скромен, е белязан от Провидението и всъщност е „свръхчовешки“, архангелски, божествен. Личността му не е от мира сего. Той е Пратеник, слязъл в България, за да й вдъхне нов живот. И неслучайно е наречен Апостол на свободата.

Ще ни чуе ли Всевишният, ще изпрати ли отново Апостол в нашата опустошена земя? Да, сигурна съм, че това ще стане. Водачът на българския народ вече е роден и скоро ще се яви. Слава Севрюкова го нарича Прероденият Давид и той ще бъде „рус и красив на лице“ – както в Библията е описан младият Давид. Рус като Васил Иванов Кунчев. Може би Той вече изтегля меча си от скалата. 

Когато един народ има Водач, има всичко. Невъзможното става възможно. И най-могъщите окупатори и най-дивите еничари ще отстъпят пред Пратеника. Това, което сме длъжни да сторим, е да пазим душите си неомърсени сред сквернта, в която ни принудиха да живеем. За да можем да Го разпознаем и последваме. За да може и Той да ни разпознае и поведе.

Автор: Милена Върбанова

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: