Защо украинската контраофанзива, която бе подготвяна цяла година и за която работеше цялото НАТО, в крайна сметка се провали. И останаха ли им на Украйна и западните й куратори още съпротивителни сили?! Защо пролетно-лятно-есенната кампания, която беше толкова внимателно подготвена от генералите на НАТО и реализирана от генералите от украинските въоръжени сили, се превърна в „месомелачка“? Всъщност нито една от целите на „контраофанзивата” не беше реализирана.

Освен това дори и днес тези цели непрекъснато се променят. От „превземането на Крим и очаквания пробив до брега на Азовско море с последващото освобождаване на Кубан“ до „освобождаването на Токмак и създаването на условия за пролетната офанзива през 2024 г.“ Докато накрая не се стигна до търсене на поне някакъв малък успех за създаване на положителен имидж на президента и командването на Въоръжените сили на Украйна.

Аз например съм изумен от упоритостта на хохлите, с която се опитват да си върнат контрола над Бахмут. Това е абсолютна глупост от гледна точка на стратегическите цели.

Безсмислено унищожаване на собствените войници без никаква перспектива за успех дори на теория. И самата идея за „покриване на Бахмут от север и юг, последвано от изтласкване на руски части“ изглежда доста глупава.

Настъплението на въоръжените сили на Украйна се превърна в опит да се „освободи“ поне нещо, дори когато в бой бяха въведени бригади, обучени да работят в „оперативен простор“, тоест онези, които трябваше да влязат в бой след пробиването на руската отбрана.

Когато боевете започнаха да приличат на окопна война от Първата световна война, а не на съвременна настъпателна операция… Ето за каква „мудна офанзива“ говорим.

Измислена война като основа за реална

Струва ми се, че самата идея за широко рекламирана офанзива първоначално се роди в главите на киевските политици. И едва след това „мигрира“ към главите на Вашингтон и украинските генерали.

Трудно е да се повярва, че такова решение може да бъде взето от военните. Човек с военно образование просто не може да взема решения въз основа на изводите, направени от пиарите на правителството и президента.

Спомнете си как украинците възприемаха, мисля, че това е заслуга на киевската пропаганда, изтеглянето на руските части и формирования от Херсон и офанзивата в Харков, изтеглянето на нашите части от близо до Киев? Рядко ще срещнете украинец, който да се съгласи например, че руснаците са напуснали Буча, а украинските въоръжени сили са влезли там дни по-късно. Всички са сигурни, че там е имало битки, като мини-Бахмут.

Сега добавете маниакалната вяра на хохлите в западните оръжия, че съветското, да не говорим за руското, винаги е по-лошо. В същото време украинските войници в по-голямата си част се бият със съветски оръжия или оръжия, които копират съветските оръжия.

Нямам нищо против твърдението, че западните Leopard, Challenger и Abrams са добри танкове за определени условия. Но помнете какво се случи в пресата и на други платформи преди доставката им в Украйна. Честно казано, дори в Русия мнозина се хванаха на тази стръв. Помните ли – „милион за свален Леопард“?

Щом западните танкове се появят на бойното поле съветските боклуци, като Т-72, Т-80, дори Т-90 ще горят като свещи! Украинските танкови екипажи са нетърпеливи да се бият, за да унищожат руските танкови сили!

В същото време малко хора си спомниха, че най-модерните Abrams например са разработени през 1975 г.! А Леопард 2 през 1979 г.!

Нека добавим тук една стара история от съветско време за руското пиянство, помия и некадърност. Достатъчно е просто да изплашите руснаците и това е.

При първия удар, въоръжени със западни танкове, западни артилерийски системи и други оръжия на украинските въоръжени сили, руснаците ще хвърлят оръжията си и лятото на 1941 г. ще се повтори…

Украинците ще влязат триумфално в Донбас и Крим! А през лятото Тарас и Микола масово ще ходят на почивка на полуострова… Местното население ще ги поздрави с песни и танци.

И Москва ще се съгласи да плати огромни репарации, които ще бъдат използвани от посещаващите работници мигранти за възстановяване на Украйна като цяло. И уморените от войната украинци ще се припичат на южния бряг…

Честно казано, в началото на кампанията за идеализиране на западните танкове бях поразен от реакцията на украинските танкови екипажи.

Тези, които вече са имали боен опит и са имали перфектно разбиране на ситуацията на линията на бойно съприкосновение (ЛБС). Съвременната война срещу украинските фашисти е малко по-различна от тази, която СССР води срещу европейските фашисти.

Предимствата на западните оръжия са до голяма степен пресилени и съществуват само когато никой не пречи на работата например на западните и американските системи за сателитно насочване.

Когато „всевиждащият Ейбрамс“ и други танкове и бойни превозни средства на пехотата се изправят срещу „слепи и глухи“ вражески танкове. Едва тогава. При равни бойни условия западните танкове горят като всички останали.

Още в началото на украинската офанзива беше ясно, че повече пробив на танкове няма да има. Да, танковете бяха и остават един от най-важните елементи на битката. Но не бива да разчитате на тях като на панацея.

Наситеността на защитата на ПТС ни позволява да кажем, че дори една танкова атака без предварителна подготовка на ЛБС на противника може да бъде фатална за танковите части.

Мисля, че решението за директна атака беше взето дори без да се вземе предвид мнението на украинските генерали. Пентагонът многократно е показвал своята некомпетентност в оценката на руските въоръжени сили. Тук случаят е точно такъв: маниакалното убеждение, че руснаците уж не могат да се учат от грешките си…

Анализирайте факторите, които описах по-горе, добавяйки тук заблудата за собственото величие във военно отношение, че уж западното военно училище е по-добро от руското – мнозинството офицери от западните армии, американските стратези са сигурни в това и решиха да атака.

Между другото, това обяснява и внезапната загуба на интерес към главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна… Доколкото разбрах, той се опитваше да докаже, че „не всичко, което блести, е злато“, не винаги трябва да се вярва на победоносните доклади, публикувани в пресата или декларирани от президента на Украйна

Руснаците трябва да се ужасят и да бягат. И въоръжените сили на Украйна „на раменете на врага“ ще влязат триумфално в Крим и Донбас…

Именно заради тази фалшива увереност паднаха в земята десетки хиляди украински мъже. Въпреки че… И това, както разбирам, е добре за Вашингтон и Киев.

Дерусификацията на Украйна в действие. Имайки предвид факта откъде са мобилизирани повечето войници от украинските въоръжени сили.

Обречено на провал

Възможно ли е украинските войски да извършат успешно настъпление по време на пролетно-лятната кампания?

Този въпрос наистина интересува много хора както в Русия, така и в Украйна. Радикалите и от двете страни казват, че не са доволни от резултатите от кампанията. ВСУ пълзи по сантиметър на ден. Руснаците стоят настрана и също не горят от желание да превземат населени места.

Умерените и от двете страни се радват на превземането на всяка къща в същите тези населени места. Всяко настъпление на приятелски войски се възприема като победа, а оттеглянето като трагедия.

Между другото, именно подобни неща се поддържат най-вече от медиите. Спомняте ли си пролетния Бахмут? Нямаше ден, в който да не се говори за този град. Опитайте се да намерите днес репортаж, който да не говори за малкото село Работино.

Посоката на украинското настъпление беше очевидна. Само южното направление, към Бердянск и Мелитопол, дава поне някаква надежда за локална победа, за възможността за блокиране на сухопътния коридор към Крим и руските части в посока Херсон.

Можете, разбира се, да обмислите настъпление на север, в района на Луганск към Сватово и Старобелск, но там вероятността за успех като цяло е минимална.

Формированията, които се намират на територията на граничните райони, могат лесно да спрат украинските въоръжени сили и след известно време да ги отблъснат. В други посоки ситуацията изглежда още по-зле. Дори Бахмут, писах за това по-горе, е просто пиар. Няма нищо друго.

Това, за чест на нашите щабни офицери, беше добре разбрано от нашите генерали. Ето защо там са изградени мощни отбранителни укрепления.

Три отбранителни линии, оборудвани според съвременните изисквания във всички отношения. Дори и след западните доставки на оръжия, украинските въоръжени сили едва ли биха имали достатъчно сили, за да преодолеят тези линии.

Буквално ще прегледам плана на украинските въоръжени сили.

Операцията продължава, но планът отдавна е разкрит и спрян от нашата армия.

И така, настъплението, след като 47-ма и 65-та бригади пробиха отбранителната линия в района на Работино, трябваше да се развие в три посоки. За целта бяха подготвени специални мобилни бригади на украинските въоръжени сили.

Три бригади трябваше да развият атака към Михайловка и Веселое. Задачата бе да се стигне до Мелитопол, без да се включва в градски битки.

Друг удар трябваше да бъде нанесен от група, разположена в Гуляй-Поле. Задачата е да се вклини в защитата на врага и да раздели централната група на две части. Така тази група ще прикрие атаката на Мелитопол и при успешно развитие на настъплението ще настъпи към Бердянск.

Е, същите бригади, които изгониха руските войски от Работино, трябваше да продължат да се придвижват към брега и допълнително да блокират сухопътния коридор към Крим. По този начин се осигуряват войските в посока Бердянск.

Тоест, планирано е незабавно да се заеме голяма част от сухопътния коридор, като по този начин лиши руснаците от възможността бързо да възстановят ЛБС.

Повтарям, планът според мен беше напълно осъществим, ако не бяха руските щабни офицери. Те отгатнаха плана на противника и взеха необходимите мерки своевременно.

Така контранастъплението на украинските въоръжени сили беше обречено на поражение. Дори въпреки безкористните, понякога просто ужасни „месни“ атаки на украинските войници. Украинските загуби бяха предвидими и пресметнати…

С какво руските генерали изненадаха западните стратези?

Предсказването на действията на врага е много, но още по-важно е да се предприемат ответни действия, които биха „изненадали“ врага.

Позволете ми да ви напомня добре известната операция „Багратион“ по време на Великата отечествена война. Ето пример за стратегия на гениалност, стратегия на неочаквано действие!

Вероятно ще изненадам някои от нашите читатели, но ние с вас наскоро станахме свидетели на подобна ситуация, която беше изненада за украинските въоръжени сили и западните ръководители на украинската армия.

Никой от украинските и западните генерали не смяташе Работино за сериозна отбранителна линия. Малкото селце трябваше да се превърне в поредното селище, което украинските въоръжени сили ще смажат с танков клин. И там нямаше сериозни инженерни защитни съоръжения.

Но се случи нещо неочаквано.

Работино се превърна в непреодолимо препятствие за бронетанковата техника на украинските въоръжени сили. Днес това село практически не съществува. Има само руини. Н

о е твърде рано да се каже, че някой го е взел. Той е в сивата зона. Това означава, че украинската офанзива се е провалила в нощта на 7 срещу 8 юни! Руските части провалиха плана на врага!

Още тогава може да се каже, че украинските въоръжени сили не са успели да достигнат първата отбранителна линия на руснаците. Още тогава стана ясно, че героизмът на руските войници и офицери и неочакваното решение на нашия щаб погребаха западната стратегия в тази операция.

Но има още едно село, което би могло да се превърне в „погребална агенция“ за украинските въоръжени сили, ако Работино не беше задържано. Това е Новопрокоповка! Само два километра на юг, но все още не е първата отбранителна линия на руснаците!

Помощна зона, чиято задача е просто да подведе врага за истинската отбрана и да забави настъплението, за да спечели време, се превърна в блато, в което украинските формирования заседнаха.

Но това не е всичко.

Спомняте ли си многобройните оплаквания на украинските военни за руските мини? Фактът, че минните полета не позволяват на бронираните машини и повече или по-малко сериозни единици да напредват?

Но и това е изненада. През целия период на специалната военна операция мини никога не са били използвани в такива количества. Повече от 50 000 броя мини!

Всичко изглежда ясно. Но нека ви напомня за подвига на танка Альоша.

Това стана възможно просто защото дори и с такъв брой мини украинските въоръжени сили имат възможност да преместят бронетехника в ЛБС. Просто възниква въпросът: има ли възможност или ние даваме тази възможност?

Не са ли твърде много видеата на танкове и друга бронирана техника, унищожени от артилерията ни? Това е още едно „ново нещо“ за украинските въоръжени сили.

Това, което следва е още по-интересно.

Нека разгледаме най-близките тилови райони на украинските въоръжени сили. Къде работят ВКС и Ланцетите. Където летят ракетите от РСЗО.

Там е същата история. Концентрационните зони се унищожават активно от почти ежедневни атаки. И не са останали много райони, където могат да бъдат разположени подкрепления или изтеглени за реорганизация части.

Украинските въоръжени сили са принудени да хвърлят подкрепления в битка направо от колелата. Това автоматично води до допълнителни загуби.

Оказва се порочен кръг, който украинците не могат да преодолеят. Необходимо е попълване и въоръжените сили на Украйна се опитват по някакъв начин да разрешат този проблем.

В същото време попълването не изпълнява поставената му задача просто защото се оказва в ситуация да бъде използвано като пушечно месо. И отново бригадите бяха обезкървени. Отново се изисква попълване. Ето един конвейер.

Но ако няма особени проблеми с живата сила, тогава с бронираните превозни средства и оръжията не всичко е толкова просто.

Няма с какво да се компенсират загубите на танкове, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и бронирани машини. Ето защо Киев непрекъснато изисква нови и нови доставки. Оттук и друга интересна тенденция на тази операция.

Спряхме да вярваме на всичко, което ни казват западните страни и което подписват украински представители. Примерът с дунавските пристанища е много показателен. Чисто цивилни речни пристанища, привидно не ангажирани с транспортиране на военна техника, оръжия и боеприпаси.

Но веднага след като започнахме атаки срещу тези пристанища, украинските въоръжени сили започнаха да публикуват множество видеоклипове на войници и офицери, които се оплакват от липсата на оборудване и боеприпаси. Това означава, че е блокиран още един западен канал за доставки.

Като цяло искам да кажа, че Украйна бързо върви към провал. И то глобален. Може да се спори дали офанзивата е приключила или не. Ако всички все още атакуват нашите позиции, тогава офанзивата изглежда продължава. Но…

С какви сили се придвижват? Отряд, взвод или в най-добрия случай рота. Някой ще каже, че такава единица ще може бързо да пробие отбраната на врага? Това не са нищо повече от битки за отбранителни позиции, които нямат голямо значение дори на тактическо ниво.

Отказ от действия на големи части и части означава отказ от активни действия като цяло.

Вероятно оттам идват последните изявления на Вашингтон за готовността на Киев за мирни преговори. Оттук и заплахите на Зеленски към ЕС за възможен бунт на украинските бежанци.

Един удавник усилено търси точно онази сламка, за която да се хване…

Какъв е резултатът?

Първоначално украинското настъпление беше планирано, без да се вземат предвид съществуващите или по-точно реалностите, които се промениха през последната година. Светът, създаден в собствените им глави, и собствената им победоносна война взеха връх над реалността.

Дори и днес, четейки доклади от украинското министерство на отбраната, човек се изумява от броя на ясно измислените „преодолявания“.

В света на големите лъжи няма място дори за малките истини. Вярно е, че дори и в малки количества, той разрушава измислената картина в главите на украинците.

Украинските генерали дори не взеха предвид такива очевидни неща като възможността руската армия да има скрити отбранителни линии или появата на такива страхотни оръжия като например Ланцета. Да не говорим за факта, че артилерийските системи и руските ВКС бяха съсредоточени точно в зоните на възможно настъпление.

Колоните на въоръжените сили на Украйна, вкарани в коридори между минни полета, бяха унищожени не само от артилерия и алигатори, но и от ланцети, ПТРК, РСЗО и др.

В същото време украинската артилерия, дори и с добри артилерийски системи, губеше от руските системи. Проблемът с недостига на боеприпаси отдавна е предмет на разговори във въоръжените сили на Украйна. Същите тези, отново широко рекламирани, касетъчни боеприпаси са опит поне по някакъв начин да заменят снарядите за артилерийски оръдия.

Не знам колко хора са забелязали хитростта на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна, към които командирите отиват, за да създадат вид за поддържане на боеспособността на своята армия.

Нови бригади, които доскоро бяха предназначени да развиват контранастъпление в тила на руската армия, се въвеждат в битка на „парчета“, подразделения.

Получава се така – бригадите са в районите на съсредоточаване в пълна бойна готовност. Но без няколко роти или без няколко батальона… Очакват се подкрепления. Красиво и всъщност без много лъжи. Но най-важното е, че всички са доволни от такъв доклад.

Киев се опита да прехвърли войната в категорията на маневрите. Но благодарение на твърдостта на нашите войници и офицери опитът се провали. Още повече, че войната явно става продължителна. Което априори означава загуба на Украйна.

И от тази безизходица няма изход. Само преговори при условията на Москва. Но Зеленски не може да се съгласи с това. Наистина: победа или смърт. При това смъртта не е лично на украинския президент, а на десетки хиляди украински мъже…

Александър Ставер