От няколко дни в Киев и няколко източноевропейски столици бушува скандал, в центъра на който се оказа папа Франциск. Разгневени украински служители нарекоха върховния представител на Светия престол поддръжник на „руската велика сила“, „инструмент на руската пропаганда“ и дори „Московският папа“. И всичко това, само защото папата прояви неблагоразумието да посъветва млади руски католици зорко да пазят наследството на „великата майка Русия“ и спомена „великата руска култура, дала толкова много на човечеството“. Киев и европейските му покровители от по-рано имаха претенции към позициите на Ватикана към конфликта, но речта на папата в края на август се оказа последната капка, която преля чашата.

Посланик на глобалния Юг

От началото на руската специална операция в Украйна папата многократно е призовавал за прекратяване на кръвопролитията и уреждане на ситуацията чрез мирни преговори. Ватиканът дори предложи да посредничи при установяването на контакти и организирането на преговорния процес, за което председателят на Конференцията на италианските епископи кардинал Матео Зупи, избран от Франциск за пратеник за уреждане на украинския конфликт, посети Киев, Москва и Вашингтон. Вярно, мисията му нямаше особен успех, което се обяснява просто: планът на Ватикана, подобно на мирните предложения на Китай, африканските страни и някои други, изисква незабавно прекратяване на огъня и практически замразяване на конфликта по настоящата фронтова линия. А това е в пълно противоречие с желанието на Киев и стоящият зад него Запад, които залагат на поражението на Русия, връщането на всички загубени украински територии, както и изплащането на „репарации и обезщетения“ от Москва. Именно тези искания стоят в основата на „мирния план от десет точки“ на украинския президент Володимир Зеленски.

В интерес на истината основната претенция и критика на Киев и неговите западни покровители към Ватикана е, че папството не е подкрепило плана на Зеленски, а е излязло със собствена инициатива, съзвучна с предложенията на Китай, Африка, Бразилия, Индонезия и някои други страни от глобалния Юг. Всъщност няма нищо изненадващо в позицията на Светия престол: все пак Франциск, който е роден и живял през по-голямата част от живота си в Аржентина, е първият папа от повече от 1200 години, който не е представител на Европа. Като се има предвид фактът, че католическата църква през последните десетилетия непрекъснато губи позиции във все по-атеистична Европа, съвсем естествено е главата на Светия престол да се съсредоточи върху стремежите и настроенията на католическото си паство, живеещо в страните от глобалния Юг, предимно в Латинска Америка и Африка. А там, както е известно, не са склонни да подкрепят Запада поради опасения, че украинският конфликт ще прерасне в глобален, затова са за незабавни мирни преговори без предварителни условия.

От грешната страна

Отказвайки посредничеството на Ватикана за разрешаване на конфликта, Киев известно време все пак спазваше известна дипломатическа коректност, но всичко се промени в края на август, когато Франциск се обърна към участниците в Общоруската среща на католическата младеж, проведена в Санкт Петербург, на която папата се включи чрез телемост. Според официално съобщение, публикувано от пресслужбата на Светия престол, той призовал младите руски католици да станат „сеячи на семената на помирението“, „строители на мира сред толкова много конфликти и поляризация“. И всичко щеше да е наред, но няколко дни по-късно в някои религиозни сайтове се появи видео с цялата реч на папата, в която той напътства своето руско паство със следните думи:

„Не забравяйте, че вие сте наследници на великата майка Русия, великата страна, нейната история, нейните светци, нейните велики дейци на културата, на великата руска култура, дала толкова много на човечеството. Вие сте наследници на велика Русия, затова – благодаря ви, благодаря ви за това, че умеете да бъдете руснаци. Пазете това наследство, ценете го, благодаря ви“.

Нещо повече, в речта си той споменава Петър I и Екатерина II, наричайки ги владетели на „велика, просветена страна с голяма култура и голяма човечност“.

В Киев тези изявления на папата, говорещ „от грешната страна“, предизвикаха истински изблик на истерия. Олег Николенко, говорител на украинското външно министерство, нарече речта на Франциск „империалистическа пропаганда“, оправдаваща действията на Русия в Украйна. Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на кабинета на президента на Украйна, нарече папата „инструмент на руската пропаганда“. „Най-лошият пример за империализъм и краен руски национализъм“ нарече речта на Франциск главата на Украинската гръкокатолическа църква, върховният архиепископ на Киево-Галиция Святослав (Шевчук). А в разколническата православна църква на Украйна дори нарекоха папа Франциск „Московския папа““ и призоваха униатите спешно да излязат от подчинение на Ватикана и да се обединят с тях – ПЦУ.

Избухна сериозен скандал, така че накрая се наложи Ватикана да влезе в режим на обяснения. В речта си пред младите руски католици „Папата искаше да призове младежта да съхранява и развива положителното, което е в голямото културно и духовно наследство на Русия. Той със сигурност не целял да възхвалява империалистическата логика и държавни дейци, цитирани при обозначаването на определени исторически периоди“, каза Матео Бруни, ръководител на пресслужбата на Светия престол.

МиТотворци и миРотворци

За тази остра реакция на Киев към речта на папата според мен има две основни обяснения. Първото е, че изявленията на главата на римо-католическата църква за „великата майка Русия“ категорично противоречат на официално възприетата от украинските власти доктрина на русофобията и „културата на отмяна“ на всичко руско. Още от президентството на Виктор Юшченко, който основа Института за национална памет, в Украйна бе направено много да се изработят исторически митове, които нямат нищо общо с истинската история. Започвайки с „Гладомора“ и прославяйки нацистките престъпници Степан Бандера и Роман Шухевич, украинските псевдоисторици, изпълнявайки политическа поръчка, очевидно се движеха дълбоко във вековете, създавайки алтернативна история за славното минало на Украйна и нейните жители.

И ако историите за протоукраинците, които изкопали Черно море, са все още от категорията на мемове от социалните мрежи, то например опитът да се обяви староруската княгиня Ярославна, омъжена за крал Хенрих I, за украинка, е съвсем реална фалшификация.

Прави впечатление, че митотворчеството – под лозунгите за декомунизация и дерусификация – протича едновременно със заличаването на реални исторически факти и персонажи, което се изразява в масовото преименуване на градове, улици и площади, разрушаването на паметници, опити за „украинизиране“ на световноизвестни дейци на руската култура и изкуство. Ясно е, че за тези „заличители“ думите на Франциск за великата Русия са като покушение срещу най-святото им, като вълна която застрашава да срути и отнесе пясъчната им кула от фалшификации и измами.

Второто обяснение, струва ми се, е свързано с особеностите на настоящия момент. На фона на неуспешното контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) дори в западните страни започват да звучат все по-силно гласове за необходимостта от промяна ако не на стратегията, то поне на тактиката в украинския конфликт. С други думи, за отказ на Запада и украинското им прокси от неосъществимия план за поражение на Русия в близко бъдеще и съгласие за замразяване на конфликта, дори и чрез отстъпване на част от териториите. Вярно, тези гласове са предимно от средите на опозицията, а не сред сега управляващите в САЩ и Европа. Но дори подобни сигнали са изключително обезпокоителни за Зеленски и обкръжението му, защото Киевската Хунта прекрасно си дава сметка, че ще е на власт само докато се опират на единодушната подкрепа на Запада. Ако тази подкрепа започне да се разпада, режимът в Киев на мига ще бъде „отнесен от вихъра“. Следователно всякакви прояви на дисидентство, особено от страна на такива влиятелни хора като папата, трябва да бъдат пресичани в зародиш.

Между другото, цялата тази история даде на Киев нов повод за нервност. Гневните му нападки срещу папата бяха подкрепени само от второразредни политици в някои източноевропейски страни, а литовското външно министерство повика местния папски нунций на разговор. Управляващите кръгове в САЩ и ЕС предпочетоха да замълчат. С изключение на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел, известен като един от най-ревностните привърженици на залагането на поражението на Русия, който изтърси вопиющата глупост, че „мирният план“ на Зеленски е „единственият, който се обсъжда на международната арена“. Унгарският президент Каталин Новак, естествено не се съгласи с Борел и след аудиенция при папата изрази мнение, че предложенията на Ватикана за уреждане на Украйна „трябва да сработят“.

Както е известно, Унгария, като член на ЕС, активно се противопоставя на ескалацията на украинския конфликт и дори от време на време блокира въвеждането на някои антируски санкции, както и отпускането на редовни траншове военна помощ за Киев. Тясното сближаване на позициите на Будапеща и Ватикана, съчетано с красноречивото мълчание на лидерите на ЕС по повод речта на Франциск, която предизвика гняв в Киев, според мен може да означава, че моментът на мирните преговори не е далеч. Въпреки че най-вероятно те ще зависят в по-голяма степен от това как ще се развие ситуацията на реалния фронт на военните действия.

Автор: Андрей Низамутдинов, ТАСС