Авторът: Дъг Бандоу, The American Conservative е бивш съветник на президента Роналд Рейгън.

Признаването на факта, че Украйна може да не спечели войната си с Русия, е първата стъпка към изтрезняването на Белия дом.

Дори по време на посещението си на опустошения от пожари хавайски остров Мауи, президентът на САЩ Джо Байдън не спря да говори за Украйна, за която той иска от Конгреса още 24 млрд. долара помощ.

Това негово поредно настойчиво искане за допълнително финансиране на войната загатва за отчаяние. След като силите на дългоочакваната контраофанзива на Киев се изчерпват, постигайки почти нулев успех, управляващите в Киев все по-гръмогласно настояват за повече оръжия, с помощта на които се надяват да удължат с поне още малко време престоя си на власт.

Всъщност украинският президент Володимир Зеленски звучи малко като германците през 1944 г., които виждайки скорошното си катастрофално поражение, предпочитат да заблуждават и себе си, и народа с „wunderwaffen“, или оръжия-чудо. Германските инженери постигнаха някои забележителни успехи, като внедриха реактивни самолети и балистични и крилати ракети, но технологичните им чудеса не успяха да спрат неудържимия поток от американски, британски и съветски сили. Служител от администрацията на Байдън коментира украинските искания за самолети F-16 и ракети с по-дълъг обсег така: „Проблемът с разпробиването на основната отбранителна линия на Русия си остава и нямаме доказателства, че тези самолети ще помогнат за това с кой знае колко“.

**Авторът: Дъг Бандоу е бивш специален помощник и първи съветник на президента Роналд Рейгън.**

Вероятността правителството на Зеленски да постигне заявените си цели – разгром на Москва и връщане на всички украински земи, включително Донбас и Крим, изглежда все по-малка. „Вашингтон пост“ пише: „Разузнавателната общност на САЩ оценява, че украинската контраофанзива няма да успее да достигне до ключовия югоизточен град Мелитопол“, което, „ако се окаже вярно, ще означава, че Киев няма да изпълни основната си цел – да прекъсне сухопътната връзка на Русия към Крим„.

Според друга новина официални представители на САЩ „се отнасят все по-критично към стратегията на Украйна за контранастъпление и мрачно оценяват перспективите й за успех„. Напъните на Украйна ми напомнят за битката при Булгера – последната офанзива на нацистка Германия, в която тя изразходва огромна част от най-ценните й останали оръжия, гориво и жива сила, които биха могли да й помогнат да забави настъплението на Червената армия на изток.

Загубите на Киев в жива сила са огромни, значително по-големи от тези на Русия, чиито сили демонстрират подобрена тактика, оставайки в отбрана на добре подготвените си позиции, подкрепени от превъзходна артилерийска и въздушна отбрана. (За всяка от битките през последната година и половина Вашингтон винаги е твърдял, че руските загуби са по-големи, но оценките на западните съюзници са съмнителни и се основават на данни и оценки, поднесени им от Украйна). Особено страшен е броят на украинците, които са загубили крайници, което напомня за Първата световна война.

Само за година и половина загиналите украински военни надвиши почти десет пъти броя на американските войници, загинали по време на 20-годишната война във Виетнам (около 58 000 души). Десетократно надвиши и броя на загиналите афганистански служители на силите за сигурност по време на цялата война в Афганистан от 2001 до 2021 г. (около 69 000 души). … И в цяла Украйна – от най- големите градове до селата, всяко трето семейство е загубило свой родственик в боевете. Изсъхнали цветя от погребения стоят по тихите пътища, а гробищата се пълнят във всяко кътче на страната.

Въпреки несломимата решимост на Вашингтон и Брюксел да отстояват тезата си, че Киев сам определя политическите си цели в тази война, че той ще спечели битката с Русия и ще диктува условията на мирните преговори впоследствие, все по-малко хора на Запад вярват в това.

Вашингтонските ментори на Украйна твърдят, че Москва все още не е готова да преговаря. Но повечето от същите тези американски политици правят всичко възможно да саботират мира. Отприщването на войната беше най- ужасното решение на Владимир Путин. Но западните съюзници в продължение на две десетилетия правеха всичко по силите си да вкарат Русия в тази война. Разширяването на НАТО на изток, разпарчатосването на Югославия, организирането и финансирането на „цветните революции“ в Грузия и Украйна и подкрепата за уличния пуч срещу законно избрания украински президент през 2014 г. не касаеха по никакъв начин американската сигурност. Целта на САЩ беше да сломят Русия, да й наложат обратната доктрина Монро чрез подпалването на поредица от конфликти край нейните граници.

Вината за предизвикването на този конфликт, който причини ужасяващи човешки жертви в Украйна и Русия и създаде глобален икономически хаос, е на САЩ. Всъщност безразсъдната агресивност на Вашингтон доведе до отказа на администрацията на Байдън да преговаря с Путин два месеца преди инвазията и до решаващата намеса на западните съюзници, провалила преговорите между Киев и Москва през март, 22 г., което гарантира продължаването на бойните действия.

Подобно на Първата световна война, кървавите сражения накараха и двете страни да изострят исканията си. Днес Киев настоява Русия първо да му предаде всички завзети територии, слеед което можело да се преговаря. Както сред украинските, така и сред западните политици се обсъжда на Русия да бъдат поставени и много по-драматични политически искания – като смяна на режима в Кремъл, пълно ядрено разоръжаване на страната и фактическа капитулация на Москва. Това обаче е малко вероятно, особено след покъртителния мащабен провал на последните военни операции на Украйна. След като Киев очевидно не желае да преговаря, правителството на Путин би изглеждало слабо, ако продължи да натиска за мирни преговори.

Вашингтон трябва да направи първата крачка. Която е да признае, че интересите на Америка невинаги съвпадат с тези на Украйна – както отбелязва корпорация „Ранд“, те „често съвпадат, но не са синоним на украинските интереси“. Администрацията трябва тихо да информира правителството на Зеленски, че привидно неограничената съюзническа подкрепа е на приключване. И въпреки че Киев има право сам да решава собственото си бъдеще, той няма право на неограничена западна подкрепа.

САЩ имат интерес да помогнат за запазването на независимостта на Украйна. Въпреки това окончателните граници на последната не представляват интерес за американците и не си струва да се води многомилиардна прокси-война, която е вече непосилно скъпа за нас… още повече пък срещу ядрена сила, което я прави и неприемливо опасна. Особено след като има основателни причини да се смята, че мнозинството не само от кримчани, но и от донбасци и харковци, и одесити биха предпочели да се присъединят към Русия.

САЩ и съюзниците им трябва да предложат на Москва заедно да създадат реалистична структура за сигурност в Европа, която да зачита основните руски интереси и да реинтегрира Москва в Запада, като същевременно запази суверенитета и икономическата свобода на Украйна, която сама да избере дали иска да се насочи на запад или на изток. От съществено значение е политиците във Вашингтон да не допускат повече въображаемото идеално в главите им да е враг на практическото добро.

Автор: Дъг Бандоу, The American Conservative. Бандоу е старши научен сътрудник в Института „Катон“. Бивш специален помощник на президента Роналд Рейгън. Автор на книгата „Чуждестранни безумия: Новата глобална империя на Америка.“