Все още се страхуваме от думата „империя“ (но се надявам повече да не се страхуваме), въпреки факта, че враговете ни говорят на висок глас за „имперските амбиции на Москва“. Е, защо трябва да настояваме за обратното? Да, империя. Да, амбиция.

В новата си външнополитическа доктрина (Концепцията за външна политика на Руската федерация от 31 март 2023 г.) Русия се нарича държава-цивилизация. А държавата-цивилизация е империя.

Какво значи империя? На първо място, това е суверенитет, необятност, традиция. Какво е традиция? На първо място, това е голяма култура.

Светът на империята се различава от света на демокрацията именно по това, че се основава не на властта на банките, олигархията и транснационалните корпорации, а на утвърждаването на имперското самосъзнание. Тоест осъзнаване на себе си като велика цивилизация с огромни история, традиции и култура.

На 31 март 2023 г. това състояние на нещата беше прието като държавна доктрина. Днес се появиха знаци, които потвърждават имперските етапи: от миналото към бъдещето.

Също така е необходимо да се разбере добре фактът, че има различни видове империи. Днешният така наречен „свободен свят“ под англосаксонското иго на централни банки и ТНК също е империя. Само че либерална западна империя. Ядрото на която до преди век е тандемът на Банката на Англия и Източноиндийската компания, които безмилостно експлоатират колониите начело с Индия. Това беше и все още, под предводителството на САЩ, е колониална империя, империя на капитала, империя на печалбата.

Традиционната империя има съвсем друго значение – това е империя, която носи светлината на културата, мира и просветата. Такава е Персийската империя на Кир Велики (когото свещените еврейски книги дори обявяват за месия), империята на Александър Велики, империята на Октавиан Август, Византийската империя на Константин и Юстиниан Велики. И накрая, царството на Иван Трети, превърнало се в символ на нашата културна приемственост с Византия. След падането на Константинопол огромната част от византийското духовенство и интелигенция се премества в последния бастион на православието Москва.

Всички те са били военни империи. Да, понякога те завладяват земите с огън и меч, но след това им носят мир и благоденствие. Такъв е парадоксът на империята. Воювайки, империята носи мир, слагайки край на безкрайното насилие на средните страни и народи над малките. И след това внасят култура и цивилизация.

Либералната империя носи смърт. Традиционната империя носи живот.

И ето още един важен признак на една империя: нейните граници винаги са нестабилни, на тези граници непрекъснато се води война. Да, мир в центъра, война в покрайнините – това е типично свойство на империите. Руската православна империя винаги се е разширявала и винаги е воювала, решавайки своите геополитически проблеми. Същото се случва и днес. Обновяването на света винаги става чрез война. Възраждането на една империя винаги идва чрез война.

Но както има различни империи, така има и различни войни.

ХХ век беше векът на разрушаването на традиционните империи. Мощната тайна империя на либерално-масонския търговски свят унищожи конкурентите си през три световни войни (две горещи и една студена).

Триумфът на еднополюсния свят на либералната империя на англосаксонците превърна света в арена на безкрайни войни, безкрайно унищожаване на живота: разпадналата се Югославия, Северна Африка, Близкият изток започнаха да се превръщат в зони на хаос. Дори беше обявен краят на историята. Всъщност краят на живота. Но, както се оказа, преждевременно.

Днес Руската империя се възражда, спирайки смъртоносния валяк на либералния хаос. Спирайки унищожаването на голямата човешка култура, унищожаването на народите и техните местообитания, унищожаването на самия човек, който днес е атомизиран на десетки полове, крайна нехуманна атомизация и трансхуманистично смесване на човека с дигиталното.

И ето още едно важно свойство на империите: империята води големи войни в името на една голяма идея. В Руската империя тази идея звучеше като православие, самодържие, народнячество. В Съветската империя – като нов свят на социална справедливост и антиколониализъм. За какво се борим днес? Бих казал така: за запазване на самата идея за човека, за запазване на човека като вид, на човека като Божи образ.

Трите знамена, издигнати в парка на 300-годишнината на Санкт Петербург, са признаци на великия път на Русия, признаци на надигане. Да, надигане чрез трагедия, надигане чрез война. Няма друг начин в нашия свят.

Съветският съюз влезе в голямата си война като болшевишки анклав, мечтаещ да разпространи болшевизма по света. Но той приключи войната почти като традиционна империя. Тя още не е загубила напълно своите болшевишки черти, но вече си спомня мисията си на катехон: сила, която пази света от поглъщане на злото. И така, през 1945 г. се извършва преходът към империята.

Това е истинско чудо. И днес имаме право да очакваме още по-голямо чудо. Правото да очакваме нов преход, ново възраждане на империята: да, решаване на собствените си геополитически задачи, да, решаване на проблемите на вътрешното им пречистване, но в крайна сметка, както винаги се е оказвало, водене на война за обновяване и възраждане на света.

Владимир Можегов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: