Докато нетърпеливо чака големия успех на украинското контранастъпление тези дни Джордж Сорос даде пространно интервю за западна медия, в което изброява основните заплахи за човечеството и споделя други свои размишления. Ето ги: 

Отстраняването на Русия от световната сцена би било най-голямата победа

Името на Сорос отдавна се е превърнало в синоним на най-радикалното крило на англосаксонските глобалисти
Милиардерът Джордж Сорос отдавна се е превърнал почти в синоним на най-радикалното крило на англосаксонските глобалисти, тоест групата от наднационални елити, които са убедени, че атлантическият модел на глобализация е не само най-добрият, но и единственият верен и задължителен път за цялото човечество… без остатък. И в името на световния триумф на западния глобализъм е необходимо без колебание да се премахват всички препятствия по пътя му. Така че позицията на Сорос по украинския въпрос от самото начало беше възможно най-антируска.

Докато нетърпеливо чака големия успех на украинското контранастъпление тези дни Джордж Сорос даде пространно интервю за изданието „Проджект Синдикейт“ „Ще оцелее ли демокрацията в днешната поликриза?“ Най-интересното не е, че милиардерът поставя украинската криза едва на трето място по важност, като на първите две места слага заплахите, произтичащи от изкуствения интелект и изменението на климата. А какви очаквания има от украинския конфликт и вярва ли в поражението на Русия?

Относно изкуствения интелект Сорос е категоричен в съжденията си: той е за контрол над него, защото „ИИ помага на затворените общества, като в същото време се явява смъртоносна заплаха за отворените общества. Причината е, че ИИ е особено ефективен в създаването на инструменти за контрол и с това ще е в помощ на затворените общества да наблюдават своите субекти“. Това, меко казано, е спорно (дори ако сравним днешните нива на контрол над средния гражданин на Запада и тези в Русия и Китай), но за Сорос, който представя всичко, което се случва в света, като борба между демокрацията и тоталитаризма, би било странно да не се използва такава актуална тема, като заплахата от изкуствения интелект за популяризиране на любимите му неолиберални тези.

В мнението на Сорос относно глобалното затопляне също няма нищо изненадващо: то според Сорос се ускорява, а тесногръдите германски фермери не искат да изколят кравите си, които непрекъснато пърдят и с това рушат планетата. Вместо това въпросните немски селяни най-нагло протестират и дори печелят избори (като вредители наравно със скотовъдите Сорос подрежда и петролните компании).

Сорос няма рецепта за справяне с първия компонент на поликризата (изкуствения интелект), но има препоръки по най-бързия начин правителствата да приложат всички, които вече са измислени за борба с глобалното затопляне. Но по отношение на украинската криза за него всичко е ясно и в тази яснота се появяват нови важни нюанси: Курсът на Запада за победа над Русия не подлежи нито на отмяна, нито на корекции. В един момент Сорос се размечтава, като заявява, че предстоящото нахлуване на украинската армия в Крим и разрушаването на Кримския мост ще поставят началото на краха на Русия.

Мечтите за крах на Русия не са нещо ново нито за Сорос, нито за онази част от атлантиците, които са заложили на победата над страната ни на украинското бойно поле… и са заложили май всичко, което имат. Отстраняването на Русия от световната сцена би била най-голямата им победа, която най-накрая би им отворила пътя към световното господство, което те прибързано обявиха след разпадането на СССР. Но тук Сорос се сепва и признава, че дори Русия да бъде смазана, на атлантиците ще им предстои да се изправят срещу Китай. И не е никак случайно, че всички смятат Китай за основната заплаха за западния световен ред. Затова и в интервюто си Сорос е особено агресивен и язвителен по адрес на Си Дзинпин.

Но тук Сорос отново влиза в роля и с фалшив оптимизъм обръща цялата картина на 180 градуса: „Краят на войната в Украйна ще срути Русия и с това ще предизвика положителен шок в света. След нея Байдън ще има възможност да тушира напрежението между САЩ и Китай, който в момента преживява икономическата рецесия… и тъкмо тази китайска икономическа криза ще повиши възприемчивостта на президента Си Дзинпин към идеята да потърси разбирателство със САЩ… още повече, че Байдън няма намерение да сменя режима в Китай. Всичко, което иска Байдън, е да укрепи американското влияние в Тайван.

Поражението на Русия в Украйна и намаляването на напрежението между САЩ и Китай ще осигурят необходимото пространство за световните лидери да се съсредоточат върху борбата с изменението на климата, което заплашва да унищожи нашата цивилизация.

И така, според Сорос: поражението и последвалият от него колапс и разпад на Русия ще отвори възможност за Съединените щати да преговарят с Китай! Световното напрежение ще се уталожи и всички заедно най-накрая ще се заемем сериозно с борбата с глобалното затопляне. Тук дори не е ясно дали да се смеем или да плачем от смях: има ли някой по света, който вярва (тук даже няма да споменавам Пекин), че САЩ искат от Китай единствено да остави Тайван на мира? Някой забравил ли е, че тайванският въпрос беше умишлено разпален от Вашингтон през последната година? Една от причините за което беше да се окаже натиск върху Китай на фона на военните действия в Украйна – така американците демонстрираха своето надмощие над китайците, предупреждавайки ги да не укрепват отношенията си с Русия. Това на янките не им се получи никак, така че сега трябва да се опитат да стабилизират по някакъв начин влошените си отношения с Китай. И на този фон Джордж Сорос излиза с мечти за размразяване на американско-китайските отношения след евентуално някакво мечтано поражение и крах на Русия!

Проблемът не е в това, че 92-годишният милиардер е далеч от реалността: в края на краищата дори много по-адекватният и опитен от него столетник Кисинджър все още вярва, че Украйна ще влезе в НАТО. Проблемът е, че идеолозите на атлантическата глобализация грешат не само в основната си стратегия (какъвто е случаят със самия модел на глобализацията им), но и в конкретни тактически разчети.

От друга страна, залогът за поражението и колапса на Русия, вярата, че Китай може да бъде измамен от Запада (като бъде убеден от Запада, че няма стратегия за сдържането му и планове за смазването му). Явно тази наивна идиотщина е била и си остава основният и единствен стратегически план на глобалистите. А вече е повече от ясно, че ще е последен.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: