Честит Ден на победата! С Днем Великой Победы!
Днешният празник е колкото мой, толкова и на дедите ми. Колкото руски, толкова и украински.
Милиони украинци дадоха живота си по времето на Втората световна война, за да сломят абсолютното зло на германския нацизъм. 8 млн. украинци, повечето цивилни граждани, бяха убити от немските нацисти и западноукраинските им помагачи в лицето на Степан Бандера и Роман Шухевич. Огромното мнозинство от гражданите на УСР се противопоставиха на нацизма като войници в Червената армия и като комунистически партизани и с цената на огромни жертви го победиха. Техният подвиг е неоспорим и светът им благодари за това.
Изключение правят шепа фашизоидни антисемити, анти-поляци и анти-комунисти, събрани във „въстанически“ комитети насред горите на западна Украйна. Наричат се „Українська повстанська армія“ (УПА), а основният им принос към историята е етническият и културен геноцид над не един, а няколко народа.
Те се кълнат в идеологията на чистата нация. Идолизират кръвожадни пророци. Умъртвяват всеки, който не споделя нацистките им възгледи. Убиват половин милион етнически поляци и още толкова евреи- жени, деца, старци…
Техните кумири са есесовските офицери пред портите на „Аушвиц“ и „Белжец“. Точно затова и най-голямото им дело е клането във Волин.
За да заличат спомена, че с руснаците са един народ, властите на съвременна Украйна систематично изтриваха съветското си минало. Процесът започна още преди събитията от 2013-а и 2014-а, даже още преди „Оранжевата революция“ от 2004 г., която беше първия опит на САЩ да овладеят страната. Но с какво Украйна замени съветското си и руско минало? С европейски ценности? С либерални пориви? С толерантност и национално обединение?
Не, разбира се.
Заменяха го с извратен реваншизъм срещу довчерашните си руски сънародници. С перверзната реабилитация на УПА и западноукраинския нацизъм. С ликовете на Бандера и Шухевич във факелни шествия. С червено-черните знамена във фашистки маршове. Червено, като кръв и черно, като земята, в която гният враговете на крайния им национализъм. Замениха го с извратената идеология на Западна Украйна, която има малко общо с останалите части на тази изкуствено създадена държава – както етнически, културно и езиково, така и религиозно и исторически.
А после? После властите на съвременна Украйна започнаха силово от довчерашните руснаци да създават украинска нация, като бият старци на улицата. А накрая започнаха и да горят живи жени и деца.
Нима това е руска пропаганда?
Не, разбира се. Това е истината. Видяхме я с очите си.
Нивелирането на зверствата на УПА беше основен инструмент в националното изграждане на Украйна. „Героите на Украйна“, същите Бандера и Шухевич, преминаха пътя от осъдени от историята терористи и дегенерати до провъзгласяването им в национални идоли – и това за по-малко от 5 години. Юшченко започна този процес през 2005 г., а „Евромайданът“ от 2014 г. го завърши.
Каква ирония на съдбата, че Европейският съюз подкрепи нацистите в Украйна. Нацистите, чиито грехове бе създаден да изкупи.
Всъщност, това развитие на събитията не убягваше на по-наблюдателните. Така например, през 2011 г. шведско-американският историк Пер Андерс Рудлинг пише:
„По време на мандата на третия украински президент Виктор Ющченко (2005 – 2010 г.) имаше постоянни опити за превръщането на водещи фигури от Организацията на украинските националисти (ОУН) и въоръженото им крило УПА, в национални герои.
Понеже тези фашистки организации си сътрудничиха с нацистка Германия, извършваха етнически прочиствания и масови убийства в чудовищни размери, те се превърнаха в проблематични символи за младата демокрация с амбиции да се присъедини към Европейския съюз. По времето на Юшченко бяха организирани няколко института за управление на паметта и създаване на митове, чиято основна функция беше да отричат или да намалят значението на злодеянията на ОУН-УПА.“
През същата 2011 г., точно на днешния ден, за пръв път вкусихме парченце от „демокрацията по украински“. Тя също може да се види с просто око в този клип. Ето как подмолно украинските прозападни режими започнаха борбата си с празника „9 май“ и съветското минало на Украйна. Националистически гаври и побои срещу всеки, който се приближи до съветските паметници да поднесе цвете, за да почете паметта и на своя убит дядо:
ВИЖ ВИДЕОТО:
След началото на руско-украинската война изграждането на съвременната украинска нация продължи с шоково поевропейчване. Киев смени официалното честване на Коледа от източноправославния 6 януари на западноевропейския 25 декември, забрани честването на Деня на Победата – 9 май, като го замени с Деня на Европа – 8 май.
На младите украинци им се пробута западния разказ за Втората световна война – история като от комикс за тийнейджъри: Западните сили на доброто САЩ и Великобритания приеха злодея СССР в редиците си, след като на хоризонта се яви извънземен супер-враг, който трябваше да победят с общи сили.
Толкова за Украйна. Страна, съшита от нацистките си демони, но пък главен супергерой на демократичните евроатлантически апостоли САЩ и ЕС.
Да поговорим и за Русия. Нейната съдба е не по-малко трагична.
Главно заради безбрежната й наивност.
Подобно на Украйна, и Руската федерация след 91-ва година опита да стане част от европейското семейство.
Обществото в ПостЕлцинова Русия беше по-либерално от всякога, а търговският и културен обмен с Европа процъфтяваше. Европейските лидери пътуваха до Москва, Петербург и Сочи, уж за да коват заедно с Русия делата на света, а едни от най-често посещаваните страни от Путин бяха воюващите сега с него Франция и Германия.
Нека не забравяме и руската химера от онзи период, наречена „Европа от Лисабон до Владивосток“ – най-амбициозната мирна визия за обединена Евразия, създавана някога.
Да, хубави времена бяха. Но наивни.
Русия гледаше как Запада сваля правителства от Африка до Азия и от Балканите до Латинска Америка, подобно на сатрап от бронзовата епоха, който вкарва ред в размирните си провинции. Тези страни се сриваха бързо под тежестта на демократичните бомби и военни проксита, а конформистките западни медии смитаха умело и бързо под килима тези по същество престъпления срещу човечеството.
Путин предупреди, че това не може да продължава така още през 2007 г. в Мюнхен, но вече беше късно.
Елитите на Руската федерация считаха себе си за равни на Запада.
„Ще отцепим Крим от Украйна, както САЩ отцепиха Косово от Сърбия“, мислиха си те.
„Ще вземем страна в гражданската война в Сирия, както НАТО направи в Либия“, разсъждаваха те.
„Ще нападнем Украйна и ще сменим режима в Киев, както САЩ нападна Ирак и смени режима в Багдад. Даже за разлика от САЩ, нашата причина да нахлуем е реална и оправдана, а не изфабрикувана. Украинците наистина са заплаха за нас. Те искат да влязат в НАТО. И са на нашата граница, а не на другия край на света. За Бога, те наистина убиват нашите хора в Донецк, Луганск, Харков и Одеса. Те действително са нацисти. Ето, вижте! Даже западните медии не го крият! Нашата кауза е праведна!“, наивно смятаха те. „Ще ги ударим бързо и силно. По американски. „Шок и ужас“ – и ние можем така!“.
Уви, руската наивност се срещна с жестоката и цинична реалност на двойните американски стандарти и генетичната памет на солидарния англосаксонски свят. С „империята на лъжите“, както я нарича великият американски патриот Дъглас Макгрегър.
Русия за пореден път попадна в капана на собствените си убеждения. Че е равна на Запада не само в нейните очи, но и в неговите.
Тази история се е повтаряла безбройни пъти. Някои псевдоинтелектуалци искат да ни убедят, че тя е наследство от манията за величие на СССР. Това не е вярно. Тя е плод на проливаната с векове кръв във войни със западните сили.
Русия е прекалено голяма и справедлива. И за разлика от англосаксите, народът й има душа. Затова е трън в очите на враговете си и каквото и каквито и геополитически действия да предприеме, те със свит юмрук й казват: „Нет, тебе нельзя! Так только нам позволено”.
Ето например какво пише руският историк Михаил Погодин по време на Кримската война (1853 – 1856 г.):
„Франция взима Алжир от Турция, а почти всяка година Англия анексира по една провинция от Индия […], но когато Русия освобождава Молдова и Влахия от турците и следвоенно ги окупира макар и само временно с цел да изгради институциите на тези нововъзникнали държжави, това изведнъж води Англия и Франция до истерия и променя баланса на силите. […] Не можем да очакваме нищо от Запада освен сляпа омраза и ненавист. Той не че не ни разбира, той не иска да ни разбере, защото не му е изгодно“.
В миналогодишната си публикация по случай 9 май, заявих, че Европа няма моралното право да отбелязва Деня на Европа днес.
За сметка на това Русия и Украйна извоюваха с цената на десетки милиони жертви правото си да празнуват Деня на победата.
Можем ли да кажем същото за Европейския съюз? Че той има право да празнува мира в Европа, който създателите на тази организация й завещаха да пази? Можем ли да кажем, че ЕС научи Украйна на толерантност и плурализъм? И че изтръгна нацизма от съзнанието на народа й? Че третираше Русия като равнопоставен партньор? И че оправда очакванията на народа й за общо и взаимно благополучие?
Не, разбира се. Това би било наивно.
Автор: Антон Желев
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
А българският роб се радва да има за премиерка помакинята-жираф с френски паспорт.
Дълбокото гърло Мара ли ще ни вкарва във война?
След като щатите си избраха вице Камила, а малобритания кралица пак камила, мутрюпръстовете ги удари в земята с жирафка.
В светлината на думите на автора, противопоставянето между Възраждащият се Изток и Колективният Запад е неизбежно и едно или късно ще доведе до война. Украинската криза може, дори да не е първата и фаза, а пролог към събията.
Това не е вярно, в техните си държави, още с появяването на нацистки групи или партии, ги задушават с различни средства и постепенно ги унищожават, защото знаят какво ги чака и какво разделение на обществото и насилие ще настъпи, тези номера с нацизма , минават само при по-слабите държави, в които успеят да пробутат нацизма.
В европейските държави дори може да те вкарат в затвор за нацизъм! Лицемери!
ЕС , се оказа един нацистки райх, буквално !
Каква е разликата между миналото, Хитлер и днес, не виждам промяна, виждам разлика само в подхода по който се извършва.
Отново колонизират и заграбват държави и народи, включително и нашите от централна и източна Европа, отново ни ограбват икономически и всякак, отново имаме разделение на расова и национална основа, налагана с насилие русофобия, само още жълти звезди не са им сложили на руснаците, фалшифициране на историята и крадене на чужда история, преформатирайки я в лъжи и вредейки на народите ни, както и прикриване на престъпления от миналото и настоящето и т.н.