Да предположим, че нашият читател е западняк, който вече вижда или поне започва да се досеща, че колапсът на Съединените щати и целия т.нар. Колективен Запад е неизбежен и ще се случи, ако не точно в този момент, то със сигурност в обозримото близко бъдеще. Нашата задача е да му помогнем да се примири с това и да преодолее шока, ужаса, скръбта, унинието и други вредни емоции. Все пак САЩ (бяха) толкова велики и могъщи, а покрай тях и останалия Западен свят – как така този бляскав свят приключва своето съществуване?!

Швейцарско-американската психоложка Елизабет Кюблер-Рос идентифицира следните етапи в процеса на примиряване с която и да е трагедия и скръб: шок, гняв, пазарене, депресия и приемане. Тя прилага тези категории доста успешно, за да помогне на пациентите да се справят с травматични събития в личния им живот, като смъртта на любим човек или неочаквания край на кариерата им. Някои мислители, като американските автори Джеймс Хауърд Кунстлер, са открили, че моделът на Кюблер-Рос също е пряко приложим към процеса, през който техните съграждани (поне мислещата част от тях) сега преминават, за да се примирят, че тяхното бъдеще неминуемо ще влезе в пълен разрив с настоящето им, било то в резултат на изчерпване на природните ресурси в подконтролните на Запада територии (които се свиват, стават все по-малко), национални банкрути, климатични катастрофи, фалшиви вирусна пандемия с много ниска смъртност, явно влошаване на образователните и здравните системи, животозастрашаваща амортизация на инфраструктурата , или неумолимо прогресиращата лудост на западните управляващи елити. Но тези двама автори не казват почти нищо за това какви ще са причините на този разрив. Вместо анализ, тези анализатори предлагат различни субективни оценки и метафорични описания, от прословутото „опасност от тежка и продължителна рецесия“, все по-често споменавано във финансовата преса, до „продължително извънредно положение“ (както Кунстлер нарече книгата си) и до вечно модния „срив на западната цивилизация”, който във всеки момент и навсякъде може да послужи като претекст за омагьосващ пир на фантазията.

За някои тези думи са достатъчни, не е необходимо да се обяснява вътрешната логика на тези процеси. За тези, които вече са преминали успешно през всички етапи на помирение и са свикнали с идеята, че колапсът на Америка е неизбежен, предлагам по-точна терминология, която ни позволява да правим разлика между етапите на колапса. Този вид таксономия на колапса има практически приложения: в зависимост от ситуацията може да е възможно локално да се забави или замрази колапсът на определен етап и по този начин да се спасят много животи. Дори когато по-нататъшното съществуване на обществото като цяло на дадено ниво на социално-икономическо развитие стане невъзможно и колапсът е неизбежен, това не означава, че цялото трябва почти напълно да измре, а малкото оцелели да се изродят в полудиви, самотни скитници, мизерно вегетиращи сред руините в мрак и студ и напразно чакащи доставката на хуманитарна помощ.

Както американският антрополог Джоузеф Тейнтър описва в книгата си “Сривът на сложните общества”, при определени условия колапсът е правилна и необходима адаптация от гледна точка на оцеляването. Воден от неговата логика, човек може да си представи краха не като бягство от бойното поле, а като тактически и стратегически обосновано отстъпление, извършено по всички правила на военната наука и без загуби. Човек може да мисли за колапса като един вид реорганизация (планирана без наше участие, така че е безсмислено да обсъждаме нейната целесъобразност), по време на която транснационалните финансови структури, глобалното потребителско общество и либералните политически режими ще рухнат заедно с онези социални групи и култури, които да особено силно зависими от тях, докато всичко останало, важно, ценно и много обичано, ще остане с нас.

В опит да направя моята таксономия на колапса възможно най-приложима и полезна, аз я организирах в поредица от ментални етапи, които позволяват на всеки от нас да определи къде се намираме, колко сме подготвени и как да се подготвим още по-добре. Всеки етап е свързан не с определена емоция, както при Кюблер-Рос, а с определено ниво на доверие или вяра в ненарушимостта на статуквото – или по-скоро със загубата на това ниво на доверие. Въпреки че всеки етап на колапс носи със себе си определени физически, видими и измерими промени, те могат да бъдат продължителни, докато загубата на доверие често обхваща обществото със светкавична скорост, понякога под формата на паника. Може да се признае за универсално правило на социално поведение, че никой не иска да бъде последният глупак, който все още вярва в лъжата. Така това, което вчера изглеждаше невероятно, утре може да стане очевидно за всички и на саркастична забележка „вчера не си мислеше така!“ съвсем разумният отговор „вчера никой не мислеше така!“

Първи етап: финансов колапс. Загубена вяра, че нещата ще продължат както обикновено. Става невъзможно да се разчита, че бъдещето ще бъде достатъчно подобно на миналото, за да се изчислят финансовите рискове и да се гарантират сделки. Все повече финансови институции са на ръба на фалита. Спестяванията и инвестициите се сриват в стойност или са напълно анулирани. Достъпът до кредити, финансови пазари и парични преводи се губи.

Втори етап: търговски колапс. Загубена вяра, че свободният пазар може да ви достави всичко необходимо. Парите се обезценяват или стават оскъдни. Стоките от първа необходимост се натрупват в частни ръце, вносът и търговията на дребно се забавят или спират, а широко разпространеният недостиг на хранителни продукти, необходими за оцеляването, се превръща в норма.

Трети етап: политически колапс. Загубена вяра, че вашето правителство ще се погрижи за вас. Тъй като опитите на длъжностните лица да компенсират загубата на достъп до стоки от първа необходимост сред населението се оказват безполезни, политическият елит губи легитимност и жизнеспособност. Местни, често незаконни или полулегални форми на обмен и търговия възникват спонтанно.

Четвърти етап: социален колапс. Загубена вяра, че хората ти няма да те оставят в беда. Обществените организации, независимо дали са благотворителни или други , опитвайки се да запълнят произтичащия дефицит на продукти и услуги, са изправени пред липса на ресурси или са в застой поради вътрешни конфликти. Изправени пред общо недоверие и враждебност, хората се изолират в своите семейства и кръгове от познати.

Пети етап: културен колапс. Загубена вяра в човешката добродетел. Хората губят способността да проявяват „доброта, щедрост, грижа, съчувствие, честност, гостоприемство, съчувствие, милост“. (Този списък на човешките добродетели е взет от “Планинските хора” на антрополога Колин Търнбул.) „Умри днес, а аз утре“ на Солженицин се превръща в обща максима.

Въоръжен с този списък, човек може да мисли за колапс като каскада от етапи на колапс, протичащи строго в горния ред. Финансовият колапс е първият, който се случва, веднага щом финансистите разберат, че нещо не е наред и започнат да връщат търговски заеми. След това настъпва търговски колапс, когато поради липса на търговски кредит бизнесмените са принудени да прекъснат търговските отношения. Политическият колапс е неизбежен, когато търговският колапс води до спад в данъчните приходи и правителството губи способността си да извършва задължителни социални плащания и да осигурява своите дейности. Е, и така нататък по веригата. Но в действителност се оказва, че всички етапи на колапса не се случват един след друг, а се наслагват един върху друг по странен начин. Това може да се очаква: хората не са насекоми и щом започнат да подозират нещо, поведението им престава да бъде предвидимо. Но въпреки това е полезно да се разграничат фазите на колапса, тъй като всяка фаза изисква свои собствени специални подходи и адаптации.

Разбира се, колапсът на нещо е невъзможен без такова нещо. Така, ако изобщо няма финансов сектор, а всяка дърта лихварка си е отнесла брадвичката, то финансов колапс е невъзможен. Ако търговията се основава на бартерни сделки, използващи известно количество злато и сребро като обезпечение, тогава липсата на търговски кредити няма да ѝ навреди по никакъв начин. И ако няма политическа система, а строго анархична патриархално-племенна система, тогава политическият колапс не е заплаха за нас, в който случай няма от какво да се страхуваме и нашите връзки, основи и оригинална култура ще останат непокътнати и невредими. От друга страна, ако нямаме връзки, основи, идентичност, а само вулгарна поп култура, неуморно консуматорство и жалки опити за показност, тогава най-либералните и демократични финанси, търговия и политика в света са мъртви..

Ако колапсът е предрешен, тогава опитът да се спре колапсът на първия или втория етап е загуба на време и усилия. Понякога има смисъл да се вкопаете и да задържите отбраната в третия етап. Но предотвратяването на четвъртия и петия стадий е въпрос на чисто биологично оцеляване. В райони с висока гъстота на населението и наличие на опасни химически производства, складове за оръжия за масово поразяване и ядрени съоръжения, предотвратяването на третия етап може да изисква намесата на международни мироопазващи сили и други външни сили, за да се предотвратят актове на ядрени и друг тероризъм и причинени от човека бедствия. В същото време населението на отдалечени степни земеделски и скотовъдни райони, изолирани планински анклави и труднодостъпни острови може да заобиколи третия етап на колапс почти без да го забележи.

Да се надяваме, че тези определения ще послужат като основа за по-смислено обсъждане на бъдещето и в известен смисъл вече осъществения колапс на САЩ, ЕС и други сриващи се региони, отколкото неизменно модерния, но празнословен „срив на западната цивилизация ”.

Дмитрий Орлов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: