„Няма нищо патриотично в това американец да развява украински флаг. Както не е и морално американците да обявяват неограничената подкрепа за чужда държава в чужда война. Да се признае, че Украйна няма да победи Русия без директна американска и НАТОвска намеса, не е проруско, а про-реалистично“, пише Newsweek в материал, посветен на украинския конфликт.

Между 2014 г. и 2022 г. имаше жестоко сепаратистко въстание на руснаците в Източна Украйна. За да предотврати намесата на Русия, правителството в Киев построи в Донбас три линии на отбрана от силно укрепени градове, бетонни бункери, тунели, укрепени райони и маршрути за доставки – непреодолим защитен лабиринт, простиращ се на стотици километри в пресечения донбаски район. Бахмут беше важен транспортен център в тази мрежа, изграждана денонощно в продължение на 8 години.

Преди пет месеца, когато писахме, че Бахмут в крайна сметка ще падне в ръцете на руснаците, някои читатели ни се подиграха. Как можело все още да не сме разбрали, че Украйна печели войната? Е, украинците наистина се представиха добре, изиграха забележителна защита и превърнаха руската инвазия в Донбас в най-кръвопролитната битка на XXI век. За съжаление обаче повечето пролята кръв е тяхна. Въпреки отчаяната им съпротива обаче по-голямата част от Бахмут, включително жизненоважните железопътни линии, преминаващи през града, паднаха в руски ръце. 90 % от града вече е под контрола на руснаците. Отне повече време, отколкото очаквахме, но това поражение прави още по-малко вероятно Украйна да успее да възстанови границите си от 2014 г. без пряка намеса на войските на НАТО.

Колко често сме чували мантрите как зле обучените, зле ръководени и зле оборудвани руски войски, повечето от които били наемници и бивши затворници, търпят огромни загуби и са методично изтласквани обратно от територията, която първоначално превзеха? Нищо от това не е вярно. Руската армия е първокласна и тя въобще не е в Донбас. Тя е армия за пълномащабна война. А на терена в Украйна са сили, които провеждат обявената от Москва Специална военна операция. След падането на Бахмут Русия вероятно ще предприеме масирано лятно настъпление към агломерацията Славянск-Краматорск-Коонстантиновка.

Преди седем месеца Русия мобилизира 300 000 резервисти и използва времето досега, за да ги обучи. Тя форсира производството на оръжие на висока скорост и натрупа значителни количества оборудване и боеприпаси. 1 млн. руски войници чакат евентуално включване от НАТО – ако се случи. А стотици хиляди други сега са разположени в Източна Украйна, където започнаха да напредват по много направления по протежение на фронт от близо 1000 километра.

Украйна, от друга страна, съсредоточи много от своите най-добре оборудвани и най-добре обучени войски в Бахмут, където бяха обстрелвани с месеци от десетократно превъзхождаща ги по брой изстрели руска артилерия, ракети и дронове. В битката за Бахмут Украйна загуби десетки хиляди опитни войници, които не могат да бъдат заменени от сегашните наборници, преминаи 3-седмични ускорени курсове по военна подготовка.

Западните оръжия направиха възможна защитата на Бахмут. Вълните от доставки на НАТОвски оръжия за Украйна ескалираха от ракети с малък обсег като Javelin и Stinger, през ракетните батареи HIMARS със среден обсег и Patriot, до тежките оръжия като танковете Abrams и бойните машини Bradley. Докато ходът на битката не се обърна срещу украинците, които в „месомелачката“ останаха без войници и оръжие. Западните спонсори на Киев не се спряха, за да помислят как биха могли да сложат край на тази трагедия. Вместо това заговориха за доставка на бойни самолети и ракети с голям обсег.

Тези доставки на оръжия подхраниха и надигнаха мащабен обществен гняв в Русия и затвърдиха убеждението на обикновените руснаци, че сега те са във война с НАТО. Доставката на германските танкове Leopard II доведе до заглавия в Москва като „Германските танкове са отново на руска земя“ и дори редакционни статии, в които се твърди, че „Четвъртият райх е обявил война на Русия“. Не е нужно човек да е гений, за да прозре накъде води тази упорита и безумна ескалация и защо трябва да спре.

Ние от „Newsweek“ не сме генерали, но разбираме от икономика. И разбираме прекрасно, че държава с БВП от 200 милиарда долара за 2021 г. и население от 43 милиона души (според преброяването от 2001 г.) няма как да победи държава с БВП от 2,2 трилиона долара и население от 154 милиона. Такова нещо би се случило само ако по-голямата държава, а именно Русия, не притежаваше огромни и хипермодерни военновъздушни сили и ракети, значителна отбранителна промишленост и ядрени оръжия.

Според статистиката на Световната банка Украйна е имала население от 43 милиона преди повече от 20 години. Преди началото на войната обаче голяма част от това население вече беше емигрирало и на територията живееха не повече от 30 млн. души. Днес в страната се подвизават не повече от 10 млн. Единадесет милиона украинци са избягали в Европа. Още толкова са избягалите в Русия и живеещите в районите под руски контрол.

Миналата година украинската икономика се сви с 30 процента, докато руският БВП падна само с 2 процента. Рублата се засили неимоверно много спрямо долара когато войната започна. МВФ прогнозира, че през 2023 г. растежът на БВП на Русия ще изпревари този на Великобритания и Германия взети заедно. Очевидно западните санкции не само че не са унищожили руската икономика, но и са спомогнали за нейното засилване.

Докато Русия остава до голяма степен самодостатъчна по отношение на храната, енергията и военната техника, голяма част от инфраструктурата на Украйна лежи в руини. Едновременно с това Украйна стана силно зависима от НАТО по отношение на въоръженията, а собствените резерви на НАТО, също както и старите запаси от съветско време на Украйна от артилерийски снаряди и противовъздушни ракети бързо се изчерпват. В тази война на изтощение времето не е на страната на Киев.

Москва гледа на всяко присъствие на НАТО в Украйна почти по същия начин, по който Вашингтон би гледал на руски ракети в Куба или пък на китайска военноморска база в Нова Скотия. Никога не е било реалистично да се очаква, че Русия ще предаде стратегическия Крим, без да претърпи решително военно поражение. А такова може да настъпи само след ядрена война. Сега обаче условията за мир, които Москва ще предложи на Киев ще са много по-неблагоприятни за Зеленски и компания, отколкото бяха онези преди седем месеца.

От гледна точка на Москва референдумите, проведени през септември 2022 г., превърнаха областите Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон в части от Руската федерация и в резултат Москва сега ще търси пълен контрол над тези региони. След шест месеца Русия ще е в такава кондиция и с такива военни победи зад гърба си, че вероятно ще диктува на Украйна още по-тежки условия за мир.

Класическите изисквания за справедлива война включват разумна възможност за победа. Докато цяло едно поколение украински мъже умира, тъжната реалност е, че Украйна има приблизително толкова шансове да спечели войната срещу Русия, колкото са шансовете на Мексико спечелило война със Съединените щати. И изкуственото удължаване на конфликта от страна на САЩ и НАТО няма да промени това уравнение. Повече убити украински войници и унищожена инфраструктура само допълнително ще травмират украинското общество. Освен ако не сме готови да рискуваме значителна ескалация, която да доведе до пряк сблъсък между войските на НАТО и Русия, най-добрият начин да гарантираме оцеляването на жизнеспособна, независима украинска държава е да започнем преговори за мир с Русия сега.

Авторите: Дейвид Х. Ръндел е бивш началник на мисията в американското посолство в Саудитска Арабия и автор на Vision or Mirage, Саудитска Арабия на кръстопът. Посланик Майкъл Гфьолер е бивш политически съветник на Централното командване на САЩ и член на Съвета за външни отношения. Служил е 15 години в Съветския съюз, бившия Съветски съюз и Източна Европа. Мненията, изразени в тази статия, са собствени на авторите.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: