По повод първата годишнина от Специалната военна операция ще напиша и моите изводи, които се трупаха цяла година:

1. СВО е пряко следствие от провала на преговорите за гаранции за сигурност на Русия, които страната ни поиска от САЩ и НАТО, но те безцеремонно отказаха да дадат такива. Това наложи стартирането на СВО в Украйна като продължаване на тези преговори с други аргументи. Първият звънец за мен, че е така, удари на третия ден от СВО, когато Кремъл спря мощното руско настъпление, тъй като Киев се съгласи на преговори. Когато хората на Кадиров стояха в околностите на Киев, чакайки заповед да нахлуят в града, но така и не получиха такава заповед, вече бях сигурен, че логиката на руските власти е в дисонанс с стремежите на нейните радикални поддръжници. Така че зачаках Истанбул и други сделки.

2. Лекотата, с която тази година Русия напусна Киевска, Черниговска, Харковска области, Змийския остров и Херсон доказва, че стартирането на СВО за Кремъл е било не планирано, а принудително решение. Путин винаги е бил за постигането на цели с политически методи и е възприемал самото присъствие на преговорите като тактическа победа. Но политическите методи се оказаха невъзможни, защото….

3. Западът и Зеленски се нуждаеха от война. Беше ми позволено да получа информация за последните кръгове на преговорите в Минския формат: според руските участници в процеса Макрон и Шолц преез цялото време са обработвали Зеленски да се държи грубо с Путин, стимулирали са Киев да заеме най-твърдата преговорна позиция и са подпомагали милитаризацията на Украйна. Всички те спечелиха от войната в крайна сметка. Геополитическият Запад, който беше пред разпад, сега в собствените си очи намери целта и смисъла на живота. Обърнете внимание как екологизмът, феминизмът и други псевдо-идеологии на Запада избледняха през тази една година. Те вече не са необходими, когато смисълът е създаден от проста и ясна цел – да се унищожи Русия. За Зеленски няма какво да се каже. Той нямаше реална сила, беше мимолетен, ценен само като актьор за съответната краткосрочна роля – да подведе масите, като им обещае мир в Донбас… а вместо това ги вкара в месомелачката… и падна като проект с рейтинг под 15 %. Но днес Украйна има военновременна диктатура и режимът на Зеленски е свършен факт.

4. Русия е приела правилата на играта и сега стратегията й е СВО да продължи вечно. Разчита се на бездънността на руските ресурси и времето, което на фона на фалиращият и поради това истерично бързащ Запад, работи за Москва. Посланието на Путин показа това в пълна степен. СВО се превръща в неразделна част от живота на съвременна Русия, същата структура на ежедневието, каквато са терористичните атаки на палестинските мъченици и заплахата от Иран за Израел. В същото време Кремъл няма никакво намерение да обявява лозунги от типа: “Всичко за фронта – всичко за победа”, защото;

5. Украйна е само едно от местата, където Русия очаква да се сблъска със Запада. Всеки момент могат да бъдат активирани нови пространства (Приднестровието, Казахстан, Балтийско море) и това е причината на 24 февруари, 22 г. в Украйна Русия да изпрати ограничен контингент от под 100 хил. войници и старо съветско оръжие. За Запада боевете в Украйна са инструмент за по-активно „сдържане“ на Русия. При тези условия тактиката на Русия е минимизиране на разходите.

6. Украйна, под влиянието на последните 8 години непозната до момента и крайно брутална анти-руска пропаганда, както и под влиянието на последната една военна година, се трансформира до неузнаваемост, превръщайки се в напълно нова страна под влиянието на западните социални технологии (За мен, като специалист, който е посветил много години на изучаването на тази стара Украйна, това е професионална катастрофа – не познавам тази нова страна и съм изключително ограничен в методологията за изучаването й). Все пак, като специалист, мога да кажа следното: Украинската историческа погранична идентичност (в генезиса си руска) е нещо изключително гъвкаво и мобилно, тя може да се трансформира във всичко. Но това също е плюс за Руската федерация по отношение на реинтеграцията на новите – стари руски територии, които постепенно ще си връща от Украйна. Защото след Донбас, Запорожие и Херсон, следват Харков, Николаев, Одеса, Днепропетровск…

7. Русия, трансформирана под влиянието на СВО, остава в основните си проявления Русия на Путин. Нейната същност е капитализъм с държавата като основен участник на пазара. Това е тайната на феноменалното оцеляване на руската икономика под „адските санкции“ на Солидарния Запад. Държавната поръчка за частна инициатива, играта в двойката държавен клиент-изпълнител водят до факта, че на безбройните западни предизвикателства възникват безброй руски отговори. Русия е страна със силно развита пазарна икономика (в много по-голяма степен от страните от ЕС днес. Твърдя го като човек, който ги е обиколил) и печели благодарение на това;

8. Русия няма съюзници в СВО и въз основа на задачите си (осигуряване на сигурността на Русия по нейната западна граница) не може да има. Русия решава собствения си проблем – в тази ситуация неутралитетът на нашите приятели и партньори е ценен, особено като се има предвид, че много от тях тайно или явно ни помагат (китайски боеприпаси, ирански дронове, беларуска инфраструктура за СВО). Не беше възможно Русия да се превърне в световен парий. Това го призна дори президентът на Съединените щати в Киев, като каза, че Украйна в нейната борба е подкрепяна от повече от 50 западни държави. В света има около 200 държави.

9. Информационно-психологическата атака срещу Русия се провали, което се доказва от това че в средата на СВО западните политици рязко смениха плочата и започнаха да възхваляват руския народ с квалификации като „забележителен“ и „велик“ (който те уж отделят от Путин и властта в Кремъл). Как се вписва тази нова опорна точка на Вашингтон и Брюксел с решението им в началото на СВО да отменят руската култура, изкуство, спорт? Патриотичната консолидация на руското общество се засилва с всеки изминал ден все повече и предположението, че тя може да бъде разклатена с оттеглянето на “Шанел” и “Макдоналдс” от руския пазар, е знак за пълната деградация и неадекватност на западната експертна общност;

10. Резултатите от руската информационно-психологическа борба са противоречиви. От една страна, залогът за „здравите сили на Запада” не проработи (защото тези сили са нездрави). От друга страна, аргументът за СВО като антиколониален отговор на напредъка на военната инфраструктура на НАТО до руските граници внезапно „навлезе“ в незападния свят. Украинската публика е загубена. Изобщо. В самата Русия лоялността на мнозинството е осигурена, но има пропаст между поколенията. Наблюдава се отчуждение към руския свят от страна не на младите или старите, а от страна на среедното поколение, отраснало през елциновите 90-те години на разпад и пълна западна доминация върху страната и обществото ни. Това обаче е проблем, който е решим, защото младите до 30-35 години са със силно патриотично възпитание. Те са поколението на Владимир Путин, те са бъдещето на великата ни страна.

Александър Носович

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: