Събитията от последните дни ясно очертаха стратегическия план на руския Генерален щаб относно битката за Донбас. Лъсна и най-големия страх на киевската хунта. Военният кореспондент на KP.RU Дмитрий Стешин беше по всички фронтове в Донбас и наблюдаваше битките от първа линия. Ето какво разкри той:

Падането на Бахмут (Артемовск), което се очаква до няколко дни, ще преобърне напълно битката за Донбас. В прословутата отбранителна линия на ВСУ в Донбас има няколко слаби точки, които ако се разбият, защитата на украинците напълно ще се разпадне. Никак не е случайно, че руската армия така упорито и масирано удря в две конкретни точки и по още едно направление – Бахмут и Угледар и от направленито Крменная-Сватово на запад, а украинската армия ги брани така упорито и на цената на толкова много жертви. В началото на лятото, когато започнаха боевете в посока Угледар, чух разговор между висши офицери: „Само да не ни накарат да щурмуваме Славянск и Краматорск челно от изток, че ще закъсаме“. Всъщност с падането на Бахмут врагът в Донбас ще се оттегли на 40-50 км. на запад в последния си отбранителен възел в Донбас – т. нар. „Славянско-Краматорска агломерация“. Тя представлява дълга и тясна верига от градове, градчета и индустриални зони, простиращи се като дъга от север на юг. Агломерацията, превърната от ВСУ в същинска крепост, е подходяща за защитаване откъм изток, но не и откъм север и юг.

Тази естествена и многократно подсилена в продължение на 8 години отбранителна линия разполагаше със спомагателни крепости – предни отбранителни фортове – като Соледар, Бахмут и много съседни села, превърнати в отбранителни възли. Тези села в по-голямата си част вече са превзети от „вагнеровци“. Соледар падна, а превземането на Бахмут е въпрос на дни.

Според местните жители и официалните изявления на украинските власти, от понеделник достъпът до Бахмут е затворен за цивилни, които не живеят в града, а също и за доброволци и журналисти. Всички пътища, водещи до Бахмут, са или блокирани, или под пълния огневи контрол на руската армия. Нямаме причини да не се доверим на местните жители, които са руски и проруски хора- изцяло на наша страна.

Още миналата седмица „вагнеровците“, които щурмуват Бахмут от север, потвърдиха пред военния кореспондент на КП, че „артилерийската активност на противника е намаляла значително“.

И последните чуждестранни журналисти, посетили града, преди да го затворят – от британската Би Би Си, в своя репортаж отбелязаха, че въоръжените сили на Украйна изпитват сериозен недостиг на боеприпаси – не само за артилерията, а дори за лекото си стрелково оръжие. Това е много неприятен момент за врага – особено сега, когато боевете се пренесоха в кварталите и по улиците на Бахмут. Не е е лесно да водиш такива битки с намалели муниции. А липсата на муниции само потвърждава твърдението ни, че града вече е в оперативно обкръжение и не може да бъде снабдяван.

При тези обстоятелства можем да изчакаме врагът да започне да отстъпва към последния си останал надежден рубеж в Донбас – тоест към „Славянско-Краматорската агломерация“. Но там руските войски са му приготвили неприятна изненада.

УДАРЪТ ОТ СЕВЕР

Всеки помни тъжната история на френската отбранителна линия „Мажино“ от ВСВ, чиито бтонни укрепления германският Вермахт не удари челно, а просто заобиколи. В тази история се крие целият проблем на такива защитни линии – те са линии, а не крепости и могат да бъдат заобиколени. Не са защитени от всички страни.

Дори крепостите, строени и предназначени защитниците им да се бият в пълно обкръжение, винаги имат слаби места, където стените са по-ниски, дървенията е прогнила, бойците са по-страхливи и необучени… А какво да кажем за 100-километровата отбранителна линия на ВСУ в агломерацията Краматовск-Славянаск-Константиновка, която има възможност да отблъсква само нападения откъм изток.

Киевските военни и политици многократно са заявявали, че Краматорск и Славянск са превърнати в „неразрушими крепости, в които московските орди ще се разбият“. Такова нещо би се случило обаче само ако „москалските орди“ се хвърлят да ги щурмуват от изток и то челно. По тази и ред други причини руската армия няма да направи това.

Първото доказателство, че плановете на руската армия са други е рязкото ескалиране на боевете край Кременная и превземането от руснаците на територии, които са надвиснали над Славянск от север.

И вторият знак е началото на щурма на Угледар. Не върви бързо и не всичко е гладко, но украинците няма да отстъпят до последно, защото знаят какво ги чака после. С превземането на този град ние преминаваме от юг в тила на „Славянско-Краматорската“ групировка на Въоръжените сили на Украйна. Защото зад Угледар няма никакви мощни украински отбранителни центрове, няма големи градове. От Угледар на север и северозапад са само полета и рядка мрежа от пътища – там няма нищо, за което да се закрепи врага. Превземем ли Угледар, ние излизаме в гръб на Славяно-Краматорската агломерация – ще можем да я атакуваме от юг и от запад.

ОБХОДЪТ ОТ ЮГ

С падането на Угледар на руската армия й се отваря оперативен простор също така да обгради наполовина или напълно групировката на въоръжените сили на Украйна, която стои близо до Донецк и здраво се е окопала там през последните 9 години. Цял свят знае имената на гр. Авдеевка и село Маринка, от които украинските войски през всичките тези 9 години обстрелват с артилерия и ракети столицата на ДНР – гр. Донецк и целенасочено избиват цивилното й население.

През уикенда нашите използваха т. нар. „изделие 305” по Угледар. Най-високата сграда в града е коминът на ТЕЦ. Въоръжените сили на Украйна бяха го окачили с всевъзможни средства за наблюдение – оптика, термовизионни камери, уреди за нощно виждане…

Угледар и без това е на единствения хълм в периметър от 40 километра, така че от този комин врагът всъщност контролираше всички подходи към града и цялата зона за настъпление на руската морска пехота. Имаше опити да разрушат комина със снаряди, но той устоя. „Изделие 305“ е секретна ракета, носи 25 кг. взривно вещество и се изстрелва от хеликоптер на разстояние до 14 километра.

С един удар срина комина и всичките им електронни „очи“, сензори и антени сее сринаха. Сега е напълно ясно, че Угледар скоро ще е наш, ще го вземем и ще продължим напред.

Ше гоним бандеровските кърлежи от всеки град или село в Донбас, където се опитат да се закрепят. Лошото е че където се загнездят и си спретнат „бандеровска крепост“, те изсмукват населеното място докрай, преди да го оставят. Учудващото за мен в този конфликт е лекотата с която ВСУ жертва своите войници и безумната ярост, с която разрушава градовете преди да избяга от тях. Ясно е че те не гледат на Донбас и въобще на южна Украйна като на своя земя, нито пък припознават местните за свои сънародници. С тази война лидерите им в Киев просто изпълняват геополитическа поръчка на Запада срещу Русия, като за това им сее заплаща пребогато.

Дмитрий Стешин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: