Новият кръг от ескалация на военното противопоставяне между Русия и НАТО на фронтовете в Украйна показа, че етапът на договаряне на доставката на бронирани машини за Украйна е преминат, доставките започват и ще продължат да растат (от батальон до няколко корпуса), а доставките на бойни самолети са в процес на договаряне. Западът премина следващата руска „червена линия“. Всъщност, както наскоро каза Сергей Лавров, червените линии вече не съществуват.

В Украйна се подготвят сериозни танкови битки. Западът планира да въоръжи до две танкови армии на ВСУ. До лятото такова количество техника и екипажи (няма да има достатъчно украински – затова те ще изпратят чужди наемници (натовци в оставка), които да ги управляват) се планира да бъдат доставени на местата на бъдещите битки. Този път танковете (и цялата разузнавателна и друга инфраструктура) ще бъдат от страните от НАТО.

Инициативата за ескалация на конфликта (агресията) отново е на страната на Запада. Както знаете обаче, агресивността е обратната страна на страха. От началото на СВО Западът повтаря неспирно като мантра: „Ако позволим на Русия да влезе в историческите западни граници на СССР, тогава Русия няма да спре там и ще окупира Полша и балтийските държави, за да възстанови Руската империя“.

Това твърдение е крайно пропагандно и лъжливо. Западът фалшифицира и прави подмяна. Страховете му в действителност са съвсем различни. Обаче ако ги изрече на глас, Западът става неадекватен в очите на собственото си население, цялата му източна политика губи своята легитимност. В действителност Западът се страхува не от това, което говори, а от това, за което мълчи.

Ако професионално анализирате икономическия, военния, демографския, идеологическия (мобилизационния), управленския и административния потенциал на съвременна Русия, става ясно, че не може да става и дума за каквото и да е превземане и окупиране на балтийските държави и Полша. Русия не би го направила по собствена инициатива, без причини и без нужда да се защити от НАТО. Дори ако, абстрахирайки се от член 5 от Хартата на НАТО, теоретично изглежда възможно тези територии да бъдат окупирани с военни средства, за Русия ще е крайно проблематично да се справи с контрола върху тези земи и тяхното състояние.

Всъщност в резултат на такава хипотетична руска военна кампания срещу споменатите, икономиките на тези страни ще бъдат унищожени, Русия ще трябва да ги възстановява, а враждебността на местното население ще изисква такъв репресивен апарат, чието създаване политическата система на Руската федерация не позволява. Влизането на тези територии в зоната на пълен контрол на Русия е хипотетично възможно само в случай на пълно изчезване на САЩ и ЕС, базирани върху НАТО, разпадането на тези формации и разпадането им на фрагменти, заети със създаването на новата си субектност.

Едва ли човек със здрав разум и без прекомерни фантазии, може да вярва в това. Каквото и да е придвижване и анексиране на територии в западна посока от Русия изглежда крайно нерационално. В тази зона няма властови вакуум. Там все още контролът се държи от САЩ и руската сила (нито твърда, нито мека, нито хибридна) е недостатъчна за подобни действия. За сравнение – през 90-та г. САЩ настъпиха в Източна Европа едва когато СССР/Русия доброволно се изтегли от там. Украйна представлява интерес за Русия само като буфер, а не като плацдарм, докато Западът се нуждае от нея като плацдарм за атака, а не като буфер.

Това са различни стратегически настройки. Всъщност възможността да бъде принуден да напусне Украйна плаши Запада с последствията си, тъй като създава прецедент за глобални катаклизми. Предпоставките за изтласкването на Запада от заетите вече от него геополитически позиции обаче все още не са налице. Нито финансово, нито технологично, нито икономически, нито военно… САЩ/Западът все още не е достигнал тази степен на слабост, а Третият свят – тази степен на сила, която прави смяната на световния лидер неизбежна.

При това думата „Запад“ трябва да се разбира не като география, а като политически блок – САЩ, ЕС, Канада, Великобритания и Австралия, като към тях се присъединяват Япония и Южна Корея. Този блок в никакъв случай не е толкова слаб, че да загуби напълно лидерството си след година или две, колкото и неравнопоставени да са лордовете и техните васали в този блок.

Но по-страшното за САЩ и за Запада като цяло е да бъдат принудени да се изтеглят от Украйна под натиска на Русия. Това ще е сигнал, че Хегемонът вече няма способността и ресурсите да защити хегемонията си, въпреки че вече е демонстрирал огромното си отчаяно желание да го направи. Какво ще последва: Китай веднага ще превземе Тайван и ще промени цялата световна морска търговия, която доскоро се контролираше от Запада. Русия, Иран и Индия драстично ще засилят военно-икономическата си координация без участието на Запада.

Американското присъствие в Близкия напълно ще изчезне и ще бъде заменено от това на Китай и Русия. Турция ще се откъсне напълно от западните структури и в режим на свободно плуване ще се сближи с Русия, Иран и Китай. Япония и Южна Корея ще се сближават и интегрират икономически с Китай. Европа ще престане да се подчинява покорно на САЩ и ще създаде най-естествените за нея плътни икономически връзки с Руската федерация и Китай.

Това обаче е катастрофа за сегашния консолидиран западен елит. Ефектът на падащото домино няма да спре, докато наследството на САЩ не бъде напълно преразпределено между новите световни играчи. Съединените щати, затворени на своя субконтинент, ще загубят дори Латинска Америка – която ще създаде свой собствен панрегион и ще се сближат с Китай и Русия. Процесът вече е тръгнал. Щатският долар ще стане нещо като канадския или австралийския – името е същото, но същността е съвсем различна.

В ЕС и САЩ ще започнат процеси на териториална дезинтеграция. И двата съюза от държави ще се разпадната по икономически причини. Русия, Беларус и Украйна ще създадат ново образувание, чието име и държавна политическа структура все още е трудно да си представим, но във всеки случай това ще бъде консолидация под егидата на Русия.

Централна Азия също ще се ориентира изцяло към Китай и Русия. Кавказките републики Грузия, Азербайджан и Армения ще се върнат към статута на почти бивши съветски републики. Ресурсите на Централна Азия и Кавказ за Запада ще бъдат загубени завинаги. Това е неговата геополитическа смърт. Такъв Запад определено ще се превърне в поле на дележ между силните Русия, Китай и Индия.

Ето какво всъщност означава връщането на Русия в бившите граници на СССР. Това ще е колапс за Запада и неговата окончателна капитулация. С това той ще признае своето поражение и сигнал за останалите играчи, че е готов да отстъпи всички свои сегашни сфери на влияние. За което все още не са назрели истинските причини. Западът отслабна икономически, но не достатъчно, за да изчезне напълно. Обаче да отстъпи Украйна в този момент ще означава за него да се съгласи на евтаназия при положение, че все още може да живее.

В ситуацията на преразпределение на света, която ще стартира в случай на поражение на Запада в Украйна, САЩ и сегашните им съюзници няма да бъдат участници в това разпределение, а субекти, на които се диктуват условия. Тях ще ги делят и разпределят. Това, разбира се, няма да стане веднага след излизането на Русия на границата с Полша, но поражда процеси, които неминуемо ще доведат до този резултат.

Именно от това се страхува Западът. Прецедент, който може да хвърли сянка върху способността и желанието му да защитава лидерството си. Ето защо с такова безразсъдство и ярост той изпраща все нови и нови оръжия в Украйна.

Разширяването на Русия и свиването на Запада всъщност приканва всеки да вземе участие в неговата утилизация. И дали ще има спирка в този завладяващо интересен процес, никой не може да каже. Във всеки случай философията на Азия е достатъчно безмилостна, за да може Западът да разчита на хуманност от нея спрямо себе си. Пък и западните страни причиниха толкова много злини и страдания на Азия, че най-добре да не се надяват на милост.

Западът, разбира се, е напълно наясно, че заплахата от настъплението на Русия в Източна и Централна Европа, непрекъснато изтъквана от него, за да оправдае своята агресия, е лъжа и утопия. Няма нито едно действие от руска страна или дори логическа нишка, които да говорят за това. Тези територии вече бяха част от Източния социалистически блок, който до голяма степен се разпадна именно поради несъвместимостта на цивилизационните кодове на Русия и Европа. Нито икономически, нито културно, нито политически Русия е в състояние еднолично да доминира над Европа и дори не й е хрумнало да си поставя това като стратегическа задача.

И ако е така, тогава защо Западът обвинява Русия, че се стреми да окупира Полша и балтийските държави? Това е невярна теза. Тогава защо го повтарят до премала? Наистина достъпът до полската граница улеснява Русия да нанася удари по комуникациите на НАТО. Но ако се премахне факторът на заплахата на НАТО за руските граници, тогава кампанията на Русия в Европа става не само безсмислена, но и опасна.

Никога в историята Русия не е нахлувала в Европа сама, без коалиция с други европейски страни. Именно те се нуждаеха в този момент от военното участие на Русия в битките в Европа, след които страната ни винаги напускаше териториите на Европа незабавно и доброволно. Но ако Западът изрече истината на глас: че Русия няма да стигне на запад по-далеч от Галисия, дори ако на полската граница няма войски на НАТО, тогава европейците ще започнат да задават въпроси:

1. Защо тогава доброволно се решихме на антируските санкции, които толкова болезнено удрят нашето благополучие?

2. Защо подкрепяме убийството на хора в Украйна?

3. Защо притискаме Русия в ъгъла, като доближаваме НАТО до нейните граници?

4. Защо подкрепяме нацизма в Украйна? Само защото е единствената идеология, способна на мобилизира част от украинското общество срещу Русия? И защо, като няма реална опасност за нас от Русия? Русия не планира самоубийство. Защо нашите политици ни лъжат?

Русия има достатъчно възможности да удари Полша и балтийските държави дори и сега, за това не е необходимо да отива до границите на Галисия. Но достъпът й до тези граници ще свърже икономически Русия и Европа, което автоматично няма да остави място за Съединените щати там.

От това се страхуват най-много САЩ и техните васали. Разрушаването на системата от световни икономически отношения, в която те доминират, и създаването на друга, в която ще е под въпрос самото им оцеляване и съществуване.

Обща мирна и свободна граница между Русия и Европа означава съкращаване не само на военната, но и на търговската логистика. И намалее ли военният фактор, започва да се увеличава търговският фактор. Поради това Съединените щати предприеха безпрецедентни и дори нелегитимни мерки (взривяване на газопроводи), за да унищожат европейската икономика и съществуващата система за сигурност в Европа.

Те няма да допуснат никакви търговски съюзи между ЕС и Русия, тъй като това също ще подкопае НАТО и лидерството на САЩ в него. В крайна сметка НАТО е преди всичко основният коз на Америка в търговския й съюз с ЕС.

Това са истинските причини, поради които САЩ през последните десетилетия демонизират Русия за да плашат Европа, а отскоро унищожават Европа и изгарят Украйна в пещта на войната. САЩ не назовават публично истинските си страхове, фабрикувайки подмяна на тезите.

Елена Панина

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: